ГАЛИНА ЖЕКОВА
През последното десетилетие броят на фестивалите, които показват „старо“ кино, се увеличава. Имам предвид не само световните фестивали, които вмъкват в програмата си отделни панорами и ретроспективи с филмови класики, а форуми, изцяло посветени на архивно кино. Сред най-престижните са: Nitrate Picture Show, който се организира в някогашното имение на Джордж Ийстман в Рочестър, Ню Йорк, Фестивала на немия филм в Сан Франциско, както и L’Immagine Ritrovata в Болоня и Lumiere Film Festival в Лион, които пък са най-големите събития от подобен мащаб в Европа. Има и други фестивали, малко популярни за широката публика, но пък изключително значими за специалистите, които работят в областта на филмовите архиви, като: Фестивала на нямото кино в Порденоне, Фестивала на реставрираното кино в Берлин, Фестивала на нитратното кино в Белград, Маратона на класическия филм в Будапеща… Няма смисъл да изброяваме всичките, броят им се увеличава почти ежегодно. Преди три години бе поставено началото на Международния фестивал на архивния филм в Тбилиси, Грузия.
ФЕСТИВАЛНАТА ПУБЛИКА
И въпреки че фестивалът е още млад, се разраства не само с броя на своите участници и богатството на филмовата програма, но и със съпътстващите го събития.
ПРОГРАМАТА НА ТРЕТИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА АРХИВНИЯ ФИЛМ ТБИЛИСИ 2024
Изненадващо е, че въпреки че повечето прожекции се провеждаха в работно време, имаше голям интерес от страна на местната публика, което е и благодарение на усилията на Националния архив на Грузия, под шапката на който се намира и Централния аудио-визуален архив на Грузия, оглавяван от Георги Какабадзе, създател и програмен директор на фестивала.
В тазгодишната програма бяха показани близо 50 заглавия на 14 държави от три континента.
КАДРИ ОТ ФИЛМА АЛАВЕРДОБА (1962, РЕЖИСЬОР ГЕОРГИ ШЕНГЕЛАЯ)
Както е редно, откриващата и закриващата програма бе посветена на грузинското кино със селекция на стойностни и значими филми. Галата на откриването бе с Алавердоба (1962) – един от първите филми на Георги Шенгелая. Подложен е на съветска цензура, но семейството на режисьора е успяло да съхрани лентата и първият вариант на филма е част от колекцията на Грузинския национален архив. Всъщност Aлавердоба е религиозен празник в източната грузинска провинция Кахетия, свързан с построяването на местната катедрала Алаверди и обичаите около събирането на реколтата. Тържествата продължават няколко дни и завършват с празника на Св. Йосиф от Алаверди, патрон на катедралата, поставил нейните основи през VI век. Филмът е базиран на разказ, но е богат на документални кадри. Той е антролопогично наблюдение, в което се вплита мотивът за младежкия бунт срещу подмяната на традиционните ценности и морал. Световна известност на Георги Шенгелая му носи поетичния филм Пиросмани от края на 60-те години, посветен на грузинския художник Нико Пиросманашвили (Никала), а за филма си Пътуването на млад композитор (1984) е удостоен със „Сребърна мечка“ за режисура от „Берлинале“.
АКТЬОРЪТ ДОДО АБАШИДЗЕ ВЪВ ФИЛМА ПЪРВАТА ЛЯСТОВИЦА (1975, РЕЖИСЬОР НАНА МЧЕДЛИДЗЕ)
Първата лястовица (1975) на режисьорката Нана Мчедлидзе, закри фестивала. Филмът е спортна комедия, която пресъздава увлечението на група мъже по футбола. Тласкани от желания и мечти, те основават собствен отбор и вярват, че ще станат толкова успешни, че ще пътуват по света и ще спечелят дори световната титла. Той бе показан не само като намигване към успехите на грузинския национален отбор по време на Европейското първенство по футбол през лятото на 2024 г., но и във връзка със сто годишнина от раждането на актьора Додо Абашидзе, който изпълнява главната роля. В чест на Додо Абашидзе бе организирана и фотографска изложба с кадри от емблематични за неговата кариера филми.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИЛМА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1913, РЕЖИСЬОР АЛЕКСАНДЪР ЖЕКОВ)
За втора поредна година Българска национална филмотека взе участие във фестивала. Представена бе дигиталната реставрация на най-ранния български филм, съхранен и до днес – филмовата хроника на Александър Жеков Балканската война (1913). Това беше и най-стария филм, програмиран в рамките на тазгодишното издание. Колегите не спестиха суперлативите си за доброто качество на реставрацията и иновативния подход филмовата хроника да бъде озвучена от аудио-коментар (дело на д-р д.н. Петър Кърджилов), който не само създава по-задълбочен исторически контекст на отразеното събитие, но и прави любопитни препратки и коментари към живота и дейността на Александър Жеков.
