Още сме едва февруари, а световният филмов маратон се завихри с пълна сила. Спорни или безспорни, наградите от 82-то издание „Златен Глобус“ вече са факт. Френският мюзикъл Емилия Перес на режисьора Жак Одиар триумфира с четири награди в комедийния жанр, включително тази за най-добър чуждоезичен филм. Бруталистът на американския режисьор Брейди Корбет бе отличен със „Златен глобус“ за най-добър режисьор и с наградите за най-добър филм-драма и за най-добър актьор – Ейдриън Броуди. Известни са и номинациите за 97-я Оскар. Фаворит отново е Емилия Перес с тринайсет номинации. С по четиринайсет номинации през годините са били: Всичко за Ева (1950, режисьор Джоузеф Манкевич), Титаник (1997, режисьор Джеймс Камерън), Ла Ла Ленд (2016, режисьор Деймиън Шазел). В краткия списък за късометражни филми е носителят на Златна Палма от Кан 2024 Човекът, който не можеше повече да мълчи на режисьора Небойша Слиепчевич – копродукция на Хърватска, България, Франция, Словения. „Контраст филм“ на Катя Тричкова е копродуцент от българска страна с екип от български колеги. Разтърсващ филм, който на фестивала „Златна роза“ ни остави безмълвни. Сигурна съм, че е безспорният фаворит за Оскар. Да му го пожелаем от все сърце!
Но, все пак, световното филмово събитие за февруари е 75-тото Берлинале. Двайсет и шест страни участват със свои филми, като седемнайсет от тях са световни премиери. Деветнайсет филма се състезават в официалния конкурс, сред които един дебютен и един документален. Ще припомня, че носителят на „Златна мечка“ от миналогодишното Берлинале – документалният филм на Мати Диоп Дахомей, е включен в кратния списък на номинациите за Оскар. Американският режисьор, сценарист и продуцент Тод Хейнс ще бъде председател на международното жури. Той стана известен в началото на 90-те години на миналия век като лице от новото поколение американски режисьори, което критикът Руби Рич нарече „Ново странно кино“. Филмът му Далеч от рая (2002), има четири номинации за Оскар, а дебютната му творба Отрова (1991) получава наградата ТЕДИ на Берлинале (1991), както и Голямата награда на филмовия фестивал в Сънданс. Музикалният му филм за Боб Дилън Няма ме (I'm Not There, 2007), спечели Голямата награда във Венеция. Други известни негови творби са: Златно кадифе (1998), Карол (2015), Тъмни води (2019), Май, декември (2023) и др. Повече за 75-тото Берлинале ще прочетете в мартенския брой на списанието.
Повод за национална гордост са и двете награди за филма Стадото на Милко Лазаров – Наградата на ФИПРЕССИ и Голямата награда на журито от Международния филмов фестивал в Колката (Калкута), Индия. „Един възможен прочит“ е отправна точка в разговора между Вера Найденова и Милко Лазаров.
В рубриката „Теоретични етюди“ публикуваме откъс от студията на Боян Ценев – „Transmedia – Mappa mundi“, и „Реалност и фикция в документалното кино“ (Първа част) от дисертацията на Биляна Николова „Монтажни принципи от игралното кино в съвременните хибридни документални филми“.
В този брой стартираме проекта „Българските телевизионни сериали – социален и културен феномен. Хибридни форми на филмова и телевизионна специфика“ със статията на професор Вера Найденова „За „българското“ в българските телевизионни сериали“. Към емблематичното предаване на БНТ „Стоп кадър“ ни връща интервюто на критика Владимир Игнатовски с режисьора Людмил Кирков – „Ние всички бяхме микрофони“. А Гергана Дончева представя книгата „Властта на киното“. На филмите КЛАС '90 („Вкусът на времето“ или предателството и прошката“) и Анселм – шепотът на времето – са посветени статиите на Ориета Антова и Соня Александрова.
В рубриката „Българското кино. А сега накъде?“ Деян Статулов разговаря с юриста и сценарист Екатерина Чурилова.
В „Сценарни ескизи“ публикуваме сценария на филма Сватба – сценарист Юрий Дачев, режисьор Магдалена Ралчева. Филмът, освен две национални, има вече и четиринайсет международни награди.
