Фестивалът за българско кино – Награди „Васил Гендов“ приключи преди седмици, но коментарите, обсъжданията, изводите продължават да вълнуват кинематографичната общност. Отзивите са най-разнообразни – от безцеремонно хейтърско отрицание до смислени, позитивни реакции, както за самата церемония, състояла се в Софийската опера, така и за наградените и ненаградени филми. Ще отмина с мълчание упражненията по реторика на отрицанието. В тях освен избиване на комплекси и лична неудовлетвореност, няма нищо съзидателно и креативно, а наградите са точно за това. Да се огледа картината на цялото ни кино – игрално, документално, анимационно – за дадения период. Да се отличат постиженията, да се набележат тенденциите. Да си дадем сметка какво се е случило и в какво не е успяло българското кино. Или най-общо, както би възкликнал Рангел Вълчанов: „А сега накъде?“. 

. . .