КАДРИ ОТ ФИЛМА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА (1913, РЕЖИСЬОР АЛЕКСАНДЪР ЖЕКОВ)
„Киното – летописец на историята“ бе тематичното поле, обединяващо различните като жанр, вид и послания филми. Програмата включваше както игрално, документално и анимационно кино, така и филмови хроники, кинопрегледи и любителски филми. Всъщност през последните години все повече кино архиви и фестивални програматори отделят време и внимание на ленти, създадени от непрофесионалисти. Много често любители с кинокамери заснемат обществени събития, които се превръщат в емблеми за цели епохи. Такива бяха някои от кратките филми, показани в програмата на Португалската синематека. Селекцията от пет заглавия представи по-подробно картината около ключовата дата за историята на Португалия – 24 април 1974 г. и Революцията на карамфилите, която слага край на продължилата четири десетилетия диктатура.
Критични точки от хода на историята, преобърнали из основи житието и битието на чешкия народ, бяха представени в програмата на Чешкия национален филмов архив: краят на Втората световна война, комунистическия пуч от 1948 г., Пражката пролет и окупацията на Прага от страните на Варшавския договор 1968 г., както и погребението на студента Ян Палах, самозапалил се в знак на протест срещу съветската окупация. Прожекцията предизвика дискусия сред зрителите с аналогии към съвременността и продължаващата война в Украйна. Не бе подминат и фактът, че Абхазия продължава да е под руска окупация и териториалният спор между Грузия и Русия остава неразрешен. Тази година Чешкият национален филмов архив представи и втора програма – компилация от кратки любителски филми, заснети в периода 1946 – 1970 г. от чешки туристи, посетили Грузия.
КАДРИ ОТ КОМПИЛАЦИЯТА ОТ ФИЛМИ ЗАСНЕТИ ОТ ЧЕШКИ ТУРИСТИ ЗА ГРУЗИЯ (1946 – 1970)
С голям интерес бе посрещнат хърватският документален филм Хотел Суня (1992) на Иван Салаж, който бе сред гостите на фестивала. Преди прожекцията, той разказа, че по време на гражданската война в разпадаща се Югославия е бил все още студент във филмовата академия. Случилите се събития обаче го провокират да не остава безучастен и заедно с още двама свои колеги отпътуват към село Суня, което е обградено от три страни от представители на югославската армия и сръбските паравоенни сили. Срещат трудности с намирането на техника, защото от университета им отказват, съзнавайки че подобно начинание може да им коства живота. Тогава, верни на своя кураж и усет за важността на събитията, те отиват в националната телевизия. Оттам им връчват документ, който трябва да бъде подписан от ръководителите им в академията, за да им отпуснат техника. Естествено че, университетските преподаватели отказват да подпишат. Но Салаж е решен на всичко и фалшифицира подписите. За късмет по време на престоя им в село Суня няма директни военни сблъсъци и това им дава възможността да се сближат с членове на доброволните отряди, да поживеят с тях и да спечелят доверието им. В рамките на близо две седмици успяват да заснемат техните разкази и искрени изповеди. Откровения, които не само разкриват нелекото им битие, но и семплите им човешки мечти и желанието не само да защитят честта на родината, но и да се върнат живи и здрави при своите близки.
Колегите от Националната администрация за архиви и досиета на САЩ, по известна в архивните среди като NARA, представиха селекция, включваща редки кадри от кинопрегледи, дарени на NARA от Universal Pictures, посветени на Студената война и надпреварата между САЩ и СССР за покоряване на космоса. За мен особен интерес представляваше хрониката на НAСA Аполо 13: Хюстън, имаме проблем (1970), в която стъпка по стъпка зрителят се запознава с неуспешната мисия „Аполо 13“, която все пак има щастлив край и въпреки аварията астронавтите се връщат невредими на Земята. Вероятно режисьорът Рон Хауърд е познавал този архивен документ, защото филмът му Аполо 13 буквално преповтаря реалните събития, запечатани в хрониката на НAСA.
