ВЕРА НАЙДЕНОВА

Сътвореното от най-талантливите се извисява до ранга на самия живот. Филмите, направени от Рангел, книгите, които написа, са част от нас самите, от българското, от България. Унификацията, която се вихри над света, тепърва ще ни кара да осмисляме уникалността му.

В последния ни разговор през лятото му казах: „Когато се роди този, който може да разгадае виталността на шопите, хумора, парадоксалното мислене, артистизма им, ще бъде разгадано и твоето творчество. Ние не успяхме. Само се докосвахме…“

Рангел се изплъзваше от системата на ясните кодове, от социологизма и буквалния историзъм, от канонично разказвателния филм. Писатели, разбиращи това, отзивчиво му предоставяха литература, близка до режисьорския му вкус. Той правеше филмите, но авторът Рангел Вълчанов продължаваше да сънува своето собствено кино. Киното, което се ражда с фолклорна свобода.

Фаталният стремеж към авторството в случая може да се обясни и така: нито един, пък било и талантлив писател, не може да изповяда интимните истини на режисьора така пряко, както той самият; нито една от „словесните фигури“, пък било и най-съобразената със законите на екрана, не му вършеше работа, тъй като той изграждаше символите направо „в картина“, в кинематографична пластика. Тези неща, изглежда, не разбираха някои негови доброжелатели, които не преставаха да го съветват, че трябва да се опира на „истински сценарии“. С избора си да работи сам Рангел пое трудния път на лирик, изразяващ авторското си съзнание в кинообрази. В поетичната тъкан на филмите си въплъщаваше не само своето индивидуално съзнание, но и „вечни образи“, мотиви и знаци от фолклора и културата.

… Опитваме се да тълкуваме творчеството му, както можем. Но не е ли добре да погледнем и към житейския му пример? Уникална воля за живот. До последния си дъх искаше да общува, без глас диктуваше книгите си.

Животът на най-талантливите се извисява до ранга на изкуството.

  За да прочетете целия сценарий, кликнете върху заглавната страница. ↓