Отново е месец май и очакваното събитие за киноживота в България е второто издание на Националния фестивал на българското кино – Награди на СБФД „Васил Гендов“. Вече нееднократно се споменава, че този фестивал продължава традициите на Наградите на СБФД, които са учредени още през 1975 г. и инициативата отново е на Съюза на българските филмови дейци, но е особено важно да се подчертае, че освен награди за всички видове кино – игрално, документално, анимационно, на този фестивал се връчват награди за всички филмови професии, номинирани от отделните гилдии на Съюза. Това са награди от творци за творци. Какво по-голямо признание от това, колеги да оценят приноса и постиженията ти във филмовия процес?! А за зрителите в Дома на киното, където се прожектират всички филми от 1 до 10 май при вход свободен, това е възможност да се запознаят с новото българско кино.
Гледала съм всички филми и твърдя, че определено има какво да се види – като тематично разнообразие, като жанрови търсения и като художествен резултат. Е, не при всички филми. Най-общо с тенденциите ще ни запознаят председателите на трите журита – Ралица Петрова за игралните, Елдора Трайкова за документалните и Велислав Казаков за анимационните филми, представени на фестивала.
Съвременният кинопоказ значително измести салоните, където филмите могат да бъдат видяни на голям екран. Да, онлайн платформите осигуряват комфорта, излегнат на дивана вкъщи, да общуваш с филми от цял свят. Но поне за мен, атмосферата в зрителната зала, негласното общуване и съпричастност при възприемане на филма, са незаменими. Особено когато финансовият фактор не е задръжка. Статистиката показва, че българинът отделя съвсем малко пари за култура, което е обяснимо с ниските доходи, но в случая благодарение на финансовата подкрепа на ИА „Национален Филмов Център“, това не е проблем. Фестивалът е включен като част от Календара на културните събития на Столична община, а медийни партньори са БНТ и списание КИНО. Тази година церемонията се провежда на 16 май в залата на Софийска опера и балет, а наградите ще бъдат оповестени в следващия брой на списание КИНО.
И ако светът не се интересува от българското кино, което си е негов пропуск, то 76-тото издание на кинофестивала в Кан, който се провежда от 16 до 27 май, предизвиква разгорещени дискусии и ажиотажът около него е в стихията си. Напълно основателно, все пак това е един от най-големите и авторитетни фестивали в света. Както се казва, верен компас за сверяване посоките на картата на световното кино. Председател на тазгодишното жури ще бъде режисьорът Рубен Йостлунд. Признавам, че преди „Квадратът“, носител на Златна палма за 2017 г., бях гледала само филмът му „Форсмажор“ – черна комедия от 2014 г., и не очаквах, че толкова ще бъда завладяна от „Квадратът“, който в моите очи издигна шведския режисьор до един от най-големите в света. Филмът е смешно-тъжна унищожителна сатира за света на „оценителите“ на визуално изкуство и неговите снобеещи „почитатели“ и едновременно с това е затрогваща драма, гарнирана със сочен хумор, толкова рядко срещан в днешното кино, за съвременния човек с неговите страхове, комплекси и неувереност. Втората Златна палма на Йостлунд е за „Триъгълник на тъгата“ (2022), „идиотски“ преведен у нас, както основателно се шегува кинокритикът Боряна Матеева, като „Идиотският триъгълник“. Нелепо смешна, разнищваща сатира за живота на богатите, поставени в екстремни обстоятелства, но той е не по-малко разобличителен и по отношение на пролетите, докопали се до власт. Нищо ново под слънцето.
С интерес очакваме анализа на Боряна Матеева за тенденциите и предизвикателствата на Кан 2023 г. в брой юни на списанието.
В този брой Гергана Дончева поставя акцент върху балканското кино със статия: „Балканите и настоящото велико преселение на народите“, Боя Харизанова ни запознава със „Симбиозата между професионални и непрофесионални актьори в знакови филми на Чешката нова вълна. С текста си „Линч/Оз“ – филм, повдигащ завесата между два свята“ младата Яна Стефанова „повдига завесата“ към филмите на Дейвид Линч, а за „Ингмар Бергман – продължение на театралния модернизъм“ разсъждава Михаил Тазев.
Двама забележителни актьори са във фокуса на внимание в този брой – „Петър Слабаков на 100 години“ с автор Карин Янакиева и интервю на Галина Жекова с Ицко Финци – „Раят без Беатриче няма смисъл“, по повод 90-тата му годишнина. Рубриката „Нашата история“ продължава с втора част на „Неизвестните кинематографисти Кутинчеви и Изтока. Никола Кутинчев: между пътеписите и кинокамерата“ на Андроника Мартонова. В „Сценарни ескизи“ публикуваме сценария на Яна Вълчанова „Потъването на Созопол“ филм на Костадин Бонев, а в рубриката „Галерия“ предлагаме фотоси от филма.
Особено внимание заслужават и текстовете на Антоанета Дончева – „Самюъл Бекет. Данте и омарът“, и на Анна Топалджикова – „Някъде, някога, преминавайки“,за двете изложби на Станислав Памукчиев по повод юбилея му.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / МАЙ 2023
СЪДЪРЖАНИЕ:
БАЛКАНИТЕ И НАСТОЯЩОТО ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ – ГЕРГАНА ДОНЧЕВА
ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО – НАГРАДИ „ВАСИЛ ГЕНДОВ“ – РАЛИЦА ПЕТРОВА, ЕЛДОРА ТРАЙКОВА, ВЕЛИСЛАВ КАЗАКОВ
РАЯТ БЕЗ БЕАТРИЧЕ НЯМА СМИСЪЛ. ИЦКО ФИНЦИ НА 90 – ГАЛИНА ЖЕКОВА
ГЕРОИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ – СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА
ИНГМАР БЕРГМАН – ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЕАТРАЛНИЯ МОДЕРНИЗЪМ – МИХАИЛ ТАЗЕВ
ПО ПОВОД СТОГОДИШНИНАТА НА ПЕТЪР СЛАБАКОВ ЕДНА ПРЕКРАСНА ИЗЛОЖБА – КАРИН ЯНАКИЕВА
НЕИЗВЕСТНИТЕ КИНЕМАТОГРАФИСТИ КУТИНЧЕВИ И ИЗТОКА. НИКОЛА КУТИНЧЕВ: МЕЖДУ ПЪТЕПИСИТЕ И КИНОКАМЕРАТА /ВТОРА ЧАСТ/ – АНДРОНИКА МÀРТОНОВА
СИМБИОЗАТА МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНИ И НЕПРОФЕСИОНАЛНИ АКТЬОРИ В ЗНАКОВИ ФИЛМИ НА ЧЕШКАТА НОВА ВЪЛНА – БОЯ ХАРИЗАНОВА
„ЛИНЧ/ОЗ“ – ФИЛМ, ПОВДИГАЩ ЗАВЕСАТА МЕЖДУ ДВА СВЯТА – ЯНА СТЕФАНОВА
КУЛТУРЕН АФИШ: МАЙ 2023 – АНАСТАС ПУНЕВ
ГАЛЕРИЯ: ПОТЪВАНЕТО НА СОЗОПОЛ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: ПОТЪВАНЕТО НА СОЗОПОЛ
