ЯНА СТЕФАНОВА

 

За осма поредна година се проведе фестивалът за документални филми Master оf Art. В програмата бяха включени над 50 документални пълнометражни и късометражни филма в категориите Архитектура, Дизайн и мода, Изкуство и власт, Изящни изкуства, Музика и танц, Литература, Фотография, Театър и кино и Съвременно изкуство. Тази година фестивалът премина под мотото „Красотата ще спаси света“. А тя може да бъде намерена на най-неочаквани места, дори отвъд повърхността.

Сред заглавията, които бяха показани в категория Театър и кино, бе филмът „Линч/Оз“ на Александър О. Филип. Чрез поредица от видео есета и с помощта на сериозен отбор от „конспиратори“, филмът предлага силни паралели между „Магьосникът от Оз“ и творчеството на Дейвид Линч.

Дейвид Линч е забележителен с това, че не дава конкретни отговори за скритите значения в неговите филми. Както самият той споделя в интервю пред „Гардиан“: „Филмът или сериалът са като магически акт. А магьосниците не разкриват как са направили нещо“. Режисьорът вярва, че изкуството се възприема субективно и всеки му придава свой собствен смисъл.

Но вероятно друго интервю вдъхновява Александър Филип за създаването на „Линч/Оз“. След прожекция на „Мълхоланд Драйв“ в Ню Йорк през 2001 г., в типичният си стил Линч споделя, че не минава и ден, без да мисли за „Магьосникът от Оз“.

„Линч/Оз“ е разделен на шест части и всяка изследва различен аспект от неоспоримата връзка между класическата американска приказка и режисьора. Използвани са множество съпоставящи кадри както от семейната класика на Виктор Флеминг, така и от филмите на Дейвид Линч. А „Магьосникът от Оз“ е представен като изключително важна част от историята на киното, която вдъхновява не само Линч, но и безброй други режисьори. В някакъв смисъл този филм е кино в най-чистата му форма.

Още в първия сегмент от филма – „Вятър“, режисьорът показва не само паралелите в използването на вятъра като звуков ефект и символ, но и  загатва, че историята на Оз е и историята на Дейвид Линч по пътя му като режисьор.

Линч е роден през 1946 г. в щата Монтана, САЩ, но не живее дълго време там. Заради работата на баща му, семейството често се мести, но въпреки това Дейвид има щастливо детство – в разгара на 50^-те и 60^-те години – време, считано и до ден днешен за синоним на хармония, красота и просперитет. Но най-голямо влияние върху Линч има град Филаделфия, Пенсилвания. По това време, вече студент в Академията за изящни изкуства, той описва града като смесица от страх, корупция и насилие. Това поставя щрихите върху една от темите, които ще присъстват в много от филмите му – носталгията по изгубената Америка. Може би Америка, която никога не е съществувала. Както самият режисьор казва: „Ако се вгледате, може да откриете страданието и смъртта навсякъде“. „Синьо кадифе“ и „Туин Пийкс“ представят именно тази двойственост – на повърхността присъстват невинността и бялата ограда на идеалната къща в предградията, а под тях избиват мрачни сили, насилие и прикрита сексуалност. Разпадането на американската мечта е тема, която може да бъде обвързана и с „Магьосникът от Оз“, особено що се отнася до съдбата на Джуди Гарланд, която изиграва Дороти едва шестнайсетгодишна. Както  откъсът „Джуди“ предполага, много е вероятно трагичният край на актрисата да е тема, която вълнува режисьора. Не само, че името Джуди присъства във филмите му под различни форми, но и някои от героините му са именно актриси, които срещат своя фатален край, оплетени в холивудската машина за сънища.

