ОРИЕТА АНТОВА

 

Според професор Вера Найденова: „Телевизията, със специфичните си възможности да разгръща действието във времето (разпределяйки го в дневни порции), все по-енергично произвежда разкази с хронологични, причинно-следствено свързани събития, наричани от класическата поетика „епос“. Новата форма получава името „телевизионен сериал“. Режисьорите Димко Захариев и Лиляна Пенчева през далечната 1966 г. създават първия български сериал Семейство Калинкови по сценарий на Николай Хайтов и Йордан Радичков.

 ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ И КУНКА БАЕВА В КАДЪР ОТ СЕРИAЛА СЕМЕЙСТВО КАЛИНКОВИ (1966) 

През 2025 г. зрителите проследиха филмовия проект на NOVA – Майките по едноименния роман на Теодора Димова. За филмовия изследовател паралелът между двете творби (най-вече по посока на сценарната основа, семейната тематика, художествената специфика…) би бил интригуващо предизвикателство за съпоставителен анализ. Защото, както пише Теодора Петрова: „сериалите акумулират дълго стаяваните социални напрежения, сублимиращи идеали и преобърнати ценности в художествената измислица на съдържание с горчиво-сладък привкус“. Ще се опитам да представя този поглед чрез личностното ми възприятие на минисериала на режисьора Виктор Чучков-син по сценарий на Александър Чобанов, Лило Петров и Владислав Тинчев.

 РАЯ ПЕЕВА (АЛБЕНА) И ЮЛИАН КОСТОВ (ОРЛИН) В СЕРИАЛА МАЙКИТЕ (2025, РЕЖИСЬОР ВИКТОР ЧУЧКОВ-СИН)  

Майките е филм за Любовта и нейното болезнено отсъствие, а героите, метафорично казано, са „загубени в превода“. Именно липсата на комуникативен код (между родители-деца-училище) и емпатия (съпричастност, доверие) в сюжетно-образното „ядро“, превръща творбата в стряскащо огледално отражение на нашата съвременност, където морално-нравственият коректив го няма. Шестте епизода разкриват различни аспекти на дисфункционалното семейство, което от изключение се е превърнало в „практика“. От този ракурс, фикцията, „вдъхновена“ от реални житейски обстоятелства, проследява нарушения патриархален ред; развенчава обожествявания образ на майчинството; визуализира ерозията на архетипни представи във взаимоотношенията; демитологизира стереотипи. Мини драмите (историите на тийнейджърите) са дефакто нелицеприятната художествена снимка на обърканата ценностна/безценността система, в която живеем. Система, където е налице вакуум на истинска интимност, грижа, подкрепа, където емоционалната дистанция и бездушност травмират и ескалират в агресия и престъпно действие.

 ГЕРГАНА ПЛЕТНЬОВА В ЕПИЗОД ОТ СЕРИАЛА 

„Оттласквайки“ се от едноименния роман на Теодора Димова, подхождайки с респект към него, екипът, създал сериала Майките, притегля зрителското внимание чрез няколко компонента. Първият от тях е интригуващата история, в която сюжетът е структуриран като драматургична мозайка от семейно-битови драми, в чийто център е Майката. Около майчиния образ „гравитира“ отсъстващият/присъстващият баща. Така оформената „двойка“ възпитава сина/дъщерята в. „нормалност“, която създава жертвата и палача, а близостта се трансформира от дар в проклятие. Това е една „триъгълна пирамида“ – подрастващ индивид – семейна среда – образователна институция или „трапец“ – дете-родител-баба-учител.

 ЗАХАРИ БАХАРОВ В СЕРИАЛА МАЙКИТЕ 

Конфликтът се ражда от дисбаланса в общуването – всеки от персонажите е затворен в собствените си представи и фантазми, неспособен да достигне до човека до себе си. Сблъсъкът е не само между поколенията – млади/стари, но и вътре в самата „обособена“ генерация на възрастните (съпруг-съпруга, майка-педагог-директор). „Разказът“ насочва погледа към проблемите в „къщата на мечтите“ (Никола: „Не искам да живея тук“, „Къщата е голяма, за да се срещаме“, „Аз въобще не съм им нужен“); към гледната точка в „женското царство“ (Калина, която трябва по трудния начин да се научи да споделя и да търси помощ); към „излишното дете“ (осиновения Александър „погълнат от „Мадам Бовари“ и реалността); към травмата от конфликта на разведените родителите (Деян: „Колкото по-далеч от тях, толкова по-добре“); към язвата от отсъстващата майка (Дана: „Кое семейство“); към „подводните камъни“ в изкуството (Лия или „мечтата е непоносима, когато няма какво да я правим“). Самата фабула се „заплита“ чрез алтернативната проекция спасение/жертвоприношение в духа на античната трагедия – учителката (Явора), припозната като майчин пристан („Винаги ще избера това, което е добре за децата“).

