Месец март, освен предвестник на пролетта с цялото желание за обновление, съзидателни импулси и креативност, е и месец с важни събития от филмовия свят. Впечатленията си от 52-я Mеждународен филмов фестивал в Ротердам като „пристан на авангардното кино“ – провокативен и алтернативен, доколкото все още запазва този си облик, споделят на страниците на КИНО Савина Петкова с „Топ 10 заглавия от Ротердам“ и Йоана Павлова с „Постреализъм. За фестивала в Ротердам от друг ъгъл“.
На 12 март се провежда 95-тото издание на Наградите на американската филмова академия Оскар, които са своеобразна равносметка за киното от 2022 г., естествено, с повече акценти към американското кино.
Затова пък началото на филмовата 2023 г. за света поставя 73-тото издание на Международния филмов фестивал в Берлин, който се проведе от 16 до 26 февруари, без ограничителни пандемични мерки.
На церемонията при откриването по сателит бе включен украинският президент Володимир Зеленски, представен от американския актьор и режисьор Шон Пен. Неговият документален филм „Суперсила“ („Superpower“), посветен на Зеленски и заклеймяващ руската агресия в Украйна, също бе представен на Берлинале. Така световната филмова общност за пореден път изрази своята дълбока съпричастност към трагедията на украинския народ.
Протест срещу репресивния режим в Иран бе организиран непосредствено преди откриването на фестивала. Сред участващите бяха: директорът на фестивала Мариете Рисенбек, президентът на журито Кристен Стюарт, членът на журито, актрисата Голшифте Фарахани – Иран, Франция и много други участници и гости на фестивала, скандирайки: „Women, Life, Freedom“. За филмите, наградите и облика на Берлинале можете да прочетете в статията „Пъстрота без блясък“. Любопитно е, че двама от членовете на журито за официалния конкурс имат пряка връзка с България. Румънският режисьор Раду Жуде направи своя филм „Аферим!“ (2015), който на Берлинале през 2015 г. спечели Награда за режисура, в копродукция с „Клас филм“ – България, а представителят на журито от Германия, режисьорката Валеска Гризебах за своя дебютен филм „Уестърн“ (2017) имаше също български копродуценти – „Чучков брадърс“.
В Берлин бях свидетел и на още едно филмово събитие, свързано с българското кино. На 24 февруари в кино „Babilon“ се състоя тържествена вечер, посветена на 100 години от рождението на паметния за българското кино и театър актьор Апостол Карамитев (роден е на 17 октомври 1923 г. и това е първото отбелязване на неговата стогодишнина). Свикнала съм от детството си с топлия, увличащ глас от сутрешното радиопредаване за деца „Ранобудник“ и съм щастлива, че съм гледала почти всички филми и спектакли с негово участие. Помня – вече работех в киноцентъра, когато на 9 ноември 1973 г. дойде вестта за неговата смърт. Буквално за неопределено време всичко замря – снимки, прожекции, записи, дублаж. Загубата бе непреодолима.
Инициативата за събитието е на оперния режисьор проф. Вера Немирова, която живее и работи в Германия, и беше организирана от Българския културен институт с участието на сина на актьора – режисьора Момчил Карамитев и кинокритика Олга Маркова. Програмата включваше игралния филм на Методи Андонов „Бялата стая“ (1968) и документалния филм на Момчил Карамитев „Апостол Карамитев“ (2010). В дискусията след прожекцията участваха много млади хора – българи и немци, които за първи път се срещаха с изкуството на изключителния актьор, както и хора от по-възрастното поколение, които помнят и обичат легендата Апостол Карамитев. Това не е спорадична инициатива на Българския културен институт в Берлин. Миналата година тук гостува Юрий Дачев с книгата и филма си за актрисата Стоянка Мутафова, а в края на март предстои да бъде представена друга величина на българското кино и театър – актьорът Григор Вачков.
За киноживота в България знаменателно събитие през март е 27-ми Международен София Филм Фест. В този брой читателите могат да се запознаят с текста на Росен Спасов: „За финалистите в късометражния конкурс от първо лице“. Повече материали за фестивала ще бъдат публикувани в априлския брой на КИНО.
Статията на Андроника Мартонова „Другите стъпки в пясъка или за „Духът на Шехерезада“ и близкоизточната тема в българското документално кино“ е по проекта: „Съвременното българско документално кино като отражение на реалността и авторско отношение към света и човека“, който се реализира с финансовата подкрепа Национален фонд „Култура“. „Кино от края на времената: „Имението“ на Кристи Пую и Владимир Соловьов“ – част 1, е теоретичната студия на кинокритика проф. Кристина Стоянова, която живее и работи в Канада.
В рубриката Сценарни ескизи публикуваме „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / МАРТ 2023
СЪДЪРЖАНИЕ:
КИНО ОТ КРАЯ НА ВРЕМЕНАТА: „ИМЕНИЕТО“ /ПЪРВА ЧАСТ/ – КРИСТИНА СТОЯНОВА
БЕРЛИНАЛЕ 2023 – ПЪСТРОТА БЕЗ БЛЯСЪК – ЛЮДМИЛА ДЯКОВА
РОТЕРДАМ 2023 – САВИНА ПЕТКОВА, ЙОАНА ПАВЛОВА
ТРИ ФЕСТИВАЛА ЗА ДОКУМЕНТАЛНО КИНО, КОИТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЛЕДИМ – ИРИНА КАНУШЕВА
ИСТОРИЯ НА 2D И 3D ИГРИТЕ – ЕРАТА АТАРИ /ПЪРВА ЧАСТ/ – ИВАЙЛО СЕФЕРОВ
ФИНАЛИСТИТЕ В КЪСОМЕТРАЖНИЯ КОНКУРС НА MСФФ ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ – РОСЕН СПАСОВ
ДРУГИТЕ СТЪПКИ В ПЯСЪКА – АНДРОНИКА МАРТОНОВА
АЛТЕРНАТИВНО КИНО – ЛАЗАР ХРИСИМОВ
КОГАТО ДАННИТЕ СЕ ПРЕВЪРНАТ В ПИГМЕНТ – ДИМИТЪР САРДЖЕВ
КУЛТУРЕН АФИШ: МАРТ 2023 – АНАСТАС ПУНЕВ
ГАЛЕРИЯ: БАЩАТА
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: БАЩАТА
ИЗВЪН БРОЯ:
„ДУША“ НА ГАРАФА И КОВЬОРЧЕТА – ДИАНА ПОПОВА
ДА СИ СПОМНИМ ЗА СЕРИАЛА „ПЪТЯТ КЪМ СОФИЯ“ – АННА МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ МАРТ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА
