Четвъртият игрален филм на Камен Калев, вдъхновен от житейската траектория на дядо му, е опит за портрет на един живот, изживян, според самия режисьор, „не с ума, а със сърцето“; живот на човек, свързан със земята и природата, неискащ и неочакващ повече от това, което съдбата му отрежда. Портретът е решен като триптих: детство, ранна младост преди гмурването в зрелия живот и старост, почти немощна, току в преддверието на смъртта. Все етапи, повече интуитивно изживени, отколкото рационално осъзнати. Вместо да резюмира ключови моменти, структурирайки завършен драматургичен наратив, Калев се вглежда подробно и отблизо в конкретни отрязъци от тези етапи, в които героят действа пасивно и се рее през битието; подход, който превръща „Февруари“ в протяжно съзерцателно есе.

Из „Захвърлен в природата“ на Мариана Христова,

Film Society, 1 февруари 2021 г.

 

* * *

 

За щастие, идеите идват естествено, и колкото по-бързо се появи тази обща форма между тема, сюжет и персонажи, си давам сметка, че развитието нататък се случва много по-лесно, без да трябва да се доизмислят и донапасват разни неща. Така беше и с „Източни пиеси“, и с „Февруари“ – сякаш бързо се появиха сюжетите с техните теми и не се наложи да се преработват много версии на сценариите.

Всъщност с „Февруари“ не е съвсем така, защото периодът на писане, както и на снимане на филма, беше накъсан. Първоначално имах идея за един късометражен филм, изграден от сюжета в третата част. Това е една семейна история за дядо ми, който иска да отиде до другото село, за да прибере сестра си и да изкарат последните дни от животите си заедно, тъй като и двамата са останали съвсем сами. Имах почти готова тази история и си казах, че ще направя един кратък филм, но после се появи идеята за втората част на филма, която е свързана с един друг етап от живота на дядо ми – когато се жени, а на другия ден заминава за казармата. Намирах този епизод от живота на дядо ми и баба ми изключително богат и ценен, в разбирането за онова време, бита и порядките на тези хора.

Тези две части се бяха появили спонтанно и ги написах бързо, без преработки, но тогава си дадох сметка, че материалът е по-скоро за пълнометражен филм. Последната част, която написах, се оказа първата във филма и в нея използвам спомените си като дете и преживяванията ми в това село, които ориентирах към този герой. Там задачата беше по-сложна, защото с тази част трябваше да оформя и цялостната структура на филма, да постигна общ смисъл между трите сегмента.

Из „Февруари“, интервю на Катерина Ламбринова с Камен Калев,

сп. КИНО, ноември 2021 г.

 

* * *

 

Този проект се появи по много спонтанен начин. С предишните си филми винаги съм се опитвал да тръгна в нова посока, да поема по непознат път, търсейки онова, което е най-близо до мен. С дебютния ми филм бях в много спонтанен режим, работех много интуитивно. След това, с втория и третия филм, отидох в различна посока – особено с третия, той беше много структуриран, много драматургично задвижен. Оформи се в съзнанието ми като подтик и нужда да се върна към корените на спонтанната и емоционална работа, отколкото да рационализирам всичко.

Беше основано на емоцията, така се прояви желанието да заснема филма. Всичко започва с третата част, която изобразява главния персонаж като старец. Първоначално исках да направя късометражен филм, защото е действителен епизод от живота. В края на живота си той искаше да върне сестра си в тяхното село и да прекарат последните си дни, грижейки се един за друг. Беше трогателна история. Написах две-три страници. Беше съвсем просто. След това ми хрумна втората част. Тогава разбрах, че разказът се разраства.

Из Kamen Kalev on the Solitary Life That Inspired Cannes 2020 Selection „February“,

интервю на Кристофър Вурлиас с Камен Калев, Variety, 14 ноември 2020 г.

 

* * *

 

Единственият филм, в който нямаше гняв, е „Февруари“ на Камен Калев. Режисьорът като че ли е излял своето неудовлетворение в разтърсващия „Източни пиеси“ и социалния „С лице надолу“ и вече търси хармонията в общуване с природата, далеч от обществото, избягвайки големите сблъсъци. В този философско-психологически подход се открива мъдрост, а като добавим автобиографичния момент и съзерцателната нагласа, имаме бистро и чувствително кино. Жалко само, че ритъмът е някак равен и монотонен, независимо от запомнящото се актьорско присъствие на големия Иван Налбантов в последната му кинороля. „Февруари“ потапя зрителя в режим на медитация и почитателите на високото арткино ще оценят екзистенциалната му дълбочина. Смисълът на битието, внушава Камен Калев, се разкрива в единението с природните сили. Те са по-могъщи от човека и той трябва не да ги подчинява, а да им се отдаде, за да бъде щастлив. Като разгръща повествованието в три епохи, режисурата интерпретира една вечна идея в духа на най-авангардните парадигми на времето.

Из Rage Against The Machine на Боряна Матеева,

в Новото българско кино: „Златна роза“ 2021, сп. КИНО, ноември 2021 г.

 

* * *

 

Текстовете подбра Боян Ценев.

 

 За да прочетете целия сценарий, кликнете върху заглавната страница. ↓