ЛАЗАР ХРИСИМОВ

 

НЯКОЙ ТАМ ДОЛУ МЕ ХАРЕСВА

италианският режисьор Марио Мартоне за документалния портрет на актьора Масимо Троизи

  СНИМКА: © ФАБРИЦИО ДИ ДЖУЛИО  

Вие сте един от най-даровитите съвременни режисьори на италианското кино, наред с Паоло Сорентино, Матео Гароне, Нани Морети. Във всеки Ваш филм, като започнем от дебютния „Тягостна любов“ и завършим с „Носталгия“, главните Ви герои се характеризират с тайнственост и привлекателност, с което предизвикват интереса на публиката. Кое Ви кара да пишете и създавате такъв тип образи?

Винаги съм бил почитател на киното на Троизи и работата му като режисьор. Когато беше още жив, не всички харесваха филмите му. Всеки го знаеше като комедиант, но не като човекът зад камерата. Той е впечатляващ артист. За мен филмите му не са лоши, напротив – красиви са. Те са абсолютно извън нормите на италианското кино. Това е свободно и поетично кино, което се самоконтролира и отклонява от обичайното. Когато продуцентите се свързаха с мен по повод документалния филм, си помислих, че това ще бъде хубав повод да направя нещо, с което да покажа какво мисля за творчеството му. Помолих продуцентите да ми дадат възможност да използвам и монтирам филмите му, това беше единственият начин, чрез който можех да направя този филмов портрет. С получаването на правата вече бях готов да създам филм.

  СНИМКА: © ДЖАНМАРКО ЧИЕРЕГАТО  

Масимо Троизи е номиниран за Оскар за филма „Пощальонът‘‘, в който си партнира с Филип Ноаре. Режисира пет филма, участва в дванайсет като актьор, а като сценарист се изявява в осем. Прякорът му е бил „актьор на чувствата“. Едуардо Де Филипо, италианският драматург и сценарист, твърди, че е „комикът на бъдещето, вкоренен в миналото“. В този контекст, мислите ли, че филмите на Троизи са възприемани по-скоро като „развлекателни“?

Не мисля.

Каква беше ролята на Ана Павиняно, жената до Масимо Троизи, в създаването на документалния филм?

Ана допринесе и помогна в креативния процес и консултирането по филмите на Троизи. Тя предостави непубликувани материали – записи, дневника и бележките на Масимо.

Според Вас защо зрителите трябва да продължават да гледат филмите на Троизи? Какво носят те на човека?

Той беше естествен в актьорската си игра. Беше човечен. Хуманността му говори по някакъв начин на публиката и е причината, поради която си струва всеки да гледа филмите му. А също – ще се смееш доста, ако посегнеш към някой негов филм.

Кой е любимият Ви филм на Масимо Троизи?

Мисля, че ще избера първия му филм – „Ricomincio da tre“ (1981).

Предстои ли Ви нов филм?

Да, в момента пиша и работя върху следващия си филм. Не мога да кажа кога ще излезе. През 2021-ва – „Царят на смеха“ беше прожектиран във Венеция, през 2022-ра – „Носталгия“ имаше световна премиера в Кан, а през 2023-та – съм тук, в Берлин. През 2024 г. си взимам почивка (смее се).

 

* * *

 

РЕЖИСЬОРЪТ РОБЕРТ ШВЕНТКЕ ЗА ФИЛМА СИ „СЕНЕКА“ ИЛИ „ЗА ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ“

  РОБЕРТ ШВЕНТКЕ, СНИМКА: © СТЕФАН ЦИРВЕС  

„… имам еклектичен вкус към киното – харесвам „Воинът на пътя“ и Мануел де Оливейра. В този смисъл съм се стремил съзнателно да имам еклектичен творчески път. „Капитанът“ и „Сенека“ са продължение на това, което съм правил през цялата ми кариера – първо заснех трилър, после направих автобиографична черна комедия за рака, и холивудски филм. Даже и филмите в Холивуд, които режисирах, са различни помежду си. Не исках да се повтарям твърде много. Това беше решение, което направих на ранен етап в живота си. Гравитирам към кинотворци, които намират нови форми и стилове за съдържанието, от което се интересуват, като например Нагиса Ошима или Ален Рене.“

Как открихте този филм или филмът Вас ви намери?

