Юли е! Жега. Леност. Някои вече се радват на морски бриз, други на планинска прохлада, а трети все още мечтаят за изкушенията на лятото. Но всеки, където и да е, би се почувствал добре с чаша студено вино, защо не бира или екзотичен коктейл, дори тези, за които лятото е време за усилна работа. Както да кажем, за кинаджиите. Сесии, снимки, проекти. Но най-сериозната задача пред филмовата общност е широкото обсъждане на промени в Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия. Дано наистина се стигне до внимателно и прецизно обсъждане и конструктивни предложения, та промените да не се решат прибързано и в последния момент, защото, както се казва „тази игра вече сме я играли“, и си носим последиците.
Още през есента на 2024 г., след внимателно проучване, обсъждане и съгласуване, Гилдия „Критика“ изготви и представи на ИА НФЦ списък със сертифицираните издания, които публикуват текстове за кино и които отговарят на изискванията в ЗФИ. Изненадващо е, че в публикувания наскоро списък на сайта на ИА НФЦ, изданията са двойно повече. Факт е, че сме пропуснали някои стойностни от тях, но не мога да скрия недоумението си, че в разширения списък присъстват: Impressio.bg, Artakcia.bg, Focus-news, Diva Magazine, Biograph, Webcafe.bg, Tvsaga.com. Не става дума за някакво кастово високомерие. Да. Тези издания имат рубрики за „изкуство“ и „култура“, както най-общо е формулирано в Закона, но профилът им е по-скоро рекламно-информативен с портфейл от журналистически публикации, а не с аналитични критически статии. Несъмнено някои от авторите, пишещи в тях, разбират от кино и имат място в регистрите на филмовите комисии, но има и немалко, които не внушават професионално доверие при изключително трудната работа на оценители на проекти в Националните художествени комисии. Това на практика води до конфликти, съдебно оспорвани процедури, провалени конкурсни сесии и неусвоени бюджетни средства. Според настоящите изисквания на чл. 15, ал. 2, т. 4 от ЗФИ „В регистъра може да бъде вписан кинокритик, който през последните 5 години има най-малко 10 публикации в специализирани издания с профил „изкуство“ или „култура“. Затова би трябвало в новите разпоредби на ЗФИ точно да се дефинира професията КРИТИК – автор, който публикува аналитични текстове с оценка на филмови произведения или на кинематографични процеси в специализирани издания с квалифицирана редколегия в областите „изкуство“ или „култура“.
Изпратили сме становището на Гилдия „Критика“ за обсъждане и се надявам, че ще бъде взето под внимание при изготвяне на промените в Правилника.
Иначе, въпреки лятната немара, списание КИНО предлага интересен юлски брой: по проекта „Българските телевизионни сериали – социален и културен феномен. Хибридни форми на филмова и телевизионна специфика“ е концептуалната студия на професор Иван Стефанов „От романа, през киното до филмовите сериали“. Буди възхищение ерудицията, дълбочината и глобалния мащаб в мисленето на този забележителен учен.
В интервюто на Боян Ценев „Концептуалистът на изкуството“ – един от доайените в българското кино, режисьорът Иван Ничев (носител на Наградата за цялостно творчество от Фестивала на българското кино – Награди на СБФД „Васил Гендов“ 2025), споделя трудностите и успехите в творческия си път. Спомням си, че бях ученичка в прогимназията, когато се запознах случайно с него, и на трафаретния въпрос каква искам да стана, като порасна, с увереност отговорих, че ще ставам кинорежисьор. Като го попитах той с какво се занимава, скромно ми отговори, че следва режисура в Лодз. Малко се сконфузих, но с непукизма на тийнейджър заявих, че ще ставаме колеги. Е, не стана точно така. Филмовата критика се превърна в мое призвание. Затова сега като професионалист мога да споделя, че сред филмите, които особено ценя в българското кино, са неговите: Звезди в косите, сълзи в очите, 1952. Иван и Александра, Пътуване към Йерусалим.
Акцент към фестивала „Васил Гендов“ е и есето на студентката Елица Парапунова „Плът – кинематографска медитация върху тленността“ за дебютния филм на Димитър Стоянович.
Също за фестивалите, но от различен ъгъл разсъждава Лиза Боева в статията си „Журита и „Златни палми“ в Кан“.
Докато Ани Васева се връща в далечната 1962 г. и в текста си „Време и апокалипсис във филма Слънцето и сянката“ анализира „един от най-енигматичните филми на Рангел Вълчанов, който е сред важните за историята на европейското кино“ по сценарий на Валери Петров. За Валери Петров и детското кино е статията на Боряна Матеева: „Меко казано, твърдо отстоявано, красиво направено“ – публикация по проекта „Детство мое, реално и вълшебно“.
И един важен артефакт, който проф. Владимир Игнатовски откри в своите архиви – работната книга на филма Хляб (1972) по сценарий и режисура не на кого и да е, а на изключителния актьор Наум Шопов по едноименния разказ на Радичков. В рубриката „Сценарни ескизи“ публикуваме работната книга на Хляб, а професор Игнатовски разказва историята около създаването му.
Така че, както във всеки брой, има какво да се прочете в КИНО и в юлските жеги.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ЮЛИ 2025
СЪДЪРЖАНИЕ:
ИВАН НИЧЕВ. КОНЦЕПТУАЛИСТЪТ НА ИЗКУСТВОТО – БОЯН ЦЕНЕВ
ОТ РОМАНА, ПРЕЗ КИНОТО ДО ФИЛМОВИТЕ СЕРИАЛИ – ИВАН СТЕФАНОВ
ЖУРИТА И „ЗЛАТНИ ПАЛМИ“ В КАН – ЛИЗА БОЕВА
ПЛЪТ – КИНЕМАТОГРАФСКА МЕДИТАЦИЯ ВЪРХУ ТЛЕННОСТТА – ЕЛИЦА ПАРАПУНОВА
ВРЕМЕ И АПОКАЛИПСИС ВЪВ ФИЛМА СЛЪНЦЕТО И СЯНКАТА НА РАНГЕЛ ВЪЛЧАНОВ – АНИ ВАСЕВА
МЕКО КАЗАНО, ТВЪРДО ОТСТОЯВАНО, КРАСИВО НАПРАВЕНО – БОРЯНА МАТЕЕВА
АТАНАС СЛАВОВ В БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ – СВЕТЛА ХРИСТОВА
ХЛЯБЪТ НА НАУМ ШОПОВ – ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ
КНИГОПИС: ДРАМАТУРГИЧНИ И ПРОИЗВОДСТВЕНИ АСПЕКТИ В РИАЛИТИ ПРЕДАВАНИЯТА ЗА ТАЛАНТИ – КРИСТИЯН ШНОРК ПОСТАДЖИЯН
КУЛТУРЕН АФИШ: ЮЛИ 2025 – ПАВЕЛ СИМЕОНОВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ХЛЯБ
ГАЛЕРИЯ: ХЛЯБ
