ТЕОДОРА СТОИЛОВА-ДОНЧЕВА
Алек Алексиев е добре познато лице от големия и малкия екран. Зрителите са го гледали в главни роли в театъра, в любими сериали, а също и в редица филми. Напоследък Алек се занимава и с други дейности в областта на киното – той е продуцент и разпространител. При това смея да твърдя, един от най-добрите, съдейки по резултатите от неговата работа. Срещата ни на страниците на списание КИНО е по повод разпространението на българските филми. Какви са проблемите, с които българският филм се сблъсква преди да получи място на големия екран.
Темата е изключително важна и е от твоята компетентност – българското кино и срещата му със зрителите. В това отношение има редица затруднения от различен характер. Занимаваш се активно с дистрибуторска дейност и няма как да не отбележим, че филмите, разпространявани от компанията, в която имаш участие, се представят задоволително, а често пъти и отлично като резултати от боксофиса.
Според теб кои са основните проблеми, с които се сблъсква един дистрибутор?
Ще се опитам да дефинирам няколко проблема, защото добрата новина е, че ако успеем да дефинираме проблемите, по-лесно ще ги разрешим. Това се вижда отлично от предприемаческия и IT сектор по света. Има проблем, има решение. Един от основните проблеми, който ние от No blink забелязваме, е, че голяма част от продуцентите в България възлагат цялата си надежда за добрата кампания на своя филм, на парите, за които дистрибуторът кандидатства в Националния филмов център.
СТРАНИЦАТА НА NO BLINK В ИНТЕРНЕТ
За щастие, парите в последните години се увеличиха значително, за което поздравявам НФЦ. Възможни са и своеобразни финансови рекорди, като този за филма Гунди – Легенда за любовта, за който спечелихме 90 хиляди лева за разпространение. Като сума те звучат впечатляващо, но истината е, че продуцентите разчитат изцяло на този паричен поток, който фактически е крайно недостатъчен за реклама. Проблем е също, че има очакване с тези пари да се направи не само филмовата дистрибуция, но и цялата маркетингова кампания. Ако не гониш сериозни резултати, това е ОК, но иначе не е. Колкото по-голяма субсидия можеш да вземеш, толкова по-голям брой зрители трябва да направиш. Дистрибуторската кампания може да бъде санкционирана и да получи отказ да получава субсидии за разпространение в рамките на една година, ако е кандидатствала, да речем за 40 хиляди лева и е заявила, че ще направи 15 хиляди зрители, а те са по-малко от 6 хиляди – тогава тя може да бъде санкционирана. А от тази сума от 40 или 50 хиляди лева се очаква да се заплати на маркетинг специалист, да се създадат визии, да се плати на ПР специалист, а също за външна и дигитална реклама. Така се оказва, че субсидията е недостатъчна за всичките тези дейности. Но отбележете, че не казвам, че парите трябва да се вдигнат драстично, не. Занимавам се и с продуцентство и мога да говоря и от страната на продуцентите. Искам да кажа, че ние като продуценти не бива да разчитаме изцяло на дистрибутора за финансиране и за докарване на боксофиса. Трябват допълнителни усилия, които да се комбинират с усилията на дистрибутора, за да осигурят допълнителен финансов ресурс. Например продуцентът трябва да сключи бартери, които да подпомогнат кампанията.
Другият голям проблем, който дефинираме е, че в България съществуват почти нула маркетингови експерти, когато говорим за кино. Преувеличавам, но е вярно, че у нас има съвсем малко такива специалисти, които могат да се справят успешно с една цялостна кампания за филм, който да има добро киноразпространение. Сега, докато си говорим, осъзнавам, че това всъщност е най-сериозният проблем. Ние знаем, че рекламната кампания за един филм трябва да започне с началото на снимките. Голяма част от продуцентите обаче се сещат да се обърнат към дистрибутор, когато има вече дата и тя е след два месеца примерно. Може би някои продуценти не се интересуват толкова от боксофиса, а други просто не са съвсем наясно кога трябва да се започне с рекламата на филма.