Продуцентът Фридер Шлайх се обърна към мен с идеята да заснема филм по изцяло нов модел – „arthouse exploited“ („експлоатирано артхаус кино“). Идеята беше да подражаваме на филми, които аз и той обичаме, като „Едип цар“ на Пазолини, тоест да създадем нещо, на което се възхищаваме и  в което вярваме, че липсва като тенденция в немското кино. Търсех правилната история и накрая попаднах на историческо описание на самоубийството на Сенека. Беше случайно съчетание на това, което Фридер търсеше и това, което мен ме интересуваше. Сценарият писах с Джон Малкович на ум. След като го завърших, му го изпратих. Той го прочете за три дни и отговори, че би искал да се включи.

 СЕНЕКА (2022, РЕЖИСЬОР РОБЕРТ ШВЕНТКЕ), СНИМКА: © FILMGALERIE 451  

Освен Джон Малкович и Мери-Луиз Паркър, с които сте работили преди в двете части на „БСП“, във филма наблюдаваме разнообразно присъствие на актьори като Лилит Щангенберг, Джулиан Сандс, Александър Фелинг, Луис Хофман, Джералдин Чаплин, но и Самуел Финци. Какъв беше процесът на подбор и какво мислите, че прави изброените актьори различни и колоритни?

Със Самуел Финци сме си сътрудничили в четири проекта. Знам Самуел предимно от театъра. Обичам работата му в театъра. Увлечен съм по ненатуралистични изпълнения. Самуел е твърде добър в улучването на този конкретен актьорски тон. Той е комедиант, но и актьор, който може да играе трагедии. Същото е и с Джон, който е изключително многостранен, абсолютно безстрашен, и е човек, който влага хуманност в ролите, които играе. Беше една възможност за него да смеси театралното с кинематографичното. Въпреки всичко, което се с случва с героя на Сенека, вие все още му съчувствате, когато той умира в края на филма. Това е доказателство за способността на Джон да вдъхне на всичките си герои истинска човечност. Относно Джералдин – израснал съм с нейните филми, особено тези, които прави с Карлос Саура („Да отгледаш гарвани“, „Ментовка с лед“). Знаех, че в състава ни трябва гранддама на киното. Бях развълнуван да работя с нея. Мисля, че е фантастична във филма.

Като какъв може да се определи филма?

Използвахме римския политик и историк Тацит като основен източник за филма. Той увековечава самоубийството на Сенека, но запазва тона двусмислен. Така че не можете съвсем да разберете, дали той е превърнал последната драма на Сенека в сатира, или в трагедия, или в нещо като съвременно съчетание на двете. Нашият филм е агресивно анахроничен „tour de force“ в рамките на тази традиция. Филмът е сатира за образованите елити и тяхната неспособност да се противопоставят на силните мъже и на тираните. Това е трагедия на философ и художник, който се отказва от истината и изкуството заради власт, пари и статут. И става съучастник в убийство, във време на ширеща се безнравственост. Склонен съм да приемам по-тъмните моменти от историята и по-тъмните страни на човешката природа с хумор. Мисля, че комедията може да деконструира авторитета. Това е полезно във филмите. Но също така мисля, че в този филм комедията вдъхва на героя крехкост, която иначе не би имал. И така, какво е това? Това е сатира и трагедия, много театрален, перформативен филм за много театрален, перформативен герой. Това е разходка по модна рампа. Всичко, което прави до самоубийството си, е театрално. Той вижда самоубийството си като възможност да докаже, че може да действа, а не само да говори. Самоубийството е философско предизвикателство и върховен тест за характера му, за философските му убеждения и принципи. Той, разбира се, се проваля, по ирония на съдбата. Стоицизмът се занимава много с въпроса как да умрем добре, без мъка, без страх. Това със сигурност не е случаят със Сенека.

Оператор на „Сенека: или изобретяването на земетресенията“ е Беноа Деби („Необратимо“, „Enter The Void“).

Фен съм на Беноа и начинът, по който снима. Искахме някой, който е с различно око. Беноа е интересен човек, защото прави само филми, от които се интересува дълбоко. Причината, поради която направи този филм, беше, че чувстваше, че няма друг подобен филм. Не е точно „sui generis“, може да се направят паралели с Кен Ръсел, Дерек Джарман. Различен е от другите филми. Уникалността на проекта го привлече. Решихме да заснемем всичко с ръчна камера.

Можем ли да наречем Сенека древен учител, или...?

