Ето че и декември – последният месец от 2024 година – шеметно отминава. Като че ли времето върви все по-забързано. Сигурно защото Земята се върти по-бързо. Учените предполагат, че, може би, навлизаме в петдесетгодишен период от по-кратки дни и обясняват промените в скоростта на въртене на Земята с: движения в течната част на земното ядро; топенето на ледниците – по-малка тежест върху полюсите и промяна в движението им; сеизмичната активност на Планетата и още сериозни теории, които, признавам, чета с любопитство, но и с тревога. Как това ще се/и се отразява на психиката на индивида? Оплакваме се, че времето за нищо не ни стига, че изпитваме неспокойствие и тревожност, усещане за все несвършена работа и невъзможност да се справим навреме с всички задачи, които сами си поставяме. А това ни прави нервни, раздразнителни, агресивни, нетолерантни и лишени от емпатия. Социалният климат на Планетата също предразполага към подобно поведение. Войни, екологични катаклизми, политическа нестабилност и икономически трусове. 

Мрачни мисли като равносметка за отиващата си година, но нали с упование очакваме Новата! 

. . .