КАДРИ ОТ КИНОПРЕГЛЕДИ И МИСИЯТА НА НАСА „АПОЛО 13“, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ NАRА НА ФЕСТИВАЛА
Сред игралните филми впечатление направиха дигиталната реставрация на естонско-германската копродукция от 1930 г. Вълни на славата и трите късометражни филма на немската режисьорка Хана Хенинг, една от първите дами на немското кино, особено популярна в периода 1910 – 1920 г. Хана Хенинг е от малкото режисьори, които още в зората на зараждащото се ново изкуство, поверява главните роли във филмите си на деца.
КАДРИ ОТ ПОЛСКИТЕ АНИМАЦИОННИ ФИЛМИ, ПРЕДСТАВЕНИ В ТБИЛИСИ
Интерес предизвикаха анимационните филми, които представи Полския национален филмов архив (FINA). Фокусът беше върху произведения, създадени през 80-те години на миналия век като: Блок на Йеромин Нюман, Гласна и Нулева опция на Кшищоф Киверски, Преход, Ad Acta и Реформа на Кшищоф Райноч, Аптечка Първа помощ и Никога повече война на Оло Срочински, Лека нощ на Пьотр Студзински. Различни по теми и многообразни като изразност филми.
И една новина в тази посока. През май 2025 г. съвместно с колегите от FINA във Филмотечно кино „Одеон“ ще бъде организирана Седмица на полското кино. В един от дните ще бъде показана и програма от анимационни заглавия. Така че – заповядайте!
* * *
ФОКУС НА ФЕСТИВАЛА СА АРХИВНИ ФИЛМИ, НЕДОСТЪПНИ ЗА ШИРОКАТА ПУБЛИКА
ГАЛИНА ЖЕКОВА
РАЗГОВАРЯ С ПРОГРАМНИЯ ДИРЕКТОР НА ФЕСТИВАЛА ГЕОРГИ КАКАБАДЗЕ
Това е трето издание на Международния фестивал на архивния филм в Тбилиси. Как се роди идеята за фестивала и какви бяха стъпките до нейната реализация?
Редица обективни съображения доведоха до създаването на фестивала на архивния филм. За да насърчи архивната дейност и да развие архивните научни изследвания в страната, Националният архив на Грузия започна редица събития. Едно от тях бе създаването на филмовия фестивал, който да се превърне в ежегодно събитие, фокусирано върху киното. Няма много фестивали като този, насочени най-вече към филмовите архивисти по света. Основен фокус на нашия фестивал са архивни филми, които не са достъпни за широката публика. Включването на филмови колекции на нашите международни партньорски организации във фестивала беше особено вълнуващо и му даде световна репутация. Можем да кажем с увереност, че нашият план проработи и беше топло приет от колегите ни от архива. Събитието се провежда успешно за трета поредна година. Филмите и програмите, които се показват, всяка година са все по-интригуващи. Наистина оценяваме интереса и съдействието на нашите партньорски организации.
Фестивалът тази година бе открит с грузинския филм Алавердоба (1962). Разкажете за него и неговия създател?
Игралният филм Алавердоба е сред най-ярките представители на грузинското кино. Негов автор е известният грузински режисьор Георги Шенгелая, водеща фигура във филмовата династия Шенгелая. Родителите му също са известни личности в грузинското кино; баща му – Николос Шенгелая – е филмов режисьор, който направи редица филми през 20-те и 30-те години на миналия век. С десетки филмови роли се асоциира и името на неговата майка Нато Вачнадзе – грузинска звезда от периода на нямото кино. Друг известен грузински режисьор със световна репутация е брат му Елдар Шенгелая. Дори и днес филмите на Георги Шенгелая имат голям успех по различни платформи, а и на други филмови фестивали. Той е носител и на награди от редица чуждестранни форуми.
Има конкретна причина, поради която избрахме филма Алавердоба за тазгодишната програма. Съветската цензура отхвърли първата версия на филма. Стагнацията на съветската епоха е показана във филма доста ясно. Режисьорът е бил принуден да промени филмовото съдържание. За целта към филма е добавен глас зад кадър, и реално дикторският текст свежда до минимум религиозните обреди, обичаи и други традиционни празници.
Служителите на Националния архив търсиха оригиналната версия на филма години наред. След смъртта на баща си, синът на режисьора – Никуша Шенгелая, открил няколко филма у дома. За щастие оригиналната авторска версия на филма (прожекционно копие върху нитратен филм) беше една от тях. Както за архивните, така и за киноекспертите това беше значимо откритие. Всички филмови ролки са предадени на Националния архив от Никуша Шенгелая. Те бяха дигитално реставрирани и обработени в съответствие с архивните стандарти. Показахме оригиналната версия на филма.
