ИРИНА ИВАНОВА
Тазгодишното 39-о издание на фестивала на българското игрално кино „Златна роза“ предложи в конкурсната си програма дванайсет пълнометражни игрални и петнайсет късометражни филма плюс паралелната селекция „Открити хоризонти“, включваща още шест заглавия.
Националният кинофестивал предостави на публиката и критиката изключителната възможност да види накуп, в рамките на шест дни, най-новата филмова продукция, създадена от български автори след последното издание на фестивала през 2020 г., в това число и копродукциите с българско участие. Именно копродукция, при това многонационална (Северна Македония, Сърбия, България, Косово и Словения), даде старта на фестивала – „Просто хора“ на македонския режисьор Игор Иванов, с копродуцент от българска страна „Гала Филм“.
ФЕВРУАРИ (2020, РЕЖИСЬОР КАМЕН КАЛЕВ)
В програмата на 39-ото издание на „Златна роза“ основни акценти бяха четвъртият пълнометражен игрален филм на Камен Калев (след „Източни пиеси“, „Островът“ и „С лице надолу“) „Февруари“, както и „Жените наистина плачат“, втората игрална кинотворба на Весела Казакова и Мина Милева (след „Котка в стената“), който спечели специален диплом за постижение в пълнометражното кино за „екипната си актьорска работа“. И двата филма бяха селектирани в официалната програма на фестивала в Кан, съответно през 2020 и 2021 г., както и на други престижни кинофоруми и ако потърсим нещо общо между тях, ще го намерим в това, че и двата са лични, съкровени истории за семейството. В почти медитативната си творба, в която мистичната българска природа е в една от главните роли, Калев разказва за своя дядо, а в трескавата си филмова изповед Казакова и Милева споделят преживяванията на пет жени от едно семейство, сблъскващи се с някои дълбоко вкоренени в българското общество нагласи.
УРОЦИ ПО НЕМСКИ (2020, РЕЖИСЬОР ПАВЕЛ ВЕСНАКОВ)
Националният кинофорум включваше и чакани с нетърпение кинотворби като пълнометражния дебют на един от най-интересните млади български режисьори Павел Веснаков (наложил се с късометражните си филми „Парафиненият принц“, „Чест“ и „Зевс“) „Уроци по немски“ с участието на Юлиян Вергов, Васил Банов и Елена Телбис. Филмът спечели две награди – „Главна мъжка роля“ на Юлиян Вергов и „Награда за режисура“. Новият филм на Драгомир Шолев („Прасето“, „Подслон“, „Посредникът“) „Рибена кост“, с Деян Донков в главната роля и заснет от оператора Ненад Бороевич, е мажоритарна копродукция между България и Румъния, която спечели две отличия: Награда на Съюза на българските филмови дейци и „Награда за операторско майсторство“.
Почти всички автори са от по-новата генерация български режисьори с амбициозни и обещаващи първи филми и това е отличителна, а и обнадеждаваща черта на 39-ата „Златна роза“. В програмата са включени и филми, насочени към по-широка аудитория, като превърналия се в един от най-гледаните български филми за последните трийсет години – „Голата истина за група „Жигули“ на Виктор Божинов („Възвишение“), който спечели Наградата на град Варна. Това се отнася и за новата продукция на режисьора на „Вила Роза“ и „Диви и щастливи“ Мартин Макариев „В сърцето на машината“, който бе отличен с наградите за най-добър сценарий и за най-добър филм „Златна роза“. Наградата на публиката спечели коледната комедия на Ивайло Пенчев („Летовници“, „Като за последно“) „Чичо Коледа“.
ЯНУАРИ (2021, РЕЖИСЬОР АНДРЕЙ ПАУНОВ)
В състезанието за най-добър дебют, освен „Уроци по немски“ на Веснаков, участваха филмите „Петя на моята Петя“ на Александър Косев, посветен на Петя Дубарова, „Смирен“ на Светослав Драганов и „Януари“ на Андрей Паунов, като без съмнение интерес предизвиква „преходът“ на известните документалисти Драганов и Паунов на територията на игралното кино. Сред претендентите в тази категория журито избра да награди „Петя на моята Петя“, а младата актриса Александра Костова, която се превъплъщава в ролята на съвременната чувствителна бунтарка Петя, получи „Награда за най-добра женска роля“. „Януари“, по едноименната пиеса на Йордан Радичков, бе отличен с Награда на гилдия „Критика“ към СБФД, както и със Специалната награда на журито.
Във фестивалната програма бяха включени четири реставрирани архивни филма, създадени между 1926 и 1940 г., част от специалната селекция на Българска национална филмотека „Лято в Стара България“ (инициативата е реализирана съвместно Européennes „Сезон на класически филми“ и е подкрепена от програма „Творческа Европа“).
Сред специалните фестивални събития бе честването 30-годишния юбилей на ИА „Национален филмов център“. Състоя се и представяне на сборника „Актьорски откровения“, издаден в чест на 75-годишнината на сп. Кино. Три нови книги, създадени по проекта „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности“ на Сектор „Екранни изкуства“ при Института за изследване на изкуствата – БАН, имаха своята Варненска премиера, а именно: „Картографиране на филмовата неопитоменост. Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година“ на доц. д-р Александър Донев, „Целулоид, целулоза и облаци. Трансмедийни предизвикателства пред кинокритиката в България (1989–2021)“ на д-р Росен Спасов и „Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“ на проф.д.н.изк. Петя Александрова.
