ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

„Никое друго изкуство не е създавало на партийната власт

по-големи ядове от българското кино.“

Георги Марков (1929 – 1978)

 

1961: ПЪРВИ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

През ноември 1960 г. в Москва се провежда съвещание на представители на комунистическите и работническите партии, приело обръщение към народите от целия свят. Още на 14 януари 1961 г. в. „Народна култура“ публикува (същото прави и сп. „Киноизкуство“ в първия си за годината брой) писмо, изпратено „от Съюза на кинодейците в България“ до „Централния комитет на Българската комунистическа партия“, в което българските кинодейци „заявяват своето пълно съгласие с историческите документи, приети на московското съвещание“, „изцяло се присъединяват към благородния изобличителен гняв“, отправен към колониализма, „единодушно и изцяло подкрепят дейността на българската делегация начело с първия секретар на ЦК на БКП др. Тодор Живков, взела участие в работата на московското съвещание“.^[1]

От 2 февруари в Дома на кинодейците започват прожекциите на Държавния киноархив – акт, с който бива изпълнено решението на Секретариата на Съюза за „откриване кино за прожекции на архивни класически филми“, взето в края на предишната година.^[2]

На 11 февруари в. „Народна култура“ обнародва „изводите“ от Третата конференция на кинематографистите от социалистическите страни (15–22.XI.1960), направени от нейните организатори – членовете на „Президиума на Съюза на кинодейците в България“, и изложени от тях в материала „Към нови успехи“.^[3]

 

ПРОЖЕКЦИИ И ОБСЪЖДАНИЯ НА ФИЛМИ

На 17 февруари „възстановената в началото на настоящата година секция „Кинокритика, теория и история“ при Съюза на кинодейците“ започва „творческия си живот“ със „среща-разговор между членовете на секцията и създателите на филма „Призори“. „Секретарят на секцията Р[ашо]. Шоселов съобщи – известява през май сп. „Киноизкуство“ в рубриката си „В Съюза на кинодейците“, – че ще бъдат положени усилия подобни срещи-разговори да се устроят с творческите колективи на всички нови филми. Задачата на тия разговори ще бъде да се установи като една добра традиция редовният обмен на мисли между кинокритици и кинотворци в атмосфера на искреност и другарство, която ще бъде еднакво полезна за всички“. Разговорът за „Призори“ започва с изказване на д-р Александър Тихов, в него се включват режисьорите Генчо Генчев и Димитър Петров (постановчикът на филма), Георги Янев – „член на ръководството на секция „Кинокритика, теория и история“, актьорът Стефан Петров, редакторът Иван Шулев.^[4]

На 13 март същата секция организира „среща-разговор и за документалния филм „Георги Димитров“ (Страници от един велик живот) с участието на творчески работници от Студията за хроникални и документални филми“ (СХДФ), в която участие вземат Рашо Шоселов, Яко Молхов (главният редактор на сп. „Киноизкуство“), Георги Янев, режисьорите Генчо Генчев, Румен Григоров и Йордан Величков (съсценаристът и постановчикът на филма), операторът Борислав Пунчев…

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ПРИЗОРИ НА РЕЖИСЬОРА ДИМИТЪР ПЕТРОВ ВЪРХУ ПЪРВА СТРАНИЦА НА В. „НАРОДНА КУЛТУРА“ 

От 20 до 26 февруари Съюзът на кинодейците организира в Сливен „вéчери на българските документални, научно-популярни и игрални филми“. Инициативата е свързана с провеждащото се там по същото време Трето национално съвещание на кинолюбителските клубове в страната и поради това в подготовката на мероприятието вземат дейно участие членовете на местния любителски клуб. На „вéчерите“ са прожектирани около десетина документални и научнопопулярни филма (сред които и „Георги Димитров“), споменатият „Призори“ и „архивният съветски филм „Щорс“, а на съвещанието доклад изнася главният секретар на Съюза Дако Даковски.^[5]

„По почин на Съюза на кинодейците и партийните организации при студиите през тази година за първи път у нас се провежда творчески преглед на продукцията на всяка една студия през изтеклата година“ – съобщава сп. „Киноизкуство“. На 11 април е „сложено начало на това мероприятие с обсъждане продукцията за 1960 година на Студията за научно-популярни филми“ (СНПФ). Председателствано от Дако Даковски, на него присъства Венелин Коцев („началник Управление на кинематографията“), а основния доклад изнася кинокритикът д-р Александър Тихов.^[6]

На 24 и 25 април са обсъдени документалните филми (докладчик е Рашо Шоселов)^[7], а на 5 и 6 май – мултипликационните (докладчик е Христо Сантов).^[8]

Междувременно, „в началото на месец април по инициатива на секциите „Кинокритика, теория и история“ и „Кинорежисьори и кинодраматурзи“ при Съюза на кинодейците“ се състои „среща-разговор“ между членовете на двете секции и създателите на филма „А бяхме млади“, председателствана от Рашо Шоселов.^[9]

 ПЛАКАТЪТ И ТРИ ФОТОСА ОТ ФИЛМА НА БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА И ХРИСТО ГАНЕВ 

От 25 до 27 май в присъствието на Иван Башев („зам.-министър на просветата и културата“) и Венелин Коцев се състои „обсъждане на произведените през 1960 г. игрални филми“, организирано от ръководството на Студията за игрални филми (СИФ), Съюза на кинодейците в България (СКБ) и партийната организация при студията. След доклада, изнесен от Яко Молхов, се провежда разговор, в който участие вземат режисьорите Захари Жандов, Симеон Шивачев, Владимир Янчев, Димитър Петров, Генчо Генчев, кинокритиците д-р Александър Тихов, Георги Стоянов-Бигор и Емил Петров, композиторът Димитър Грива… Обсъждането е закрито с „кратко заключително слово“ от Дако Даковски, главен секретар на СКБ.^[10]

 

ПЪРВИЯТ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

На 4 юли „в салона на съюза“ за първи път биват обявени наградите за най-добрите български филми, определени от „специално жури“. Така СКБ „поставя началото на нова традиция“ да отличава ежегодно най-стойностната продукция на игралното, документалното, научно-популярното и анимационното кино. „Учредени са две степени на наградите: Почетна роза и Почетен знак на съюза“. На тържеството присъстват Иван Башев и Венелин Коцев, а наградите връчва Христо Сантов, зам.-главният секретар на СКБ. „Почетна роза“ в съответната категория получават сценаристът Христо Ганев и режисьорката Бинка Желязкова, операторът Христо Ковачев и режисьорът Йордан Величков, режисьорът Юри Арнаудов, сценаристът Валери Петров и режисьорът Тодор Динов. Сред носителите на „Почетен знак на съюза“ са: актьорите Людмила Чешмеджиева, Невена Коканова, Коста Цонев, Асен Миланов и Мирослав Миндов, режисьорът Христо Писков, композиторите Симеон Пиронков и Димитър Грива, писателят Камен Калчев, Георги Стоянов-Бигор, операторът Барух Лазаров, аниматорите Радка Бъчварова и Христо Топузанов… Тази информация предлага в. „Народна култура“ посредством подробното съобщение „В Съюза на кинодейците“, в което обаче не се споменава дори едно филмово заглавие!^[11]

Затова пък в следващия си брой седмичникът залива читателите с лавина от заглавия, включени в програмата на предстоящия Първи фестивал на българския филм, планиран да се проведе във Варна от 31 юли до 9 август и организиран от Управлението на кинематографията (УК), Съюза на кинодейците и Варненския градски народен съвет. За участие в кинофестивала са заявени всички 10 игрални филма, произведени през 1960: „А бяхме млади“, „Бедната улица“, „Бъди щастлива, Ани“, „Краят на пътя“, „Вятърната мелница“, „Нощта срещу 13-и“, „Призори“, „Случаен концерт“, „Маргаритка, мама и аз“ и „Стръмната пътека“, като се предвижда прожекцията на всеки от тях да бъде предшествана от показа на два-три късометражни филма (представители на останалите видове кино). Целта е форумът „да се превърне в традиционен национален празник на нашето родно кино“.^[12]

 ТЕЗИ КАДРИ ИЛЮСТРИРАТ 9 ОТ 10-ТЕ ИГРАЛНИ ФИЛМА, УЧАСТВАЛИ В ПЪРВИЯ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО ВЪВ ВАРНА. 

Речено-сторено. На 31 юли от 20:00 часа в празнично украсения „открит фестивален театър „Република“ в присъствието на Митко Григоров – секретар на ЦК на БКП, Начо Папазов – министър на просветата и културата, Венелин Коцев, Христо Сантов и местни управници става тържественото откриване на Първия фестивал на българския филм^[13]. Представени са: посветеният на Варна „Градът на слънцето“ на режисьора Нюма Белогорски, „Ансамбъл за народни песни и танци“ на Лада Бояджиева, „Приказка за боровото клонче“ на Тодор Динов и „А бяхме млади“ на Бинка Желязкова и Христо Ганев, завърнал се със „Златен медал“ от току-що завършилия Втори международен кинофестивал в Москва.

„А бяхме млади“ първенствува и на Варненския фестивал, отнасяйки „Специалната награда“, огласена на 11 август от председателя на журито Захари Жандов. Втората премия бива отредена на „Бедната улица“, режисиран от Христо Писков. Победители в своите категории стават: „Светлини и хора“ на Христо Ковачев, „Дървесината“ на Стефан Топалджиков и „Приказка за боровото клонче“.^[14]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От 9 до 23 юли 1961 г. в кинотеатър „Россия“ се провежда Вторият международен кинофестивал в Москва. В състава на неговото жури, председателствано от Сергей Юткевич, влизат режисьорите Лукино Висконти, Леон Мусинак, Сергей Герасимов, Карел Земан, Ливиу Чулей, Борислав Шаралиев, писателят Чингиз Айтматов, киноисторикът Йежи Теплиц… Голямата награда си поделят японският „Голият остров“ на Кането Шиндо и съветският „Чисто небе“ на Григорий Чухрай. Непосредствено след тях се нарежда българският „А бяхме млади“, чиито автори биват поздравени от министъра на просветата и културата Борис Вапцаров^[15] и Тодор Живков, завършващ телеграмата си от 1.VIII.1961 с думите: „Стискам ви крепко ръцете“^[16]. Сред лауреатите на московския кинофестивал е и документалният „Светлини и хора“, отличен със „Сребърен медал“.

 ШАРЖ НА ХРИСТО ГАНЕВ, БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА И ОПЕРАТОРА ВАСИЛ ХОЛИОЛЧЕВ, ЧИЙТО ФИЛМ А БЯХМЕ МЛАДИ СЕ ЗАВРЪЩА СЪС „ЗЛАТЕН МЕДАЛ“ ОТ II МКФ В МОСКВА. 

От 17 до 23 юни в Париж се провежда Седмицата на българския филм, организирана от „Френската национална синематека“, чието „прецизно ръководство“ утвърждава за представяне архивния „Любовта е лудост“ (1917), девет съвременни български игрални филма „Тревога“, „Септемврийци“, „Песен за човека“, „Неспокоен път“, „Това се случи на улицата“, „На малкия остров“, „Героите на Шипка“, „Първи урок“, „Бедната улица“ и късометражните „Гагарин в България“, „Международен пионерски лагер“, „Боянският майстор“, „Съкровището на старите ракли“ и „Светлини и хора“.^[17]

До края на годината СКБ отбелязва 50-годишнината на Захари Жандов (1.X.1911 – 2.II.1998)^[18] и приветства единодушно^[19] решенията на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (28 – 29 ноември 1961)^[20], а само партийните съюзни членове са поканени на 13 декември в конгресната зала на Партийния дом, за да посрещнат с „продължителни ръкопляскания“ члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Митко Григоров и да изслушат с внимание доклада му за работата на XXII конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на БКП.^[21]

 

1962: ПОД ЗНАКА НА VІІІ КОНГРЕС НА БКП

„Ноемврийският пленум на БКП – заявява анонимният автор на уводната статия, озаглавена „За народно щастие, за мир, за комунизъм“ и публикувана още в първия за годината брой на сп. Киноизкуство“, – доведе до край започналата още през Априлския пленум от 1956 г. борба против чуждия на марксизма-ленинизма култ към личността и по-специално култа към личността на Сталин и на др. Вълко Червенков у нас. Известно е какви поражения нанесе на кинематографията култът към личността – произволни оценки, грубо администриране, недоверие към творческите кадри. В такава неблагоприятна атмосфера се развиваше нашата кинематография през периода на култа към личността… За нас, кинодейците, имат голямо значение залегналите в резолюцията на пленума препоръки за по-нататъшното развитие на литературата и изкуството. Цялата идеологическа работа на партията ще се развива отсега нататък под знака на решенията на XXII конгрес на КПСС, на приетата от конгреса Програма. Творческите съюзи, в това число и Съюзът на кинодейците, ще трябва да разгледат своята дейност в светлината на новите изисквания за подем на литературата, изкуството, кинематографията“.^[22]

Следват мненията по темата на група кинодейци, чиито възторжени изявления биват обединени под общото заглавие „В светлината на XXII конгрес“: Венелин Коцев („За киноизкуство, достойно за нашата велика епоха“), сценариста Анжел Вагенщайн („Велик конгрес на комунизма“) и кинорежисьорите Румен Григоров („Вълнуващ химн на човешкото щастие“), Никола Корабов („За сурови и страстни произведения за съвременността!“), Владимир Янчев („За рязко активизиране на нашето изкуство!“) и Йордан Величков („Да отразим още днес кълновете на комунистическото утре“).^[23]

На 28 януари от белия свят си тръгва Дако Даковски (1919 – 1962). Съюзът осиротява. Като ръководител на организацията (от 1952) той, от една страна, провежда политиката на БКП, но, от друга, закриля непокорните кинодейци от гнева на висшите партийни функционери, изигравайки ролята на „буфер“ между тях. По време на снимки талантливият творец е сред хората, с очите си вижда разминаванията между приповдигнатите речи на управниците и реалния живот както в града, така и в селото. Голяма част от своите филми той осъществява в китното село Пещерна в централния Предбалкан, в което се влюбва и възнамерява да превърне в един от центровете на Съюза. За жалост, преждевременната смърт не му позволява да реализира докрай това дело.

През февруари комисиите по Димитровските награди при Министерския съвет (МС) „обнародват за широко обществено обсъждане“ постъпилите заявки за отличията. В областта на киноизкуството Съюзът на кинодейците предлага Бинка Желязкова (за „А бяхме млади“) и Тодор Динов (за „Приказка за боровото клонче“, „Прометей“ и „В страната на човекоядците“)^[24], но вторият си остава само с номинацията.

 ШАРЖОВЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ДИМИТРОВСКИТЕ НАГРАДИ ЗА 1961 ГОДИНА 

На 23 и 24 април се провежда Националното съвещание по въпросите на идеологическата работа, на което доклад изнася Митко Григоров^[25]. На българските творци е заявено, че всяка критика към политиката на БКП обслужва буржоазното влияние и идеологическата диверсия. От 14 до 20 май на посещение у нас е първият секретар на ЦК на КПСС и председател на МС на СССР Никита Хрушчов, който отклонява искането на Тодор Живков за кредити и започване на проучване за нефтени находища в Северна България, но пък му дава подкрепата си в котерийните борби между българския ръководител и оспорващите първото му място в партията негови другари. Визитата ражда цветната документална лента „Като слънцето и въздуха“, заснета от многоброен операторски екип на СХДФ и режисирана от Румен Григоров, появила се по екраните на страната от 2 юли (понеделник).

 ОТ 14 ДО 20 МАЙ 1962 г. НА ПОСЕЩЕНИЕ У НАС Е ПЪРВИЯТ СЕКРЕТАР НА ЦК НА КПСС И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС НА СССР НИКИТА ХРУШЧОВ. 

От 12 до 22 юли в новото варненско лятно кино „Ленин“ се провежда Вторият фестивал на българския филм, в който участват 7 игрални филма. Тази година обаче няма изявен фаворит, няма „Почетна роза“ или „Специална награда“. Журито отличава „Пленено ято“ на Емил Манов и Дучо Мундров като „най-добър филм за 1962“ и му връчва своята награда. Протагонистът в него Петър Слабаков отнася приза „за най-добро изпълнение на мъжка роля“.

 РЕКЛАМНАТА БРОШУРА ЗА II ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ (1962) 

 

VIII КОНГРЕС НА БКП

През март на преден план в цялата държава излиза взетото на Ноемврийския пленум през 1961 г. решение за провеждането през 1962 г. на VІІІ конгрес на БКП. Печатът започва да пише само за това. Не изоставайки от всеобщия ентусиазъм, в. „Народна култура“ публикува в края на март репортажа „Кипеж“, започващ с думите: „Българските кинодейци се готвят за предстоящия конгрес усилено. Те са му посветили най-хубавите си филми. Дали са обещания да създадат нови високохудожествени и хуманни филми“. Оказва се, че авторката на текста е получила тази информация след провеждането на „разговори пред конгреса“ с кинодейците Хаим Оливер (главния редактор при СНПФ), режисьорите Тодор Динов и Христо Топузанов от „отдела за мултипликационни филми“, Христо Горов (председател на сценарната комисия при СХДФ) и Иван Иванов – „зам.-директора на игралната студия“, с когото журналистката се среща в „киноцентъра“ (все още неоткрит официално). Христо Горов обещава, че „ще бъде направен и специален филм за Осмия конгрес на нашата партия, който ще излезе в началото на ноември“, а Иван Иванов споделя, че два от игралните филми – „Тютюн“ и „Калоян“, които са пред завършване, ще бъдат „посветени“ на конгреса.^[26]

От октомври „Народна култура“ започва да отпечатва в почти всеки свой брой „размислите“, налегнали родните кинодейци „пред партийния конгрес“. Поредицата е озаглавена „Вълнения за българския филм“, а за нейно мото редакторите на вестника използват едно иначе добро, ала пустословно пожелание, открито из проектодирективите на VIII конгрес: „Значително да се разшири филмовото производство, като се подобри качеството на филмите“. Тези слова очевидно вдъхновяват Анжел Вагенщайн, Любомир Шарланджиев, Рангел Вълчанов, Рашо Шоселов, Георги Стоянов-Бигор, Венелин Коцев и д-р Александър Тихов, които в тази последователност споделят своите разсъждения с читателите на изданието.

На 4 ноември в София се провежда Осмият конгрес на БКП, който приема директиви за развитието на страната до 1980 г., допълва и изменя устава на партията, избира неин нов ЦК. Тъкмо неговите 101 членове се събират след десетина дни на пленум, който освобождава Антон Югов от поста министър-председател, изключва Вълко Червенков от БКП, изважда от ЦК ръководителите на репресивните органи през 1950^те. Отстранените си правят самокритика, декларират вярност към Априлската линия и заявяват, че ще работят предано там, където ги изпрати партията. Така Тодор Живков взема цялата власт в България – от 27 ноември той оглавява и правителството!

Конгресът приключва, ала „творческият разговор“ в поредицата „Вълнения за българския филм“ продължава с мненията на Георги Йовков (тогавашния директор на СИФ), Стоян Шарланджиев, Димитър Диков, Дучо Мундров, Стефан Сърчаджиев, Яко Молхов… След като се вихрят „повече от три месеца“, на 2 февруари 1963 г. в. „Народна култура“ слага край на „вълненията“ с обширна и обобщаваща редакционна статия^[27].

