СВЕТЛА ХРИСТОВА
АТАНАС СЛАВОВ (1930 – 2010)
Енциклопедичната природа на Атанас Славов намира теоретична и творческа изява в българското анимационно кино през 60-те и 70-те години на ХХ век. Той защитава докторат в Института за литература (БАН) на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ (1965), а и студията му „Структурата на „Студеният дом“ от Чарлз Дикенс“ недвусмислено свидетелства, че неговата ерудираност и литературна компетентност са на съвременно, световно ниво. Възможността в теорията на изкуството да се въведе принципът на знака като единство на „означаващо“ и „означаемо“ произтича от самата обективна същност на естетическото като двустранно единство. Познавал е школата на руския формализъм, която разкри синтактичните и формалните аналогии, като ги обобщи в тезиса „изкуството като похват“ (Шкловски). В 70-те години на ХХ в. този подход се развива във френската семиотична школа с нейната теза „изкуството като език“, който е по-нататъшно развитие на тезата „изкуството като похват“. Изкуството се разглежда като семиотична, т.е. знакова система. Именно по това време Атанас Славов ползва наративни семиотични похвати в практиката на сценарийното си писане и анализира анимационното ни кино в тази посока.
През 70-те години Атанас Славов с наративни семиотични похвати и статистически методи анализира българското анимационно кино в три свои статии: „Мултипликационният свят на Доньо Донев“ в сп. „Проблеми на изкуството“ – (1970, бр. 2), „Художникът и мултипликацията“ – сп. „Изкуство“ (1974, бр. 2), „Анимационният филм за деца“ – сп. „Киноизкуство“ – (1974, кн. 12)
АВТОПОРТРЕТ НА ДОНЬО ДОНЕВ СЪС СВОЯ ЕМБЛЕМАТИЧЕН ГЕРОЙ ОТ ТРИМАТА ГЛУПАЦИ
Ще се спра само на статията „Мултипликационният свят на Доньо Донев“ заради значимата цел, която Славов си поставя в нея, а именно: да пише за това „общо“, което характеризира спецификата на българския анимационен филм, като обръща внимание, че за това „общо“ дотогава не е написана нито една научна студия. Наистина, книгата на Красимира Герчева „Естетиката на анимационния филм“ (1979) излиза девет години по-късно, а „Феноменът българска анимация“ (1983) от същата авторка – тринайсет години по-късно.
Важен е фактът, че Атанас Славов е запознат със съвременните семиотични подходи в литературните анализи, което е темата на дисертацията му в Института за литература (БАН). Известно е, че Полската академия на науките през 1974 г. издава неговия труд „Очерк върху българското стихосложение“ на полски език – жест на научно признание извън България, с което малцина могат да се похвалят.
В началото на статията Славов изтъква теоретическото различие между двата подхода, които по неговата преценка съществуват в българското анимационно кино в онези години: „В единия случай, колкото и крайна и последователно извършена да е стилизацията, колкото пестеливи изразни средства да се използват, колкото лаконичен да е рисунъкът, колкото и модифицирани и опростени да са движенията – целият строеж на филма следва реалните отношения между герои и вещи така, както те съществуват в реалната действителност. В другия случай... колкото и неизчистен да е от подробности, колкото и да е богат на елементи, цялата му структура следва не модела, по който съществуват градивните му елементи в реалната действителност, а някакъв условен модел, изобразяващ една наша субективна представа за реалната действителност“. (Славов, 1970: 38)
За да изпълни задачата, която си поставя в статията, Славов описва филмовият свят на Доньо Донев с цел да разкрие как този творец постига изключителната експресивност на филмите си. Като прави наратологичен семиотичен анализ на негови филми, Славов разглежда композиционните принципи, въз основа на които Доньо Донев създава своите художествени светове с огромна обобщителна сила и въздействие.
