ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА
СЪСТАВИТЕЛ НА БРОЙ 4/2024 г.
Излизането на брой 4/2024 г. на „Проблеми на изкуството“ на Института за изследване на изкуствата при БАН имаше скромна премиера в рамките на фестивала за документално и анимационно кино „Златен ритон“ в Пловдив. Списанието е тримесечно издание за теория, история и критика на изкуството, което традиционно посвещава своя последен за годината брой на екранните изкуства. На пръстите на едната ръка се броят местата за публикуване на научни текстове в сферата на киното, и списание КИНО е сред тях. Стандартите са високи, а изискванията (по НАЦИД) често труднопреодолими за малобройната ни общност. „Проблеми на изкуството“ е по-различно – като започнем от наличието на текстове на чужд език, преминем през анонимното двойно рецензиране и стигнем до хабилитираните екипи. Списанието има международен редакционен съвет, а от две години главен редактор е Александър Донев (в този контекст професор и доктор на науките), в редколегията има представители на всички изкуства, а отделно се кани съставител на конкретния брой, който залага темата и подбира авторите – все параметри, които дават шанс на изданието да се включи в авторитетни международни научни бази данни.
Темата на брой 4/2024 г. е „Преминаване и/или взривяване на границите“ в опит да се разшири понятието „граница“, в търсене на интерпретации и анализи, които не са ограничени в рамките на отделна наука или изкуство, стил или период, вид или жанр кино, нито във възможностите само на естетическия прочит.
Авторите ту кръжат около фундаментални философски понятия като реално (Боян Манчев) и време, пространство, фикция (Ана Васева) и ги „напъхват“ в конкретни филми, ту се фокусират върху минималистичния терен на затвора в „Последната дума“ (Ева-Мария Иванова) или езиковите затруднения на превода на класически текстове (Даниела Статулова). Едни обръщат поглед напред към екранния експеримент и изкуствения интелект (Анджела Гоцис), други се връщат в историята на бразилското Синема ново от 60-те години на ХХ век (Боряна Матеева) или при първите оператори, снимали в България през 1905-а (Петър Кърджилов). Границите се размиват в хибридните форми на социални, артистични и научни практики, готови да предложат екранно осъзнаване на войната под формата на игра (Стефка Манчева), сценична творческа импровизация на тема „без корени“ (Яна Хашъмова) или алтернативно студийно киноразпространение през социализма (Деян Статулов). Двете рецензии на книги също се движат в различни посоки – от критичен анализ на изобразяването на циганите в киното (Гергана Дончева) до представяне на обобщаващ труд за румънските визуални изкуства (Ирина Генова).
Конкретната връзка с фестивала „Златен ритон“ е текстът на Теодора Стоилова-Дончева „Фестивална нормативност – преодоляване на границите“, който се позовава на пълноценната реализация по разнообразни форуми на миналогодишния носител на Наградата за документален дебют в Пловдив Нямаш място в нашия град, реж. Николай Стефанов. Затова и кадър от филма е изнесен на корицата в стилно оформеното и изискано като полиграфия издание – дано рекламно компенсира известната труднодостъпност до самото списание. Защото „Проблеми на изкуството“ е строго научно издание (на хартия, с абонамент) с типично научно разпространение (малък тираж, спорадични продажби по специализирани форуми). Елитарност, която изисква задълбоченост и високо професионално ниво.