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

През май на фестивала в Кан България участва с филма „Пленено ято“, закупен за разпространение в Швеция, Норвегия и Дания. На XIII кинофестивал в Карлови Вари през юни страната ни е представена от „Слънцето и сянката“ на Валери Петров и Рангел Вълчанов (наградата на журито за „сполучлив експеримент в киното“ и приза на ФИПРЕССИ^[28]). На „един от най-крупните международни кинофестивали“, този в Сан Франциско, „Слънцето и сянката“ печели „премията на „Шел магазин“ (награда на Асоциацията на филмовите издания), а Рангел Вълчанов – отличието „за най-многообещаващ млад талант“, връчващо се за първи път на този форум. Произведения на другите видове кино се появяват на фестивалите в Римини, Бергамо, Анеси, Локарно, Лайпциг, Варшава, Белград…

 СЛЪНЦЕТО И СЯНКАТА ОБИКАЛЯ С УСПЕХ КИНОФЕСТИВАЛИТЕ ПО СВЕТА 

 

1963: ТОДОР ЖИВКОВ ЗА БОРБАТА НА „ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯ ФРОНТ“

и ролята на творческите съюзи в нея

На 22 януари по инициатива на СХДФ в прожекционната зала на студията се състои среща с „представители на творческите съюзи“, на която са прожектирани „подбрани хроникални и документални филми от произведените през 1962 г.“.^[29]

Дни след това Съюзът на българските композитори полага началото на „първите, откак съществува българска кинематография“ разговори относно „музиката в игралния, научно-популярния, документалния и мултипликационния филми“. В дискусията, широко отразена върху страниците на сп. „Киноизкуство“, се включват композиторите (подредени по реда на изказванията им): Боян Икономов, Кирил Цибулка, Атанас Бояджиев, Александър Попов, Александър Райчев (председателстващ обсъждането), Илия Темков, проф. Марин Големинов, Симеон Пиронков, проф. Веселин Стоянов, Иван Маринов, Петър Ступел, Димитър Грива, както и кинорежисьорите Никола Корабов и Антон Маринович.^[30]

Също в началото на годината ЦК на БКП решава „цялата идеологическа дейност на Партията, работата на печата, на радиото и телевизията, на киното и на всички други сектори на идеологическия фронт да се провежда под знака на историческите решения на Осмия партиен конгрес… Препоръчва се на творческите съюзи на писателите, журналистите, художниците, композиторите, кинодейците…, ръководейки се от конгресните решения, да разгърнат широка дейност за нов подем в творческата работа, за разцвет на родното изкуство, пропито от великите идеи на социализма и комунизма“.^[31]

 

ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА СЪЮЗА НА КИНОДЕЙЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Инициирано от препоръката на ЦК на БКП, то се провежда на 11 март в салона на Дома на техниката. Присъстват Венелин Коцев (вече завеждащ отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП) и Ангел Будев, зам.-министър на просветата и културата. Доклада за дейността на Съюза изнася неговият зам.-главен секретар Христо Сантов (очевидно мястото на Дако Даковски е все още овакантено), който проследява „творческата и организационна работа в Съюза“ през почти четиригодишния отчетен период – от 1959 до 1963 г..

 СЪОБЩЕНИЕТО ЗА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНОТО СЪБРАНИЕ НА СКБ В „НАРОДНА КУЛТУРА“ (16.III.1963) 

В центъра на вниманието докладчикът поставя „стремежа на кинотворците да създадат значителни произведения, отличаващи се с високо идейно съдържание и ярка кинематографична форма“, подчертава „огромното значения на Постановлението на ЦК на БКП за укрепването и по-нататъшното развитие на българското киноизкуство“, припомня увеличеното производство на игрални (до 10 годишно), документални и научнопопулярни филми, подобряването и разнообразяването на седмичния кинопреглед, утвърждаването на българския мултипликационен филм. Сред посочените от Сантов „идейно и художествено издържани филми“, създадени през разглеждания период, са както игралните „Звезди“, „Първи урок“, „Бедната улица“, „А бяхме млади“, „Пленено ято“ и „Тютюн“, така и научнопопулярните и документални: „Светът в капка вода“, „Шатрите горят“, „Релси в небето“, „Хармония“…

След задължителните споменавания на XX и XXII конгреси на КПСС, на Априлския и Ноемврийския пленуми на БКП, на преодоляването „на вредните последици от култа към личността“ и решенията на VIII конгрес на БКП, въз основа на които са постигнати изброените „художествени достижения“, Христо Сантов посочва и редица слабости в творческата дейност на българските кинематографисти: предпочитанията им към отразяването на „борбите и героичното минало на българския народ“, заобикалянето на „съвременната тематика“, „недостатъчно познаване проблемите на днешната социалистическа действителност“, ярко изразено във филмите „Случаен концерт“, „Вятърната мелница“, „Маргаритка, мама и аз“…, поставя проблема „за осигуряване на сценарна основа в късометражния филм“.

 ОПЕРНИТЕ ПЕВЦИ НИКОЛАЙ ГЯУРОВ, ЛЮБОМИР БОДУРОВ И ЮЛИЯ ВИНЕР В СЛУЧАЕН КОНЦЕРТ 

В края на отчетно-изборното събрание бива избран новият Управителен съвет (УС) на СКБ: Христо Ганев, Борислав Пунчев, Никола Корабов, Валери Петров, Тодор Динов, Теню Казака, Александър Александров, Антон Маринович, Дучо Мундров, Мирослав Миндов, Константин Костов, Въло Радев, Емил Петров, Янко Янков, Христо Писков, Койо Раднев, Петър Б. Василев, Хаим Оливер, Яко Молхов, Захари Жандов, Христо Сантов, Рангел Вълчанов, Рашо Шоселов, Васил Холиолчев и Георги Стоянов-Бигор. В състава на ревизионната комисия влизат: Христо Кирков, Бурян Енчев и Христо Горов.^[32]

Прави впечатление, че ръководният орган на Съюза отново се нарича Управителен съвет, а не Президиум, че организацията вече няма секретари – нито главни, нито заместник-главни, че сред 25-те членове на УС няма нито една жена!

 

ДОКЛАДЪТ НА ТОДОР ЖИВКОВ

На 15 април Политбюро на ЦК на БКП се среща с „дейци на културния фронт“, пред които Тодор Живков произнася реч, насочена „срещу влиянието на буржоазната и дребнобуржоазната идеология“, очертаваща основните задачи на творческата интелигенция: борбата на „идеологическия фронт“, комунистическото възпитание на младежта, посочваща „най-висшата цел на нашето изкуство“ – да служи на народа, на комунизма, споменаваща художествената критика, която трябва да бъде „боева и марксистко-ленинска“.

От думите на първия партиен и държавен ръководител се подразбира, че преди тази среща в ЦК на Партията са се провели „много полезни разговори“, на които са били „изказани много верни мисли“, които разговори сега е „правилно и нужно“ да се „пренесат и да продължат във вашата собствена среда – в творческите съюзи и идеологическите институти, на целия наш идеологически фронт“.

Другарят Живков не пропуска да спомене и „положението в кинематографията“. „Нашата родна кинематография – заявява той – е млада, може да се каже, връстник на народната власт. В нея работят способни кинодейци, които са предани на нашето дело. Бяха създадени редица вълнуващи филми, които бяха всеобщо одобрени. Трябва да кажем, че независимо от тона в кинематографията се чувствуват псевдоноваторските увлечения може би най-силно. Без да правим разбор, ние искаме да кажем от името на ЦК три неща във връзка с работата на нашата кинематография.

 ДОКЛАДЪТ НА ТОДОР ЖИВКОВ В „НАРОДНА КУЛТУРА“ (27.IV.1963) 

Първо, някои филми повърхностно изобразяват проблемите на нашия живот, личи в тях непознаване на живота, явленията, събитията. Отношенията между хората се дават примитивно, понякога изопачено. Такива филми нямат успех, те са еднодневки. За съжаление такива филми не са малко.

Второ, отделни творци правят опити за механическо пренасяне и подражаване в кинематографията на чужди на нашата действителност образци и стилове в кинематографическото изкуство.

Трето, в някои филми се допускат отстъпления от нашите класови позиции, от нашата идейност, проповядва се някаква отвлечена общочовешка идейност, някакъв хуманизъм въобще. С други думи казано, има чужди влияния“.

Едно от тези „чужди влияния“ е италианският неореализъм. „Не са прави онези, които отричат изцяло неореализма – споделя др. Живков. – Той не е последователен докрай художествен метод, но той в капиталистическите страни, в ония условия, може да играе ролята на наш съюзник. Какво значи обаче отказването от социалистическия реализъм, та макар и в името на тоя прогресивен в буржоазните условия неореализъм? Това значи отказване от по-съвършения метод за сметка на по-несъвършения, това в края на краищата означава принизяване на комунистическата идейност, свличане върху позициите на обективизма и – в творческата практика – изопачаване на нашата действителност, черногледство и оклеветяване на нашия живот“.

Другарят Живков не е голословен, а дава редица конкретни примери относно черногледството и оклеветяването: „Излиза филмът „Царска милост“. Не зная, не съм специалист, може този филм да има слабости – скромничи той, – може да няма всички художествени достойнства – това е отделен въпрос. Но, другари, това е един патриотичен филм. Нашият Комсомол широко го използва за патриотичното възпитание на младежта. Монологът на Боян пред царския военен съд се рецитира с голямо вълнение от младежите на комсомолски събрания, обсъжда се. А във в. „Отечествен фронт“ удариха този филм така, че искаха от него нищо да не остане. Какво става по-нататък? Създаден беше филмът „Легенда за Паисий“ – филм за чутовния патриотичен подвиг на Хилендарския монах. Едва излязъл на екрана, в. „Отечествен фронт“ се нахвърли върху него с унищожителна статия“. Прозвучава глас от залата: „А филмът е хубав“. С присъщата си прецизност Тодор Живков уточнява: „Филмът е патриотичен. Нека излязат да му посочат художествените недостатъци, каквито сигурно има. Но защо трябва да се унищожава този филм? При това той още не е показан на младежта, на трудещите се. Това е патриотичен филм, хубав филм“.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ЦАРСКА МИЛОСТ 

Става ясно, че освен в. „Отечествен фронт“ др. Живков чете редовно и сп. „Киноизкуство“, на чиято дейност сам заявява, че „аз няма да се спирам“, но изказва „некои съображения“.

„Очевидно тези слабости сериозно спъват развитието на нашата кинематография, поради което тя не може да изпълни своето предназначение. Трябва нашите кинодейци – това ще бъде в техен интерес – по-често да обсъждат своите творения, аз пак ще кажа с народа, с работниците, с кооператорите, с нашата интелигенция. Колкото повече излизаме от тесните „естетски“ кръгове, толкова по-правдиво ще бъде изкуството, толкова повече ще навлезе то сред народа. (Ръкопляскания). Това добре трябва да се знае“.

Др. Живков очертава и „ролята на творческите съюзи в цялата тази възпитателна работа“. „Ние смятаме – заявява той, – че в творческите съюзи сега трябва да продължи работата за укрепване единството на творческите работници върху принципна основа, върху линията, която сочи нашата Партия, Политбюро, линия, която беше развита и в последната реч на другаря Хрушчов. В работата на нашите творчески съюзи следва да се осъществява широка колективност и демократичност, да се повишават грижите към човека – творец. Да не се жалят сили и време, за да се помага на отделните дейци на литературата и изкуството, които допускат едни или други грешки и отклонения… Трябва още повече да се издига ролята на марксистко-ленинската естетика, да се засили работата за естетическото възпитание на народа, на младежта. Наша задача сега е на целия фронт на литературата и изкуството да закипи високо идеен по съдържание и богат по форма живот. Не бива по никакъв начин борбата против проявите на чуждото влияние в изкуството, литературата, театъра, киното и сатирата да води до сковаване на творчеството на нашите писатели, художници и кинодейци. Нужно е именно сега да се разкриват още по-широки простори за творчески търсения, дръзновения, за създаване на силни и оригинални творения. Да се създава навсякъде обстановка на творчески обсъждания, на търпимост и уважение на другото мнение, да се разгръща колективният ум на нашите творци, но винаги върху принципни идейни позиции, винаги върху позициите на марксизма-ленинизма, на социалистическия реализъм – това сега е жизнено потребно. Задача на творческите съюзи, на всички дейци на културата и изкуството е непрестанно да се борят за чистотата на марксистко-ленинската идеология, за всестранно развитие на литературата и изкуството на социалистическия реализъм – литература и изкуство на революционната правда, на художественото майсторство, на най-човечните, комунистическите идеали. Да служи на народа, на великите идеи на комунизма – това е най-благородната, най-възвишената цел на нашата литература и изкуство!“.^[33]

 КАДЪР ОТ ФИЛМА ЛЕГЕНДА ЗА ПАИСИЙ 

Днешни анализатори охарактеризират речта на Тодор Живков пред културните дейци като „заплашителна“, написана „в духа на кампанията срещу формализма и абстракционизма“, започната в СССР от Никита Хрушчов. Българският ръководител „критикува абстрактното изкуство и чуждопоклонничеството“, „откъсването от народа и от дневния ред на социалистическото строителство“, „напада конкретни творци“...^[34]

Последица от нея е създаването на Комитета по културата и изкуството с ранг на министерство, чийто печатен орган става в. „Народна култура“ (от № 22, 1.VI.1963). Нищо ново под слънцето – в периода 1947 – 1954 г. функционира държавната институция Комитет за наука, изкуство и култура (КНИК). Председател на новия ККИ става д-р Петър Вутов, който изпълнява до 1966 г. тази длъжност – равнозначна на министър (в първото правителство на Тодор Живков).

Крилете, разперени от някои филмови дейци след Априлския пленум биват подрязани, а някои дори прекършени. „Началото на шестдесетте години беше пълно с надежди – спомня си писателят Георги Марков в своето есе „Сваленият балон“, прочетено по „Дойче веле“ през 1970^те. – Мнозина вярваха, че идва времето, когато ще могат да казват открито какво мислят, нещо съвсем естествено за всеки нормален човек. Никой не може да обвини тия български кинотворци в антикомунистическа дейност, нито дори в антипартийност, те просто обичаха киноизкуството и му принадлежаха. И ето го едно от най-драматичните противоречия в съвременния комунистически свят – между талантливия интелектуалец и редовия партиен войник. Сблъскването беше неизбежно. По-голямата част от първите сили на българското кино трябваше скъпо да платят за двете си илюзии – първата, че комунистическият идеал може да се отъждестви с делото на партията, и втората – че тази партия се нуждае от изкуство. Но те, като комунисти, нямаха друг изход освен да продължават да вярват и да опитват да се борят с донкихотовска настойчивост. Като идеалисти те се надяваха на промяна на отношението на партийното ръководство към изкуството. А промяна нямаше“.^[35]

Още в броя, приютил изцяло словото на Тодор Живков, сп. „Киноизкуство“ отпечатва редакционната статия „За боево, настъпателно киноизкуство!“, чийто анонимен автор (навярно главният редактор на изданието), възхищавайки се от речта, я квалифицира като „забележителна“ и „войнствуваща комунистическа“^[36]. „Народна култура“ публикува речта на 27 април^[37], а в следващия си брой помества под общото заглавие „А сега дела!“ мнението за нея на н. а. Филип Кутев – главен секретар на Съюза на българските композитори, Борис Стоянов (зам.-директор на бюро „Естрада“) и Емил Петров, анонсиран от вестника като „председател на Съюза на българските кинодейци“.^[38]

„Във връзка с речта на др. Тодор Живков“ ръководството на Съюза свиква на 5 юни „разширен пленум“, по време на чието съвещание Емил Петров, новият председател на СКБ, изнася доклада „За да служим по-добре на народа…“^[39], „основният творчески кадър на кинематографията“ обсъжда състоянието на „нашето киноизкуство“ в светлината на словото, разглежда „конкретните прояви на слабости“, дава „обет“ на Партията и изпраща писмо до ЦК на БКП, подписано „от Пленума“^[40]. В разискванията участват: Христо Горов, Хаим Оливер, Генчо Генчев, Нюма Белогорски, Радка Бъчварова, Георги Йовков, Петър Василев, Румен Григоров, Рашо Шоселов, Кою Раднев, Борислав Петров (зам.-началник на УК), Захари Жандов, Любомир Шарланджиев, Александър Вазов и др.^[41]

Речта на Тодор Живков засяга пряко и сп. „Киноизкуство“, върху чиято дейност той заявява, че няма да се спира, но „само“ отбелязва, че „там има, изглежда, доста сътрудници с неправилни разбирания по въпросите на киноизкуството, а именно на тях сме предоставили да дават оценка на произведенията на нашата кинематография“^[42]. Това се оказва напълно достатъчно, за да се проведе двудневен разговор относно състоянието на изданието, превърнал се в обмен на мисли относно родната кинокритика^[43]. Налагат се и някои кадрови промени. Името на Яко Молхов като главен редактор на „Киноизкуство“ се появява за последен път в априлския брой (№ 4). Според информацията, предлагана в следващите няколко броя, списанието се ръководи от „редакционна колегия“, но в края на годината за главен редактор е обявен Христо Сантов.

В СВОЯТА РЕЧ ТОДОР ЖИВКОВ ЗАЯВЯВА, ЧЕ НЯМА ДА СЕ СПИРА ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА СП. „КИНОИЗКУСТВО“, НО И ТОВА СЕ ОКАЗВА ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА НАСТЪПЯТ ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО НА ИЗДАНИЕТО. 

Междувременно, съгласно разработения от Съюза „план за редица мероприятия“^[44], се провежда разговор за мултипликационния филм^[45] и обсъждане на научнопопулярния^[46]. В рубриката „Съюзен живот“ сп. „Киноизкуство“ припомня през август за отминалия „разширен пленум“, споделяйки загрижено, че „въпреки общата оживеност и активност на разискванията“, станали на него, „редица кинодейци проявиха известна, с нищо неоправдана инертност, поставиха се в ролята на странични наблюдатели и не взеха участие в разговора. Това се отнася главно за някои творци, автори на критикуваните филми“^[47]. Рубриката споменава още за „създаване на колективите“, информира за състоялото се „съвещание“, разгледало игралната продукция за 1961/1962 г.^[48]

От 13 до 19 май под егидата на СКБ се провежда Седмицата на българския научно популярен филм^[49], а на 24 май в. „Народна култура“ огласява указа на Президиума на Народното събрание, удостояващ със званието „заслужил артист“ кинодейците Васил Холиолчев, Дако Даковски (посмъртно), Захари Жандов, Тодор Динов и Христо Ганев^[50]. Писателят Орлин Василев, бившият председател на Съюза на филмовите дейци (21.IV.1947 – 12.VI.1952), е провъзгласен за „заслужил деятел на културата“.

 

ТРЕТИ ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

Форумът, чийто директор е Владислав Виденов (директорът на ДП „Разпространение на филми“), се провежда от 5 до 14 август във Варна под девиза „За неразривна връзка на киното с народа“. Върху екрана на фестивалното кино „Ленин“ пред общо 120 000 зрители биват представени 7 игрални филма и по 9 от останалите три вида кино – мултипликационно, научно-популярно и хроникално-документално^[51]. Поздравително писмо до „киноработниците“ и участниците във фестивала изпраща лично Тодор Живков^[52]. И тази година „Златна роза“ не се присъжда – белег на проявената от журито „висока взискателност и принципност“. С „първа награда“ е отличена „съкратената версия“ на „Тютюн“ на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев^[53]. Невена Коканова си тръгва с наградата за „най-добро изпълнение на женска роля“.

 РЕКЛАМНАТА БРОШУРА ЗА III ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ (1963) 

 

ОТКРИВАНЕТО НА КИНОЦЕНТЪРА

Седем години след вземането през 1946 г. на решението за изграждането на „национален киноцентър“ съоръжението е открито – на 3.IX.1963 г., в навечерието на тогавашния национален празник 9 септември^[54]. Лентата прерязва членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Митко Григоров, който преди да стори това, дръпва пламенна реч.^[55]

На 27 декември в София се състои пленум на ККИ, в работата на който вземат участие Митко Григоров, Венелин Коцев, Борис Вапцаров, Петър Вутов… Посветен на „основните идейно-творчески и културно-пропагандни задачи през 1964 година“, пленумът обсъжда „цялостната програма, с която нашите културни институти и творчески съюзи ще отбележат двадесетгодишнината от социалистическата революция у нас“.^[56]

 КИНОЦЕНТЪРЪТ – ВЧЕРА И ДНЕС 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

В официалната програма на състоялия се през юли Трети международен кинофестивал в Москва^[57] България не участва с игрален филм, ала член на ръководеното от Григорий Чухрай жури е председателят на СКБ Емил Петров, вземащ решения редом с Жан Маре, Стенли Крамър, Душан Вукотич… Тъкмо това жури връчва своя „почетен диплом“ на пълнометражната документална лента „Празник на надеждата“, заснета от оператор Христо Ковачев и под режисурата на Христо Ганев (който е и неин сценарист) сред алжирските партизани и бежанските лагери в Тунис, за да отрази на финала всенародната радост от обявяването на независимостта на Алжир на 5 юли 1962 г.

От 4 до 17 ноември се провежда Празникът на съветския филм, чиито „хитове“ са художествено-документалният „Руското чудо“ на „известните немски кинодейци“ Анели и Андре Торндайк и „Оптимистична трагедия“, „високо оценен“ на тазгодишния фестивал в Кан, където получава „наградата за най-добро превъплъщение на революционна тема“.^[58]

 БЪЛГАРСКИТЕ КИНАДЖИИ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА КАРИКАТУРИСТА – В. „НАРОДНА КУЛТУРА“ (28.XII.1963) 

През декември в Индия е организиран едноседмичен фестивал на българския филм, на който са показани „Земя“, „Слънцето и сянката“, „Първи урок“, „Любимец 13“, „Това се случи на улицата“ и „Маргаритка, мама и аз“.^[59]

През годината български игрални филми участват още на кинофестивалите във Венеция и Хихон (Испания), като най-активно е присъствието в чужбина на „Слънцето и сянката“ – Кан (Международната среща на филмите за младежта), Мелбърн, Лос Аламос (САЩ) – където е отличен с наградата „Дж. Ф. Кенеди“^[60], Индия, Буенос Айрес^[61]… Анимационните ни филми радват зрителите в Бергамо и Мелбърн, научнопопулярните – в Марсилия и Брюксел, документалните – в Лайпциг^[62], Оберхаузен, Белград…

 

1964: ПОРЕДНАТА „ИСТОРИЧЕСКА“ – 20 ГОДИНИ ОТ 9.IX.1944 г.

На 13 януари в резиденция „Врана“ се състои среща на членове на Политбюро и секретари на ЦК със създателите на „най-добрите филми, излезли на екрана в края на 1962 и през 1963 година“: „Тютюн“, „Пленено ято“, „Празник на надеждата“, „Капитанът“ и „Инспекторът и нощта“… На нея присъстват Тодор Живков, Борис Велчев, Митко Григоров, Живко Живков, Начо Папазов, Петър Вутов, Венелин Коцев, Александър Дунчев (новият началник на УК), „изтъкнати кинорежисьори, киносценаристи, кинокомпозитори, кинооператори, киноактьори и кинохудожници“.^[63]

 КАДРИ ОТ ТЮТЮН, ПЛЕНЕНО ЯТО, КАПИТАНЪТ И ИНСПЕКТОРЪТ И НОЩТА – НАЙ-ДОБРИТЕ ИГРАЛНИ ФИЛМИ, „ИЗЛЕЗЛИ НА ЕКРАНА В КРАЯ НА 1962 И ПРЕЗ 1963 ГОДИНА“ 

Като „председател на Съюза на бълг. кинодейци“ Емил Петров подписва (заедно с десетки български интелектуалци, между които кинаджиите Христо Ганев и Захари Жандов) обръщението „В подкрепа на борещата се испанска интелигенция“.^[64]

Като част от споменатата „програма“, разработена във връзка с 20-годишнината от 9.IX.1944 г., през април в кино „Култура“ се провежда (за първи път) Седмица на здравния филм^[65]; през същия месец се състои Седмица на българския научно-популярен филм^[66]; на 12 – 13 април в село Перущица (по инициатива на Съюза на кинодейците в България) гостуват, предвождани от Борис Вапцаров (първи зам.-председател на ККИ), Христо Чернокожев (зам.-началник на УК) и Емил Петров, „тридесетина български кинодейци“, които имат „сърдечни срещи и разговори с кооператорите – любители на родното киноизкуство“^[67]; през май е обсъдена продукцията на СИФ за 1963 г.^[68]; в края на месеца върху екрана на кино „Култура“ преминават филмите от Седмицата на българския мултипликационен филм...^[69]

 ПО ИНИЦИАТИВА НА СКБ НА 12 – 13 АПРИЛ 1964 Г. В СЕЛО ПЕРУЩИЦА ГОСТУВАТ „ТРИДЕСЕТИНА БЪЛГАРСКИ КИНОДЕЙЦИ“, КОИТО ИМАТ „СЪРДЕЧНИ СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С КООПЕРАТОРИТЕ“. 

 

ДИМИТРОВСКИТЕ НАГРАДИ

През май биват огласени предложенията за Димитровските награди. От 11-те имена „в областта на киноизкуството“ девет са оферти на Съюза: Борислав Пунчев, Дучо Мундров и Емил Манов, Никола Корабов, Въло Радев, Рангел Вълчанов, Тодор Динов, Христо Ганев и Христо Ковачев. Само актьорът Йордан Матев и Нюма Белогорски са „несъюзни“ предложения – съответно на ОП „Кинефикация“ в Пловдив и на СХДФ^[70]. Върху страниците на в. „Народна култура“ започват обсъждания. Вера Найденова представя Дучо Мундров^[71], Наталия Стамболиева – Рангел Вълчанов^[72], Григор Чернев – Никола Корабов и Въло Радев^[73], Христо Сантов – Тодор Динов^[74]. Въпреки постиженията на творците, въпреки аргументите на анонсиращите ги, нито един кинодеец не бива отличен!^[75]

 

IV ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ ВЪВ ВАРНА

На 3 август във Варна започва четвъртият фестивал на „българското филмово изкуство“^[76]. „Тази година – споделя Владислав Виденов – участието на съюза [СКБ] ще бъде по-активно. Той ще проведе форум, на който ще се обсъди пътят на развитието на нашето киноизкуство през последните двадесет години“. Оказва се, че на „кръглата маса“ ще бъдат разисквани „поотделно четири теми“: развитието на игралния, на научнопопулярния, на документалния и на мултипликационния филм^[77]. Участниците в програмата – 9 игрални, 9 научнопопулярни, 11 документални и 7 мултипликационни филма. Журито за игралните филми включва: Павел Матев – председател, Емил Петров, Дучо Мундров, Богомил Нонев, Боян Икономов, Димо Коларов и Павел Вежинов, а за късометражни – Георги Стоянов-Бигор и Кръстю Горанов^[78]. Прииждат много гости от чужбина^[79]. „Златната роза“ е за „Веригата“ на Любомир Шарланджиев, а „специалната награда на журито“ за „Крадецът на праскови“ на Въло Радев.^[80]

 ЧЕТИРИ НЕЗАБРАВИМИ СПОМЕНА ОТ IV ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ ВЪВ ВАРНА (1964) 

 

20-ГОДИШНИНАТА ОТ 9.IX.1944 г.

Сръбският хуморист Влада Булатович-ВИБ има блестяща мисъл: „У нас едни години са кишави, други сушави, но всички са исторически“. Макар и „сентенцията“ да се отнася за бивша Югославия, тя с пълна сила важи и за нашето отечество. 1964 г. е поредната историческа година, минала изцяло под знака на 20-годишнината от 9.IX.1944 г. „В светлината на двадесетилетието“ биват разглеждани както историята^[81], така и днешният ден на българското кино^[82]. По този повод „съветските кинематографисти [Михаил Ром, Марк Донской, Борис Чирков, Лев Арнщам, Людмила Погожаева, Владимир Осминин] поздравяват своите български приятели“.^[83]

На 14 октомври Пленумът на ЦК на КПСС сваля („по здравословни причини“) Никита Хрушчов от поста първи секретар на партията, а на другия ден той бива освободен и от функциите си на министър-председател. На първата длъжност го заменя Леонид Брежнев, на втората – Алексей Косигин.^[84]

 ИВАН БРАТАНОВ И ВАСИЛ ПОПИЛИЕВ (ВДЯСНО) ВЪВ ФИЛМА НА ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ ВЕРИГАТА, НОСИТЕЛ НА „ЗЛАТНАТА РОЗА“ ОТ IV ВАРНЕНСКИ ФЕСТИВАЛ 

В края на декември Яко Молхов обобщава в „Народна култура“ кинематографичните събития през отминалата година^[85], в последния ден на която МС приема постановление за „уреждане трудово-договорните отношения и заплащането на труда на творческите работници в кинематографията“.^[86]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

„По покана на Съюза на кинодейците – уверява през януари „Народна култура“ – в нашата страна гостува Лев Степанович Данилов от Централната студия за документални филми и Герман Ефимович Фрадкин от Московската студия за научно-популярни филми“.^[87]

От 6 до 13 март България се появява за първи път на Международния филмов фестивал на веселия филм във Виена, наречен „Виенале“, в чиято програма биват включени муртипликациите „Футболна топка“, „Дует“ и „Педагогическа поема“.^[88]

От 13 до 19 март в белградския Дом на синдикатите се провежда XI фестивал на югославския документален и късометражен филм, в който нашата страна участва с „Момчетата от нашия комбинат“. На V МКФ в Картахена (Колумбия) „А бяхме млади“ получава „най-голямата награда“ – „Старите обувки“^[89]. На 4 юли в Карлови Вари се открива XIV МКФ, на който бива прожектиран (на 17-и – предпоследния ден на фестивала) „Веригата“.^[90]

И на други международни кинофестивали са представени български филми: през февруари на X МКФ в Оберхаузен, където член на журито е Христо Ковачев^[91] – „Ябълката“ на Тодор Динов^[92], на XVI МКФ на филми за деца във Венеция (6–16 август) – „Между релсите“, на XXV МКФ във Венеция (27 август–10 септември) – „Крадецът на праскови“, на VII МКФ в Бергамо (11–19 септември) – „Веригата“^[93], на VII МКФ в Лайпциг – „Васката“ и „Ревност“^[94], на IX МКФ в Корк (Ирландия) – „Непримиримите“ и „Ябълката“^[95], на XIII МКФ в Мелбърн – „Боянският майстор“...^[96]

От 5 октомври до 15 ноември у нас се провежда Празникът на съветския филм.^[97]

 НЕВЕНА КОКАНОВА И РАДЕ МАРКОВИЧ ВЪВ ФИЛМА НА ВЪЛО РАДЕВ КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ, НОСИТЕЛ НА „СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО“ ОТ IV ВАРНЕНСКИ ФЕСТИВАЛ 

 

1965: ПЪРВИЯТ БАЛКАНСКИ КИНОФЕСТИВАЛ

ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА СЪЮЗА С ДЪРЖАВАТА

На 21 януари в ККИ се провежда разговор между неговото ръководство и УС на СКБ, на който биват обсъдени „редица назрели въпроси“. „Призната бе необходимостта – информира „Народна култура“ – да се засили творческата дейност на съюза, за да се разширят и задълбочат неговите международни връзки, за да се увеличи издаването на литература, посветена на киноизкуството, да се уточнят взаимоотношенията с телевизията. Председателят на Съюза на кинодейците Емил Петров постави на обсъждане редица въпроси, някои от които наболели и неотложни, и изрази увереност, че съвместната работа между комитета и съюза ще се укрепва и задълбочава все повече и повече. В десетината изказвания бе изразена готовността на кинодейците да преминат към една по-активна творческа дейност, бе обсъдено положението с въвеждането от 1 март т. г. на договорната система в кинематографията, бяха направени конкретни предложения“. Петър Вутов изразява готовността на държавните органи да помогнат практически за „засилване творческата дейност на Съюза на кинодейците, за разрешаване на някои професионални въпроси и нужди“.^[98]

След месец, на 26 февруари, се провежда пленум на ККИ, в работата на който вземат участие Живко Живков (член на Политбюро и зам.-председател на МС) и Венелин Коцев. Пред присъстващите на форума членове на „ръководствата на творческите съюзи на българските писатели, художници, композитори, журналисти, кинодейци, музиканти и артисти“ произнася реч Петър Вутов.^[99]

За да се разгърне „масово движение за издигане киноестетическата култура на младежта в нашата страна“, в началото на март е прието „съвместно решение“ на „ДКМС, кинематографията, Съюза на кинодейците и Националната филмотека“.^[100]

На 15 април ККИ и творческите съюзи подписват „планове за съвместна дейност“. По този повод е устроено „малко тържество“, на което присъства и председателят на СКБ Емил Петров.^[101]

В навечерието на 24 май с указ на Президиума на НС „значителен брой културни дейци“ биват почетени с „високи звания“, но сред тях няма нито един „чист кинаджия“. Мнозина актьори, участващи във филми, са удостоени с титлата „заслужил артист“, а писателите Валери Петров, Богомил Райнов, Емил Манов и Павел Вежинов, изявяващи се и като сценаристи – получават званието „заслужил деятел на културата“^[102]. По-ярък пример за отношението на властта (Партията) към киното от този не може да се даде.

На 27 декември се състои съвместно заседание на пленума на ККИ и ръководствата на творческите съюзи, на което бива обсъдено предстоящото честване на три „велики годишнини“: 90 години от Априлското въстание, 50 години от Октомврийската революция и 25 години от „социалистическата революция“ в България. Сред изказалите се е и Тодор Динов.^[103]

 УЧАСТНИЦИТЕ В СЪСТОЯЛОТО СЕ НА 27 ДЕКЕМВРИ 1965 СЪВМЕСТНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ПЛЕНУМА НА ККИ И РЪКОВОДСТВАТА НА ТВОРЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ, СРЕД КОИТО Е И ТОДОР ДИНОВ. 

 

ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА СКБ – НОВО РЪКОВОДСТВО

На 7 юни се провежда отчетно-изборно събрание на Съюза кинодейците в България, което „отново показа [според Рашо Шоселов] неизживяната още инертност на значителна част от тях“, „липсата на охота за теоретични разговори и дискусии“. Въпреки това форумът избира нов УС, който, от своя страна, определя състава на новото „бюро“ (ръководство) на творческата организация: председател – Тодор Динов, подпредседатели – Янко Янков и Дучо Мундров, секретар – Рашо Шоселов, членове – Емил Петров, Борислав Пунчев, Христо Ганев, Лада Бояджиева, Никола Корабов, Рангел Вълчанов и Васил Холиолчев.^[104]

Може и да е съвпадение, но тъкмо в юнския брой на „Киноизкуство“ (№ 6) се появява за първи път името на новия главен редактор на списанието – Емил Петров, дотогавашния председател на СКБ.

В края на месеца „Народна култура“ публикува статията „За съвременно киноизкуство“, в която новият секретар на Съюза Рашо Шоселов след като прави „горчивата констатация“, че „последните няколко години са в известна степен кризисни за нашето киноизкуство“, което „все още изостава от потребностите на живота“, очертава бъдещите задачи на СКБ – „да подпомага и активизира процесите по индивидуално-творческа и държавно-организационна линия“, които да превърнат в реалност очакванията за „скорошния нов подем на родното киноизкуство“.^[105]

 ОТ 7 ЮНИ 1965 СКБ ИМА НОВО „БЮРО“ (РЪКОВОДСТВО): ТОДОР ДИНОВ (ПРЕДСЕДАТЕЛ), ЯНКО ЯНКОВ И ДУЧО МУНДРОВ (ПОДПРЕДСЕДАТЕЛИ) И РАШО ШОСЕЛОВ (СЕКРЕТАР). 

В съзвучие с тези очаквания през юли биват огласени имената на победителите в конкурса за написването на киносценарии на съвременна тема, обявен от Българската кинематографи, СБП и СКБ и адресиран само към млади писатели. От постъпилите 19 творби са отличени (с втора награда) две – на Герчо Атанасов и Атанас Ценев.^[106]

 

ПЪРВИ БАЛКАНСКИ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ

Че такъв ще се проведе – и то във Варна, е съобщено още през януари^[107]. В началото на лятото се състои учредителното събрание на председателствания от Петър Вутов фестивален комитет, който определя времетраенето на форума – 8–14 август^[108]. Обявени са заглавията на участниците^[109] – представители на Албания, България, Гърция, Румъния, СФРЮ и Турция. За прожекциите на филмите на всяка от тези шест държави е предоставен по един ден от фестивала, като почетни гости се очаква да бъдат Роберто Роселини и Жорж Садул^[110], чиито имена впоследствие не се споменават. България обявява своите „състезатели“ – „Вула“, „Неспокоен дом“ и „Вълчицата“.^[111]

 НА I БАЛКАНСКИ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ ПРЕЗ 1965 БЪЛГАРИЯ УЧАСТВА С ВУЛА, НЕСПОКОЕН ДОМ И ВЪЛЧИЦАТА. 

Оказва се, че освен да гледат филми, гостите на фестивала ще имат възможност да участват в „задълбочен и съзидателен разговор“, подготвен от Съюза на кинодейците в България, който на 12 август организира форум на тема „Хуманизмът в изкуството“^[112]. Най-сетне фестивалното знаме бива вдигнато^[113]. С кратко писмо Тодор Живков поздравява „участниците и гостите на Първия балкански кинофестивал“, а и присъства на тържественото му откриване във „фестивалното лятно кино“ редом с Живко Живков, Енчо Стайков и д-р Петър Вутов^[114]. Фестивалът няма състезателен характер, но „между кинокритиците и киножурналистите от балканските страни“ се провежда анкета, според която биват „изтъкнати“ румънският „Гората на обесените“ и гръцкият „Електра“, а българският „Маргаритка“ на Тодор Динов е предпочетен като „най-добър мултипликационен филм“.^[115]

 ДЪЛГИ ГОДИНИ АНИМАЦИОННИЯТ ФИЛМ „МАРГАРИТКА“ НА ТОДОР ДИНОВ Е „ЛИЦЕ“ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО. 

Провеждането на Първия балкански кинофестивал във Варна става причината да не се проведе през тази година фестивала на българския филм.

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

През годината у нас се провеждат: фестивал на съвременния чехословашки филм^[116], фестивал на унгарското киноизкуство^[117], фестивал на съвременното френско киноизкуство – организиран от СКБ и Българската национална филмотека (БНФ)^[118], дни на полския филм – единият от съорганизаторите на които е СКБ^[119], седмица на румънското кино^[120], а през ноември – традиционните дни на съветския филм…

„Крадецът на праскови“, „Инспекторът и нощта“ и „Маргаритка“ представя родното кино на Седмицата на българския филм в Гърция^[121], „Ивайло“ се появява на кинофестивала в Делхи^[122], „Горещо лято“ и „Магарето“ в Кан^[123], „Горещо лято“ на III МКФ в Хихон^[124], „През ония дни“ на Нюма Белогорски в Белград^[125], „Магарето“ на II международен фестивал на късометражните филми във Варшава^[126]… С награда от VIII МКФ в Лайпциг (член на чието жури е Рашо Шоселов) се завръща „Маргаритка“, а от Кунео (Италия) – „Веригата“. Наши филми участват с променлив успех на кинофестивали в Сиена, Единбург, Техеран, Букурещ…

Тази година IV МКФ в Москва се провежда в Кремълския двореца на конгресите, а Тодор Динов е член на журито за късометражни филми^[127]. България участва с „Вула“, нашата делегация включва Христо Сантов (ръководител), Тодор Динов, Емил Петров и актрисата Надежда Ранджева^[128]. На 20 юли „Вула“ е отличен с „наградата за най-добър филм за младежта“.^[129]

 КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ И ДО ДЕН ДНЕШЕН РАДВА КИНОЗРИТЕЛИТЕ НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА. 

 

1966: ПО ПОЗНАТИТЕ ПЪТЕКИ НА ИНЕРЦИЯТА

Във връзка с предстоящото честване на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев още на 1 януари Съюзът на кинодейците (съвместно със СБП и СИФ) обявява конкурс за написването на сценарий за „игрален художествен филм“, посветен на големия поет и революционер.^[130]

„За популяризиране на българския игрален филм“ СКБ организира (съвместно с редакция „Изкуство и култура“ при Радио София и сп. „Филмови новини“) анкета-конкурс, проведена от 1 до 31 януари.^[131]

Също в началото на годината сп. „Киноизкуство“ подхваща „голяма и първа по рода си в печата инициатива“, поставяйки на „широко, задълбочено и комплексно обсъждане“ въпроса за „кинокултурата на българския народ“. В разговора пръв се включва д-р Петър Вутов, от когото Емил Петров взема интервю, което изданието отпечатва. В него председателят на ККИ споменава за „сравнително по-активната дейност“ на СКБ, която, за съжаление, „засяга съвсем ограничен кръг зрители“; рехавите дискусии, осъществени от организацията; пасивността й относно „увеличаването на литературата по киноизкуството“; немотивираното предложение на УС на Съюза да се създаде федерация на любителските киноклубове в България...^[132]

Анализирайки участието на българските филми в международните кинофестивали, Христо Мутафов подчертава, че техният подбор трябва да е грижа Съюза.^[133]

Въз основа на произведените през 1965 г. филми СКБ провежда на 1 и 2 февруари „разговор за състоянието и перспективите на нашето игрално кино“^[134]. Встъпителните доклади изнасят проф. Любомир Тенев^[135], Христо Ганев^[136], Яко Молхов^[137] и Емил Петров^[138]. Следват изказвания^[139]. В своето заключително слово председателят на Съюза на кинодейците Тодор Динов изразява „задоволството си от прочетените доклади и направените изказвания“.^[140]

Върху страниците на в. „Народна култура“ Георги Стоянов-Бигор представя Тодор Динов – един от многото дейци на изкуството и културата, кандидатстващи за депутати в V народно събрание, изборите за което се провеждат на 27 февруари.^[141]

На 19 февруари същото издание обнародва съобщение на комисията по Димитровските награди за литература и изкуство при МС. Кандидатурите „в областта на киноизкуството“ са две – Тодор Динов (предложен от СКБ) и Въло Радев (предложение на ККИ)^[142]. Сред удостоените се озовава Тодор Динов.^[143]

През март редакцията на „Киноизкуство“ инициира „разговор по проблемите на операторската работа в нашия игрален филм“^[144], а през април пак там са обсъдени „произведенията на някои млади документалисти“.^[145]

 ЧАСТ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОВЕДЕНОТО ПРЕЗ АПРИЛ 1966 В РЕДАКЦИЯТА НА „КИНОИЗКУСТВО“ ОБСЪЖДАНЕ НА „ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА НЯКОИ МЛАДИ ДОКУМЕНТАЛИСТИ“. 

На 3 април в зала „България“ Съюзът на кинодейците провежда голям пролетен бал, специално за който са снимани „кинопреглед“ и „кинокомедия“, издирени са „киноархиви“, наети са „кинооркестри“, поканени са „кинозвезди“.^[146]

По това време председател на ККИ става поетът Павел Матев, работил дотогава в КНИК (1949 – 1951) и в Комитета за кинематография (1951 – 1956) – като редактор. Подменен е и колегиумът на институцията. В новия си състав, включващ Тодор Динов – председателя на СКБ, той се събира на заседание на 5 юли^[147]. През август колегиумът разглежда проектоплана и проектобюджета за 1967^[148]. През септември ЦК на БКП издава постановление за преустройство на ККИ с цел той „да се изгради като държавен и обществен орган за ръководство на културната дейност“, разпорежда „през 1967 година да се проведе първият конгрес на културата“^[149]. Павел Матев разяснява същността, „живецът“ на „тази принципиална реформа“ – рязкото издигане на „отговорността, ролята и практическото участие на творческите съюзи“, привличането на „изтъкнатите творци“ в „обсъждането, решаването и изпълнението на генералните задачи на партийната културна политика“^[150]. Печатът огласява също, че предстои разглеждането и утвърждаването на производствено-тематичния план на Българската кинематография, а и пленарно заседание на ККИ по въпросите на естетическото възпитание на младежта…

 АПРИЛ 1966, РЕДАКЦИЯТА НА СП. „КИНОИЗКУСТВО“ – МЛАДИ ДОКУМЕНТАЛИСТИ УЧАСТВАТ В ОБСЪЖДАНЕТО НА ТЕХНИТЕ ФИЛМИ 

 

V ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

На 27 юни във варненското фестивално лятно кино „Ленин“ е открит V фестивал на българския филм. В този преглед на двегодишната родна продукция участват 6 игрални, 12 документални, 12 научнопопулярни, 6 анимационни и 3 телевизионни филма. По време на форума СКБ провежда „широк разговор“ на тема „Любовта към киното“. Наградата „Златна роза“ е връчена на филма „Цар и генерал“ на Въло Радев, а „специалната награда на журито“ – на „Рицар без броня“ на Борислав Шаралиев.^[151]

 ПАВЕЛ МАТЕВ НА V ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ (1966) 

„На тазгодишния фестивал – отбелязва Атанас Свиленов – се направи опит да се организира обсъждане с младежите-комсомолци от град Варна. За тази цел от Съюза на кинодейците се изготви специален въпросник, нелишен от известна провокационност, който насочваше предварително мислите на участниците в обсъждането по посока на едно по-задълбочено, по-принципиално, по-широко оглеждане състоянието на българското (а и не само на българското!) филмово изкуство. Рамките на разговора никак не се стесняваха, очакваше се да се чуят различни мнения и по толкова нашумелия въпрос за сериозното и развлекателното кино и т. н. Но въпреки подготовката и очакванията нужният разговор все пак не се състоя както трябва. Защото за съжаление бяха подготвени въпросите, но не и възможността да се чуят задълбочени отговори. Отново обсъждането тръгна по познатите пътеки на инерцията, отново моментните размисли, спонтанно бликналите въпроси излязоха изцяло на преден план. Кинодейците бяха заели много от местата в салона, но слушаха и мълчаха, тук или там в някое изказване по нещо им допадаше или ги сърдеше, но общо, съвместно обсъждане на проблемите на киното, на пътищата, по които то да се развива, не стана. Полза от тази среща вероятно има, но какви огромни възможности за доближаване на творци и зрители останаха в зародиш...

 НАУМ ШОПОВ (ЦАР БОРИС III) И ПЕТЪР СЛАБАКОВ (ГЕН. ВЛАДИМИР ЗАИМОВ) В КАДЪР ОТ ЦАР И ГЕНЕРАЛ НА ВЪЛО РАДЕВ – „БЕЗУПРЕЧНО ПАРТИЕН ФИЛМ“, СРЕЩНАЛ ОБАЧЕ ОТПОРА НА ТОДОР ПАВЛОВ, „ЗАЩОТО ЦАР БОРИС НЕ БИЛ ПРЕДСТАВЕН СЪВСЕМ СПОРЕД ПАРТИЙНИТЕ ЩАМПИ“ (ГЕОРГИ МАРКОВ) 

И сякаш за да оправдаят мълчанието си и за да докажат, че дълбоко ги тревожи целият кръг от проблеми, които останаха само набелязани във въпросниците, на другия ден се събраха на съвместен разговор българските кинодейци заедно с многобройната група на чуждестранните гости. Очакваният спор за „сериозното“ и „развлекателното“ кино, за необходимостта от експерименти и за пътищата, по които публиката да се приобщава към авангардните произведения – всичко това намери отзвук именно на тоя разговор“.^[152]

През октомври в кино „Култура“ се провежда Седмица на българския мултфилм.^[153]

 

В ЧЕСТ НА ПАРТИЙНИЯ КОНГРЕС

„Всички творчески съюзи и културни институти в страната – отбелязва в края на юли „Народна култура“ – подготвят своите специални прояви в чест на партийния конгрес… Дейците на киноизкуството ще заснемат специален филм за конгреса, който ще отрази подготовката и провеждането на това голямо събитие в живота на нашия народ. Седмичният кинопреглед вече откри специална рубрика „В чест на Деветия конгрес на БКП“… Ще бъде организиран празник на българския филм“^[154]. Посветени на форума са пълнометражният документален филм „Продължаваща поема“ на Васил Мирчев, „посветен на българската поезия и нейната дългогодишна преданост към борбите на партията и народа“^[155], както и „Обединяване бъдещето“ на Юри Арнаудов – също документален филм, който „ще бъде подарен на чуждите делегати, които ще присъстват на конгреса“^[156]. В крайна сметка IX конгрес на БКП се провежда от 14 до 19 ноември 1966 г.^[157]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

В чест на XXIII конгрес на КПСС (29 март – 8 април 1966) Съюзът на кинодейците в България организира (заедно с ЦК на ДКМС, БНФ и ДП „Разпространение на филми“) Фестивал на младите съветски режисьори. От 28 март до 4 април в „представителното кино „Димитър Благоев“ са показани творби на Андрей Тарковски, Василий Шукшин, Сергей Параджанов, Марлен Хуциев...^[158]

На 18 април с прожекцията на „Джулиета на духовете“ на Федерико Фелини в кино „Димитър Благоев“ се открива тържествено Седмицата на италианския филм^[159]. През лятото бива проведена Седмица на румънския игрален филм^[160], а през есента – на френския („трета поредна и втора официална“).^[161]

На тазгодишния МКФ в Кан дотогавашните лауреати са поканени да участват в конференция на тема „Романтичното кино осъдено ли е?“. Сред тях са Анжел Вагенщайн и Конрад Волф – авторите на филма „Звезди“, получил през 1959 г. Специалната награда на журито^[162]. Тазгодишните призове връчва София Лорен.^[163]

От 30 май до 5 юни в София се провежда XXII конгрес на Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ), един от членовете на чийто Изпълнителен комитет („избран неотдавна“) е Георги Стоянов – Бигор, директорът на БНФ^[164]. На тържественото откриване на форума в ЦДНА делегатите биват поздравени от Павел Матев, който прочита приветствието на Тодор Живков до тях, пожелаващо им „плодотворна работа“.^[165]

Наум Шопов се завръща от МКФ в Карлови Вари с наградата за „най-добро актьорско изпълнение“ – ролята на цар Борис III в „Цар и генерал“, а „Рицар без броня“ – със „Сребърния лъв на Сан Марко“ от XVIII МКФ на детския филм във Венеция.^[166]

През лятото изрезковият филм „Ножичка и момченце“ на Христо Топузанов донася „Сребърен пеликан“ от I международен фестивал на анимирания филм в Мамая, а в края на септември и отличие от XI МКФ на късометражния филм в Корк (Ирландия).^[167]

С прожекцията на „Цар и генерал“ в московското кино „Ударник“ започва фестивалът на българския филм в СССР, устроен през септември (7 – 19) от Комитета по кинематография по случай 22-годишнина на 9 септември.^[168]

 МАРИЯ РУСАЛИЕВА, АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ И ОЛЕГ КОВАЧЕВ В РИЦАР БЕЗ БРОНЯ НА БОРИСЛАВ ШАРАЛИЕВ 

БНФ организира фестивали на българския съвременен филм в Лондон (18 – 25 октомври), Лозана (от 24 октомври) и Истанбул (през ноември).

Годината завършва с Панорама на съветския филм – в три последователни седмици на месец ноември са показани 16 нови игрални филма. В центъра на вниманието е „Война и мир“ на Сергей Бондарчук.

 

1967: ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

На 2 януари Тодор Живков изпраща от Боровец поздравителна телеграма до Въло Радев, с която му честити Новата година, изразява удоволствието си от гледането на „Най-дългата нощ“ и му пожелава „нови творчески успехи“.^[169]

 КАДЪР ОТ ФИЛМА НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ НА ВЪЛО РАДЕВ 

През февруари Съюзът на кинодейците в България (съвместно с в. „Народна култура“ и ДП „Разпространение на филми“) организира анкета, посредством която „ще бъде потърсено мнението на зрителите за всеки от българските игрални филми, които ще бъдат прожектирани през 1967 г.“^[170]

На 10 март Тодор Живков изпраща писмо до Георги Караманев, началника на УК, в което споделя идеята да се направят филми за Николай Гяуров, Стефан Гецов и Георги Калоянчев.^[171]

На свое заседания от 25 април колегиумът на ККИ разглежда и утвърждава тематичния план на СИФ за 1968 г., „изграден в хармония с историческите решения на IX конгрес на БКП“.^[172]

 

КОМИТЕТ ЗА ИЗКУСТВО И КУЛТУРА

В навечерието на Първия конгрес на българската култура в кино „Култура“ се състои (12 – 18 май) преглед на българските късометражни филми.^[173]

От 18 до 20 май 1967 г. в зала „Универсиада“ се провежда Първият конгрес на българската култура – „естествено продължение на априлската линия на партията“, сред делегатите на който (над 1800 души) са и 55 кинодейци – най-малко на брой от представителите на творческите съюзи. Участниците във форума преименуват ККИ на Комитет за изкуство и култура (КИК), избират за негов председател Павел Матев, а и Изпълнително бюро (ИБ) от 13 членове, едини от които е Емил Петров^[174]. Сред изказалите се от трибуната е и председателят на СКБ Тодор Динов.^[175]

 НА 18 МАЙ 1967 г. В ЗАЛА „УНИВЕРСИАДА“ ПАВЕЛ МАТЕВ ОТКРИВА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. 

Заключителното слово произнася Тодор Живков^[176]. Сп. „Киноизкуство“ публикува части както от речта на Тодор Живков, така и от доклада на Павел Матев^[177]. В края на годината Христо Сантов обобщава „творческото полугодие“, белязано от решенията на конгреса, като патетично отбелязва появата на „първите кълнове“ от „посятото на него“.^[178]

 БЮСТЪТ НА ЛЕНИН, ТОДОР ЖИВКОВ И ПАВЕЛ МАТЕВ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА 

Срещу 24 май биват огласени имената на новите герои на социалистическия труд и на удостоените със званията „народен“ и „заслужил“ артист, „народен“ и „заслужил“ деятел на културата. В четири от петте категории не фигурира нито едно име на кинодеец (с изключение на неколцина театрални актьори, участващи във филми и членуващи в СКБ), но пък за заслужили артисти са обявени Невена Коканова (като артистка от Държавния сатиричен театър), Въло Радев, Димо Коларов, Рангел Вълчанов и Юри Арнаудов.^[179]

На 30 май Съюзът на кинодейците устройва в салона на Клуба на културните дейци честване на 60-годишнината на з.а. Антон Маринович.^[180]

През септември във Варна се състои VI фестивал на българския филм, в който участват 6 игрални творби. „Златна роза“ взема „Най-дългата нощ“, „специалната награда“ е отредена за „Отклонение“ на Гриша Островски и Тодор Стоянов, а журито на кинокритиката („присъстващите на фестивала членове на секция „Кинокритика“ при Съюза на кинодейците в България) отличава операторите Тодор Стоянов (за „Отклонение“) и Атанас Тасев (за „С дъх на бадеми“). „Златна роза“ за късометражен филм не се присъжда.^[181]

 ОТКРИВАНЕТО НА VI ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ (1967) 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

На 5 юли в Двореца на конгресите се открива Петият МКФ в Москва, на който България участва с „Отклонение“, отнесъл „Златен медал“. Член на журито за игрални филми е председателят на СКБ Тодор Динов. В конкурса за детски филми се появява „Рицар без броня“.^[182]

На 27 юли в София пристига „официална италианска филмова делегация“ със задача „да подпише генерална спогодба за сътрудничество в областта на кинематографията“. От българска страна в преговорите участват Георги Караманев, Тодор Динов (председател на СКБ) и Емил Петров (зам.-председател на СКБ)^[183]. На 29 спогодбата е подписана.^[184]

„С високо отличие от Венеция“ (фестивала на документалния филм) се завръща филмът на Христо Ковачев „От 1 до 8“, спечелил „Златният лъв на Сан Марко“. В „категорията на късометражни игрални филми“ участва „Ако не иде влак“ на Едуард Захариев^[185]. За „големия“ венециански фестивал – този за игрални филми (XXVIII поред) – селекционната комисия подбира 15 заглавия, сред които няма български представител.^[186]

В Лайпциг ни представят 5 филма, два от които са „Златната рибка“ и „Парад на позора“ (появил се и в Краков), с награда („Сребърен гълъб“) се завръща само „Изгонени от рая“ на Тодор Динов.^[187]

 НЕВЕНА КОКАНОВА И ИВАН АНДОНОВ В ОТКЛОНЕНИЕ НА ГРИША ОСТРОВСКИ И ТОДОР СТОЯНОВ 

От 13 октомври в София започва „празникът на съветския филм“ – една от многото инициативи, с която българската култура отбелязва 50-годишнината от ВОСР^[188]. По същия повод СКБ обявява (съвместно с редакция „Изкуство и култура“ при Българското радио и сп. „Филмови новини“) анкета-конкурс „50 години съветско кино“^[189], в която участват над 2000 души^[190]. Бурян Енчев и Елена Попова създават „Нашият Октомври“ – документален филм за българското участие в революцията^[191]. Свои мисли за съветското кино споделят Бурян Енчев и Въло Радев^[192], Христо Сантов^[193], Неделчо Милев^[194], Александър Александров^[195], Георги Стоянов – Бигор^[196], Николай Кафтанджиев^[197]… До края на годината бива завършен българо-съветският игрален филм „Първият куриер“.^[198]

В сянката на съветската 50-годишнина минават Дните на съвременния турски филм.^[199]

 КОРИЦАТА НА ОКТОМВРИЙСКИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕТО 

 

1968: ГОДИНАТА НА ЗАБРАНЕНИТЕ ФИЛМИ

В последните дни на 1967 г. (26 – 27 декември) се провежда пленум на ЦК на БКП, обсъдил „тезисите“ за работа с младежта и подготовката на XI конгрес на Комсомола, състоял се дни след това (10 – 13 януари 1968). Сп. „Киноизкуство“ реагира тутакси на партийните решения. „С критичен поглед сигурно, трябва да огледа своята работа и Съюзът на кинодейците – заявява кинокритикът Григор Чернев. – Пленумът на ЦК на БКП изрази тревога, че в творческите съюзи не навлизат млади попълнения. Направено ли е нужното в тази насока? Привличат ли се младите в съюза? Доверяват ли им се? Има ли грижа за тяхното изявяване, за професионалното им израстване? В крак ли са те с най-новото, вълнуват ли се от въпросите на деня? Това, от една страна. От друга страна, Съюзът на кинодейците може би трябва да огледа досегашната си работа с Комсомола, да види и реши нови задачи, вече адресирани към цялата младеж, към нейното естетическо възпитание чрез киното. И това са само част от въпросите, които произтичат от тезисите, от решенията на партийния пленум. На тях трябва да се отговори с енергични и широки замисли, с реални стъпки за приобщаване на младите“.^[200]

На 19 януари при участието на „представители на творческите съюзи“ се провежда вторият пленум на КИК, който избира главния директор на Българската кинематография н. а. Филип Филипов за член на ИБ на КИК и негов зам.-председател.^[201]

 ФИЛИП ФИЛИПОВ – НОВИЯТ ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА КИНЕМАТОГРАФИЯ 

През март в София се провежда Седмица на мултипликационния филм, от 8 до 15 юни в Кюстендил – Първият преглед на документалния филм, а от 13 до 20 юли във Велинград – Вторият преглед на българското научно-популярно кино.^[202]

Във връзка с навършването на 70 години от рождението на Сергей Айзенщайн (1898 – 1948) СКБ и БНФ организират на 12 април симпозиум, посветен на творчеството на големия кинорежисьор. Със свои доклади участват Херман Херлингхаус (ГДР), българите Георги Стоянов – Бигор, Неделчо Милев, Искра Димитрова, Мария Рачева, Калинка Стойновска и Владимир Игнатовски, сред изказалите се е съветският „айзенщайновед“ Наум Клейман.^[203]

65-годишнината от рождението на работилия в Германия български кинорежисьор Златан Дудов (1903 – 1963) бива отбелязана на 29 април в кино „Димитър Благоев“ с „тържествена вечер“, устроена от СКБ, УК и БНФ.^[204]

 ЗЛАТАН ДУДОВ (ЗАД КАМЕРАТА) – НАЙ-УСПЕШНО РЕАЛИЗИРАЛИЯТ СЕ КАТО РЕЖИСЬОР В СВЕТОВНОТО КИНО БЪЛГАРИН 

От 10 до 17 май в София се провежда фестивал на италианския филм.^[205]

На 26 и 27 юни се състои обединено заседание на КИК и управителните съвети на творческите съюзи, на което бива разгледана темата „Патриотичното възпитание на народа и младежта“. Павел Матев изнася доклад, Венелин Коцев държи реч, Тодор Живков само присъства.^[206]

В началото на юли излиза статията „За кинолюбителството“ на Христо Сантов, в която авторът хвърля светлина върху ролята на СКБ в кинолюбителското движение. Споменавайки за „неговото ръководене“, Сантов уверява, че „от десет години насам то е поверено в ръцете на Съюза на кинодейците. И това изглежда напълно естествено, тъй като предметът на тяхната дейност е общ – киното. Обаче този общ признак е твърде външен. Съюзът на кинодейците, който обединява творческите работници в областта на кинопроизводството, като организационна структура е доста далеч от педагогическите и културно-просветителски цели на киноклубовете. А освен това той и не разполага с необходимата организационна машина, за да поеме и задоволи всички изисквания на кинолюбителското движение. Организацията, която, струва ми се, стои най-близко до целите и изискванията на това движение, е Комсомолът. Младежкият съюз особено след станалата неотдавна реорганизация може и трябва изцяло да поеме киноклубовете и да им вдъхне нов живот и съдържание“.^[207]

 

IX СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА МЛАДЕЖТА И СТУДЕНТИТЕ

Той се състои в София от 28 юли до 6 август, като преди това „активният вражески и криминален контингент“ бива „прочистен“ – над 500 души са изселени от столицата в „Белене“ (мъжете) и в новооткрития концлагер в с. Ножарево (жените). Представителите на Чехословакия скандират по улиците: „София, събуди се!“ и „Дубчек, Свòбода, наше нàдеже“^[208]. Това предизвиква интерес сред младите българи и тревога у властите.

 АВГУСТ 1968 г. ПО УЛИЦИТЕ НА СОФИЯ ДЕФИЛИРАТ УЧАСТНИЦИТЕ В IX СВЕТОВЕН ФЕСТИВАЛ НА МЛАДЕЖТА И СТУДЕНТИТЕ. 

В рамките на фестивала се провежда и кинофестивал на творби от млади кинематографисти (любители и професионалисти)^[209]. Въпреки несъстезателния му характер на него се осъществяват многобройни срещи, разговори и обсъждания, в които „най-активно участие“ взема СКБ^[210]. В кино „Славейков“ е показана ретроспектива на българското кино – 12 игрални^[211], 12 анимационни и 12 научнопопулярни и документални филма^[212]. В „Дружба“ – панорамата „Световна кинокласика“, прожекции се организират още в кината „Цанко Церковски“ и „Сердика“.^[213]

 

ИНВАЗИЯТА В ЧЕХОСЛОВАКИЯ

На 21 август войски на държавите членки на Варшавския договор (без Румъния) нахлуват в Чехословакия. Страната е напълно окупирана. Кълновете на свободата са прекършени, Пражката пролет е прегазена от танковете, надеждата за „социализъм с човешко лице“ – потъпкана, „фабриката за илюзии“ – взривена… Светът вече не е същият!

„Българската творческа интелигенция подкрепя единодушно съвместните действия на социалистическите страни за оказване помощ на братския чехословашки народ“. „Кинодейците в България – заявява председателят на Съюза, Тодор Динов, на първа страница във в. „Народна култура“ – посрещат с пълно одобрение решението на съветското правителство и правителствата на съюзните страни… да окажат незабавна помощ на братския чехословашки народ срещу контрареволюционните сили в Чехословакия“.^[214]

Непосредствено под тези думи е отпечатано и мнението на кинокритика Емил Петров (също председателствал Съюза) – главния редактор на сп. „Киноизкуство“ („орган на КИК, на Съюза на кинодейците и СБП“): „Драмата на чехословашкия народ крие дълбоки поуки и за изкуството. Творческата свобода, новаторството, своеобразието на талантите и националните школи са истински, неподменени от фалшиви и коварни подобия тогава, когато не губят своя класово-партиен характер, когато служат на народа и на комунистическия идеал“.

 

VII ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

Месец след това, от 14 до 21 септември, във Варна се провежда VII фестивал на българския филм^[215], в който участват 10 игрални филма: „Бялата стая“, „Гибелта на Александър Велики“, „Опасен полет“, „Последният войвода“, „Процесът“, „Първият куриер“, „Случаят Пенлеве“, „Танго“, „Шведски крале“ и „Шибил“. Със „Златната роза“ е отличен „Бялата стая“.^[216]

 ДОРОТЕЯ ТОНЧЕВА И АПОСТОЛ КАРАМИТЕВ В БЯЛАТА СТАЯ НА МЕТОДИ АНДОНОВ 

 

СПРЕНИТЕ ФИЛМИ

Вестник „Народна култура“ твърди, че това са „всички творби на нашата игрална студия“, но измежду тях липсват четири „знакови“ днес заглавия: „Понеделник сутрин“ на Ирина Акташева и Христо Писков – завършен още през 1966 г., но не дочакал премиера, „Завръщане“ (1967) на Лада Бояджиева и Януш Вазов, имал същата съдба, „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова – показан премиерно на 1 декември 1967 г., прожектиран няколко пъти в студийно кино „Витоша“ и спрян с постановление – едни твърдят, че то е на Политбюро, други, че е „министерско“, „Прокурорът“ на Любомир Шарланджиев (по едноименната пиеса на Георги Джагаров), също имал премиера – на 12 септември 1968 г. (два дни преди началото на фестивала!).

„През 1968 г. – уверява моят по-млад колега доц. д-р Деян Статулов във великолепната си книга „Невъзможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 – 1989)“ – следва ново Постановление, след което са спрени „Привързаният балон“, „Прокурорът“, „Понеделник сутрин“, „Завръщане“^[217]. Спрени, забранени, замразени, потулени, репресирани филми…

Д-р Статулов цитира откъс от заседание на „Дирекционния съвет към Българска кинематография“ от 19 март 1968 г., свикано, за да бъде категоризиран филмът „Привързаният балон“. Към участниците в него председателстващият Владимир Каракашев се обръща с думите: „Другари, аз искам преди да почнат дебатите, не да информирам, а по-скоро да напомня на другарите, че за филма „Привързаният балон“ има постановление на Политбюро, което постановление окачествява филма като едно грешно произведение на нашето социалистическо изкуство, като произведение, което окарикатурява образа на българския селяни и е една клевета срещу българския народ […] Така че, когато ние определяме материално-финансовото възнаграждение на създателите на нашите филми, в никой случай не можем да не вземем предвид, така да се каже, само икономическо-финансовата страна на въпросите, особено при абсолютно ясното указание , не от друг институт, а на върховния институт в нашата страна – на Политбюро на нашата Българска комунистическа страна.

Теню Стоянов: Единствения компетентен зрител е Политбюро.

Дяков: При това положение трябва да му дадем последна категория, ако му се даде последна категория те нямат право на абсолютно никакви постановъчни възнаграждения“.^[218]

Киноведката Неда Станимирова-Крънзова, публикувала на 12.VII.2013 във в. „Дума“ (№ 159) своя „Спомен за Бинка Желязкова“, също споменава „постановлението на БКП“ за спирането на филма, припомня мотивировката на обвинението: селяните са изобразени „през призмата на песимизма“, като „полудива тълпа“, но и подчертава, че „най-силно е разгневил управляващите образът на Момичето. Безмълвно, босо и безпомощно в залутания си напосоки бяг, то бе алегория на несъгласния човек, своеобразна земна проекция на втурналия се към свободен полет балон, и също като него разстреляно накрая, само че от своите“.

„Мисля, че българското кино може да се отъждестви с балона от филма на Бинка Желязкова по новелата на Йордан Радичков – пише Георги Марков в есето „Сваленият балон“ – балонът, който плаваше по небето като жив спомен на свободата, и отдолу партийната бюрокрация търчеше злобно и отмъстително, за да го свали“.

 ПО ЕДИН ФОТОС ОТ ЧЕТИРИТЕ ФИЛМА, „СПРЕНИ“ ПРЕЗ 1968 г. – ПРИВЪРЗАНИЯТ БАЛОН, ПРОКУРОРЪТ, ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН И ЗАВРЪЩАНЕ 

„Особено след чешките събития^[219] – продължава писателят, обяснявайки тогавашната ситуация, – над българското кино се надвеси черната сянка на Държавна сигурност. Фактически всякаква творческа работа бе спряна. Темите, предложени на кинодейците за работа, бяха само две – далечното историческо минало и днешните подвизи на Държавна сигурност. Дума да няма, че бяха произведени някакви филми, почти изключително конюнктурни, които даже ръководството на българската кинематография се засрами да изпрати на какъвто и да е фестивал“.

Потвърждение на тези слова са както заглавията, включени в програмата на VII фестивал на българския филм – в по-голямата си част наистина „конюнктурни“, така и отсъствието на родното кино от състоялите се през годината престижни международни кинофоруми в Кан, Венеция (където се представяме с копродукцията „Галилео Галилей“ на Лилиана Кавани), Западен Берлин и дори Карлови Вари…

„И понеже от партийна гледна точка нещата все повече се влошаваха – заключава Георги Марков, – гневът на партийното ръководство се изля върху непокорните кинодейци. Най-после те решиха да си разчистят сметките с ония, които не искаха да пеят партийните кинохимни. За първи път ЦК дръзна да изхвърли от киното Христо Ганев, Бинка Желязкова, Христо Писков и мнозина други. Под ударите на партийните наказания попаднаха Борислав Шаралиев, Валери Петров, Анжел Вагенщайн потърси работа при приятеля си Кони Волф в Източна Германия^[220], Рангел Вълчанов беше приютен от чешкото кино^[221], мнозина други киноработници бяха принудени да изкарват прехраната си с рекламки за телевизията, огромен брой сценарии бяха спрени, множество продукции – замразени“.^[222]

 БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА (1923 – 2011) И ХРИСТО ГАНЕВ (1924 – 2021) 

Още преди 10 ноември 1989 г. „Понеделник сутрин“ вижда за първи път бял екран – на 31 октомври 1988 г., последван от „Прокурорът“, „Завръщане“ (18 ноември 1989) и „Привързаният балон“ – 28 май 1990 г., показан в навечерието на първите у нас от половин век насам свободни и демократични избори.

Със заповед от 21 декември 1990 г. „Привързаният балон“ е повишен (22 години след направата му) на филм от „Първа“ категория и неговите автори заслужено получават дължимото им възнаграждение (Статулов).

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

На V МК на късометражните филми в Краков българската кинематография се представя с анимациите „Кравата, която…“ на Доньо Донев и Христо Топузанов и „Затруднение“ на Иван Андонов, а и с научнопопулярния „Тази трудна възраст“ на Мариана Евстатиева.^[223]

На традиционния МКФ в Лайпциг (XI поред) България участва традиционно – с няколко филма: „Кравата, която…“, „Сянка над празника“ на Януш Вазов (отличен със „Сребърен гълъб“) – „празникът“ е IX световен фестивал на младежта и студентите, а „сянката“ – войната във Виетнам), „Нишки от дъгата“ и „Майстори на дъжда“.^[224]

Селекционната комисия на II МКФ на анимирания филм в Мамая не допуска „Кравата, която…“ до конкурса, но затова пък друг филм на Доньо Донев – „Стрелци“, спечелва наградата „Златен пеликан“.^[225]

 

1969: 25-ГОДИШНИНАТА ОТ 9 СЕПТЕМВРИ 1944 г.

От 15 до 22 януари по инициатива на БНФ в София се състои Фестивал на социалистическия приключенски филм^[226]. Същата институция провежда в края на май Седмица на туниския филм.^[227]

На 27 януари с „Наградата на София“ са удостоени „най-добрите творби със софийска тематика“, създадени през отминалата 1968 г. В областта „на киноизкуството“ награда „II степен се присъжда“ на Януш Вазов и Евгени Константинов за хроникално-документалния филм „Сянка над празника“.^[228]

 

ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ НА СКБ

На 30 и 31 януари в столицата заседава IV пленум на КИК. Сред 500-те присъстващи на него са и „представителите на ръководствата на творческите съюзи“. На форума биват разгледани „Някои проблеми на културния живот в българското социалистическо село“^[229]. „Киноизкуство“ откликва на темата, отпечатвайки статията „Селският кинотеатър“.^[230]

В края на февруари при Съюза на кинодейците в България е учредена партийна организация, в която „ще членуват филмови дейци-комунисти, членове на съюза“, от СИФ, СХДФ, СНПФ и „някои други институти, чиято дейност е тясно свързана с киноизкуството“. „Новата партийна организация ще даде възможност с обединените усилия на комунистите-кинодейци по-задълбочено, системно и компетентно да се осъществяват големите задачи на партията в областта на марксистко-ленинската идеология, да се разглеждат основните проблеми на киноизкуството“.

На учредителното събрание е избрано партийно бюро на организацията в състав: Борислав Пунчев, Владимир Янчев, Здравка Колева, Иван Шулев, Свобода Бъчварова, з. а. Тодор Динов, Тодор Пожарлиев, Христо Ковачев и Христо Писков. За секретар на партийната организация бива одобрен Иван Шулев – зам.-главен редактор на СНПФ.

„На своето първо организационно събрание – информира „Народна култура“ – партийната организация прие перспективен план за едногодишната си дейност“, чиято „основна линия“ са „проблемите от идейно-творчески характер“. „Голямо внимание ще се обърне и на въпроси, свързани непосредствено с теорията и практиката на българското киноизкуство, които ще бъдат разгледани в духа на основните решения на IX конгрес на партията и Юлския пленум на ЦК“. „По-значителните прояви на организацията ще бъдат свързани с 25-годишнината на социалистическата революция в България и 100-годишнината от рождението на Ленин. Една от най-важните прояви на партийната организация съвместно със Съюза на кинодейците ще бъде провеждането през април на теоретична конференция на тема „Революционната тематика в българското киноизкуство“. Към края на годината се предвижда и теоретична конференция на тема „Образът на Ленин в киноизкуството“.^[231]

 ИВАН ШУЛЕВ (1925 – 2002) – ПЪРВИЯТ СЕКРЕТАР НА ПАРТИЙНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПРИ СКБ, ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ФИЛМОТЕКА (1982 – 1991) 

На 14 март се състои „разширено заседание“ на ИБ на КИК, на което присъстват ръководствата на пет творчески съюза, сред които е и това на Съюза на кинодейците, „начело с председателя засл. артист Тодор Динов“. Всеки един от председателите на петте организации подписва с Павел Матев „договор за взаимоотношенията и всестранното им сътрудничество“ с КИК. С тези договори върху съюзите „се прехвърлят редица функции, които по-рано се осъществяваха от държавния апарат“.^[232]

На 28 март ИБ на КИК обсъжда речта на Тодор Живков, произнесена на 14 март пред XVI отчетно-изборна конференция на Комсомола. След „обстойни разисквания“, участие в които вземат Емил Петров и генералният директор на ДО „Българска кинематография“ Христо Сантов, ИБ приема програма за разработване на „въпросите на художествената критика“, „плановете на филмопроизводствените студии“ и др.^[233]

Партийната организация при СКБ удържа на думата си и от 4 до 10 април Съюзът провежда Седмица на българския революционен филм, по време на която в кино „Дружба“ са представени близо двадесет творби^[234]. На 22 и 23 в салона на КИК се състои научна сесия по темата, на която основните доклади изнасят Кръстьо Горанов, Ивайло Знеполски, Емил Петров и Рашо Шоселов. Изказват се Христо Горов, Анжел Вагенщайн, Григор Чернев, Христо Кирков, Хаим Оливер, Веселина Геринска, Лев Арнщам (гостуващ по това време у нас), Иван Стоянович, Георги Стоянов, Слав Славов, Борис Михалков, Тодор Динов и Иван Шулев.^[235]

Сп. „Киноизкуство“, открило своевременно рубриката „25 години народна власт“, помества докладите, един от които (този на Емил Петров^[236]) завършва с думите: „Нека червеният флаг на революционния броненосец от филма на Айзенщайн да се вее неосквернено и високо завинаги в нашето киноизкуство“! Имайки предвид подобни „байрактари“, след около десетина години един полски колега ще напише: „Треньори имахме добри, ала и някои от състезателите даваха всичко от себе си“.

В навечерието на 24 май „Рицар без броня“ на Борислав Шаралиев е предложен за Димитровска награда^[237]. В края на август лауреатите (за периода 1966 – 1968) биват обявени – сред тях е Въло Радев (в областта на киноизкуството) – „режисьор-постановчик на филмите „Най-дългата нощ“ и „Цар и генерал“.^[238]

 ВЪЛО РАДЕВ (1923 – 2001) ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИ 

През месеца се провежда (16 – 23 май) Първият национален преглед на българската анимация, на който биват представени 50 заглавия^[239]. От 21 до 28 юни в Кюстендил се състои Вторият национален преглед на документални филми. Голямата награда „Пауталия“ си поделят „Сянка над празника“ и „Партизан за бой се стяга“ на Георги Стоянов – Бигор.^[240]

 

VIII ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ

От 13 до 20 септември във Варна се провежда VIII фестивал на българския филм, в който вземат участие 7 игрални филма и два епизода от телевизионната поредица „На всеки километър“, посветена на БКП по случай 25-годишния юбилей^[241]. „Златната роза“ отнася „Осмият“ на Зако Хеския, а специалната награда на журито печели „На всеки километър“. За създаването на сериала ръководството на Българската телевизия и „целия творчески колектив“ биват поздравени лично от Тодор Живков – с писмо от 2 септември^[242]. „Представителите на секциите на критиците при Съюза на кинодейците в България и на ФИПРЕССИ в СБЖ“ отличават (повечето „посмъртно“) операторите, „заснели най-значителното събитие в историята на нашия народ – 9 септември 1944 година“.^[243]

 ЗАКРИВАНЕТО НА VIII ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ (1969) 

 

50 ГОДИНИ СЪВЕТСКО КИНО

През 1969 г. се навършват 50 години от датата 27 август 1919, когато Ленин подписва „Декрета за прехвърлянето на фотографическата и кинематографическата търговия и промишленост към юрисдикцията на Народния комисариат по просвещението“, национализирайки по този начин производството и разпространението на филми в Руската федерация. Във връзка с годишнината Христо Сантов в качеството си на генерален директор на ДО „Българска кинематография“ изпраща поздравително писмо до Комитета за кинематография при МС на СССР.^[244]

От 12 до 17 ноември Съюзът на кинодейците и БНФ организират Фестивал на съвременното грузинско кино, по време на който в „новооткрития филмотечен кинотеатър „С. М. Айзенщайн“ са прожектирани „десетина филма“. На 17 ноември се състои „творчески разговор“ на тема „Състояние и проблеми на съвременното грузинско кино“.^[245]

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От 17 до 23 март БНФ организира Седмица на българския филм в Тунис^[246], а от 20 – 26 март – такава в Брюксел.^[247]

Захари Жандов и Христо Топузанов са членове на журитата съответно за пълнометражни и детски филми на VI МКФ в Москва^[248], където България показва „Танго“ на режисьора Васил Мирчев^[249] (диплом за високо операторско майсторство на Ивайло Тренчев) и „Нишки от дъгата“^[250] на Христо Ковачев – репортаж за гостуването на детския радиохор в Япония (сребърен медал).

 НЕВЕНА КОКАНОВА И ПЕТЪР ПЕНКОВ В ТАНГО НА ВАСИЛ МИРЧЕВ 

От 28 до 30 ноември във Варна се срещат ръководителите както на творческите съюзи на кинодейците, така и на кинематографиите от европейските социалистически страни. От българска страна участват Тодор Динов, Емил Петров и Христо Сантов.^[251]

От 28 ноември до 4 декември се провежда Седмица на филмите на ГДР^[252], а от 16 декември в кино „Сердика“ започва Седмицата на белгийския филм.^[253]

Анимацията „Приятелите на Гошо Слона“ на Доньо Донев се завръща от фестивала за детски филми в Хихон със „Златна награда“.^[254]

 

1970: НОВО НАИМЕНОВАНИЕ – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ (СБФД)

На 22 януари в салона на Сатиричния театър се провежда V пленум на КИК. Той е „разширен“ – „като гости с право на разисквания“ в него участват и „представители на творчески съюзи“. На форума присъстват Тодор Живков и Венелин Коцев. Докладът „За нов подем на културния фронт“ изчита Павел Матев, който припомня някои от промените, настъпили след Първия конгрес на културата – създаването на „крупни специализирани творчески обединения“ като ДО „Българска кинематография“, изброява някои „важни успехи“ и „творчески победи“, сред които споменава „На всеки километър“ и „Осмият“. Не биват подминати и взаимоотношенията на КИК с творческите съюзи^[255]. Сред изказалите се са Тодор Динов и Кръстьо Горанов.^[256]

 КАДЪР ОТ СЕРИАЛА НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР 

На 29 януари СКБ организира обещаната теоретична конференция, посветена на 100-годишнината на В. И. Ленин (1870 – 1924). Докладът „Ленинската концепция за изкуството и нашата съвременност“ изнася кинокритикът Иван Стефанов. Участие вземат Георги Стоянов-Бигор, Никола Маринов, д-р Александър Тихов, Нюма Белогорски, Емил Петров, Камен Тодоров, Алберт Коен и др. Гости са „известните съветски киноведи“ Людмила Погожаева и Семьон Фрейлих^[257]. Във връзка с юбилея СХДФ произвежда четири документални филма за Ленин.^[258]

На 12 февруари в Дома на киното Съюзът на кинодейците, БНФ и Съюзът на артистите организират честване на Жана Гендова (22 декември 1899 – 14 февруари 1976) по случай нейната 70-годишнина.^[259]

На 17 февруари със свое решение Политбюро на ЦК на БКП одобрява „единния план-програма за по-нататъшното развитие на българското киноизкуство“, който „конкретизира партийните задачи пред фронта на киноизкуството“. В него са набелязани и мерките, които Съюзът е длъжен да вземе за „активизирането и израстването на филмовата критика като форма на партийното ръководство в киноизкуството“. „Осъществяването на програмата – уверява председателят на СКБ – ще помогне на съюза да намери своето място сред творците на киното и в системата на кинематографията“!

 НА 12 ФЕВРУАРИ 1970 Г. В ДОМА НА КИНОТО СКБ ЧЕСТВА 70-ГОДИШНИНАТА НА ЖАНА ГЕНДОВА (1899 – 1976) 

На 12 март „в атмосфера на откровеност и загриженост“ се състои отчетно-изборното събрание на кинодейците в България, на което присъстват секретарят на ЦК на БКП Венелин Коцев, Павел Матев, завеждащият отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП Крум Василев. Тодор Динов прочита отчетния доклад на УС на Съюза.

По него, а и по доклада на ревизионната комисия стават „оживени разисквания“. „Единодушно“ е приета проекторезолюция – „широка платформа за обединяване силите на творците на българското кино на основата на марксистко-ленинските идейни и естетически позиции“, които пък са „гаранция за създаване на ярко художествени, вълнуващи кинотворби“. Бива приет и нов устав на организацията, според който Съюзът на кинодейците в България се преименува на Съюз на българските филмови дейци (СБФД). „Избран е нов Управителен съвет“ – уверява БТА.^[260]

Дни след събранието председателят на СБФД Тодор Динов излиза в „Народна култура“ със статията „За прелом в родното киноизкуство!“, в която казва нещо наистина важно: „Дейността на Съюза на българските филмови дейци днес вече не е свързана само с кинематографията. Съюзът трябва да се намесва в кинематографическия процес независимо къде протича той: в държавното обединение на кинематографията, в телевизията, във филмовите студии на министерствата, в „София-прес“ или във филмовия отдел на „Балкантурист“. Филмовият процес е единен и той не зависи само от отделните институции и като такъв подлежи на контрол и изисква участието на единствената обществено-творческа организация в областта на филмовото дело“. Авторът споменава също, че в СИФ „ще бъдат създадени няколко творчески колектива на стопанска сметка и собствено художествено ръководство“, че ще бъдат взети „мерки за въвеждане на единна договорна система за заплащане и стимулиране труда на всички киноработници – сценаристи, режисьори, редактори, оператори и т.н.“.^[261]

 ТОДОР ДИНОВ (1919 – 2004) – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБФД ОТ 7 ЮНИ 1965 г. ДО 21 МАЙ 1976 г. 

„Паметната реч на др. ТОДОР ЖИВКОВ, произнесена точно преди една година пред столичните комсомолци – отбелязва на 14 март „Народна култура“ – ще остане в историята на нашата култура като един от най-бележитите партийни документи“. За отбелязването на годишнината вестникът подготвя цели две страници, озаглавени „Изкуството – партийно оръжие“, върху която неколцина културтрегери изразява съгласието си с партийната линия. Сред тях са кинаджиите Георги Стоянов-Бигор и Александър Александров.^[262]

На 20 март се навършват 20 години от премиерата на „Калин Орелът“ и по този повод Съюзът на българските филмови дейци организира на тази дата в кино „Славейков“ прожекция на „първия игрален филм, произведен от Българската държавна кинематография“, на която са поканени „представители на столичната културна общественост“. След нея зрителите топло приветстват присъствалите „живи създатели на филма“.^[263]

На 17 април „скъп гост“ на УС на СБФД е Тодор Живков – „първи секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на Народна република България“. „Сред кинодейците бяха още“ – припомня „Народна култура“: Венелин Коцев, Павел Матев, Георги Джагаров – председател на СБП, Милко Балев – член па ЦК на БКП, Христо Сантов (вече зам.-председател на КИК), Борис Манов – секретар на ГК на БКП.

„Другарят Тодор Живков бе посрещнат изключително сърдечно от кинодейците“ – уверява вестникът. Председателят на СБФД приветства гостите и споделя мисли за предстоящата дейност на Съюза. В своите изказвания Христо Сантов, Тодор Монов, Въло Радев и Тодор Стоянов „горещо“ благодарят за грижите, които ЦК на БКП полага за българската кинематография. Накрая Тодор Живков се обръща с „топли приветствени думи към присъстващите“ и пожелава както на УС на СБФД, така и на всички кинематографисти „плодотворна дейност“ за осъществяване на „решителен подем в националното ни киноизкуство“. „Срещата премина в сърдечна, другарска атмосфера“ – заключава „Народна култура“.^[264]

През юни, „претворявайки в живота решението на Политбюро на ЦК на БКП от 15.IX.1969“, СБФД инициира основаването на Кабинета на младите филмови дейци. Под председателството на режисьора Георги Стоянов броят на членовете на Кабинета „за кратко време“ нараства от 36 на 69. По тяхна идея скоро след това бива учредена и Учебно-експерименталната студия.^[265]

Същия месец в Кюстендил се провежда Третият национален преглед на документалния филм^[266], а през юли във Велинград – IV преглед на научнопопулярния филм.^[267]

На 4 август в Габрово е подписан договор, с който СБФД „поема шефство над кината и киноразпространението в Габровски окръг“. Целта – „да се създаде една по-голяма обществена връзка на Съюза с трудовите колективи от градовете и селата“. По този повод в града гостува „голяма делегация от филмови дейци“, прожектиран е новият български игрален филм „Цитаделата отговори“ на Генчо Генчев.

 ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ – ГЕЦ И ПЕТЪР СЛАБАКОВ В ЦИТАДЕЛАТА ОТГОВОРИ НА ГЕНЧО ГЕНЧЕВ 

„Подобен договор – допълва информацията „Народна култура“ – съюзът сключи преди известно време с ТКЗС в с. Драговищица, Кюстендилски окръг. Предстои сключване на договор и с Толбухински окръг“. При Съюза на филмовите дейци създава свой филиал вечерният партиен университет при ЦК на БКП, като през предстоящата година в него „ще участвуват около 40 филмови дейци“.

„В съюза се работи – продължава вестникът – по подготовката на теоретична конференция на тема „Киноизкуството и нашата съвременност“. Основният доклад ще бъде изнесен от Иван Стефанов. Изработва се програма за мероприятията на Съюза във връзка с тазгодишния кинофестивал, който ще се състои във Варна от 12 до 18.IX. В програмата се предвиждат редица срещи на кинорежисьори и актьори със зрителите. Срещите ще бъдат предшествувани от беседи, изнесени от изтъкнати наши изкуствоведи“.^[268]

На 3 септември от белия свят си отива Васил Гендов – „родоначалникът на нашето киноизкуство, създателят на първия български игрален филм, заслужилият артист“^[269], един от основателите и първият председател на Съюза.

 

IX фестивал на българския филм

От 12 до 18 септември в лятното кино „Ленин“ във Варна се провежда IX фестивал на българския филм, на който са показани 6 игрални филма и 5 късометражни – само онези, отличени с награди на прегледите в Кюстендил и Велинград („според едно неотдавнашно изменение в статута на фестивала“)^[270]. В морската ни столица се стичат „много чуждестранни гости – известни кинодейци“^[271]. „Сбогом, приятели!“ на Борислав Шаралиев получава „Златна роза“, връчваната от СБФД „Награда на зрителя“ и наградата на секция „Критика“ при СБФД.^[272]

 ПУБЛИКАТА НА IX ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ (1970) 

На 5 октомври в студио I на Радио София се открива тържествено Вторият международен фестивал на телевизионните театри. „Пожелания за ползотворна работа“ на форума изразява Тодор Пожарлиев – „от името на Съюза на филмовите дейци“.^[273]

На 21 октомври се провежда поредният пленум на ЦК на БКП, който взема решение за свикване на X конгрес на Партията през април 1971 г. И този конгрес ще бъде „исторически“ – уверен е з. а. Христо Ковачев, говорейки от името на кинодокументалистите^[274]. В КИК е разработен план, предвиждащ изпълнението на няколко „най-основни задачи“, една от които е „Българската кинематография да подготви и пусне по екраните филмите „Великият април“, „България – социалистическа страна“ и „Делегати на конгреса“, в които да се разкаже за стопанския и културния възход на нашата страна“. Освен това ще трябва да се заснемат „няколко документални и научнопопулярни филма по актуални проблеми на социалистическото ни развитие“, а СХДФ „да отрази в седмичните кинопрегледи многобройните инициативи на трудещите се, посветени на X конгрес на партията, и по-важните моменти от самия конгрес“.

 ПЛАКАТЪТ НА ФЕСТИВАЛА 

От 16 до 24 ноември българските писатели се събират на своята II национална конференция, една от точките на която е приемането на протестно писмо до Нобеловия комитет^[275], в което българските писатели изразяват своите „изненада и огорчение“ от решението на комитета да присъди наградата за литература за 1970 г. на Александър Солженицин. Христо Ганев обаче отказва да заклейми книгите на съветския писател и бива изключен от партията и в продължение на години над него тегне забраната да снима филми.

„Човек може да си представи реакциите в съответните отдели на ЦК – пише Георги Марков. – Малко е да се каже, че идеологическите ръководители изпитваха пристъп на лудост, когато се говореше за българската кинематография. Мнозина не бяха далече от идеята да ликвидират българското производство на игрални филми завинаги“.

На 27 ноември Емил Петров участва в заседание на ИБ на КИК, което обсъжда и приема проект за изменение и допълнение на Закона за защита на авторското право.^[276]

По същото време в Дома на киното бива отбелязана 70-годишнината на Александър Вазов^[277] – един от пионерите на българското кино, един от основателите на Съюза, дългогодишен негов подпредседател (от май 1933 до началото на юни 1946) и председател (от юни 1946 до 21 април 1947).

„Киното навърши 75 години“ – припомня Александър Александров в последния за годината брой на в. „Народна култура“, имайки предвид историческата прожекция на братята Луи и Огюст Люмиер с конструирания от тях „кинематограф“ на 28 декември 1895 г. в „Индийския салон“ на парижкото „Гран кафе“.^[278]

 ВИОЛЕТА ДОНЕВА И ВЛАДИМИР СМИРНОВ В СБОГОМ, ПРИЯТЕЛИ! НА БОРИСЛАВ ШАРАЛИЕВ – НОСИТЕЛЯ НА „ЗЛАТНА РОЗА“ ОТ IX ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ФИЛМ ВЪВ ВАРНА’1970 

 

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

От 5 до 15 януари в Ню Делхи се провежда IV МКФ на Индия, в който България участва с „Господин Никой“ и „Фестивал 68“, а Невена Коканова е поканена като „специален гост на Директора на фестивала“.^[279]

В края на април Неапол посреща български филми: игралните „Иконостасът“ на Тодор Динов и Христо Христов и „Птици и хрътки“ на Георги Стоянов, програма от мултипликации на Тодор Динов и няколко документални творби.^[280]

Към края на март в Рабат, столицата на Мароко, се състои Седмица на българската култура, по време на която са прожектирани „седем игрални и много късометражни филми“. През октомври в софийските кина „Дружба“ и „Култура“ преминава Седмицата на мароканския филм.^[281]

През май България записва задочно участие в Кан’70 – Иван Андонов изпълнява главната роля в унгарския филм „Соколите“ на Ищван Гал, отличен с „наградата на журито“.^[282]

След петгодишна пауза в Мамая се провежда (14 – 20 юни) Вторият балкански кинофестивал, на който се представяме с игралните „Осмият“ на Зако Хеския и „Процесът“ на Яким Якимов и с „няколко късометражни филма“^[283]. Пак там през юли се състои III МКФ на анимирания филм, откъдето „Веселяци“ на Пенчо Богданов си тръгва със „Сребърен пеликан“.^[284]

На XVII МКФ в Карлови Вари, също състоял се през юли, Въло Радев печели една от „трите големи премии“ за „Черните ангели“.^[285]

През месеца се провежда и осемдневка на българското кино в Алжир, по време на която са показани 20 филма – 9 игрални, 7 късометражни и 4 анимационни.^[286]

От 9 до 15 октомври в София с успех преминава IV седмица на френския филм (след тези през 1956, 1963 и 1965), която, признава кинокритикът Александър Александров, „събуди най-жив интерес сред столичната ни общественост“.^[287]

 КАДЪР ОТ ВЕСЕЛЯЦИ НА ПЕНЧО БОГДАНОВ 

От 13 октомври до 19 ноември се провежда традиционният Празник на съветския филм^[288], а непосредствено след него – Панорама на съвременния полски филм. По този повод в София гостува „авторитетна делегация“, чийто член е „известният кинорежисьор“ Анджей Вайда. Една от срещите с гостите се провежда в Съюза на кинодейците.^[289]

Българското участие на XII МКФ в Лайпциг е „неубедително“, единствената награда („Сребърен гълъб“) получава научнопопулярният „Отвъд синия праг“ на Любомир Обретенов.^[290]

През отминалото десетилетие българското кино продължава да се движи в коловозите, изровени през 1950^те от верижните „флагмани“ на „нормативната естетика“, да боксува из хлъзгавите, ала стриктно следващи догмите на „метода на социалистическия реализъм“ пътища, да набива спирачки пред стоп-палката на партийните разпоредби. Същото може да се каже и за работата на СБФД. „Отношенията между ЦК на БКП и българските кинодейци са най-типичният случай на отношения между партия и изкуство. Те са реалният резултат от непрестанната битка между една нечовешка (ракова) доктрина и човешката потребност от оная чудотворна магия, която наричаме изкуство.“ С цитат на Георги Марков започнах тази статия, с това негово умозаключение я завършвам.

 

Бележки под линия:

^[1] До Централния комитет на Българската комунистическа партия. – Народна култура, г. V, № 2, 14.I.1961, с. 4; До Централния комитет на Българската комунистическа партия. – Киноизкуство, г. XVI, № 1, януари 1961, с. 5.

^[2] ЦДА, ф. 486, оп. 2, а.е. 2, л. 90–91 (Протокол № 35, 27.ХІІ.1960, с. 1 – 2).

^[3] Към нови успехи. Изводи от Третата конференция на кинематографистите от социалистическите страни. – Народна култура, г. V, № 6, 11.II.1961, с. 2.

^[4] В Съюза на кинодейците. Творчески разговор за филма „Призори“. – Киноизкуство, г. XVI, № 5, май 1961, с. 49.

^[5] Хитров, Дончо. Филмови празници в Сливен. – Народна култура, г. V, № 10, 11.III.1961, с. 5.

^[6] Нашият научно-популярен филм през 1960 година. – Киноизкуство, г. XVI, № 6, юни 1961, с. 33.

^[7] Обсъждане на документалния филм 1960 г. Мисли за корените на някои успехи и несполуки. – Киноизкуство, г. XVI, № 7, юли 1961, с. 8.

^[8] Проблеми на нашия мултипликационен филм 1960. – Киноизкуство, г. XVI, № 7, юли 1961, с. 17.

^[9] В Съюза на кинодейците. Разговор за филма „А бяхме млади“. – Киноизкуство, г. XVI, № 6, юни 1961, с. 46.

^[10] Обсъждане на игралния филм. – Народна култура, г. V, № 22, 3.VI.1961, с. 3.

^[11] В Съюза на кинодейците. – Народна култура, г. V, № 27, 8.VII.1961, с. 3.

^[12] За пръв път. – Народна култура, г. V, № 28, 15.VII.1961, с. 2.

^[13] Хитров, Дончо. Празник на родната кинематография. Кинофестивалът във Варна. – Народна култура, г. V, № 31, 5.VIII.1961, с. 1, 3.

^[14] Хитров, Дончо. До нова среща, кинотворци! – Народна култура, г. V, № 32, 12.VIII.1961, с. 3.

^[15] Преглед. Телеграма до Управление на Българската кинематография. – Киноизкуство, г. XVI, № 9, септември 1961, с. 26.

^[16] Телеграма от др. Тодор Живков до другарите Бинка Желязкова и Христо Ганев по случай награждаването на филма „А бяхме млади“. – Киноизкуство, г. XVI, № 11, ноември 1961, с. 3.

^[17] Преглед. Разговор за Седмицата на българския филм в Париж. – Киноизкуство, г. XVI, № 10, октомври 1961, с. 60.

^[18] Ц. А. Захари Жандов. – Народна култура, г. V, № 47, 25.XI.1961, с. 2.

^[19] Даковски, Д. С повече комунистическа страст. – Народна култура, г. V, № 49, 9.XII.1961, с. 1.

^[20] На състоялия се на 28–29 ноември 1961 г. пленум на ЦК на БКП е разгледана работата на ХХІІ конгрес на КПСС, направени са изводите от него. Вълко Червенков е изваден от състава на Политбюро, попълнен с нови членове. Взема се също решение за провеждането на VІІІ конгрес на БКП.

^[21] Пълно одобрение, единодушна подкрепа. – Народна култура, г. V, № 50, 16.XII.1961, с. 1.

^[22] За народно щастие, за мир, за комунизъм. – Киноизкуство, г. XVII, № 1, януари 1962, с. 7.

^[23] В светлината на XXII конгрес. – Киноизкуство, г. XVII, № 1, януари 1962, с. 10 – 16.

^[24] Съобщение на комисиите по Димитровски награди. – Народна култура, г. VI, № 8, 24.II.1962, с. 2.

^[25] За нов подем в идеологическата работа на партията. – Народна култура, г. VI, № 17, 28.IV.1962, с. 1 – 2.

^[26] Прокопова, П[ърволета]. Кипеж. Разговори пред конгреса. – Народна култура, г. VI, № 12, 24.III.1962, с. 2.

^[27] Вълнения за българския филм. – Народна култура, г. VII, № 5, 2.II.1963, с. 1, 5.

^[28] ФИПРЕССИ (Fédération Internationale de la Presse Cinématographique), Международна федерация на филмовата преса – асоциация на националните организации на професионалните филмови критици и филмови журналисти по света, създадена „за защита на професионалните интереси“ и целяща „повишаването и развитието на филмовата култура“.

^[29] В документалния филм – търсения, възможности, успехи. – Народна култура, г. VII, № 6, 9.II.1963, с. 2.

^[30] Преглед. Разговори и дискусии за филмовата музика. – Киноизкуство, г. XVIII, № 4, април 1963, с. 30 – 39.

^[31] В Централния комитет на БКП. – Народна култура, г. VII, № 2, 12.I.1963, с. 1.

^[32] В Съюза на кинодейците. – Народна култура, г. VII, № 11, 16.III.1963, с. 6.

^[33] Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литература и изкуство. Реч на др. Тодор Живков на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на културния фронт, произнесена на 15 април 1963 г. – Киноизкуство, г. XVIII, № 5, май 1963, с. 3 – 34.

^[34] Декомунизация. Хронология 1956 – 1970 (https://decommunization.org/Communism/Bulgaria/1956-70.htm).

^[35] Марков, Георги. Сваленият балон. – Портал „Култура“ (https://kultura.bg/web/%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD/).

^[36] За боево, настъпателно киноизкуство! – Киноизкуство, г. XVIII, № 5, май 1963, с. 35 – 38.

^[37] Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литература и изкуство. Реч на др. Тодор Живков на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на културния фронт, произнесена на 15 април 1963 г. – Народна култура, г. VII, № 17, 27.IV.1963, с. 1 – 5, 7.

^[38] След речта на др. Тодор Живков. А сега дела! – Народна култура, г. VII, № 18, 4.V.1963, с. 3.

^[39] Емил Петров. За да служим по-добре на народа… – Киноизкуство, г. XVIII, № 7, юли 1963, с. 5 – 19.

^[40] До Централния комитет на Българската комунистическа партия. – Киноизкуство, г. XVIII, № 7, юли 1963, с. 3 – 4.

^[41] Ж. Б. За народно киноизкуство. – Народна култура, г. VII, № 23, 8.VI.1963, с. 2; Съюзен живот. Пленум на Съюза на кинодейците. – Киноизкуство, г. XVIII, № 7, юли 1963, с. 33.