Проведе се и Кръгла маса, в рамките на която бяха разгледани най-съществените процеси в новото българско игрално кино. Участниците от проекта на Института за изследване на изкуствата към БАН „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности“ дискутираха актуални теми и въпроси като: тематични и стилови тенденции в новото българско кино; оформят ли последните години устойчиви филмови модели в игралния филм; успява ли българското кино да отговори на очакванията на българското общество; арт кино и/или кино за публиката; субсидирани и независими филми – публика и разпространение; промени в ролята и функцията на критиката.
Начело на международното жури бе проф. д-р Иво Драганов, кинокритик, драматург и преподавател, а членове са изкуствоведът и художник Пламена Димитрова-Рачева, актрисата Ирмена Чичикова, директорът на Международния кинофестивал в Киев „Молодист“ Андрий Калпакчи и кипърският кино и телевизионен режисьор Диомидес Никита.
В ноемврийския си брой сп. КИНО ще даде трибуна на кинокритиците за задълбочен анализ на филмите, набелязване на тенденции и обобщения от тазгодишната „Златна роза“.
Награди на 39-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“:
Награда на публиката „Чичо Коледа“ – сценаристи Божан Петрова, Ивайло Пенчев и Весел Цанков, режисьор Ивайло Пенчев, оператор Георги Челебиев;
Наградата на гилдия „Критика“ към СБФД за късометражен филм – „Мона Лиза“ – режисьор Веселка Кунчева, оператор Веселин Христов;
Наградата на гилдия „Критика“ към СБФД за пълнометражен филм – „Януари“ – режисьор Андрей Паунов, сценаристи Алекс Барет и Андрей Паунов, оператор Вашко Виана;
Наградата на СБФД – „Рибена кост“ – режисьор Драго Шолев, сценаристи Драгомир Шолев, Емануела Димитрова и Георги Мерджанов.
На 39-ия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ журито присъди следните официални награди:
Два диплома за конкретни постижения в късометражното кино:
„Хлад“ – сценарист и режисьор Девина Василева, оператори Златан Деков и Борис Деков,
„за модерно съвременно виждане, което ползва похвати от различни медии“.
„Мона Лиза“ – режисьор Веселка Кунчева, сценаристи Веселка Кунчева и Мария Станкова, оператор Веселин Христов,
„за добра находка с минималистични средства, представяща от сатирична гледна точка отношенията между мъжа и жената“.
Два диплома за конкретни постижения в пълнометражното кино:
на Албена Павлова за „Петя на моята Петя“, сценарист Нели Димитрова и Валентина Ангелова, режисьор Александър Косев, оператор Иван Вацов,
„за много силно присъствие, представящо учител със съвест и достойнство“.
на „Жените наистина плачат“, сцинаристи Биляна Казакова, Мина Милева и Весела Казакова, режисьори Мина Милева и Весела Казакова, оператор Димитър Костов,
„за екипна актьорска работа“.
Награда за дебютен пълнометражен филм на “Петя на моята Петя“ сцинаристи Нели Димитрова и Валентина Ангелова, режисьор Александър Косев, оператор Иван Вацов,
„за вечния проблем – конфликта между младия човек, почти дете, и системата, която се опитва да му счупи крилата“.
Награда за най-добра мъжка роля на Юлиан Вергов – „Уроци по немски“, сценарист и режисьор Павел Г. Веснаков, оператор Орлин Руевски,
и за участията му в другите филми на фестивала.
Награда за най-добра женска роля на Александра Костова – „Петя на моята Петя“, сцинаристи Нели Димитрова и Валентина Ангелова, режисьор Александър Косев, оператор Иван Вацов,
„за чудесно представяне на млад човек, борещ се с конформизма, авторитаризма и несправедливостта“.
Награда за операторска работа на Ненад Бороевич – „Рибена кост“, сценаристи Драгомир Шолев, Емануела Димитрова и Георги Мерджанов, режисьор Драгомир Шолев,
„за успешно използване на медията чрез камера и лещи, за оригиналните кадри и светлинните нюанси, предоставящи един интересен, субективен и стилен подход“.
Награда за сценарий на Борислав Захариев – „В сърцето на машината“, режисьор Мартин Макариев, оператор Андрей Андреев,
„за много добре разработена тема, засягаща достойнството и избора на човек в екстремална ситуация“.
Награда за режисура на Павел Веснаков – „Уроци по немски“, сценарист Павел Г. Веснаков, оператор Орлин Руевски,
„за успешно представяне на много болезнен проблем от нашето съвремие“.
Награда на град Варна на „Голата истина за група „Жигули“, сценаристи Ваня Николова и Нели Димитрова, режисьор Виктор Божинов, оператор Антон Бакарски,
„за много добре представен разказ за музикална група, която успява да преодолее различията и да се пребори за правото отново да свири“.
Специална награда на журито на „Януари“, сценаристи Алекс Барет и Андрей М. Паунов, режисьор Андрей М. Паунов, оператор Вашко Виана,
„за силно визуалната, изпълнена с мистицизъм и дълбочина дебютна работа, която е вдъхновена от миналото и гледа към бъдещето“.
Голямата награда „Златна роза“ за най-добър късометражен филм
„Магаре“, в лицето на продуцента „ИОН Продъкшън“ – Мартин Негрев, сценаристи Ивелина Алексиева и Мартин Негрев, режисьор Мартин Негрев, оператор Ребека Найденова,
„за хуманистична история за самотата на един възрастен човек и неговия единствен безгласен приятел от един изчезващ свят“.
Голямата награда „Златна роза“ за най-добър пълнометражен филм
„В сърцето на машината“ в лицето на продуцента „Форуърд пикчърс ентъртейнмънт“ – Александър Пенев, сценарист Борислав Захариев, режисьор Мартин Макариев, оператор Андрей Андреев,
„за много добре разказана история на затворници, поставени в невъзможна ситуация, които запазват своя човешки облик и достойнство“.