В КИНО+ намират място статиите:
„Глич-арт и фотографският образ. Деформации и счупване на цифровите образи“ – Таня Дечева;
„Какво е в главата на ZaïZaï“ (Колажите на ZaïZaï в изложбата Dans Ma Tete в галерия „Ракурси“ или как поп-арт и комикс се срещат в едно нетипично изкуство, което говори за трудни теми) – Мария Касимова-Моасе;
„Фрагменти от живота на една актриса. Левана Финкелщайн – израелска актриса от български произход“ – Зафер Галибов.
За финал не мога да пропусна 14 февруари – Деня на влюбените. Легендата го свързва с раннохристиянския мъченик Валентин, живял през ІІІ век. Но всъщност празникът датира от ХІV век и вече се празнува в почти целия свят, като в някои страни, като САЩ, Канада, Мексико, Франция, Австралия и Великобритания е официален празник. В други страни като Финландия и Естония е празник на приятелството: „Честит ден на приятеля“, а в Индия е празник на любов и единство. Датира от древноримските празници на романтичната любов – Луперкалии, чествани на 15 февруари, а на предишния ден – 14 са почитали римската богиня на брака, майчинството и жените - Юнона. В Англия и Франция празникът на романтичната любов също е регистриран през ХІV век. Тогава хората са вярвали, че през февруари птиците се ухажват. За това свидетелства книгата на поета Джефри Чосър „Парламентът на птиците“.
Подаръците за този ден са най-различни – сърца, цветя, шоколад и, разбира се, традиционните „валентинки“. Асоциацията на поздравителните картички е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички „валентинки“, които по масовост отстъпват само на Коледните картички. Само децата изпращат над 650 милиона картички на Свети Валентин – на учители, приятели, семейства.
У нас този ден съвпада с празника Свети Трифон Зарезан – покровител на лозята и лозарите. Празник на любовта и виното и се вдига тост за любовта, приятелството и плодородните дарове на лозата.
Правя това отклонение не защото искам да придам светски тон на редакционното, а за да си напомним за силата на любовта да преодолява граници, да обединява хората. За любовта, която даваме, която намираме, която е уважение, признание, грижа, благодарност. Какво по-силно и вълнуващо от това да кажеш простичко „обичам те“ и да се чувстваш влюбен – в човека, в живота, в света!
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ФЕВРУАРИ 2025
СЪДЪРЖАНИЕ:
БЪЛГАРСКОТО КИНО. А СЕГА НАКЪДЕ? РАЗГОВОР С ЕКАТЕРИНА ЧУРИЛОВА – ДЕЯН СТАТУЛОВ
СТАДОТО. ЕДИН ВЪЗМОЖЕН ПРОЧИТ – ВЕРА НАЙДЕНОВА
TRANSMEDIA – MAPPA MUNDI – БОЯН ЦЕНЕВ
ИЗ АРХИВИТЕ НА БНТ – „СТОП КАДЪР“. НИЕ ВСИЧКИ БЯХМЕ МИКРОФОНИ – ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ
ЗА „БЪЛГАРСКОТО“ В БЪЛГАРСКИТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИ СЕРИАЛИ – ВЕРА НАЙДЕНОВА
МОНТАЖНИ ПРИНЦИПИ ОТ ИГРАЛНОТО КИНО В СЪВРЕМЕННИТЕ ХИБРИДНИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ (ПЪРВА ЧАСТ) – БИЛЯНА НИКОЛОВА
КЛАС '90. „ВКУСЪТ НА ВРЕМЕТО“ ИЛИ ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ПРОШКАТА – ОРИЕТА АНТОВА
АНСЕЛМ – ШЕПОТЪТ НА ВРЕМЕТО – СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА
ВЛАСТТА НА КИНОТО. АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА МИСЪЛ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ – ГЕРГАНА ДОНЧЕВА
КУЛТУРЕН АФИШ: ФЕВРУАРИ 2025 – ПАВЕЛ СИМЕОНОВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: СВАТБА
ГАЛЕРИЯ: СВАТБА
КИНО +
ГЛИЧ-АРТ И ФОТОГРАФСКИЯТ ОБРАЗ. ДЕФОРМАЦИИ И СЧУПВАНЕ НА ЦИФРОВИТЕ ОБРАЗИ – ТАНЯ ДЕЧЕВА
КАКВО Е В ГЛАВАТА НА ZAÏZAÏ – МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ
ФРАГМЕНТИ ОТ ЖИВОТА НА ЕДНА АКТРИСА. ЛЕВАНА ФИНКЕЛЩАЙН – ИЗРАЕЛСКА АКТРИСА ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД – ЗАФЕР ГАЛИБОВ