^[42] Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литература и изкуство. Реч на др. Тодор Живков на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с дейци на културния фронт, произнесена на 15 април 1963 г. – Киноизкуство, г. XVIII, № 5, май 1963, с. 23.

^[43] Съюзен живот. За боева, настъпателна, идеологически безкомпромисна кинокритика. – Киноизкуство, г. XVIII, № 8, август 1963, с. 62 – 63.

^[44] Съюзен живот. За решително подобряване на работата на кинематографията. – Киноизкуство, г. XVIII, № 7, юли 1963, с. 33.

^[45] Съюзен живот. Разговор за мултипликационния филм. – Киноизкуство, г. XVIII, № 7, юли 1963, с. 34 – 35.

^[46] Съюзен живот. Обсъждане на научно-популярния филм. – Киноизкуство, г. XVIII, № 7, юли 1963, с. 35 – 38.

^[47] Съюзен живот. Кинодейците подкрепят призива на партията. – Киноизкуство, г. XVIII, № 8, август 1963, с. 59 – 60.

^[48] Съюзен живот. Повече активност в разговорите! – Киноизкуство, г. XVIII, № 8, август 1963, с. 60 – 62.

^[49] Седмица на българския научно популярен филм. – Народна култура, г. VII, № 19, 11.V.1963, с. 3.

^[50] Указ на Президиума на Народното събрание. – Народна култура, г. VII, № 21, 24.V.1963, с. 2.

^[51] Виденов, Вл. Пред Третия фестивал на българския филм. – Народна култура, г. VII, № 30, 27.VII.1963, с. 3; III фестивал на българския филм. – Народна култура, г. VII, № 31, 3.VIII.1963, с. 6; III фестивал на българския филм. – Народна култура, г. VII, № 32, 10.VIII.1963, с. 3.

^[52] Поздравително писмо на др. Тодор Живков. – Народна култура, г. VII, № 32, 10.VIII.1963, с. 1.

^[53] III фестивал на българския филм. – Народна култура, г. VII, № 33, 17.VIII.1963, с. 3.

^[54] Милев, Неделчо. Киноцентърът. – Народна култура, г. VII, № 35, 31.VIII.1963, с. 1.

^[55] Филми за правдата на нашия съвременен живот (Реч на др. Митко Григоров). – Народна култура, г. VII, № 36, 7.IX.1963, с. 1 – 2.

^[56] Народна култура, г. VIII, № 1, 4.I.1964, с. 1.

^[57] Милев, Неделчо. Фестивал на идеите. – Народна култура, г. VII, № 30, 27.VII.1963, с. 6.

^[58] Два филма два шедьовъра. – Народна култура, г. VII, № 45, 9.XI.1963, с. 6.

^[59] Иванов, Васил. Индийският печат за нашето киноизкуство. – Народна култура, г. VIII, № 17, 25.IV.1964, с. 3.

^[60] Награден български филм. – Народна култура, г. VIII, № 50, 12.XII.1964, с. 7.

^[61] Казаски, Чудомир. Успехи на нашето киноизкуство. – Народна култура, г. VIII, № 49, 5.XII.1964, с. 7.

^[62] Венева, Лена. Проблеми, които постави Лайпцигският фестивал. – Народна култура, г. VII, № 50, 14.XII.1963, с. 5.

^[63] Киноизкуство – високоидейно, високохудожествено. – Народна култура, г. VIII, № 3, 18.I.1964, с. 1, 4; Дунчев, Александър. Главната задача пред творците на игралния филм. – Киноизкуство, г. XIX, № 2, февруари 1964, с. 3 – 9.

^[64] В подкрепа на борещата се испанска интелигенция. – Народна култура, г. VIII, № 12, 21.III.1964, с. 7

^[65] Станев, Любен. Седмица на здравния филм. – Народна култура, г. VIII, № 15, 11.IV.1964, с. 6

^[66] Васев, Василен. Седмица на научно-популярния филм. – Народна култура, г. VIII, № 17, 25.IV.1964, с. 3.

^[67] Хитров, Дончо. Филмов празник в Перущица. – Народна култура, г. VIII, № 17, 25.IV.1964, с. 3.

^[68] Разговор за игралния филм. – Киноизкуство, г. XIX, № 7, юли 1964, с. 3 – 15.

^[69] Танев, Стефан. Седмица на българския мултипликационен филм. – Народна култура, г. VIII, № 23, 6.VI.1964, с. 8.

^[70] Димитровски награди – на най-достойните! – Народна култура, г. VIII, № 20, 16.V.1964, с. 2.

^[71] Найденова, Вера. Дучо Мундров. – Народна култура, г. VIII, № 25, 20.VI.1964, с. 2.

^[72] Стамболиева, Наталия. С пулса на съвременността. – Народна култура, г. VIII, № 26, 27.VI.1964, с. 2.

^[73] Чернев, Григор. Творци зад камерата. – Народна култура, г. VIII, № 27, 4.VII.1964, с. 5.

^[74] Сантов, Христо. Майстор на мултфилма. – Народна култура, г. VIII, № 27, 4.VII.1964, с. 5.

^[75] Димитровски награди 1964 година. – Народна култура, г. VIII, № 36, 5.IX.1964, с. 1.

^[76] Сантов, Христо. Кинофестивалът във Варна. – Народна култура, г. VIII, № 31, 1.VIII.1964, с. 1.

^[77] Стефанов, Ив[ан]. Кинофестивалът във Варна. – Киноизкуство, г. XIX, № 10, октомври 1964, с. 13 – 20.

^[78] Хитров, Д. Кинофестивалът във Варна. – Народна култура, г. VIII, № 31, 1.VIII.1964, с. 3.

^[79] Незабравим ден със съветските артисти. – Народна култура, г. VIII, № 32, 8.VIII.1964, с. 1, 6; Говорят гостите. – с. 3; Ч. Д. Из фестивалния бележник. Осем дни със съветските гости. – Киноизкуство, г. XIX, № 10, октомври 1964, с. 21 – 25.

^[80] Награди на IV фестивал на българския филм. – Народна култура, г. VIII, № 33, 15.VIII.1964, с. 1 – 2.

^[81] Шоселов, Рашо. Двадесет години документално киноизкуство. – Киноизкуство, г. XIX, № 10, октомври 1964, с. 3 – 11.

^[82] Маринович, Антон. 20 нови години (Автоинтервю). – Киноизкуство, г. XIX, № 9, септември 1964, с. 6 – 7.

^[83] Съветските кинематографисти поздравяват своите български приятели. – Киноизкуство, г. XIX, № 9, септември 1964, с. 21–24; Кацман, Роман Григориевич. На добър път, България! – Киноизкуство, г. XIX, № 10, октомври 1964, с. 12.

^[84] Пленум на ЦК на КПСС. – Народна култура, г. VIII, № 42, 17.X.1964, с. 1.

^[85] Молхов, Яко. На кинематографска тема… – Народна култура, г. VIII, № 52, 26.XII.1964, с. 3.

^[86] Дунчев, Ал[ександър]. Към световна филмова марка! – Народна култура, г. IX, № 12, 20.III.1965, с. 1.

^[87] Ще се снима „Лениниана“. – Народна култура, г. VIII, № 3, 18.I.1964, с. 6.

^[88] Наш успех на фестивала във Виена. – Народна култура, г. VIII, № 17, 25.IV.1964, с. 3.

^[89] Казаски, Чудомир. Наш филм спечели наградата „Старите обувки“. – Народна култура, г. VIII, № 27, 4.VII.1964, с. 7.

^[90] Величков, С. Фестивалът в Карлови Вари. – Народна култура, г. VIII, № 25, 20.VI.1964, с. 7; Тихов, Александър д-р. Първите дни. – Народна култура, г. VIII, № 28, 11.VII.1964, с. 7; Тихов, Ал[ександър] д-р. За 14 път – Карлови Вари. – Киноизкуство, г. XIX, № 10, октомври 1964, с. 49 – 58.

^[91] Ковачев, Христо. Аплодисменти и освирквания на фестивала в Оберхаузен. – Народна култура, г. VIII, № 12, 21.III.1964, с. 7.

^[92] Казаски, Чудомир. Успехи на нашето киноизкуство. – Народна култура, г. VIII, № 49, 5.XII.1964, с. 7.

^[93] Наши филми на международни кинофестивали. – Народна култура, г. VIII, № 35, 29.VIII.1964, с. 8.

^[94] Маринов, Николай. Изненада в Лайпциг. – Народна култура, г. VIII, № 49, 5.XII.1964, с. 7.

^[95] Казаски, Чудомир. Успехи на нашето киноизкуство. – Народна култура, г. VIII, № 49, 5.XII.1964, с. 7.

^[96] Пак там.

^[97] Народна култура, г. VIII, № 39, 26.IX.1964, с. 8.

^[98] В Комитета по културата и изкуството. – Народна култура, г. IX, № 4, 23.I.1965, с. 8.

^[99] Актуални проблеми и задачи на културата и изкуството. – Народна култура, г. IX, № 9, 27.II.1965, с. 1.

^[100] Дунчев, Ал[ександър]. Към световна филмова марка! – Народна култура, г. IX, № 12, 20.III.1965, с. 6.

^[101] За най-близко сътрудничество. – Народна култура, г. IX, № 16, 17.IV.1965, с. 1.

^[102] Народно признание. – Народна култура, г. IX, № 22, 29.V.1965, с. 6.

^[103] Пред велики годишнини. – Народна култура, г. X, № 1, 1.I.1966, с. 1.

^[104] Новото бюро на управителния съвет на Съюза на кинодейците. – Народна култура, г. IX, № 24, 12.VI.1965, с. 2.

^[105] Шоселов, Рашо. За съвременно киноизкуство. – Народна култура, г. IX, № 26, 26.VI.1965, с. 8.

^[106] Наградени киносценарии. – Народна култура, г. IX, № 28, 10.VII.1965, с. 6.

^[107] Хитров, Дончо. През август – Балкански филмов фестивал. – Народна култура, г. IX, № 5, 30.I.1965, с. 1.

^[108] Маринов, Николай. Пред Първия балкански филмов фестивал. Киноизкуството – мост към съседа. – Народна култура, г. IX, № 23, 5.VI.1965, с. 2.

^[109] Маринов, Николай. Знаменателно културно събитие. – Народна култура, г. IX, № 27, 3.VII.1965, с. 7.

^[110] К. Г. Балкански филмов фестивал. – Народна култура, г. IX, № 29, 17.VII.1965, с. 8.

^[111] Дунчев, Александър. Художествената мисия на един кинофестивал. – Народна култура, г. IX, № 31, 31.VII.1965, с. 1, 6.

^[112] Стоянович, Иван. Утре се вдига фестивалното знаме! – Народна култура, г. IX, № 32, 7.VIII.1965, с. 8.

^[113] Голямата надежда. – Народна култура, г. IX, № 32, 7.VIII.1965, с. 1 – 2.

^[114] Гешев, Чавдар. Балканският филмов фестивал. – Народна култура, г. IX, № 33, 14.VIII.1965, с. 1, 8.

^[115] Довиждане в Истанбул! – Народна култура, г. IX, № 34, 21.VIII.1965, с. 8.

^[116] „Чехословашкото чудо“. – Народна култура, г. IX, № 11, 13.III.1965, с. 6.

^[117] Фестивал на унгарското киноизкуство. – Народна култура, г. IX, № 13, 27.III.1965, с. 6; В. Х. Среща с унгарските гости. – № 14, 3.IV.1965, с. 7.

^[118] Кафтанджиев, Н[иколай]. Фестивал на съвременното френско киноизкуство: 24 април–3 май. Мисли за младите. –  Народна култура, г. IX, № 17, 24.IV.1965, с. 7; Берберов, Христо. С френските гости. – № 18, 1.V.1965, с. 7; Берберов, Христо. След фестивала на френското кино. – № 20, 15.V.1965, с. 7.

^[119] Хинов, Величко. Дни на полския филм. –  Народна култура, г. IX, № 29, 17.VII.1965, с. 7.

^[120] Митева, Красимира. Седмица на румънското кино. –  Народна култура, г. IX, № 35, 28.VIII.1965, с. 7.

^[121] Седмицата на българския филм в Гърция. –  Народна култура, г. IX, № 18, 1.V.1965, с. 2; Петров, Борислав. Българското киноизкуство в Гърция. – № 22, 29.V.1965, с. 2.

^[122] Константинов, Евгени. Награда над наградите. –  Народна култура, г. IX, № 9, 27.II.1965, с. 7.

^[123] Шапкарев, Л. Пред XVIII международен филмов фестивал в Кан. –  Народна култура, г. IX, № 19, 8.V.1965, с. 7; Шапкарев, Люб. Кан 1965. – № 24, 12.VI.1965, с. 8.

^[124] Шапкарев, Л. Пред XVIII международен филмов фестивал в Кан. –  Народна култура, г. IX, № 19, 8.V.1965, с. 7.

^[125] Марков, Емил. Кинофестивалът в Белград. –  Народна култура, г. IX, № 18, 1.V.1965, с. 7.

^[126] Молхов, Яко. Два задгранични кинофестивала. Полша. – Народна култура, г. IX, № 28, 10.VII.1965, с. 7.

^[127] Милев, Неделчо. Сърцето на филмова Москва. – Народна култура, г. IX, № 27, 3.VII.1965, с. 1, 8.

^[128] Гешев, Чавдар. Москва на фестивална орбита. – Народна култура, г. IX, № 28, 10.VII.1965, с. 1, 3.

^[129] Милев, Неделчо. Москва. Фестивалът… киното… зрителят… наградите… – Народна култура, г. IX, № 30, 24.VII.1965, с. 8.

^[130] Народна култура, г. X, № 1, 1.I.1966, с. 10.

^[131] Анкета-конкурс по въпросите на българското кино. – Народна култура, г. X, № 2, 8.I.1966, с. 2.

^[132] Киното – основа на социалистическата културна революция. – Киноизкуство, г. XXI, № 1, януари 1966, с. 1 – 10.

^[133] Мутафов, Христо. Кино-фестивалите и ние. – Народна култура, г. X, № 5, 29.I.1966, с. 8.

^[134] Игралният филм – 1965 година. – Народна култура, г. X, № 6, 5.II.1966, с. 1.

^[135] Тенев, Любомир. Тема – актьор – камера. – Киноизкуство, г. XXI, № 2, февруари 1966, с. 10 – 24.

^[136] Ганев, Христо. Без завист… – Киноизкуство, г. XXI, № 3, март 1966, с. 1 – 11.

^[137] Молхов, Яко. Да спечелим доверието на зрителите! – Киноизкуство, г. XXI, № 2, февруари 1966, с. 1 – 9.

^[138] Петров, Емил. Реализации – възможности – задачи… – Киноизкуство, г. XXI, № 3, март 1966, с. 12 – 20.

^[139] Игралният филм – 1965 година. – Народна култура, г. X, № 6, 5.II.1966, с. 1; Изказвания. – Киноизкуство, г. XXI, № 3, март 1966, с. 21 – 27.

^[140] Изказвания. – Киноизкуство, г. XXI, № 3, март 1966, с. 27.

^[141] Стоянов-Бигор, Георги. Тодор Динов. – Народна култура, г. X, № 7, 12.II.1966, с. 1.

^[142] Съобщение на комисията по Димитровски награди за литература и изкуство. – Народна култура, г. X, № 8, 19.II.1966, с. 2.

^[143] Удостоените с Димитровски награди през 1966 г. – Народна култура, г. X, № 26, 25.VI.1966, с. 8.

^[144] Имат думата операторите от игралния филм. – Киноизкуство, г. XXI, № 4, април 1966, с. 1 – 16.

^[145] Живот – документ – изкуство. – Киноизкуство, г. XXI, № 6, юни 1966, с. 1 – 22.

^[146] Народна култура, г. X, № 14, 2.IV.1966, с. 2.

^[147] В Комитета по културата и изкуството.  – Народна култура, г. X, № 28, 9.VII.1966, с. 3.

^[148] В Комитета по културата и изкуствата. – Народна култура, г. X, № 36, 3.IX.1966, с. 7.

^[149] Постановление на ЦК на БКП за преустройство на Комитета по културата и изкуството. – Народна култура, г. X, № 39, 24.IX.1966, с. 1.

^[150] Матев, Павел. Социалистическият демократизъм – основен принцип в съвременното културно развитие на страната. – Народна култура, г. X, № 41, 8.X.1966, с. 1.

^[151] Пети фестивал на българския филм. – Народна култура, г. X, № 25, 18.VI.1966, с. 4; Петият фестивал на българския филм. Пред интересни срещи и разговори. – Народна култура, г. X, № 26, 25.VI.1966, с. 1; Гешев, Чавдар. Кинофестивал на „Златната роза“. – Народна култура, г. X, № 27, 2.VII.1966, с. 1; Наградите за българския филм. – Народна култура, г. X, № 28, 9.VII.1966, с. 1; Знеполски, Ивайло. Фестивалът – настояще и бъдеще. – Народна култура, г. X, № 28, 9.VII.1966, с. 1, 3, 7; Свиленов, Атанас. V фестивал на българския филм във Варна. – Киноизкуство, г. XXI, № 8, август 1966, с. 1 – 7; Наградите на фестивала. – с. 8.

^[152] Свиленов, Атанас. V фестивал на българския филм във Варна. – Киноизкуство, г. XXI, № 8, август 1966, с. 3 – 4.

^[153] Вълчанова, Яна. Седмица на българския мултфилм. Анимация на мисли. – Народна култура, г. X, № 43, 22.X.1966, с. 1.

^[154] С поглед към IX конгрес на БКП. – Народна култура, г. X, № 31, 30.VII.1966, с. 1.

^[155] Свиленов, Атанас. Филм, вдъхновен от революционната ни поезия. – Народна култура, г. X, № 47, 19.XI.1966, с. 3.

^[156] Маркова, Олга. Филми, посветени на конгреса. – Народна култура, г. X, № 40, 1.X.1966, с. 1.

^[157] Гласът на партията. – Киноизкуство, г. XXI, № 12, декември 1966, с. 1 – 4.

^[158] Фестивал на младите съветски режисьори. – Народна култура, г. X, № 13, 26.III.1966, с. 7; Берберов, Христо. Фестивал на младите съветски режисьори. – Народна култура, г. X, № 14, 2.IV.1966, с. 3.

^[159] Специална делегация за седмицата на италианския филм. – Народна култура, г. X, № 16, 16.IV.1966, с. 2; Александров, Александър. Седмицата на съвременния италиански филм. – Народна култура, г. X, № 17, 23.IV.1966, с. 8; Мутафов, Христо. Среща с италианските кинодейци. – Народна култура, г. X, № 18, 30.IV.1966, с. 2.

^[160] Стойчев, Стойчо Ат. Две интересни срещи. – Народна култура, г. X, № 35, 27.VIII.1966, с. 2.

^[161] Александров, Александър. Седмица на френските филми. Хуманистично киноизкуство. – Народна култура, г. X, № 41, 8.X.1966, с. 2.

^[162] Шапкарев, Люб. Пред филмовия фестивал в Кан. – Народна култура, г. X, № 18, 30.IV.1966, с. 8; Шапкарев, Люб. Ехо от кинофестивала в Кан. – Народна култура, г. X, № 20, 14.V.1966, с. 7.

^[163] Шапкарев, Люб. Кан – 1966. Надежди и разочарования. – Народна култура, г. X, № 24, 11.VI.1966, с. 8.

^[164] Свиленов, Атанас. Пред XXII конгрес на международната федерация на филмотеките. Националната филмотека. – Народна култура, г. X, № 22, 28.V.1966, с. 2.

^[165] Конгресът на филмотеките. – Народна култура, г. X, № 23, 4.VI.1966, с. 1, 7.

^[166] Берберов, Христо. Две награди във Венеция. – Народна култура, г. X, № 32, 6.VIII.1966, с. 1.

^[167] Вълчанова, Яна. I международен фестивал на анимирания филм. Мамая 1966. – Народна култура, г. X, № 31, 30.VII.1966, с. 7; Топузанов, Христо. Мамая 1966. – Народна култура, г. X, № 37, 9.IX.1966, с. 6; Нашата култура в чужбина. Награда за нашия анимационен филм „Ножичка и момченце“. – Народна култура, г. X, № 40, 1.X.1966, с. 7.