Къде свършва сънят и откъде започва реалността във вселената на Дейвид Линч? Въпрос, който неизменно всеки зрител си задава. А сън ли е било пътешествието на Дороти в страната на Оз? Филтрирайки „Магьосникът от Оз“ през призмата на Дейвид Линч, режисьорът Александър Филип поставя тези два енергийни принципа в непосредствена близост. Може би различните измамни визии за Америка подсказват, че сънищата и кошмарите са били много по-близо, отколкото изглежда.

 ДИВО СЪРЦЕ (1990, РЕЖИСЬОР ДЕЙВИД ЛИНЧ) 

Сюрреалистичният подход на Дейвид Линч при създаването на тревожно-мистична атмосфера несъмнено е повод за множество теории и тълкувания на филмите му. Запалените по творчеството му търсят следи във всеки кадър и продължават да разгадават мистериите и след края на финалните надписи. Но загадките не спират дотук. Сякаш създадени от потока на подсъзнанието, сюжетите във филмите му често могат да бъдат разглеждани като няколко различни версии на един и същи кошмар. Може би кошмарът е реалността? Едва ли ще намерим точен отговор, но сцената в закусвалнята в „Мълхоланд Драйв“, в която един от героите изживява кошмара си в действителността, е основополагаща както за целия филм, така и за много други творби на Линч. Както всеки режисьор, той използва възможностите на кинематографа, било движението на камерата или звуковите ефекти, за да подчертае усещанията за съновидение и паралелна реалност. Нещо повече, залага и на използването на двойници – към средата на даден филм героите често биват заменени с нови, изиграни от същите актьори. Освен повод за допълнителни догадки, този похват подсказва и дуалността, двуначалието във всеки човек. Тема, която неизменно се прокрадва в създадените от него филмови светове.

 ДИВО СЪРЦЕ (1990, РЕЖИСЬОР ДЕЙВИД ЛИНЧ) 

Светлината и мрака на личността са дълбоко обвързани и с иначе недосегаемия образ на Америка, който Линч взривява и прави на пух и прах. Режисьорът интерпретира и на пръв поглед типични истории – такава, каквато е в „Диво сърце“ – любовна история на момче и момиче, в която майката на момичето не одобрява връзката им – и я превръща в дива смесица от реалност и сън, комедия и трагедия. Съчетавайки новото и старото, с щипка луди танци и сцени на насилие, филмът излиза извън рамките на баналния разказ, превръщайки се в експлозия от видения. Всъщност, именно „Диво сърце“ илюстрира по възможно най-директен начин възхищението на Дейвид Линч от „Магьосникът от Оз“. Сцената, в която изплашената героиня на Лора Дърн трака с червените си обувки, е явен и сърцераздирателен паралел с Дороти. Червените обувки – един от най-емблематичните предмети от историята на киното – намират нов живот в тиха сцена на отчаянието. Макар и изтъкан от ексцентричните визуални решения на Дейвид Линч, филмът „Диво сърце“ завършва с ироничен щастлив край. Не какъв да е, а включващ добрата вещица от земята на Оз – тя показва правилния път на героя на Никълъс Кейдж.

Този филм се прекланя пред американската култура, но показва и пукнатините ѝ през изкривено огледало. С носталгичен копнеж към вечно търсената надежда в края на пътя, Линч не пропуска и алюзията за дебнещия мрак.

Ако продължим да вървим по жълтата пътека, несъмнено ще изкачат безброй паралели между Дейвид Линч и „Магьосникът от Оз“. Кой знае, може и да намерим отговор на някоя от мистериите му? Както в класическата американска приказка магьосникът е скрит зад завесите, така е и при Линч – те са портал към друга реалност. Реалност, в чийто център са сънищата и виденията. Но кой казва, че сънищата не са истински, само защото не са материално уловими. Напротив, те са съвкупност от образи, спомени и надежди. А какъв по-подходящ език от този на киното, за да ги предаде? Добавяйки и абстрактния мистичен поглед на Дейвид Линч, повече от сигурно е, че ще се пренесем в друг свят. Единствено е нужно да погледнем отвъд повърхността.