Той е повече лайф коуч, отколкото философ. Сигурно щеше да има телевизионно шоу или токшоу днес. Честно казано, като философ той никога не е означавал много за мен. Но обожавам пиесите му. Бях заинтригуван от идеята за някой, който прави и двете неща, защото театралните пиеси са инверсия на неговата проза. В „De Ira“ Сенека твърди, че трябва да потиснете гнева така, че вашият рационален ум да вземе надмощие. В „Thyestes“ показва какво се случва, когато емоциите бушуват, и прерастват в гротеска. Древните трагедии често се занимават със заблудени и арогантни монарси, така че е рисковано да се пише за тях. Интересно е, че Сенека поема този риск. Тогава в Рим не е имало публичен театър. Пиесите му не са играни. Нямало е амфитеатри, както в Древна Гърция. Това, което разкрихме при проучването, което направихме, е, че тези пиеси всъщност са били четени от гости и роби след вечеря. Всеки е избирал роля и я е прочитал. Интересно е да се знае, че Сенека отразява връзката си с император Нерон и отношението си към властта в пиесите. Той винаги пише за себе си в текстовете, но прикрито. Всичко, което предприема, е било личен пиар, за да се рекламира. Дори и в театъра е така, защото му дава възможност да разкаже своята версия за връзката си с Нерон – мъдрия, но пасивен стоик, който не може да се противопостави на кръвожадния тиранин. Опитал се е (смее се). Но да знаете, пиесата му – ние я съкратихме. Това е дълъг текст. Сцената с локвите кръв, в които главните персонажи стоят... Това са най-кръвожадните пиеси, които съм чел. Марлоу и Шекспир по-късно ги преоткриват. Те всъщност никога не са били поставяни в театъра. Намирали са ги за негодни. Всички британски драматурзи, обаче, които пишат трагедии за отмъщение, са дълбоко повлияни от Сенека. Целите кървища и гръмотевици, и театърът на отмъщението, който възниква във Великобритания, произтичат от творчеството на Сенека. Между другото Тацит пише кратка история на имперската реторика. Той споменава, че всички императори са писали собствените си речи. Всъщност те се гордеят, че демонстрират своята риторична мощ. И че Нерон е първият император, който не е писал собствен текст и речи. Той оставя това на Сенека, който де факто е неговият писател-призрак, негов медиатор и негов апологет. Така че всичко това идва от текстове на Тацит. Повечето от това, което Сенека казва във филма, се основава на собственото му писане. Модернизирахме го – обръщението към Нерон е „г-н президент“, а не император.

Ако Сенека живееше днес, за какво щеше да пише и да ораторства? Щеше ли да бъде съветник на президента?

Трудно е да се каже. Може би Опра (смее се). Тук е важно да отбележим, че историята се опитва да учи чрез отрицателен пример. Ето защо това е филм за сътрудник, а не за някой, който се изправя срещу Нерон, който вероятно ще загуби главата си, ако го направи.

Филмът не е лесен за гледане, езикът е нетипичен. Защо решихте да се заемете с тази задача?

Първо, няма да се откажа от киното. Работих върху проекта около седем години. Филмът е създаден заради копнежа да се сблъскаш с публиката и да направиш взискателен филм, който поляризира и те кани към дискусия, към взаимодействие. Също така филм, който остава с теб за известно време, който има следа, която не забравяш в момента, в който излезеш от киносалона. Беше желание да направя такъв филм в свят, където повечето филми са за развлекателни цели. Всички правят един и същ филм. През времето, което прекарах в Холивуд, бях свидетел на поредица от проекти, които студиите са готови да направят и финансират. Стига се до много тесен избор на вида филми, които са готови да направят. Мисля, че това е възможност за всички други страни, да направят други, различен тип филми, за да може да се запълни тази празнина. Това би било хубаво. Повечето от филмите, които съм направил в холивудската си кариера, вече няма да бъдат одобрени. За „Сенека“ – бяхме абсолютно наясно, че филмът ще поляризира публиката. Тя или ще го хареса, или не. Което е добре, защото видовете филми, към които винаги се връщам, са тези, които ме предизвикват. Филми, към които трябва да посегна, тъй като не идват при мен просто така. Може дори да не ми допаднат при първото гледане, но нещо се залепва за мен, от което не мога да се отърва, а след това се връщам и ги пускам отново, защото нарушават определен модел, който съществува в главата ми. Трябва да се науча и трябва да поема ръководството. Филмът трябва да ме научи как да го гледам и това ми харесва.

Ако трябва да обясните на някой, който няма информация за историята и темите, които засяга филмът, какво да очаква, как ще подходите?

Ще споделя, че във филма става дума за конфликта и несъответствието между Сенека, човека, и думите, които е изговорил. Това е основното за мен. Сенека е парадокс. А парадоксите са интригуващи.