^[168] Вълева, Татяна. Български филми по съветските екрани. – Народна култура, г. X, № 38, 17.IX.1966, с. 6.

^[169] Киноизкуство, г. XXII, № 2, февруари 1967, с. 1.

^[170] Анкета за българския игрален филм. – Народна култура, г. XI, № 8, 25.II.1967, с. 8.

^[171] До Управлението на кинематографията, София. Др. Георги Караманев. – Народна култура, г. XI, № 12, 25.III.1967, с. 1; Киноизкуство, г. XXII, № 4, април 1967, с. 1.

^[172] В Комитета по културата и изкуството. – Народна култура, г. XI, № 17, 29.IV.1967, с. 7.

^[173] Генов, Захари. Преглед на българските късометражни филми. – Народна култура, г. XI, № 20, 23.V.1967, с. 7.

^[174] Първи конгрес на българската култура. – Народна култура, г. XI, № 20, 23.V.1967, с. 1.

^[175] Народна култура, г. XI, № 21, 27.V.1967, с. 4.

^[176] Култура в интерес на народа, на борбата за комунизъм. – Народна култура, г. XI, № 20, 23.V.1967, с. 1 – 2.

^[177] Първи конгрес на културата. – Киноизкуство, г. XXII, № 6, юни 1967, с. 1–2; Култура в интерес на народа, на борбата за комунизъм. – с. 2 – 3; Из доклада на др. Павел Матев, изнесен на конгреса. – с. 3 – 4.

^[178] Сантов, Христо. Творческо полугодие. – Народна култура, г. XI, № 51, 23.XII.1967, с. 1.

^[179] Висока народна оценка. – Народна култура, г. XI, № 21, 27.V.1967, с. 1, 7.

^[180] Антон Маринович на 60 години. – Народна култура, г. XI, № 22, 3.VI.1967, с. 2.

^[181] Гешев, Чавдар. Фестивалното лице на нашето кино. – Народна култура, г. XI, № 37, 16.IX.1967, с. 1, 7; Наградите на VI фестивал на българския филм. – № 38, 23.IX.1967, с. 1; Милев, Неделчо. VI фестивал на българския филм. – Киноизкуство, г. XXII, № 10, октомври 1967, с. 32–39; Наградите на Шестия национален филмов фестивал. – Киноизкуство, г. XXII, № 10, октомври 1967, с. 40.

^[182] След три дни се открива Петият международен кинофестивал в Москва. – Народна култура, г. XI, № 26, 1.VII.1967, с. 6; Гешев, Чавдар. Москва юни 1967. – № 27, 8.VII.1967, с. 1; Гешев, Чавдар. Фестивално всекидневие. – № 28, 15.VII.1967, с. 1–2; Наградите. – № 29, 22.VII.1967, с. 1; Гешев, Чавдар. Десет минути след тържествения момент. – № 29, 22.VII.1967, с. 1, 8; Гешев, Чавдар. След фестивала. – № 30, 29.VII.1967, с. 8; Емил Петров. Международният кинофестивал в Москва. – Киноизкуство, г. XXII, № 10, октомври 1967, с. 47 – 50.

^[183] Спогодба за сътрудничество с Италия в областта на киното. – Народна култура, г. XI, № 30, 29.VII.1967, с. 1.

^[184] Сътрудничество в кинематографията. – Народна култура, г. XI, № 31, 5.VIII.1967, с. 8.

^[185] Мутафов, Христо. С високо отличие от Венеция. – Народна култура, г. XI, № 34, 26.VIII.1967, с. 1, 7.

^[186] Филмовият фестивал във Венеция. – Народна култура, г. XI, № 34, 26.VIII.1967, с. 7; Шапкарев, Любомир. Венеция – 67. – Киноизкуство, г. XXII, № 10, октомври 1967, с. 51 – 58.

^[187] Тихов, Александър д-р. Лайпциг – 1967. – Киноизкуство, г. XXIII, № 1, януари 1968, с. 50 – 55.

^[188] Кирков, Христо. Дни на съветския филм. Революционно, хуманно изкуство. – Народна култура, г. XI, № 43, 28.X.1967, с. 1, 7.

^[189] Анкета-конкурс „50 години съветско кино“. – Народна култура, г. XI, № 41, 14.X.1967, с. 7.

^[190] Франгов, Димитър. Съветското кино и нашият зрител (изводи от една анкета). – Киноизкуство, г. XXIII, № 3, март 1968, с. 57 – 59. 

^[191] Знеполски, Ивайло. Нашият Октомври. – Народна култура, г. XI, № 43, 28.X.1967, с. 3 

^[192] Народна култура, г. XI, № 44, 4.XI.1967, с. 2 – 3.

^[193] Сантов, Христо. Изкуство за милионите. – Народна култура, г. XI, № 44, 4.XI.1967, с. 5.

^[194] Милев, Неделчо. Революцията и екранът. – Киноизкуство, г. XXII, № 10, октомври 1967, с. 22 – 31.

^[195] Александров, Александър. Съветското киноизкуство и нашият игрален филм. – Киноизкуство, г. XXII, № 10, октомври 1967, с. 1 – 13.

^[196] Стоянов – Бигор, Георги. 50 години Октомври. Новаторска концепция за киното. – Киноизкуство, г. XXII, № 8, август 1967, с. 36 – 48.

^[197] Кафтанджиев, Н. Съветското киноизкуство и Българската национална филмотека. – Киноизкуство, г. XXII, № 10, октомври 1967, с. 64 – 65.

^[198] „Първият куриер“ завършен. – Народна култура, г. XI, № 50, 16.XII.1967, с. 8.

^[199] Игнатовски, Владимир. Дни на съвременния турски филм. – Народна култура, г. XI, № 46, 18.XI.1967, с. 2.

^[200] Чернев, Григор. Чувство за перспектива. – Киноизкуство, г. XXIII, № 2, февруари 1968, с. 3 – 4.

^[201] На културния фронт настъпление. – Народна култура, г. XII, № 4, 27.I.1968, с. 1, 7.

^[202] Икономов, Георги. Два национални прегледа на късометражния филм. – Киноизкуство, г. XXIII, № 8, август 1968, с. 43 – 44.

^[203] Кафтанджиев, Никола. Симпозиум за Айзенщайн. – Народна култура, г. XII, № 16, 20.IV.1968, с. 7.

^[204] Христозова, Стаменка. 65 години от раждането на Златан Дудов. – Народна култура, г. XII, № 18, 4.V.1968, с. 6.

^[205] Стоянов-Бигор, Георги. Съвременното италиански кино. – Народна култура, г. XII, № 20, 16.V.1968, с. 8.

^[206] Народна култура, г. XII, № 26, 29.VI.1968, с. 1.

^[207] Сантов, Христо. За кинолюбителството. – Народна култура, г. XII, № 27, 6.VII.1968, с. 4 – 5.

^[208] Александър Дубчек – първи секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия (1968 – 1969), Лудвик Свобода – президент на Чехословакия (1968 – 1975). В кратък период от време, известен като „Пражката пролет“, се опитват да реформират комунистическия режим, да придадат на социализма „човешко лице“.

^[209] Младите в киното. – Киноизкуство, г. XXIII, № 8, август 1968, с. 1 – 9.

^[210] Соколски, Александър. Световен кино-форум на младежта. – Народна култура, г. XII, № 24, 15.VI.1968, с. 6.

^[211] Стефанов, Иван. Игралните филми. – Народна култура, г. XII, № 32, 10.VIII.1968, с. 6.

^[212] Александров, Александър. Документалните и любителските филми. – Народна култура, г. XII, № 32, 10.VIII.1968, с. 6.

^[213] Лижев, Тошо. Фестивална културна панорама. – Народна култура, г. XII, № 29, 20.VII.1968, с. 1, 7.

^[214] Единни в защитата на социализма. – Народна култура, г. XII, № 34, 24.VIII.1968, с. 1.

^[215] Днес се открива VII фестивал на българския филм. – Народна култура, г. XII, № 37, 14.IX.1968, с. 1.

^[216] Свиленов, Атанас. Седми фестивал на българското киноизкуство. – Народна култура, г. XII, № 38, 21.IX.1968, с. 1; Свиленов, Атанас. Седми фестивал на българското киноизкуство (Някои размисли и обобщения). – Народна култура, г. XII, № 39, 28.IX.1968, с. 8.

^[217] Статулов, Деян. Невъзможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 – 1989). София, Локус Пъблишинг, 2022, с. 136. 

^[218] Статулов, Деян. Невъзможната свобода. Идеологическата цензура в българското игрално кино (1948 – 1989). София, Локус Пъблишинг, 2022, с. 136 – 137.

^[219] От Тодор Андрейков съм чувал, че по това време той е „въдворен“ като драматург в Смолянския драматичен театър.

^[220] Анжел Вагенщайн е сценарист на няколко филма, заснети през втората половина на 1960-те в чужбина: „Хроника на едно убийство“ („Chronik eines Mordes“, ГДР, 1965) на Йоахим Хаслер, телевизионния „Малкият принц“ („Der kleine Prinz“, ГДР, 1966) на Конрад Волф, „Малки тайни“ („Heimlichkeiten“, Западен Берлин, 1968) на Волфганг Щауте, българо-чехословашкия „Езоп“ (1969) на Рангел Вълчанов, „Гоя – или трудният път към знанието“ („Goya – oder der arge Weg der Erkenntnis“, ГДР, 1970) на Конрад Волф и научно-фантастичния „Еоломея“ („Eolomea“, ГДР, 1972) на Херман Чохе.

^[221] Рангел Вълчанов режисира българо-чехословашкия „Езоп“ (1969) по сценарий на Анжел Вагенщайн, а и екзистенциално-психологическите драми „Лице под маска“ (1970) и „Шанс“ (1971) – продукции на киностудия „Барандов“ (Прага).

^[222] Марков, Георги. Сваленият балон. – Портал „Култура“ (https://kultura.bg/web/%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BD/).

^[223] Вълчанова, Яна. Краков 68. – Народна култура, г. XII, № 27, 6.VII.1968, с. 8.

^[224] Рачева, Мария. XI филмова седмица в Лайпциг. – Народна култура, г. XII, № 49, 7.XII.1968, с. 6.

^[225] Герчева, Красимира. Мамая – 1968 г. – Киноизкуство, г. XXIII, № 8, август 1968, с. 59 – 62.

^[226] Стоянов – Бигор, Георги. Неизползвани резерви. Фестивал на социалистически приключенски филм. – Народна култура, г. XIII, № 4, 25.I.1969, с. 8; Игнатовски, Вл. Фестивал на социалистическия приключенски филм. – Киноизкуство, г. XXIV, № 3, март 1969, с. 15 – 18.

^[227] Кафтанджиев, Николай. Седмица на туниския филм в София. – Народна култура, г. XIII, № 22, 31.V.1969, с. 6; Сечанова, С[илвия]. Седмица на туниския филм. – Киноизкуство, г. XXIV, № 7, юли 1969, с. 58 – 59.

^[228] „Наградата на София“ – 1968 г. – Народна култура, г. XIII, № 5, 1.II.1969, с. 7.

^[229] IV пленум на Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XIII, № 5, 1.II.1969, с. 1.

^[230] Михайлов, Божидар. Селският кинотеатър. – Киноизкуство, г. XXIV, № 2, февруари 1969, с. 1 – 9.

^[231] Партийна организация при Съюза на кинодейците в България. – Народна култура, г. XIII, № 12, 22.III.1969, с. 3.

^[232] Широко взаимодействие. – Народна култура, г. XIII, № 12, 22.III.1969, с. 3.

^[233] В Комитета за изкуство и култура. – Народна култура, г. XIII, № 13, 29.III.1969, с. 1.

^[234] Научна сесия за революционната тематика в българското киноизкуство. – Народна култура, г. XIII, № 15, 12.IV.1969, с. 7.

^[235] Стойчев, Стойчо. Революционната тематика в българското киноизкуство. – Народна култура, г. XIII, № 17, 26.IV.1969, с. 7; Нашият дълг. – Киноизкуство, г. XXIV, № 6, юни 1969, с. 11 – 12.

^[236] Петров, Емил. От революцията към изкуството, от изкуството към революцията. – Киноизкуство, г. XXIV, № 6, юни 1969, с. 1 – 10.

^[237] Стефанов, Иван. С лице към съвременността. – Народна култура, г. XIII, № 20, 17.V.1969, с. 2.

^[238] Димитровски награди 1966–1968. – Народна култура, г. XIII, № 35, 30.VIII.1969, с. 2.

^[239] Вълчанова, Яна. Българската анимация. Първи национален преглед. – 16 – 23 май. – Народна култура, г. XIII, № 21, 24.V.1969, с. 6.

^[240] Генов, Захари. Документалният филм – впечатления и размисли. – Народна култура, г. XIII, № 28, 12.VII.1969, с. 3.

^[241] Свиленов, Атанас. Пред осмия юбилеен филмов фестивал във Варна. – Народна култура, г. XIII, № 37, 13.IX.1969, с. 1 – 2; Франгов, Димитър. Варна – 69. – Народна култура, г. XIII, № 38, 20.IX.1969, с. 3; Свиленов, Атанас. След осмия филмов фестивал. – Народна култура, г. XIII, № 39, 27.IX.1969, с. 8.

^[242] Киноизкуство, г. XXIV, № 11, ноември 1969, с. 1 – 2.

^[243] Наградите на Осмия филмов фестивал. – Киноизкуство, г. XXIV, № 11, ноември 1969, с. 14 – 15.

^[244] Киноизкуство, г. XXIV, № 10, октомври 1969, с. 2 – 4.

^[245] Фестивал на съвременното грузинско кино. – Народна култура, г. XIII, № 46, 15.XI.1969, с. 6.

^[246] Кафтанджиев, Никола. Празници на българското кино в Тунис. – Народна култура, г. XIII, № 14, 5.IV.1969, с. 6.

^[247] Шапкарев, Любомир. С български филми в Белгия. – Народна култура, г. XIII, № 18, 30.IV.1969, с. 6.

^[248] Абазов, Тодор. Внушителна манифестация на хуманизма в киното. – Народна култура, г. XIII, № 28, 12.VII.1969, с. 1.

^[249] Абазов, Тодор. Герои и проблеми. – Народна култура, г. XIII, № 29, 19.VII.1969, с. 8.

^[250] Наградите. – Народна култура, г. XIII, № 30, 26.VII.1969, с. 8.

^[251] Маркова, Олга. Социалистически киносътрудничество. – Народна култура, г. XIII, № 49, 6.XII.1969, с. 6.

^[252] Седмица на филмите на ГДР. – Народна култура, г. XIII, № 48, 29.XI.1969, с. 6.

^[253] Седмица на белгийския филм. – Народна култура, г. XIII, № 50, 13.XII.1969, с. 7.

^[254] Павлов, Анастас. Златото на Доньо Донев. – Народна култура, г. XIII, № 50, 13.XII.1969, с. 8.

^[255] За нов подем на културния фронт. – Народна култура, г. XIV, № 4, 24.I.1970, с. 1 – 4.

^[256] Изказвания пред Петия пленум на КИК. – Народна култура, г. XIV, № 5, 31.I.1970, с. 5.

^[257] Из творческите съюзи. – Народна култура, г. XIV, № 5, 31.I.1970, с. 1, 7.

^[258] Давидов, Нешо. Четири документални филма за Ленин. – Народна култура, г. XIV, № 15, 11.IV.1970, с. 1.

^[259] Христозова, Ст[аменка]. Жана Гендова на 70 години. – Народна култура, г. XIV, № 6, 7.II.1970, с. 2.

^[260] За разцвет на българското киноизкуство. – Народна култура, г. XIV, № 11, 14.III.1970, с. 1; ЦДА, ф. 486. Съюз на кинодейците в България. Инвентарен опис № 1, л. 1 (Историческа справка).

^[261] Динов, Тодор. За прелом в родното киноизкуство! – Народна култура, г. XIV, № 13, 28.III.1970, с. 1, 4.

^[262] Изкуството – партийно оръжие. – Народна култура, г. XIV, № 11, 14.III.1970, с. 4 – 5.

^[263] 20 години от създаването на „Калин Орелът“. – Народна култура, г. XIV, № 13, 28.III.1970, с. 3.

^[264] Др. Тодор Живков сред кинодейците. – Народна култура, г. XIV, № 17, 25.IV.1970, с. 1.

^[265] Кабинетът на младите филмови дейци. – Народна култура, г. XVI, № 15, 8.IV.1972, с. 6.

^[266] Шоселов, Рашо. Пътища на документалното кино. – Народна култура, г. XIV, № 27, 4.VII.1970, с. 6.

^[267] Станев, Любен. След прегледа... – Народна култура, г. XIV, № 30, 25.VII.1970, с. 6.

^[268] Из Съюза на българските филмови дейци. – Народна култура, г. XIV, № 32, 8.VIII.1970, с. 6.

^[269] Христозова, Ст[аменка]. Васил Гендов. – Народна култура, г. XIV, № 36, 5.IX.1970, с. 6.

^[270] Сантов, Христо. IX фестивал на българския филм. – Народна култура, г. XIV, № 37, 12.IX.1970, с. 1; Варна’70. – Народна култура, г. XIV, № 37, 12.IX.1970, с. 1, 6.

^[271] Грекова, Мария. Олга Маркова. Гостите за кинофестивала. – Народна култура, г. XIV, № 38, 19.IX.1970, с. 1, 6.

^[272] Наградите на IX кинофестивал. – Народна култура, г. XIV, № 39, 26.IX.1970, с. 1; Абазов, Тодор. Размисли след фестивала. – Народна култура, г. XIV, № 39, 26.IX.1970, с. 6.

^[273] Втори международен фестивал на телевизионните театри. – Народна култура, г. XIV, № 41, 10.X.1970, с. 1.

^[274] С вдъхновение. – Народна култура, г. XIV, № 44, 31.X.1970, с. 1.

^[275] До Нобеловия комитет. Стокхолм. – Народна култура, г. XIV, № 48, 28.XI.1970, с. 8.

^[276] Заседание на Изпълнителното бюро на КИК. – Народна култура, г. XIV, № 48, 28.XI.1970, с. 5.

^[277] Кафтанджиев, Никола. Александър Вазов на 70 години. – Народна култура, г. XIV, № 49, 5.XII.1970, с. 6.

^[278] Александров, Александър. „Чудото на XIX век“ стана изкуството на XX век. Киното навърши 75 години. – Народна култура, г. XIV, № 52, 26.XII.1970, с. 6.

^[279] Огнянова, Антоанета. IV международен филмов фестивал в Индия. – Народна култура, г. XIV, № 1, 3.I.1970, с. 6.

^[280] Мутафов, Христо. Български филми в Неапол. – Народна култура, г. XIV, № 19, 9.V.1970, с. 6.

^[281] Георгиева, Екатерина. Седмица на мароканския филм. – Народна култура, г. XIV, № 43, 24.X.1970, с. 6.

^[282] Резултатите от фестивала в Кан – 70. – Народна култура, г. XIV, № 22, 30.V.1970, с. 6.

^[283] Втори балкански кинофестивал. – Народна култура, г. XIV, № 24, 13.VI.1970, с. 6; Фестивал на дружбата. – Народна култура, г. XIV, № 26, 27.VI.1970, с. 1, 6.

^[284] Андонов, Иван. Мамая’70. – Народна култура, г. XIV, № 29, 18.VII.1970, с. 6.

^[285] Станимирова, Неда. Карлови Вари 1970. – Народна култура, г. XIV, № 31, 1.VIII.1970, с. 1, 6.

^[286] Наши кинотворби в Алжир. – Народна култура, г. XIV, № 33, 15.VIII.1970, с. 1, 6.

^[287] Шапкарев, Любомир. Жан Габен. – Народна култура, г. XIV, № 41, 10.X.1970, с. 6; Александров, Александър. Четвъртата седмица на френския филм. – Народна култура, г. XIV, № 42, 17.X.1970, с. 6.

^[288] Грозев, Александър. Празник на съветския филм. – Народна култура, г. XIV, № 43, 24.X.1970, с. 1, 7.

^[289] Хитров, Дончо. Панорама на съвременния полски филм. – Народна култура, г. XIV, № 49, 5.XII.1970, с. 6.

^[290] Рачева, Мария. Филмовият Лайпциг – 1970. – Народна култура, г. XIV, № 51, 19.XII.1970, с. 7.