Фестивалът за българско кино – Награди „Васил Гендов“ приключи преди седмици, но коментарите, обсъжданията, изводите продължават да вълнуват кинематографичната общност. Отзивите са най-разнообразни – от безцеремонно хейтърско отрицание до смислени, позитивни реакции, както за самата церемония, състояла се в Софийската опера, така и за наградените и ненаградени филми. Ще отмина с мълчание упражненията по реторика на отрицанието. В тях освен избиване на комплекси и лична неудовлетвореност, няма нищо съзидателно и креативно, а наградите са точно за това. Да се огледа картината на цялото ни кино – игрално, документално, анимационно – за дадения период. Да се отличат постиженията, да се набележат тенденциите. Да си дадем сметка какво се е случило и в какво не е успяло българското кино. Или най-общо, както би възкликнал Рангел Вълчанов: „А сега накъде?“. 

Забележително е, че наградите за най-добър филм и в игралното, и в документалното кино бяха спечелени от нови автори. „Изкуството да падаш“ е дебют на Орлин Милчев в игралното кино и изненадва със своята зрялост. Разбира се, голяма е заслугата на сценаристите Неда Филчева и Марин Дамянов, на оператора Емил Христов и особено на актьорите Елена Замяркова, Александра Сърчаджиева, Ивайло Христов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Димитър Николов, за да стигне до зрителя тази наситена с болка и драматизъм история за падение и възвисяване.

За авторите на документалния филм „Нямаш място в нашия град“, режисьора и оператор Николай Стефанов и сценаристките Ралица Големанова и Мариана Събева, това е първи опит в пълнометражното кино, но филмът им стъписва със своята разголваща директност. Във фокуса му попадат едни от най-отявлените ултраси – агитката на футболните фенове от Перник. За тях мачовете се превръщат в гладиаторска арена, където кипи гняв и насилие – вербално, физическо... зверско. Но зад този пласт на неистова, анонимна агресивност авторите търсят човешките лица и причините, пораждащи подобно екстремно неудовлетворение. Така се затваря кръгът – минало, настояще, бъдеще... А възможно ли е за подрастващия син на главния герой да има място в нашия град?

Ако продължавам да разсъждавам в есеистичен дух, ще кажа, че отговор предлага най-добрият анимационен филм – пълнометражният „Меко казано“ – на Анри Кулев, когото още е рано да наречем доайен на българската анимация. Това е устремен, шеметен полет на творческа фантазия – адаптация на приказната поема на мъдреца Валери Петров, за да възкликнем и ние като него: „Ах, колко е радостно, когато доброто ликът ти краси!“. 

Не мога да не спомена и наградата на Иван Павлов за най-добър режисьор на игрален филм  за „Пролетно равноденствие“. Покоряващ с конкретиката си филм, който разтърсва със своята екзистенциална значимост и завладява с артистизъм и емоционалност.

Свой субективен поглед към фестивала предлага Яна Стефанова в статията си: „Фестивалът „Васил Гендов“ – палитра от теми и емоции“.

Божидар Манов и Марта Монева ни запознават с тазгодишното издание на фестивала „goEast“.

Иска ми се да спомена и едно събитие, което приключи преди дни в Стара Загора. Десетото юбилейно издание на фестивала за европейско кино „Златната липа“. В програмите му бяха включени 48 филма от 19 страни, които зрителите можеха да видят в три зали, при това – още от самото учредяване на фестивала – с вход свободен. Селекционерът и директор на фестивала Магдалена Ралчева успява да привлича интересни, стойностни творби, които зрителите няма къде другаде да видят, а Общинското ръководство осигурява на гражданите и гостите на града възможност да ги гледат безплатно.

Но брой юни няма да е наистина актуален, ако в него липсва отзвук от фестивала в Кан, което пространно прави Боряна Матеева със статията си „Психологически меандри на човешката природа“.

В теоретичната си студия композиторът Асен Аврамов разсъждава на тема „Накъде пътувамe“, a в рубриката „Книгопис“ Антония Ковачева представя книгата на Александър Грозев „Киното в България“ – том 4, „Философска отстраненост“.

В „Сценарни ескизи“ почитателите на съвместното творчество на Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова имат възможност да прочетат сценария им „Сестра“.

 

Людмила Дякова

       

 

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

 

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР

                         

  СПИСАНИЕ КИНО / ЮНИ 2023  

  СЪДЪРЖАНИЕ:  

НАГРАДЕНИТЕ – „ВАСИЛ ГЕНДОВ“ 2023

НАКЪДЕ ПЪТУВАМЕ – АСЕН АВРАМОВ

ФЕСТИВАЛЪТ „ВАСИЛ ГЕНДОВ“ – ПАЛИТРА ОТ ТЕМИ И ЕМОЦИИ – ЯНА СТЕФАНОВА

КАН 2023 ПСИХОЛОГИЧЕСКИ МЕАНДРИ НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА – БОРЯНА МАТЕЕВА

INDEPENDENT SMART TALKIES – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

GOEAST 2023 – БОЖИДАР МАНОВ и МАРТА МОНЕВА

БОШНАКОВ И ВАН ЦЕШАУ ЗА МОЯТ ЧИЧО ЛЮБЕН – МАРИАНА ХРИСТОВА и ЙОРДАН ТОДОРОВ

30 ВЕЧЕРИ С 30 КЛАСИКИ, ИНИЦИАТИВА НА ФИЛМАУТОР В ПОДКРЕПА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО 

ФИЛОСОФСКА ОТСТРАНЕНОСТ. ЗА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ „КИНОТО В БЪЛГАРИЯ“ – ТОМ 4 – АНТОНИЯ КОВАЧЕВА

КУЛТУРЕН АФИШ: ЮНИ 2023 – АНАСТАС ПУНЕВ

СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: СЕСТРА

ГАЛЕРИЯ: СЕСТРА

 

  ИЗВЪН БРОЯ:  

„ОЧАКВАЩИЯТ ЧОВЕК“ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ – СИЛВИЯ БОРИСЛАВОВА-ЖИВАНКИН

ОБЩЕСТВОТО НА СПЕКТАКЪЛА. „ДРАМА“ НА ОНОРЀ ДОМИЀ – АНАТОЛИЙ В. РИКОВ

КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ ЮНИ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА