ГЕРГАНА ДОНЧЕВА
Асимина Проедру е сред ярките нови имена на съвременното гръцко кино. Тя е авторка (сценарист и режисьор) на два късометражни филма, удостоени с много награди – Аспекти на самотата (Facets of Loneliness, 2012) и Ред Хълк (Red Hulk, 2013), както и на един игрален – нейният дебют – Зад купите сено (2022). Неговата национална премиера се състоя в рамките на 63-то издание на Международния кинофестивал в Солун през ноември 2022 г., където спечели шест награди, включително приза на ФИПРЕССИ, а международната му премиера беше на 53-то издание на Международния кинофестивал в Гоа, Индия, на който беше отличен с наградата за най-добър дебютен филм. Селектиран е от Международния кинофестивал в Палм Сприйнгс, от Международния кинофестивал в Сидни и от други форуми.
Асимина, Вашият първи игрален филм Зад купите сено (Behind the Haystacks/Πίσω από της Θημωνιές, 2022) се оказа сензация в Гърция (беше номиниран в 17 категории от Гръцката филмова академия и получи 10 награди „Ирис“), като творбата постигна важни отличия и на фестивали по цял свят. Бихте ли се представили? Кои са най-важните неща, които българските зрители трябва да знаят за Вас?
Аз съм гръцки сценарист и режисьор, живея в Атина. Историите, които разказвам, се фокусират върху съвременните проблеми през призмата на индивидуалното човешко преживяване от женска перспектива. Интересувам се от това как ние – обикновените хора – сме уловени в капана на „модерните“ общества и как социалните структури се възпроизвеждат, като ни отдалечават от нашите истински потребности и желания. Опитвам се да изследвам тези теми по адекватен начин, посредством автентични и неподправени местни герои, които са в сърцевината на моите истории. Постоянно експериментирам с наративните структури на „новата гледна точка“, които потапят публиката по-дълбоко в отделните персонажи и техния вътрешен свят. Също така използвам като стратегическо предимство техническите ограничения на филма, за да експериментирам с нови визуални стилове, които съответстват на психологическия разказ, задвижван от конкретен герой.
Филмът Зад купите сено постигна огромен успех в Гърция с показ в киносалоните повече от трийсет последователни седмици. Критиката и у дома, и в чужбина го прие много добре, беше определян като „интригуващ и умел дебют […], напрегнато психологическо изследване на покварената нравственост“ (Screen Daily) и „една съвременна гръцка трагедия“ в която Проедру жонглира между „множеството заплетени герои и нелинеарния разказ с впечатляваща сръчност“ (The Film Verdict).
Творбата спечели десет награди на церемонията на Гръцката филмова академия, включително в категорията за най-добър филм – рекорд по отношение на номинациите в историята на тази институция. Зад купите сено е сред 40-те най-добри европейски игрални филми за 2023 г., номинирани за европейските филмови награди, селектиран е за наградата „Гоя“ на Испанската филмова академия, а също е и гръцкото предложение за „Оскар“ през миналата година.
Отне Ви много време и енергия, за да реализирате игралния си дебют. Какво Ви мотивира да се заемете с този проект и как се появи идеята за Зад купите сено?
Зад купите сено беше заснет през януари и февруари 2021 г., а аз започнах да пиша сценария през 2014 г.! По този начин, развитието на проекта, заедно с обезпечаването на финансите, отне на екипа седем несигурни, но и много съзидателни години. Най-трудната част, която изискваше най-много време, беше свързана с финансирането, тъй като производството на филма бе твърде голямо предизвикателство, особено за режисьор, който снима пълнометражна творба за първи път.
Зад купите сено е социално-психологическа драма с елементи на трилър. Действието се разгръща през 2015 г. в едно село на гръцката граница със Северна Македония, където хиляди мигранти се промъкват всеки ден с надеждата нелегално да достигнат до Северна Европа. Историята е разказана от три различни перспективи в наративната традиция на стила „Рашомон“: постепенно откриваме – чрез отделните гледни точки на трима членове на едно семейство – последиците в резултат на мотивирани от егоизъм желания, както и предразсъдъците, свързани с основния инцидент във филма. Историята се случва в местно корумпирано и патриархално общество и поставя въпросите как една цяла общност може да бъде доведена до престъпление, измама, подчинение и колективно отричане.
Първоначалното вдъхновение за филма се появи през 2014 г. – исках да изследвам как социалните условия могат да превърнат почтени хора в брънка от корумпираната система. Същевременно проучвах идеята да разработя три различни перспективи от гледната точка на всеки член на семейството. По това време един приятел ми разказа за Дойранското езеро на границата между Гърция и Северна Македония. Проверих в Гугъл, видях снимки на мястото, и бях привлечена от дивата красота на езерото. Посетих езерото през 2015 г. преди кризата с бежанците да се превърне в главна тема за медиите. Докато търсех подходящи места за това, което щеше да се превърне във филм - семейна драма, видях сирийски и иракски бежанци, които се опитваха да прекосят границата на път за Северна Европа. Няколко гръцки села системно се възползваха от това, склонни да приемат за нормално престъпното поведение „да се промъкнеш“. По същото време, напълно осъзнах, че международните политически решения създават условия, които експлоатират, довеждат до обедняване и до разселване на хиляди невинни хора. Така реших да разширя своята перспектива и да включа мигрантската криза в историята, заимствайки истински елементи, взети от местната общност, както и от международния контекст.
Темата на Зад купите сено е моето задълбочено изследване, което предприех като кинотворец. То се занимава с това накъде ни водят нашите модерни общества, и за различните модели, по които корупцията се възпроизвежда, отдалечавайки ни от нашите истински потребности, надежди и мечти. То е свързано с моите лични, политически и екзистенциални проучвания, безпокойства и безизходици. Следователно, процесът на създаване на филма и неговото споделяне беше целебен за мен като сценарист и режисьор.
Гърция, изобразена във вашия филм, изглежда мрачна и лишена от надежда. Бихте ли дефинирали фундаменталните проблеми в гръцкото общество днес и какво ви провокира да разкажете тази история?
Мястото на действие във филма е село, разположено край езеро на границата между Гърция и Северна Македония. Лицемерие, свръхнабожност, корупция, патриархат могат да се появят навсякъде в гръцката провинция, но сърцевината на проблема е самото общество. Следователно, филмът не се отнася единствено до гръцката провинция, а до гръцкото общество като цяло. Същевременно не се отнася единствено до гръцкото общество, но и до всички „цивилизовани“ западни общества, които също проявяват склонност да корозират. Творбата обаче не отразява цялото общество, „обществото“ не е единна цялост. По-скоро това е тенденция, която усещам, че съществува: отражение на страховете ми накъде сме се запътили, страхове, които се опитвам посредством процеса на съзидание, да прогоня.
Моите герои са обикновени хора, които са подложени на силно напрежение, породено от лошите социални условия, в които живеят и работят и това допринася за тяхната трагедия. Въпреки това те имат избор – труден избор, разбира се, но разполагат с такъв. Те са лично отговорни за своите решения и действия, така че не ги възприемам като оставени на милостта на обстоятелствата. Същевременно, макар че те правят ужасни грешки, се старая да не ги съдя, а да изпитвам състрадание към тях.
Филмът беше определен като „съвременна гръцка трагедия“ (The Film Verdict), защото наистина се занимава с мрачна тема, но никога не съм усещала, че е лишен от надежда. Независимо от трагичната същност на героите и събитията, постарах се да хвърля светлина върху мрака и да разкрия всичко, което е човешко и красиво в борбата за оцеляване на персонажите: тяхната потребност да обичат, да се радват на живота си и да подобряват света около себе си.
Влиянието на Тео Ангелопулос е очевидно във Вашия художествен стил: преднамерено ли правите препратки или не сте имали намерение да изразите това експлицитно?
Тео Ангелопулос е един от моите най-значими ментори и съм сигурна, че неговото творчество е повлияло върху филмите ми по различни начини, но в Зад купите сено екипът избра изразни средства (камера от ръка, изключително близки планове, паралелен монтаж, решения, отнасящи се до осветлението и диалога), които са напълно различни от естетиката, характерна за творчеството на Ангелопулос. Това, което ми се струва, че вероятно напомня на неговия стил, е символичната употреба на границите, както и визуалните изображения на езерото.
Мястото на действие – край Дойранското езеро – е пространство на дива красота, която сякаш принадлежи на друг свят – границата между Гърция и Северна Македония. Пространство, дълбоко проникнато от балканската история, разположено в посока към Близкия изток и Азия, където има многобройни обществени, икономически и политически катаклизми. И това е точно същото пространство, където хиляди мигранти са хванати в капан на северната граница с Гърция, когато през 2015 г. Германия, Унгария и други европейски страни решиха да затворят т.нар. „балкански коридор“.
Езерото Дойран е мястото, където бащата лови риба, а дъщерята крие своята забранена любов, където бежанците стават жертва на контрабандистите, като някои от тях се давят. Същността на този филм е трагичната история на едно семейство, която се разиграва в по-широкия контекст на съвременната мигрантска криза. Едно семейство е принудено от обстоятелствата заради обществото, в което живее, да се опита да оцелее във враждебната заобикаляща среда. Дойранското езеро е символичен, извънвремеви декор на надеждите, мечтите и кошмарите на героите. В стилово отношение въпросната локация е декор, който преплита антични легенди, традиционната и модерната балканска култура, фолклорни ритуали и празненства в хода на тази драма, докато езерето само по себе си остава непроменено във времето, запазило своите тайни.
Кой или какво Ви вдъхнови при изграждането на визуалната концепция на филма?
От самото начало бях вдъхновена от визуалното въздействие на филми като Аквариум (Fish Tank, 2009) на Андреа Арнолд и Капернаум (Capernaum, 2018) на Надин Лабаки. Целта беше произведението да бъде реалистично в стилово отношение, кино на съкровеното и на истината. По тази причина, използвахме „реалистичен“ киноезик, употреба на естествена светлина, естествена цветова палитра, камера от ръка, естествен звук и отказ от звуци или музика, които не произтичат от конструирания филмов свят. Решихме камерата да следва отблизо тримата главни герои – техните лица, тела и гледни точки. В същото време, черпейки вдъхновение от няколко балкански филма, моят стремеж беше да покажа смесицата от култури, която комбинира традиционни, модерни, балкански и западни елементи, като те са изобразени във възприятията, навиците, обичаите и начина на живот на местните хора (включително музика, танци, ритуали, езически елементи) – нещо, което привнесе лирични и поетични елементи във филма.
Това, което изигра ключова роля за окончателните художествени решения, бяха производствените ограничения сами по себе си. Филмът беше заснет на различни места в Гърция и Северна Македония по време на второто КОВИД „затваряне“ през 2021 г. при изключително тежки условия. Предизвикателството на ограниченията и безкрайните пречки помогна на екипа да предприеме смели и рисковани стъпки, които превърнаха ограниченията в нови визуални стилистични решения. Тези стилистични решения са свързани с камерата, кадрирането и озвучаването (повечето от тях произтичат от настойчивото присъствие на близките планове) и в крайна сметка изградиха разказа по уникален и оригинален начин и бяха иманентно вградени в цялостния лирически и интимен стил на филма.
Бихте ли казали повече за Вашата работа с актьорите. Трима от тях (Статис Стамулакатос, Дина Михайлиду и Христос Контогеоргис) спечелиха престижни награди. Как ги избрахте и защо?
Положихме огромни усилия актьорския състав да бъде убедителен. Исках изпълнителите да изглеждат автентични, да внушават впечатлението, че са хора, произлезли от селските райони на Гърция – бях изключително упорита в този аспект. Това, което се оказа първостепенно за окончателното решение (освен да са много добри актьори), бяха техните очи. Защото очите отразяват житейския опит на конкретния човек. Това, което открих по-късно, е нещо, което гръцката публика рядко осъзнава, а именно, че повечето от тези актьори са хора, работили много, за да изкарат прехраната си и че някои от тях все още работят, от време на време, като сервитьори или в строителния бранш. Работата с изпълнителите беше прекрасен и предизвикателен процес: общувах по напълно различен и уникален начин с всеки от тях – и аз съм много щастлива, че те успяха да създадат такива страхотни роли.
Каква беше рецепцията на филма в Гърция и навън? Наблюдавахте ли различия, произтичащи от националния или международния произход на публиката?
Макар че вярвах във филма от самото начало, не бях сигурна как ще бъде възприет. Това не е свързано единствено с качествата на творбата, а също и с обстоятелството как зрителите интерпретират отделните аспекти на темите и героите, нещо, което даже е отвъд самия филм, тъй като това произтича от обществото, конюнктурата и други сложни фактори.
Трогната съм от начина, по който публиката реагираше по време на прожекциите. Първия път, когато преживях това, беше на премиерата в Солун през ноември 2022 г. Публиката беше толкова развълнувана и според мен това се дължеше на разнообразните и комплексни методи, чрез които зрителите се идентифицираха с героите, посредством процес, който беше мъчителен за тях, но същевременно и изцелителен. Филмът спечели шест награди на Международния кинофестивал в Солун и десет дни по-късно бях удостоена с приза за най-добър дебют на Международния кинофестивал в Гоа (Индия). През тази година и половина произведението пътуваше по целия свят: от Европа до Индия и от Австралия до Северна Америка. Изключително впечатляващо е как зрители с напълно различен културен произход реагираха спрямо героите, както и на дълбочината, постигната от актьорите, които ги претворяваха: дали бащата, придържащ се строго към традиционната роля на глава на семейството, майката, разкъсвана в лоялността си между своята принадлежност към семейството и тази към църквата или дъщерята – представителка на новото поколение, което не може да понесе правилата, налагани от едно все по-отчуждаващо се и застаряващо общество.
Гръцките и балканските зрители са свързани с филма и персонажите по един по-дълбок начин и разбират различните слоеве много по цялостно, като улавят разнообразните културни и политически нюанси.
Зная, че работите върху нови кинопроекти. Може ли да кажете нещо за тях на този етап?
Работя върху два проекта: един игрален филм и пилотен епизод от телевизионен сериал. Филмът е за три жени от Атина, чиито съдби се преплитат, като поредица от инциденти ги провокира да си зададат въпроса за тяхната идентичност. Това е история за майчинството, социално обусловените полови роли и това да си свободен. Телевизионният сериал е политически трилър, но все още е в много ранна фаза на развитие.