КАДЪР ОТ ФИЛМА СТРЕЛЦИ (1967, РЕЖИСЬОР ДОНЬО ДОНЕВ)
Напомням, че наративната семиотика се занимава с отделното произведение на изкуството, защото определени аналогии с езика и речта действат само в рамките на отделното произведение (рядко в цикъл от произведения). Точно тук се установяват повече или по-малко еднозначни правила за означаване (семиозис), единици на „речника“, синтактични правила и правила за пораждане на текст. Атанас Славов се опитва да разкрие по-подробно самата им основа. Чрез анализа на филмите на Доньо Донев Атанас Славов посочва техния механизъм на въздействие – те са изградени върху една „широко известна условност, повече или по-малко свързана с някакво символично или синестезично въздействие и при това имаща отчетливо изобразителен характер“. (Славов, 1970: 39)
Целта е да се внуши идея „чрез пренасянето на някое от основните качества на изградения по този начин анимационен свят обратно върху човешките отношения или върху конкретните герои, които този свят символизира. Славов определя структурата на тези филми като линеарна, а синестезичните качества, които тя носи, според него „само паралелно подхранват основната идея на филма с настроенията, които го съпътстват като постоянен подтекст, с общите асоциации, които непрекъснато получаваме от него“. (Славов, 1970: 40)
МОЛИВЪТ НА ДОНЬО ДОНЕВ РИСУВА БЪДЕЩИТЕ ГЕРОИ.
Изключителната способност за художествено въздействие на Доньодоневите филми Славов обяснява напълно в духа на наративната семиотика – с диалектическата същност на изградения филмов свят, с взаимосвързаността на всички елементи на сюжета, които се развиват и така осъществяват непрекъснатото естетическо напрежение в композицията. Той дава пример с филма Пролет, където вътрешното напрежение се поражда от два полярно разположени източници на напрежение – Зимното и Пролетното начало в човешкия живот. Според Славов всички пластове на филма: литературно-сюжетен, изобразително-колоритен, веществено-предметен, звуко-музикален и пластично-двигателен се подчиняват на противопоставянето на зимното и пролетното начало. Славов обръща внимание на Закона за осъществяването на композиционното напрежение, когато изследва характера на връзките между елементите, изграждащи източника на напрежение във филмите на Доно Донев и стига до извода, че този закон е общовалиден за всички негови филми.
ДОНЬО ДОНЕВ В ПРОЦЕС НА РАБОТА
Авторът включва в статията си анализи и на други филми, от други режисьори, с които потвърждава вече направения извод за творческия механизъм на изграждане и въздействие в анимационния филм.
Атанас Славов е работил като сценарист (1959 – 1974) на следните анимационни филми:
в съавторство с Христо Топузанов в Опашката на славея (1959) – режисьорски дебют на Христо Топузанов,
Парад (1960) – режисьор Христо Топузанов,
в съавторство с Христо Топузанов на Китара и клаксон (1962) – режисьор Христо Топузанов,
Сивушко (1962) – режисьор Тодор Динов,
в съавторство с Тодор Динов в Лъжлив Гошо (1963) – режисьор Тодор Динов,
Концерт (1964) – режисьор Христо Топузанов,
Тримата юнаци (1964) – режисьор Стефан Топалджиков,
Ножичка и момиченце (1966) – режисьор Христо Топузанов – един от най-награждаваните ни анимационни филми (Първа награда за анимационен филм на седмия фестивал за младежки филми в Кан, Франция; Статуята на Свети Финбар – Голямата награда за категорията си на Деветия фeстивал в Корк, Ирландия; Сребърен пеликан – Втора награда на Първия фестивал на анимационния филм в Мамая, Румъния; Златен медал на фестивал на детски филми в Техеран, Иран; Специална награда на журито за най-добър късометражен филм на Първия фестивал на детски филми в Техеран, Иран; Награда за техника при реализацията на петата международна конференция на асоциацията за кинотехника в Прага, ЧСССР,
Пазете гората (1973) – режисьор Аспарух Панов,
Жоро, Шаро и Мара – Индиговият пират (1974) – режисьор Радка Бъчварова (Специалната награда на журито на международен преглед на филмите за деца в Хихон, Испания).
АТАНАС СЛАВОВ ОТ ПЕРИОДА СИ В ЕМИГРАЦИЯ КАТО РЕДАКТОР В РАДИО СВОБОДНА ЕВРОПА И BBC (1977 – 1978)
В заключение може да се обобщи, че творческата следа на Атанас Славов в българското кино респектира с многобройните прояви на един талант, който се изявява с оригинално мислене в кинодраматургията и впечатлява с ерудицията и прозрението в анализа и обобщението на българското анимационно кино.
