За мен датата на раждане на един човек е важната дата – тя предопределя целия му жизнен път. Делото му – онова, което е направил или ненаправил, спомените, които е оставил за себе си. 12 октомври е паметна дата. На 12 октомври 1928 г. е роден Рангел Вълчанов. Уникален творец – актьор, сценарист, режисьор, чиито филми са колкото различни, толкова и емблематични за лицето на българското кино през годините. Малцина знаят, че изключителния анимационен филм на Иван Андонов „Есперанца“, един от знаковите за българската анимация филми, е по сценарий на Рангел Вълчанов. Но Рангел беше и изключителна личност. Витален, зареден с енергия, завладяващ хората около себе си, неустоим в лакардиите си, необуздан във фантазиите си за кино и в стихията си на правене на кино.
Няма да изброявам филмите му, защото всеки от тях е вселена, белязана от неистовия му талант. За всички, които го познавахме – той самият, творчеството му – са подарък от съдбата. Затова акцентът в брой октомври е Рангел Вълчанов. Публикуваме сценария му на „Лачените обувки на незнайния войн“, режисьорските му бележки и галерия от фотоси. А също и онова, което близки негови хора – проф. Вера Найденова, операторът Радослав Спасов – споделят за него.
В този брой особено внимание заслужава проектът „Стъклен дом“ на световния гений Сергей Михайлович Айзенщайн. В своята статия за него проф. Владимир Игнатовски подчертава: „В историята на киното проектът „Стъклен дом“ ще остане като един от най-интересните замисли на Айзенщайн, изпреварил времето си, опит да подхване на екрана разговор за проблеми, които не са изгубили своето значение и век по-късно безпокоят съвременното дигитално общество. И затова разговорът за „Стъклен дом“ и неговите актуални измерения трябва да продължи“. Проф. Игнатовски е дългогодишен изследовател на творчеството на Айзенщайн, преводач на пълното издание на трудовете му – книгата „Монтажът“ (издателство Изток-Запад 2000 г.). Единственият учен от Източна Европа, който е член на Научния съвет към Международната фондация „Сергей Айзенщайн – културни изследвания“.
В дискусията по проекта „Филмовата критика – трансформации и деформации“ в този брой проф. Иван Стефанов анализира „Кинокритиката във времето на късната модерност“.
В рубриката „Книгопис“ проф. Вера Найденова представя книгите на Гергана Дончева „Солунският кинофестивал. История, предизвикателства, метаморфози“ и на проф. Любомир Халачев „Шапката на Ниночка“, а с блиц отговори на осемнайсет съвременни български актьори е представен сборникът „Актьорски откровения“ на списание КИНО, посветен на неговата 75 годишнина.
В брой октомври са отразени и филмовите фестивали във Венеция, Карлови Вари, както и очакванията за фестивала на българското игрално кино „Златна роза“, а в подкаст е отделено внимание на 17-ия Световен фестивал на анимационното кино във Варна.
С болка се разделяме и с един красив поет и деликатен и фин човек, без време напусналия ни Марин Бодаков, за когото Силвия Чолева пише: „Марин, само Марин“.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ОКТОМВРИ 2021
СЪДЪРЖАНИЕ:
СТЪКЛЕНИЯТ ДОМ НА АЙЗЕНЩАЙН – ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ
КОРНЕЛ МУНДРУЦО: ФРАГМЕНТИ ОТ ЦЯЛОТО – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
КИНОКРИТИКАТА ВЪВ ВРЕМЕТО НА КЪСНАТА МОДЕРНОСТ – ИВАН СТЕФАНОВ
ВЕНЕЦИЯ 78': ЖЕНИТЕ, МАЙКИТЕ, ДЪЩЕРИТЕ – САВИНА ПЕТКОВА
ЕЛИЗАБЕТ ВОГЛЕР: СЪНУВАМ 21 ВЕК – КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЗЛАТНА РОЗА 2021 – ИРИНА ИВАНОВА
КУЛТУРЕН АФИШ: ОКТОМВРИ 2021 – АНАСТАС ПУНЕВ
ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ, А СЕГА НАЗДРАВЕ! – РАДОСЛАВ СПАСОВ
КНИГОПИС: ОКТОМВРИ 2021 – ВЕРА НАЙДЕНОВА
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН
ГАЛЕРИЯ: ЛАЧЕНИТЕ ОБУВКИ НА НЕЗНАЙНИЯ ВОЙН
ОТ АРХИВА: СПИСАНИЕ КИНО БРОЙ 3/1991
ИЗВЪН БРОЯ:
АКТЬОРСКИ ОТКРОВЕНИЯ
МАРИН, САМО МАРИН – СИЛВИЯ ЧОЛЕВА
НАГРАДИ НА СОФИЯ И НОВО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО
