ГАЛИНА ЖЕКОВА

РАЗГОВАРЯ С РЕЖИСЬОРА НИКИ ИЛИЕВ 

 

Филмите, които сте реализирал до момента, са по-скоро комедии. Без крила обаче има друго звучене. Тук чисто жарново сте се насочили към драмата. Вероятно самата история е наложила този жанров прочит. Всъщност как решихте да екранизирате историята на Михаил Христов?

По отношение на предишните ми филми – не ги определям като категорични комедии, тъй като никога комедията не е водещата в тях. Тя по-скоро е бонус и самите ситуации, понеже са абсурдни, разсмиват. Винаги съм се стремял комедията да е част от сюжета, но да не бъде самоцелна. Така или иначе филмите ми жанрово се движат в тази посока. Спомням си, че след като излезе втората част на Завръщане, резултатите бяха добри. Имаше посещаемост в кината и като цяло публиката го хареса. От моя гледна точка обаче, въпреки по-добрия сценарий и режисура, спрямо предишните ми филми, усетих, че има едно отдръпване от страна на зрителите. Те някак свикнаха с моя стил и жанрови особености и сякаш всичко се превърна в лека щампа.

 НИКИ ИЛИЕВ 

Публиката не успя да забележи детайли, които за мен бяха важни. Затова си казах, че е време да направя по-различен филм и да изляза от зоната си на комфорт. В качеството си на режисьор изпитах нужда да направя по-рязък завой. Самата идея за филма дойде от Башар (б.а. Башар Рахал – дългогодишен партньор и съпродуцент на някои от филмите на Ники Илиев). Той беше посетил мотивационна лекция на Михаил Христов и ми каза колко вдъхновяваща е историята му и че си заслужава да направим филм за него. В началото се колебаех, но като се срещнах със самия Мишо и видях, че той носи вече само една протеза, а на по-стари снимки е с две, го попитах – защо? И той ми обясни, че всъщност втората протеза я е носил единствено заради другите, заради това как околните го възприемат. Тогава осъзнах, че това ще е ключът, през който да разкажем историята му. Не толкова трудностите и спортните постижения, колкото приемането на себе си – да може да се освободи и да не го е срам, че е различен от останалите. Спортната част е важна, разбира се, но все пак центърът на филма е  това приемане.

 ПЛАКАТЪТ НА ФИЛМА БЕЗ КРИЛА (2024, РЕЖИСЬОР НИКИ ИЛИЕВ) 

А до каква степен сценарият се придържа стриктно към живота на Михаил Христов и имаше ли момент, в който мислехте, че е по-добре да направите документален филм, а не игрален?

Не. По никакъв начин не сме мислили да създадем документален филм. Доколкото ми е известно, вече има реализиран такъв – на Златимир Йончев. От самото начало мислехме за игрален филм, в който да стъпим върху историята на Мишо, но да я преплетем и с философски размисли и други елементи на художествения разказ. Искахме да разкажем история, която е вдъхновена от истинския живот, но да не е биографичен филм. Още на ниво идея бяхме наясно, че ще добавим различни художествени елементи. Реално това, което запазихме от разказа на Мишо са: инцидента, последвалата ампутация и трудностите, които произтичат от това да се справя в живота без ръце. Също така спортните постижения, както и факта, че учи право. Всичко останало и най-вече взаимоотношенията му с хората са художествена измислица.

 НАУМ ШОПОВ И ЛЕАРТ ДОКЛЕ 

Но това ни помогна да изведем посланието на филма. Такъв е случаят с Васи, момиче с множествена склероза, което мечтае да стане актриса. Във филма персонажът на Наум Шопов (б.а. Наум Шопов-младши се превъплъщава в ролята на Михаил Христов) успява с изключителна лекота, без дори да осъзнава, да ѝ вдъхне кураж. Той дори е забравил за случилото се, но тази реплика е повлияла на нейната мотивация да последва мечтата си. И реално с личния си пример Мишо е бил вдъхновение за нея. Такъв е случаят и с незрящото момче, но няма да издавам повече. Добавихме тези сюжетни линии, защото филмът разказва историята на Мишо, но основното послание е насочено към хората в неравностойно положение, а и към всеки един от нас, който в някакъв момент се е почувствал като аутсайдер.

Много често филми, които имат биографичен характер, представят идеализирано главния герой. В случая това не е така. Виждаме един персонаж, който е сложен и богато нюансиран.

В действителност искахме да покажем и тъмната страна на главния персонаж. Изпитвайки срам от това, което е, той изпитва и гняв към себе си и към другите. Тъй като той самият не може да се приеме, акумулира негативни емоции и често тази негативна енергия е насочена към околните. На спортната площадка това му помага, но в един момент гневът започва да го разрушава отвътре. Затова искахме да избягаме от идеализирания образ. Не искахме да създадем някакъв съвременен вариант на Христос, защото в живота хората не са такива. Дори и тези, които са преминали през изпитания и са преодолели много трудности, имат негативна страна. Всъщност предварително предупредих Мишо, че ще има елементи, които няма да са супер позитивни. Но в крайна сметка целта е героят да ги осъзнае и доколкото може, да ги преодолее.

 РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ СНИМАЧНИЯ ПРОЦЕС НА ФИЛМА 

Самият Михаил Христов беше ли чел сценария, преди да започнете снимките и какви бяха неговите реакции? Търсихте ли обратна връзка и той пожела ли нещо да бъде променено спрямо това, което първоначално бяхте заложили?

Преди да започнем снимките, му показахме начален вариант на сценария и той ни обърна внимание на някои технически грешки, които бяхме допуснали. Най-вече детайли около състезанията. Не се е намесвал в сюжета. Все пак проведохме разговор, в който изяснихме, че филмът не е документален и няма как да е 1:1 с живота му. Не сме имали други разговори по тази тема. Но в периода преди снимките, когато в продължение на седем месеца Наум и Леарт (б.а. Леарт Докле играе ролята на треньора Петър Дачев) тренираха, Мишо беше заедно с нас и им даваше насоки за скоковете. В този период допълнително го разпитвах за факти от живота му – как се е адаптирал към протезите, за различни аспекти и детайли от състезанията, и благодарение на неговите разкази дообогатявах сценария. Но като цяло не се е намесвал в творческия процес.

 НИКИ ИЛИЕВ НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА НА ФИЛМА БЕЗ КРИЛА (2024) 

Той видя ли вече завършения филм?

Гледахме го заедно на предпремиерното представяне в Бургас. Сподели, че много се е развълнувал и че до голяма степен, близо 90% от филма отговаря на истината. Според мен този процент е силно завишен, но пък може би интуитивно сме уцелили в целта, без да го осъзнаваме.

По отношение на актьорите – как ги подбрахте? Още на сценарно ниво ли си представяхте кой ще изпълнява главните роли, или организирахте кастинг?

За Наум бяхме сигурни с Башар още на ниво трийтмънт, докато все още не бяхме разписали подробно сценария. Не беше трудно да се спрем на него, тъй като и визуално напомня на Мишо, а и ни трябваше актьор, който е в добра спортна форма. За ролята на Леарт ни беше по-трудно. Трябваше да намерим актьор, който по някакъв начин да прилича на Петър Дачев, да е в добра физическа форма и същевременно да е една идея по-груб от Наум. Лутахме се известно време, но когато се спряхме окончателно на Леарт, той прегърна идеята и се отдаде изцяло на процеса.

 СТЕФАНИ ОБАДЯРУ И НАУМ ШОПОВ ВЪВ ФИЛМА БЕЗ КРИЛА (2024, РЕЖИСЬОР НИКИ ИЛИЕВ) 

А как открихте Стефани Обадяру? Доколкото съм запозната, тя няма опит като актриса.

На сценарно ниво бяхме заложили момичето, което ще изиграе Ирина, да бъде от друга раса. Различието им реално ги обединява. В България, за разлика от западните страни, все още нямаме много чуждо-изглеждащи хора и всеки, който е от друга раса, стои необичайно и различно. Затова търсехме такава актриса. Оказа се сложна задача. Открихме Стефани по препоръка на приятел. Тя е модел. Преди време е представяла прогнозата по Нова телевизия.  Открихме я в Instagram. Когато се свързах с нея, се оказа, че наскоро е родила. Срещнахме се и тя хареса идеята. Съгласи се да участва, но се притесняваше, че няма нужния опит. Всъщност се е снимала във филма на Валери Йорданов Шекспир като улично куче, но в малка роля. И започнахме репетиции. Отне време, защото първоначално не можеше да се отпусне достатъчно пред камерата, но в крайна сметка постигнахме резултата, който си представях.

 БАШАР РАХАЛ И СНИМАЧНИЯТ ЕКИП НА ФИЛМА БЕЗ КРИЛА 

Усилията ви са дали добър резултат. Стефани има изключително присъствие и невероятна харизма. Определено камерата „я обича“. Но интересна роля прави и Башар Рахал. Виждаме го в ново, нетипично за него амплоа.

В действителност Башар най-често играе лошия или смешния персонаж. А тук виждаме една друга, по-уязвима негова страна, която той не е показвал на екран. Сцените с родителите ги реализирахме най-накрая – близо два месеца след основните снимки. Тази дистанция ми помогна по-добре да ги режисирам и да напасна епизодите така, че всяка сцена между Мишо и родителите му в миналото да бъде по някакъв начин свързана с настоящето му – и визуално, и като послание, така че да разберем малко повече защо той е такъв и защо реагира и действа по определен начин. За щастие Иван Иванов, който играе ролята на Мишо като дете, много добре се справи. Показах му кадри на Наум и начина, по който той се движи с протезите, и Иван чудесно се справи със задачата.

Изборът на Иван Иванов е изключително сполучлив. Дори с Наум имат визуална прилика.

Да, това беше голям късмет. Всъщност Иван е част от школата на Башар и го забелязах на една от техните репетиции. Харесах го и единственото ми изискване към него беше да спортува повече, така че до периода на снимките да има по-спортен вид. А вече в снимачния период само променихме прическата му и в действителност заприлича на Наум, но 15 години назад във времето.

Принципно как работите с актьорите? Давате ли им възможност да импровизират, или стриктно се придържате към заложеното по сценарий. Не става дума конкретно за Без крила, а принципно. Диалогът във филмите ви винаги ми се е струвал реалистичен, разговорен, на моменти дори бъбрив, и често съм оставала с усещането, че давате голяма свобода и възможност за импровизация по време на снимки?

Тава е целта – да я има тази лекота, но всъщност не всичко е импровизация. Например по отношение на Завръщане, и в двете части, знаех кой ще играе и директно си представях как би говорил персонажа на Сашо Кадиев, например. Защото той не играе себе си, но съм създал някакъв негов вариант, който да се доближава до неговата истинска същност и същевременно героят му е по-хипохондричен и по-напрегнат. Знаейки как говорят всичките актьори – Сашо Кадиев, Бойко Кръстанов, Башар и Евелин Костова, ми беше една идея по-лесно да напиша сценария. На снимачната площадка не сме импровизирали. Има доза импровизация, но тя се случи на предварителните репетиции, а не на терен. По време на самите репетиции виждах къде работи и къде не работи диалогът и търсейки добър ритъм, си позволихме импровизации и сполучливите ги разписвах наново в сценария. Реално на самите снимки всичко това беше предварително проиграно. В Без крила работихме почти едно към едно със сценария. Единствено Леарт допринесе за обогатяване на диалога, тъй като той прекара доста време с Петър Дачев, прототипа на неговия герой. Но всички идеи Леарт ми ги подаваше предварително, отново на ниво репетиции. За мен импровизациите са хубаво нещо, но когато се случват на терен има опасност да се изгуби мярката и на монтажа да се окаже, че сцената е прекалено дълга или прекалено бъбрива. Затова съм им почитател, доколкото те се случват на ниво репетиции.

 НИКИ ИЛИЕВ ДАВА УКАЗАНИЯ НА НАУМ ШОПОВ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТАТА ИМ ВЪРХУ ФИЛМА 

Как протече работата ви с оператора Симеон Кермекчиев. Визуално филмът в по-голямата си част е решен през субективната гледна точка на главния персонаж. Към сцените с малкия Мишо имате друг подход. 

Радвам се, че сте го забелязали. В действителност сцените с родителите ги решихме по по-различен начин, защото Мишо като дете е изцяло зависим от своите родители. Затова и държах на тяхното присъствие в кадъра – на втори или на трети план. Докато за сцените с вече порасналия Мишо използвахме дълги обективи и почти всички близки планове на Наум бяха леко странични, през рамо или профилни. Това продължава до момента, в който той се освобождава от едната си протеза. Чак тогава вече го виждаме централно. Тези решения изхождат от презумпцията, че първоначално той се крие от другите хора, съответно и от зрителя. На несъзнавано ниво зрителят иска да го види изцяло. Търси лицето му, за да го срещне очи в очи. Това обаче не се случва, докато накрая самият Мишо не реши да се разкрие. Съответно и камерата се движи винаги много близо до него, за да може зрителят да съпреживее неговата гледна точка. Всички състезания са разказани чрез обърната перспектива – от Наум към публиката. Нямаме телевизионни репортажи, всичко е през погледа на Наум, с едно изключение – когато родителите му са в публиката. Снимките в телевизионното студио са решени в същия ключ – не виждаме интервюто като зрители пред екрана, а от вътрешността на студиото.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА БЕЗ КРИЛА (2024, РЕЖИСЬОР НИКИ ИЛИЕВ) 

До каква степен използвахте CGI?

Нямаше как да постигнем това ниво на реалистичност без CGI ефекти. Използвахме ги най-вече за ръцете, като имахме три различни подхода. Единият вариант беше силиконови протези, които поставяхме директно върху ръцете на Наум, другият – с една силиконова протеза и вързана ръка зад гърба, и третият вариант – със зелен ръкав. Но когато едната ръка беше вързана зад гърба, отново трябваше да прибегнем до CGI обработка, тъй като в противен случай рискувахме тялото на Наум, заради скритата ръка, да изглежда несъразмерно. На някои от по-детайлните сцени пък истинският Мишо беше дубльор и снимахме неговите крайници. Но като цяло моето желание беше в началото да видим инцидента и той да се запечата у зрителя. Не искахме да показваме прекалено много кадри след ампутацията, защото тези кадри натежават и предпочетохме да избегнем свръхфокусирането върху това, че героят е без ръце.

 НАУМ ШОПОВ ВЪВ ФИЛМА БЕЗ КРИЛА (2024, РЕЖИСЬОР НИКИ ИЛИЕВ) 

Вие освен режисьор, сценарист, сте и продуцент на всичките си филми. И то независим продуцент. Доколкото знам, Без крила е първият ви филм, който има държавно финансиране. Това облекчи ли процеса, от чисто продуцентска гледна точка, и даде ли ви възможност да се концентрирате повече върху режисурата?

Разликата беше огромна. В действителност 80% от бюджета получихме от Националния филмов център (НФЦ). Останалите 20% трябваше да намерим сами, но това се случи сравнително лесно, защото се обърнахме директно към спонсори, които са финансирали участията на Мишо в различни състезания. И наистина за пръв път се почувствах различно, защото имах възможност да се концентрирам изцяло върху режисурата и върху това да адаптираме сценария по най-добрия начин. До този момент и в двете части на Завръщане, а и в другите ми филми, събирахме средства и преди, и по време на самата подготовка. Дори и по време на снимки, а в някои случаи и в периода на постпродукция. Това е много динамичен ежедневен процес, обвързан с презентации, преговори, договори и договорки. Често дори преди да отида на снимки, се е случвало да водя преговори с нашите спонсори. Имаше период, в който наехме човек, който да се занимава с тези процеси и да следи дали изпълняваме всички продуктови позиционирания на терен. В Завръщане имахме 48 спонсора. Това прави целия процес на работа изключително шизофреничен. Освен че имаш 12-часов снимачен ден, след това поне още 2-3 часа се занимаваш с това дали са получени продуктите навреме, мислиш как да бъде направено продуктовото позициониране, така че да бъде максимално незабележимо и същевременно да си изпълнил договорните условия. За щастие в Без крила нямахме толкова голямо продуктово позициониране и това беше облекчение. Самият процес беше много по-творчески. А и ако трябва да бъда коректен – този сюжет няма как да понесе толкова голямо продуктово позициониране.

 РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ СНИМКИТЕ НА ФИЛМА 

Навремето моят преподавател, проф. Александър Янакиев, светла му памет, казваше, че в България всеки независим режисьор иска да стане зависим. Макар и с доза хумор, в тези думи има истина. Вие готов ли сте да жертвате независимостта си в името на един по-спокоен творчески процес?

Бих предпочел да получаваме финансиране от Национален филмов център, защото тогава самият процес на работа е по-творчески. А и това позволява да създаваме филми, които имат по-различна тематика от тези, които съм правил до момента. Ако трябва да сме абсолютно честни, досега успявахме да правим частни филми, защото жанра го позволяваше. Когато снимаш комедиен филм и използваш атрактивни локации, тогава е по-лесно да намериш продуктово позициониране. Но ако имаме друг жанр – драма или трилър, според мен продуктовото позициониране не би било уместно. И е трудно да се направи частен филм, който да не е комерсиален като заявка. Така че ще се радваме, ако отново получим финансиране от държавата, но същевременно не искаме да сме и изцяло зависими от НФЦ и от сесиите, които те организират. Не дай си боже да попаднем в сесия, за която има съдебни спорове. По-скоро ще работим комбинативно – за някои от проектите ще разчитаме на държавна подкрепа, а други ще реализираме като частни.

Винаги изтъквате факта, че създавате кино за публиката. Филмите ви привличат повече зрители в кината, спрямо останалите български продукции. Често са удостоявани с Награда на публиката. Ако не греша, Чужденецът и Живи легенди бяха най-гледаните български филми в годините, в които минаха на екран. На какво се дължи този успех и имате ли някаква формула, към която се придържате, за да достигнете тези резултати?

Често казано, нямам формула. Правя кино, което харесвам. Самият аз не си падам по артхаус киното и в повечето случаи филмите, които печелят фестивални награди, не са моите фаворити. Разбира се, има изключения. Но като цяло моите предпочитания са насочени най-вече към смислено мейнстрийм кино. В никакъв случай не залагаме на някакви формули като това да направим ученически филм или филм за TikTok поколението с цел да генерираме повече приходи. Нито пък залагаме на актуални теми с цел да имаме повече зрители в кината. Винаги тръгваме от наши идеи и обсъждаме с Башар дали можем да ги реализираме като филм. А ако в последствие те привлекат зрители в кината – това е чудесно. Но не тръгваме отзад-напред.

 БАШАР РАХАЛ И НИКИ ИЛИЕВ 

През последните години режисирате и телевизионни сериали. Някои от заглавията са Братя, С река на сърцето, Скъпи наследници, Полицаите от края на града, Алея на славата… Но научих, че засега прекратявате тази дейност. Защо?

През последните години снимах седем различни сериала, като някои от тях бяха с по два-три сезона и наистина много се изморих. Работата в сериалите определено ми помогна да стана по-добър режисьор, но същевременно видях, че от един момент нататък това започва и да пречи. Неминуемо, поради динамичното темпо и интензитета на работа в сериалите, започваш да търсиш най-бързия и най-лесния начин да реализираш разказа. Това убива креативността. Усетих, че стъпвам на терен и ставам добър организатор и знам какво трябва да направя, за да заснема максимално бързо сцените и да имам цялото покритие, но за сметка на това започнах да мисля по-малко върху това как творчески да разкажа една сцена и това как по-креативно да направим някои кадри. В действителност се научих на много неща, но достигнах точката, в която усещам, че този процес все повече започва да ми отнема повече, отколкото ми дава. Другият проблем е, че предпочитам да работя върху проекти, които аз съм писал. Тогава залогът е мой и проблемите, които се случват на терен, са мои проблеми. Когато режисирам чужд сериал, на терен възникват проблеми, които са проблеми на продуцента, но продуцентът в повечето случаи не е на терен и те стават мои проблеми. Затова реших да спра. С Башар имаме наш проект за сериал. Чужди идеи към момента нямам желание да режисирам. Друг проблем при работата в сериали, освен краткото време, е че обикновено един сериал се режисира от няколко режисьори, а последната дума е на продуцента. Често във финалния продукт има малко от моята креативност и моята визия: сценарият не е мой; има намеса от външни лица; други режисьори се включват. По никакъв начин не мога да кажа, че даден сериал е това, което аз искам да покажа. По-скоро съм част, парче от цялото. Докато при филмите не е така. Там повечето творчески решения зависят от мен и от Башар.

 НИКИ ИЛИЕВ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИ 

Споменахте, че сте разработили идея за сериал, ще ни издадете ли малко повече?

Не искам предварително да говоря, защото не знам дали проектът ще бъде реализиран. Написал съм дванайсет епизода, които вече са депозирани в НФЦ и очакваме следващата сесия, за да видим дали ще ни одобрят. Накратко основната идея е следната: група хора снимат сериал; какво се случва в бекстейджа и отношенията между членовете на екипа.

Това донякъде го има във втората част на Завръщане.

Да, има го, но в сериала темата е разработена по-задълбочено. Има и други паралелни сюжети, но този е водещият. В Завръщане донякъде загатнахме за тези процеси, но има още много какво да се разкаже. С Башар работим и по други филмови проекти, но времето ще покаже кои от тях ще успеем да реализираме.