МИТКО НОВКОВ
ДЖАНИ РИВЕРА И ГЕОРГИ АСПАРУХОВ ПО ВРЕМЕ НА МАЧОВЕТЕ НА ЛЕВСКИ С МИЛАН
Футбол гледам от малък, от малък и играя. По едно време даже в школите за деца и юноши на родното ми село Бързия и в близкия град Берковица. Ръкувал съм се със самия Димитър Якимов – Митата. Така че името на Георги Аспарухов – Гунди, не ми е непознато, напротив – бях само на седем години, когато видях неговия феноменален гол срещу Англия на „Уембли“. Затова, когато разбрах, че двамата с Никола Котков – Котето са загинали на прохода Витиня, искрено се натъжих.
ОСТАНКИТЕ ОТ КОЛАТА НА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ В ПРОХОДА ВИТИНЯ СЛЕД ФАТАЛНАТА КАТАСТРОФА
Огромно се натъжих. Да, признавам, повече ме хвана жал за Котков: локомотивец съм откакто се помня под влиянието на баща ми. Той също беше тъжен, даже спомена, че Котето не бивало да ходи в „Левски“ – щял да си е жив. Беше ме изпратил до магазина, когато видях некролога на един дървен телеграфен стълб – същите тези некролози, които милиционерите късали в София. Трагедията беше стигнала и до моето затънтено място, където един от най-големите спорове беше между червените и сините запалянковци. В Бързия некрологът престоя доста – селският милиционер Манчо беше левскар и не му даваше сърце да го махне. Червените също скърбяха. Както пише в един интернет пост: „Има неща в живота, за които помниш точно къде си бил и какво си правил, когато са се случили. Бях седемгодишно момче, когато в един горещ летен ден през 1971 г. чух тази песен. Беше абсолютна тишина по обяд в града и някъде от съседите звучеше тази песен. А татко и най-добрият му приятел – заклети цесекари, плачеха като деца! И досега като се сетя, сякаш отново се връщам в онзи ден и настръхвам“. Песента е „Балада за Гунди и Котков“ на македонеца от Струмица Наско Джорлев: „Юни месец беше седемдусет първа, кога загинаа две големи звезди. Славната деветка – Георги Аспарухов, Гунди го викаа навиячите, и Никола Котков, славната петорка, славни футбалери на „Левски Спартак“. Легендата гласи, че заради песента авторът е изтърпял различни злополучия от властите и службите на бивша Югославия. В България притежателите на плочата с баладата също си патели – конфискували им я, забранявали я, заглушавали я… Тоталитарната власт не позволява нерегламентирана скръб. Тази линия за подмолни властови намеси не само в посмъртната съдба на Гунди и Котков, но и по времето, когато са живи, я откриваме и в превърналия се в хит на кинопазара в България филм за Георги Аспарухов Гунди – легенда за любовта.
НИКОЛА КОТКОВ И ГЕОРГИ АСПАРУХОВ С ЕКИПА НА ЛЕВСКИ СПАРТАК
В него „футбалерите“ не са двама – името на Котков се появява едва в края на филма, когато Гунди (в ролята Павел Иванов) обяснява на жена си Величка, на галено Лита (Александра Свиленова), че двамата с Котето трябва да пътуват за Враца за бенефисен мач на местния клуб „Ботев“. Съгласно заглавието на филма единственият „футбалер“ в него е Георги Аспарухов – Гунди, другите са просто миманс. Лентата започва с футболните му умения: жонглира край софийско езерце, топката пада във водата, а той влиза, за да я извади. Италианска е топката, не може да се зареже: през 1959-а, когато се случва сценката, италианските топки не се срещат твърде из социалистическа България, току-що поосвободена от мъртвата хватка на култа към личността (но не прекалено, не бива да се злоупотребява със свободата). Италианската връзка на старта обаче може да има и значението на подсказка по отношение развитието на сюжета – с напредването му идва моментът, когато гениалният футболист е изкушаван да играе в гранд от Апенините – „Милан“ (Милано); великолепна препратка от сценариста Емил Бонев.
Той обаче не се ограничава само със спортните постижения на главния герой, те дори постепенно преминават на заден план, съвсем други са нишките, които дърпа, за да развие филма във феномена, в който се превърна. А именно: най-напред е футболната, след това любовната, накрая и може би най-главната (въпреки уточнението, че филмът е „легенда за любовта“) – кадесарската. Или тоталитарната. А по-точно: за сблъсъка с властта – с абсолютната и безскрупулна власт.
ЕМБЛЕМАТИЧНА СНИМКА НА ГЕОРГИ АСПАРУХОВ ОТ МАЧА НА ЛЕВСКИ С МИЛАН В ТУРНИРА ЗА КУПАТА НА НОСИТЕЛИ НА КУПИ В СОФИЯ, ЗАВЪРШИЛ 1:1
Футболната е ясна, Гунди е велик футболист, може би най-великият, който България е имала (заедно със Стоичков, да не забравяме, макар че първият не е имал възможностите, които вторият използва по перфектен начин). Преминават пред очите първо късогледствата на треньорите – единият го пуска защитник, другият го ругае пред отбора, без да зачита достойнството му; неслучайно чуваме репликата за Рудолф Витлачил (Любо Жечевич), че едва тогава Аспарухов усетил какво е да те води истински треньор, а не някакъв местен напереник. Проследени са проявите му от юноша в „Левски“ до националния отбор и знаменития му гол на „Уембли“, за който вече стана дума. Да, футболната линия е ясна, но тя постепенно се превръща в периферна, тичаща покрай тъч линията, макар че – убеден съм, тъкмо тя допринася като че ли най-много за огромния зрителски интерес. Може би поради това феновете са малко неудовлетворени – не бил този във филма техният Гунди, истинският. (Макар че кой е истинският Гунди би могло да се попита и да не се отговори – като спортист и като човек той е различен и може би това го превръща в легендата, която е.)
АКТЬОРЪТ ПАВЕЛ ИВАНОВ В РОЛЯТА НА ГУНДИ ОТ ФИЛМА ГУНДИ – ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА (2024, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ)
Левскарите гледат филма със сълзи на очи, за да си спомнят своя кумир; цесекарите пък го гледат, за да преживеят, от една страна, времето, когато българският национален отбор е имал авторитет и успех, а, от друга, за да се удовлетворят, че и те са имали легенда, а именно споменатия вече Димитър Якимов – Митата. С него Гунди е имал великолепно разбирателство на терена. Третото, което вероятно играе роля при червените, за да гледат филма е, че макар в него да се показва едно от най-сериозните им унижения във вътрешното първенство („Левски“ ги бие 7:2 на 17 ноември 1968 г., Димитър Пенев (Петър Дочев) даже се обръща с молба към главния герой и на мача, и на филма: „Хайде спрете, че ще ни разгонят фамилията!“, на което Аспарухов отвръща: „Само още един, обещал съм на Лита хеттрик“.), в момента могат да се насладят, че вечният им съперник съвсем не е в най-добра кондиция (включително с уволнението на треньора Станислав Генчев, който що-годе ги бе вкарал в пътя). Тази линия във филма е показана перманентно възходяща: Гунди си е Гунди, дори и слаб – пак е силен.
АЛЕКСАНДРА СВИЛЕНОВА – ЛИТА, И ПАВЕЛ ИВАНОВ – ГУНДИ, ВЪВ ФИЛМА ГУНДИ – ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА (2024, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ)
Втората сюжетна линия, любовната, е по-лъкатушеща. Нагоре-надолу, нагоре-надолу, нагоре-надолу… Любовта между двамата млади тръгва скърцащо, след това Георги спечелва младата госпожица от голямото добрутро със спиращ дъха рокендрол танц, отношенията се развиват стремглаво въпреки съпротивата на семейството (особено на мама Марена, в ролята Биляна Петринска), стига се до решение за таен брак, когато се намесва архитект Марков, бащата на Лита (Емил Марков). Няма да скрия, че тази линия във филма е най-вълнуващата, извиква най-силни чувства у зрителя (и сълзи в очите). Забутаното момченце от „Редута“ с най-обикновени отрудени родители (в ролите Димитър Маринов и Параскева Джукелова) се прави на отворко и се прицелва в лъскавото момиче от центъра на София – типична мелодраматична история, издържана по всички правила на жанра. Всъщност, ако решим жанрово да определяме филма, той е не толкова „драма, исторически, биографичен, романтичен, спортен“, както го квалифицират в Уикипедия, а си е класическа мелодрама, от най-еталонните, включително с финала (малко попретупан, прочее, но сякаш авторите са разчитали, че историята на Гунди е добре позната). По Коледа с такива филми ни заливат отвсякъде, най-вече от телевизионните екрани, създателите им са предимно отвъд Атлантика, та си мисля в тази посока: дали пък точно Гунди – легенда за любовта да не бъде идногодишното българско предложение за чуждоезичен Оскар? Изпипан сюжет, чисто изградена сантиментална история – може и да мине ако не в късата, то поне в по-дългата листа. Не е зле да поразсъждаваме в тази посока, макар че създателите на филма вероятно са си го мислили: тези, най-често използвани средни (американски) планове на камерата, със сигурност не са случайни.
ПЕНКО ГОСПОДИНОВ И ВЛАДИМИР ЛЮЦКАНОВ ВЪВ ФИЛМА ГУНДИ – ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА (2024, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ)
Тази любовна лъкатушеща линия също в един момент се превръща в странична и тръгва да тича покрай тъч – линията, за да направи централно място на другата, политическата – проблемите на Гунди с Държавна сигурност. Тя, за разлика от първите две, няма движение нагоре, пада непрекъснато. За онова време такова падане/падение е все едно закон, неписан закон: на всеки, който малко-от-малко се е извисил над сивото множество, му се е налагало да се сблъска със службите. А какво остава за всеобщ любимец като Гунди, когото – както разбрахме – са наричали Президента?! Тук актьорските превъплъщения са сякаш най-сполучливи: Владимир Люцканов в ролята на Генерала е направо смразяващ, а Пенко Господинов е просто изящен като Агента (даже бих му препоръчал само отрицателни роли да играе – блестящо му се отдават). Другата сполука при тази низходяща линия е че тя – макар и трансформирала се във водеща, не заглушава останалите две, те също се развиват по един сравнително логичен начин. Особеното втората, любовната: когато си отдаден така всеотдайно на едничкото нещо, което занимава съществото ти, няма начин да не се появят пукнатини в семейството. А главното е, че гледната точка не е само тази на мъжа, но и на жената – поставяна от героя винаги на втори план за сметка на футбола. Но тук задължително трябва да отчетем, че все пак разказът на съпругата на Гунди стои в основата на сценария, така че няма как тя да не е централна, поне в някои моменти. Заглавието обаче настоява: най-централен е Георги Аспарухов, център-нападателят на България, превърнал се в легенда. Легенда, пресъздадена умело и с вкус от изкуството на киното – най-масовото изкуство, също както футболът е най-масовият спорт. С други думи, срещнаха се и се познаха.
ПЛАКАТ НА ФИЛМА ГУНДИ – ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА (2024, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ)
И като се познаха, събраха се и създадоха Гунди – легенда за любовта…