от Главния Редактор

: Списание Кино; НОЕМВРИ/2021

Акцент в ноемврийския брой на списание КИНО несъмнено е 39-ият фестивал на българския игрален филм „Златна роза“. Най-значимото събитие в живота на филмовата ни общност за годината. Въпреки че и 2021 г. е белязана от COVID пандемията, фестивалът се състоя и варненската публика успя да види най-новите български филми, а те не бяха малко. Дванайсет пълнометражни и петнайсет късометражни филма се състезаваха в конкурсната програма. Това е особено важно, като се има предвид, че последните две годинни българското кино бе оставено на автопилот. Неуредени нормативни документи, бездействащи структури, напрежение и разединеност в киносредите. Но като че ли напук или както каза Божидар Манов – на инат, филмите бяха успешно реализирани. Държа да подчертая, че четири от тях бяха достойни за наградата „Златна роза“ – „Януари“ на Андрей Паунов, „Уроци по немски“ на Павел Веснаков, „Рибена кост“ на Драгомир Шолев и „Февруари“ на Камен Калев.

Повече за този филм и творческите намерения на режисьора можете да узнаете от интервюто на Катерина Ламбринова с него.

Мой фаворит е „Януари“. Не само защото Андрей Паунов избира за отправна точка на филма си емблематичната пиеса на Йордан Радичков от средата на 70-те, съхранявайки нейния абсурдистки, сюрреалистичен дух, но успява в изключително артистичния си, екзистенциален прочит да вплете и дискретни нишки към реалиите на соца и недалечното минало. Прекрасен филм!

За всеобща изненада „Златната роза“ отиде при жанровия филм „В сърцето на машината“ на Мартин Макариев. Не може да се отрече, че е издържан професионално в каноните на жанра – затворнически трилър. На моменти прекалено обяснителен, с някои необиграни, буквални клишета, но Кремиковци през 70-те, затворнически бунт, жесток репресивен апарат е метафора за времето, която не може да бъде пренебрегната.

В броя ще се запознаете с гледните точки на шестима колеги – кинокритици, към филмите и фестивала.

В своята статия от „Римини до Рим“, която бих определила като аналитико-теоретичен пътепис, Иван Стефанов върви по житейските и творчески стъпки на великия Фелини, Маестрото на всички времена, който скромно заявява: „Не аз избрах правенето на филми като цел в живота си. Киното избра мен.“

Друг голям италианец – Тонино Гуера – поет, писател, сценарист, свързан в творчеството си и с Фелини (съсценаристи са на „Амаркорд“), ни представя Лиза Боева във „Вещи с памет. Сумбурен разказ за Тонино Гуера“.

В „Парадоксите на видимото и поезията на невидимото“ Анна Топалджикова споделя като в поток на съзнанието усещанията си за два от филмите на Джим Джармуш – икона на американското и на световното кино – „Дух куче: Пътят на самурая“ и „Патерсън“. Между другото, „Патерсън“ е и мой любим филм.

С необичайната личност на Джони Пенков – светла му памет – ни среща Светослав Драганов в интересен разговор с него.

В рубриката „Книгопис“ – поетичното наименование дължим на проф. Вера Найденова – Димитър Кабаиванов представя новите книги на Росен Спасов и на Олга Маркова.

В „Сценарни ескизи“ публикуваме сценария на режисьора Иван Ничев „1952 – Иван и Александра“ – филм, разбунил духовете през 1989 г., запазващ и до днес своята автентичност и критичен дух.

Към забележителния съвременен не/забравен поет Иван Цанев насочва вниманието ни Силвия Чолева по случай неговия 80 годишен юбилей.

Людмила Дякова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ

ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА

Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР САРДЖЕВ

ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ

ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА

КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА

ЛЮДМИЛА ДЯКОВА - ГЛАВЕН РЕДАКТОР

СПИСАНИЕ КИНО / НОЕМВРИ 2021

НОВОТО БЪЛГАРСКО ИГРАЛНО КИНО: ЗЛАТНА РОЗА 2021 – ИНГЕБОРГ БРАТОЕВА-ДАРАКЧИЕВА, БОРЯНА МАТЕЕВА, ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА, БОЖИДАР МАНОВ, ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА, ОЛГА МАРКОВА