КРИТИЧЕСКИ ОТЗИВИ ЗА ФИЛМА „СЕСТРА“ В СПИСАНИЕ КИНО, БРОЙ 5-6 / 2019

„Сестра“ е камерен филм на Светла Цоцоркова, който разкрива трудната борба за насъщния в едно семейство. Героинята на Светлана Янчева е майка на две дъщери (Моника Найденова и Елена Замяркова), които сама отглежда. Еснафите в малкото градче са я заклеймили като лека жена, защото никой не знае кой е баща на децата ѝ. Взаимоотношенията в семейството са напрегнати. По-малката дъщеря фантазира небивалици, като обявява за свой любовника (Асен Блатечки) на по-голямата си сестра. Той е автомонтьор, който върти криминален бизнес. В хода на разказа се намесват корумпиран бивш шеф на полицията и самотен лекар, който копнее за компания. На финала майката разкрива драмата на своя труден житейски избор – да роди двете си дъщери от семеен мъж, който я изоставя. След тази изповед майката отново хваща кирката и продължава да копае глина, а Асен Блатечки и момичетата се присъединяват към нея в опит да постигнат, макар и крехка, хармония в несретния си живот.

Иво Драганов

В „Сестра“, вторият филм на Светла Цоцоркова, отново има нарушена семейна цялост. Малък град, майка и две големи дъщери, увлечени по едно и също „лошо момче“. Именно липсата на фигурата на бащата е в основата на всички кризи и драми. Тук вътрешният двигател е събуждането на сексуалността на по-малката сестра в условията на семейна и провинциална застиналост, което е изследвано дръзко и в дълбочина, с тънка артистичност. Филмът в голяма степен се крепи на излъчването на магнетичната Моника Найденова, снимана виртуозно от оператора Веселин Христов. След ред сблъсъци, лъжи и недоразумения, нетрадиционното семейство претърпява катарзис и се конфигурира по нов и по-щастлив начин.

Боряна Матеева

Дори измислени истории, като втория филм на Светла Цоцоркова „Сестра“, са обиграни деликатно и заземени по нашенски така, че да звучат почти документално. Този стил на младата режисьорка ни впечатли още в пълнометражния ѝ дебют „Жажда“. В новата творба тя продължава да изследва темата за бягство от самотата, за необходимост от човешка топлина, за делнично щастие. И в двата филма вниманието ѝ е насочено към невзрачни на пръв поглед герои, оцеляващи на ръба на маргиналността. Но силата на техния дух, въпреки тежката им съдба,  завладява и приковава вниманието на аудиторията. 

Този вид независимо кино, създадено с минимален бюджет и с приятели от цял свят, все повече си пробива път и показва значими постижения. С открития на лица и герои, каквато е очарователната Моника Найденова, за която Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова специално са написали сценария. А талантливата камера на Веселин Христов, спечелил с този филм Наградата за най-добър оператор за високоестетическа визуална концепция, живописно ни потапя в оранжево-червеникава, глинена тоналност, която се врязва в съзнанието. Плътната драматургия „копае“ едновременно в глината и в пластовете на човешката душа...

Олга Маркова

 За да прочетете целия сценарий, кликнете върху заглавната страница ↓