 БОРЯНА БРАТОЕВА КАТО ЯВОРА 

Именно Явора е контрапунктът в живота без любов, надежда, очакване на подрастващите, които неистово копнеят за разбиране, обич, топлина. Тя иска да научи своите ученици да не се страхуват, да могат да се справят сами, да не зависят от никого, защото „всяко семейство е различно, непоносимо, вълнуващо“, а „майките са голяма работа, винаги искат най-доброто, понякога изискват, но пак е от любов“, хората, „живеем тук и сега“, трябва „да се радваме на настоящето, да мечтаем за бъдещето“ и „всичко преди „обичам те“ няма значение“. Това е веруюто на персонажа, който, ако перифразираме думите на Никола, принадлежи към приличните хора. Ето защо парадоксално елегично, но и някак логично предопределено отеква финалът на сериала – празнотата, която ще остане след оттеглянето на Явора ескалира в нейното непредумишлено убийство.

Освен със смислообразуващите си акценти, вложени в кинематографичния сценарий, осъвременил романа на Теодора Димова; в словесната стилистика – диалоговите реплики („Трябва да прощаваме най-много на родителите и на себе си“), поетичните изповедни монолози - метафори (как учениците помнят, сънуват и си представят Явора), сериалът Майките се откроява и по посока на интригуващата операторската „визия“ (оператор Александър Станишев).

 РЕЖИСЬОРЪТ ВИКТОР ЧУЧКОВ-СИН И ОПЕРАТОРЪТ АЛЕКСАНДЪР СТАНИШЕВ 

Близките планове, панорамните снимки, редуването на светлина, тъмнина, сумрак, акцентите върху детайлите непринудено интегрират зрителя към случващото се на екрана. Субективният или комбинираният кадър придава на изображението висок емоционален заряд, а интензитетът на светлината психологически уплътнява визията (кадърът с огряната в светлина Явора – лъч чистота, надежда). Особено въздействащи са очите на юношите, които отразяват хаосът от чувства – болка, безпомощност, гняв, смирение, зов за помощ и прошка. Тоест визуалната трансформация се синхронизира с действията на персонажите, а светлинният поток разкодира драматургичното обобщение.

 ЕВЕЛИНА БИБОВА КАТО ДАНА 

В тази посока въздейства и музикалната партитура. Сътворена от Любомир Денев-син, тя „носи“ звуковата, структурно-конструираща функция, която споява филмовата композиция. Същевременно монтажната матрица улавя симбиозата между действие и вътрешен катарзис, боравейки със статични кадри, крупни планове или общи композиции.

В режисьорската си „разкадровка“ на Майките, Виктор Чучков-син разгръща време-пространството някак двуизмерно – събитието, към което води всеки епизод, е следствие от натрупване на минали факти и действия (психотравми, погрешни решения, скрито напрежение, недоверие, озлобление), а те в своята съвкупност задават посоката на последвалата трагична развръзка. „Решени“ като самостоятелни кинематографични „единици“, отделните серии са едновременно завършени драматургично и визуално , но и части от цялостна художествена сплав.

 РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ СЕРИАЛА МАЙКИТЕ (2025) 

Актьорският състав – утвърдени професионалисти и млади дарования (сполучлив режисьорски подбор), допринасят тази „сплав“ да оживее и да докосне зрителят. Защото Рая Пеева, Юлиан Костов, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Гергана Плетньова, Петър Антонов, Доля Гавански, Петя Силянова, Мартина Апостолова, Деян Ангелов и Илияна Коджабашева; Матю Горанов, Евелина Бибова, Грета Георгиева, Светлозар Янакиев, Лора Ахтарджиева, Иван Иванов и Ясмина Радева са автентични като екип от разнородни типажи – мини извадка от съвременното общество. Същевременно всеки един от актьорите е неповторим, открояващ се като присъствие индивид. Така реално-фикционалните образи, „населяващи“ откровения до бруталност български XXI век в  сериала Майките, отправят апел към съвестта ни. Той е художествена кинематографична камбана: СПАСЕТЕ ДЕЦАТА!, защото подрастващите са проекция, както на отношението на родителите към тях, така и на самите възрастни.

 

*Текстът е по проект на сп. КИНО „Българските телевизионни сериали – социален и културен феномен. Хибридни форми на филмова и телевизионна специфика“, който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.