На какъв принцип организирахте селекцията от филми, показани на тазгодишното издание?
Когато стартирахме фестивала, избрахме да имаме повтаряща се тема. Участниците бяха помолени да покажат филми, свързани с темата; това може да са новинарски филми, документални, игрални или анимационни филми.
„Първите архивни филми“, темата на първия фестивал, включваше най-ранните филми, които все още съществуват. С темата на втория – „Съкровищата на филмовите архиви“, помолихме колегите от архивите да покажат от техните фондове филмови ленти, които са важни както за техните страна, така и за историята на киното. Темата на третия фестивал „Киното като летопис на историята“ послужи като обединяваща за тазгодишната серия от филми. Когато анонсираме следващото издание, ще предложим нова тема.
На едно от специалните събития тази година беше дискусия, посветена на различни архивни проблематики, както и темата за филмовите архиви на държави, които са били колонии. Грузия, индиректно, можем да кажем, че също е била част от колония – някогашния СССР. Какво се случва реално с грузинския филмов архив от преди 1991 г.? Имате ли достъп до него?
Добавихме панелната дискусия с интересни теми, която планираме да направим традиционна. Освен че обсъждахме филми, заснети през колониалните времена, нашите колеги обсъдиха и историческата и културната стойност на филмовите архиви. В продължение на 70 години Грузия беше член на Съветския съюз. Диктата на съветските правителства върху всеки аспект от живота е добре известно и не е необходимо да се обсъжда допълнително. Но има смисъл да поговорим за културата като цяло и за киното в частност. В Съветския съюз по онова време киното е високо ценена форма на изкуство и ефективен пропаганден инструмент. Държавата използва всеки наличен ресурс, за да постигне своите политически цели именно чрез киното. Много режисьори продуцираха игрални, документални и анимационни филми с политически теми, започвайки от 20-те години на миналия век. Естествено, идеята, че цялата работа, създадена през това време, може да бъде сведена до политически документални филми или пропаганда, лишена от художествени качества, е невярна. Тези филми са част от грузинската култура и много грузински режисьори и експерти от филмовата индустрия са ги направили с любов и умения. Тези произведения са очарователни от различни исторически и културни ъгли. Примери за грузинската филмова история от 1910-те до наши дни могат да бъдат намерени в Националния архив на Грузия. Тези колекции отразяват културните ценности на нашата нация и са разнообразни както по жанр, така и по съдържание.
Фестивалът отбеляза и 100 годишнината от раждането на актьора Додо Абашидзе с филма Първата лястовица, в който той изпълнява главната роля. Моля, представете Додо Абашидзе, кои са ключовите моменти в кариерата му и защо името му е толкова знаково за грузинската филмова история? Вие и вашият екип сте работили и по реставрацията на филма.
Давид (Додо) Абашидзе е добре позната фигура в грузинското кино. В началото на кариерата си той става известен и печели любовта на публиката. Започва работа в студиото „Грузински филм“ през 1956 г. и се снима в около 50 филма. Неговото актьорско майсторство е очевидно в разнообразните му роли. Любопитен факт е, че Додо Абашидзе си сътрудничи с известния грузински режисьор Сергей Параджанов не само като актьор, но и като режисьор. Националният архив е институцията, която съхранява множество писмени и аудиовизуални записи за него. Организаторите на третия Фестивал на архивния филм взеха решение в изложбения павилион на Националния архив да има представяне на книга и фотоизложба за Додо Абашидзе. В края на фестивала беше показан Първата лястовица, режисиран от Нана Мчедлидзе. Изпълнението на Додо Абашидзе във филма му носи Наградата за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Техеран през 1975 г. Подобно на повечето грузински игрални филми, изходните материали на филма се съхраняват в руския „Госфилмофонд“. Националният архив на Грузия, Националният филмов център на Грузия и Министерството на културата на Грузия работят по проект от 2016 г. за връщане на грузински филми – позитиви и интерпозитиви – обратно в Грузия. През 2018 г. филмът Първата лястовица бе предоставен на Грузия като част от това начинание. С финансовата помощ от Националния филмов център на Грузия екипът за реставрация на архивни филми на Националния архив дигитално възстанови филма. Това реставрирано копие показахме на закриването на фестивала.
