ГЕРГАНА ДОНЧЕВА

Неотдавна в пловдивското кино „Лъки“ се състоя българската премиера на документалния филм-портрет Appassionata, посветен на изключителната пианистка Донка Ангъчева, която, за съжаление, е почти непознато име в собствената си страна. Нейният професионален път започва от артистичния Пловдив, където на петгодишна възраст открива света на класическата музика, а години по-късно съдбата я отвежда в аристократична Виена, за чиято неподражаема атмосфера тя копнее от дете.

 ДОНКА АНГЪЧЕВА 

Филмите-портрети са най-често използваната жанрова форма в документалното кино и това винаги крие риск тяхната визуална интерпретация да остане на равнището на добросъвестната хроника относно личността и постиженията на конкретен творец. В този случай, обаче, си заслужава да се отбележи особената емоционална пасионарност на творбата, която може да се опише с една дума: вдъхновение. Заразяващо вдъхновение от присъствието на един виртуозен талант, покоряващ със скромността и дълбоката си признателност към своите преподаватели и колеги, въпреки бляскавите  световни успехи и многобройни престижни награди. Екипът, създал Appassionata – сценаристът Георги Тошев, режисьорката Калояна Климентова и операторът Борис Пинтев, са успели да уловят харизматичната енергия на Донка Ангъчева, която същевременно е впечатляващо изискана, красива и елегантна дама, сякаш оживяла героиня от времето на Belle Époque. Не е изненадващо, че Георги Тошев се захваща с този проект, като се има предвид неговото постоянство да съхранява паметта за значими фигури от националната и световната културна сцена (журналистът написа биографични книги за Невена Коканова, Георги Парцалев, Цветана Манева, Катя Паскалева, Стефан Данаилов, Наум Шопов и засне филми за Татяна Лолова, Лили Иванова, Кристо, Соня Йончева и други).

 ОФИЦИАЛЕН ПЛАКАТ НА ФИЛМ APPASSIONATA (2023, РЕЖИСЬОР КАЛОЯНА КЛИМЕНТОВА) 

Очевидно е, че цитираните артисти са популярни и обичани от родната публика, но посредством най-новото си начинание Георги Тошев вероятно се стреми да разшири кръгозора на българския зрител, като му представя историята на пианистка, достойна за възхищение, постигнала признание в силно конкурентната среда на австрийската столица, където се стичат музиканти от цял свят, за да търсят признанието си. Но нейният успех не е в резултат на щастливо стечение на обстоятелствата: той е белязан от много труд, упоритост, издръжливост, чийто източник е огромната мечта на едно момиче да свири, така че всеки път да докосва най-съкровената същност на своите слушатели. Днес Донка Ангъчева предизвиква възхищението и аплодисментите на културния елит в Западна Европа, като проникновена изпълнителка на творбите на Ференц Лист, Фредерик Шопен, Лудвиг ван Бетовен, Дмитрий Шостакович, Сергей Рахманинов, Астор Пиацола – тя неслучайно е артист на Бьосендорфер (емблематичната марка пиано, създадена във Виена през 1828 г.). Музикантката работи активно, наскоро записа албума Спомени от детството (Childhood Memories), съдържащ разнообразни композиции, включително произведение на Милен Кукошаров; преподава и намира време да подпомогне усилията на своите колеги: през 2019 г. Донка Ангъчева ръководи първия младежки конкурс Beethoven Klavier – Kammermusik, който се провежда в Швейцария. През мъчителния период на глобалната пандемия, тя организира благотворителни концерти в полза на музиканти, които по обективни причини не бяха в състояние да упражняват професията си.

С цялостното си звучене филмът ненатрапчиво предлага диаметрално  противоположен модел за социален успех и личностна реализация – толкова различен в сравнение с моделите за успех, наложени понастоящем в колективното въображение на средностатистическия българин. Друг модел и други ценности, съвършено различно усещане за смисъл и за пълна отдаденост на мисията, която ежедневно те вдъхновява. Дори да провокира само едно-единствено дете да пожелае да тръгне по този нелек път, появата на филма Appassionata ще си е заслужавала. Тъжното обаче е, че както обикновено се случва с документалните филми, едва ли много зрители ще имат възможността да се срещнат с това произведение. А култивирането на просветена публика, която истински  умее да се наслаждава на стойностната музика и на качественото кино изисква политика на целенасочени и постоянни усилия от страна на държавата.

За съжаление, на този етап подобна политика липсва и досегът с примерите за елитарна култура остава приоритет на малцина изкушени автори.