Така е, с малки изключения, сякаш нашата разпространителска система още не се е адаптирала добре към съществуващите условия и особеностите на българския пазар, колкото и малък да е той.
Един дистрибутор, който не получава хонорар за работата си, а работи на процент, защо би искал да дистрибутира филм, който ще направи по-малко от 20 000 зрители боксофис, каквато е голямата част от боксофиса на българските филми – те, с малки изключения, имат катастрофални резултати в кината. Това за мен са двата основни проблема: първо – нямаме специалисти, които да създават кампания, с която ние, дистрибуторите, да работим и второ – това, че продуцентите си мислят, че е ОК да разполагат само и единствено със субсидията за разпространение, отпускана от НФЦ, т.е. да се облягат на една доста малка сума. Добрата кампания и добрата дистрибуция изискват пари. Това е факт! Не става с 40-50 хиляди лева. Толкова струва само работата на маркетинговите специалисти. Това е нещо, което често учудва хората в комисиите за разпространение. Понякога имам усещането, че живеят в някакви други, отминали времена, което е проблем. Маркетинговите специалисти всъщност вършат много работа, споменах го вече. Когато продуцентът иска огромни резултати с малко пари, има противоречие и няма как да стане.
Обаче няма как да очакваме, че по-артистично ориентираните филми ще шестват триумфално по кината в моловете от първия си ден на екрана. А на практика кината в моловете имат точно такива очаквания и свалят непечелившите заглавия не просто бързо, а светкавично и в това, разбира се, си има пазарна логика. Но тези по-артистични и некомерсиални филми несъмнено трябва да ги има и то за по-дълго по екраните.
Давам ти веднага пример с филма Триумф на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. За техния артистичен филм направихме много добра реклама, разчу се за него в цялата страна и съответно има много добър боксофис.
ВИЗИЯ ОТ РЕКЛАМНАТА КАМПАНИЯ НА ТРИУМФ (2024), РАЗПРОСТРАНЯВАНА В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Това е радостно, но в случая има два много важни фактора, които правят добрия боксофис възможен: първо, филмът бе рекламиран като черна комедия (той действително е смешен), а знаем, че българският зрител има трайни предпочитания към жанра на комедията; второ, в него участва Мария Бакалова.
Добре, тогава веднага давам друг пример – Диада, който е арт филм, има селекции и награди от А клас фестивали. А в същото време има и много зрители.
Самата аз често давам Диада като пример за филм, който успява да съчетае успешно фестивални успехи с голям боксофис. Също така е факт, че Диада имаше забележителна рекламна кампания! Може би една от най-добрите рекламни кампании въобще за български филм.
Продължавам с примерите. Доза щастие – филм, за който ни казаха, че няма шанс да направи боксофис, защото разказва история за наркомани, а се представи много добре в кината. Мисля, че българският зрител е готов да гледа и артхаус филми. Да, няма да са стотици хиляди, но 30-40-50 хиляди, звучи съвсем постижимо. В това е работата на маркетинг специалиста, да намери ъгъл за всеки филм, който да провокира любопитството на зрителя. Не е нормално да има резултати от 2-3 хиляди зрители. Всъщност ниските резултати от първия уикенд означават, че ние от маркетинг екипа и дистрибуторите не сме си свършили работата. Някъде нещо сме объркали, заедно всички – маркетинг, дистрибутор, продуцент. Ние заедно трябва да правим 360 градусови рекламни кампании, които да обхващат всичко – външна реклама, дигитална реклама, телевизия, радио, социални мрежи, банери, метро. Може да е по малко, но да е навсякъде, за да се хванат различните аудитории. Зрителите трябва да бъдат „ударени“ отвсякъде. Един човек трябва да бъде „ударен“ от рекламата поне 4-5 пъти, за да може да запомни и да отиде да гледа даден филм, защото в ежедневието сме засипани с информация отвсякъде.
РЕКЛАМНА ВИЗИЯ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ФИЛМА ДИАДА (2023) В СТРИЙМИНГ ПЛАТФОРМАТА GLEDAM.BG
Логично звучи, разбира се! Но искам да поговорим и за нещо друго, което за мен е голям проблем. Дефицитът на екрани, който се усеща особено силно, когато говорим за по-малки, некомерсиални филми. За комерсиалните с голям зрителски потенциал е ясно, че ще ги показват в моловете, а и всички други кина ще ги искат – та кой не иска пълни зали, но когато говорим за некомерсиални филми, за документални, къде да бъдат показани? За щастие, все пак има няколко такива кина, но въпреки всичките им усилия (които оценяваме високо!) те не са достатъчни, за да осигурят нормално време на екран на всички заглавия, които излизат. Въпросът е, че трябва да има повече екрани, които да показват и некомерсиални заглавия, включително и документални филми.
Огромен проблем е, че голяма част от кината в страната отказват част от българските филми и това е така, защото няма достатъчно екрани. С документалните филми положението е катастрофално. Има изключения от правилото и при документално кино, но рекламните им кампании са направени събитийно, това е принципът и той в документалното кино работи. Ако правиш събитийни неща, даваш шанс на документалния филм за съвсем приличен боксофис. Обаче голяма част от българските документални филми са сложени в тъча. Хем са ни малко кината, хем ако ти е лоша кампанията, големите вериги свалят много бързо филма от екран. Говоря и за игрално кино.
ДОМ НА КИНОТО – ЕДИН ОТ МАЛКОТО КИНОСАЛОНИ, ЗАПАЗЕН КАТО ДОМ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО.
Бих казала, че го правят на мига и няма как да им се сърдим. Необходимо е да бъдат осигурени повече екрани и мисля, че в тази посока трябва още много да се работи. В последните години НФЦ субсидира повече филми и това, разбира се, е радостен факт, но в същото време няма как да не отбележим, че особено при разпространението на документално филми се усеща осезаемо, че екраните са недостатъчно.
Да, всеки иска хубава програмация за първия уикенд, но ако кампанията не е добра и резултатите са кофти, тогава те свалят от екран. Няма логика да те държат на празен салон. Много са навързани нещата. А в провинцията на места е далеч по-страшно – ето в Ямбол например има само един екран. В много други градове положението е същото.
Накрая да се спрем и на нещо позитивно. За връзката между киното (във всичките му видове и жанрове) и зрителите, благоприятна роля имат платформите. Ти си съдружник в една от най-значимите платформи за българско кино GLEDAM.BG. Най-редовно гледам GLEDAM.BG. Там поне има сериозен брой заглавия на български игрални, а и на документални филми.
КИНО КЛОКОТНИЦА В ХАСКОВО – ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ САЛОНИ В БЪЛГАРИЯ, Е ПРЕВЪРНАТ В МАГАЗИН.
Има, има. Даже сме решили от тази година да увеличим каталога с около 50 заглавия на документални филми. Да ти призная, за нас е много естествен и приятен процесът, когато филмът слезе от екраните и няколко месеца по-късно отиде в платформа, за да си намери дом. GLEDAM.BG е нещо, в което продължаваме да инвестираме. Българските платформи не са място, от което продуцентите ще изкарат пари, но ние заедно трябва да инвестираме като гилдия в това – платформите са хранилище на българското кино! Искаме да възпитаме хората да гледат легално кино. Знаем, че у нас по отношение на много неща сме 30-40 години по-назад и сега разни политици се опитват да ни дръпнат още по-назад, приближавайки ни до Изтока, вместо да вървим на Запад, което би било естествено. GLEDAM.BG е мисия и кауза за нас. Идеална цел. Наскоро решихме, че ще инвестираме в авторско съдържание, което да си е на GLEDAM.BG, но за това ще разкажа при следващ разговор.
АЛЕК АЛЕКСИЕВ И ЕКИПА НА ДИАДА (2023) СЛЕД ПРОЖЕКЦИЯ ПРЕД УЧЕНИЦИ ОТ 2. СУ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“ В ГРАД МОНТАНА
