Читателите ни вече са се запознали с рубриките, с които стартирахме през Новата година: „Българското кино. А сега накъде?“ и „Развитие на българския продуцентски модел през годините“, които задълбочено ще проследяват и анализират филмовия процес в България. Едната посока е болезнената тема за постоянното съдебно оспорване на филмовите сесии – ще се разискват различните позиции и гледни точки, за да се разсече гордиевия възел, който пречи и буквално спира процеса. Връщането на пари от бюджета за кино обратно в държавния бюджет от няколко години е пагубна практика, която, убедена съм, е по силите на филмовата общност да преодолее и да се намери изход от тази патова ситуация.
Другата посока е развитието и утвърждаването на българската продуцентска институция през последните трийсет години. Повечето колеги започнаха от нулата, усвояваха професията в движение, учейки се от собствените си успехи и несполуки, но определено може да се каже, че днес професията продуцент е авторитетна, в голяма степен решаваща за креативността на филмовия процес.
По повод 90-годишния юбилей на СБФД Петър Кърджилов ни връща назад в годините с „Първи инициативи на новообразуваната организация (1934 – 1940)“.
От брой февруари още две нови рубрики намират място на страниците на списание КИНО по проекта: „Създаване на художествени литературни текстове с потенциал за филмова реализация“, подкрепен от Национален фонд „Култура“. Едната е конкурсът, ориентиран към млади хора, за написване на разказ, с потенциал за филмова реализация. Всеки месец авторитетно жури ще избира по един разказ, който ще се публикува в списанието, а в края на годината ще бъде избран един, който ще бъде предложен на драматург за разработване като филмов сценарий. В този брой публикуваме разказа на Калина Тороманова „Вестителят идва в седем сутринта“.
През годините, през които съм главен редактор, а те са вече двайсет, винаги ми се е искало списание КИНО да се превърне в свързващо звено между автори, режисьори и продуценти, в търсене на идеи и създаване на контакти за реализация на филм. Преди време в рубриката Сценарни ескизи публикувахме и нереализирани сценарии с идеята колеги да се заинтересуват от превръщането им във филм. Надявам се с новия проект това да се случи. Вторият модул, в който се разработва проектът, е публикуване на художествени литературни текстове – есета, отразяващи взаимодействието между литературното произведение и филмовата му адаптация в следните литературни родове: „Роман и филм“, „Пиеса и филм“, „Поезия и филм“, „Разказ и филм“. Споровете и претенциите към филмовия прочит на литературата не са заглъхнали още от зараждането на киното. Но не съм съгласна с адептите за точно копие на литературното произведение, защото всяка литературна творба е и плод на личното въображение на читателя, а и киното по своята същност е изкуство, което не дублира, „не транспортира“ литературното произведение, а го преоткрива, внушава от екрана неговия дух и според възможностите на творческия екип го актуализира и надгражда. В този брой намират място разсъждения на големия Валери Петров за киното и есетата на проф. Вера Найденова за интереса на българското кино към поетите – Валери Петров: „Лиричният социологизъм във филма „Рицар без броня“ и „Поезия и кинематографично новаторство във филмите „Разходки с ангела“ и „Всичко от нула“ на режисьора Иван Павлов“.
В посока драматургия и филм, макар и доста обезпокояваща, е студията на проф. Божидар Манов „Ии (ai) в киното? Дебне ли зад екрана изкуственият интелект?“, а на тема „Музиката в контекста на филмовата драматургия“ е посветил научния си труд Петър Дундаков.
Отзвук от Наградите „Златен глобус“ е статията на Яна Стефанова „Номинираният филм „Маестро“. Съществува ли граница между живота и изкуството?“. В рубриката „Книгопис“ Ориета Антонова представя книгата на Вера Найденова „Япония на екрана и на живо“.
От архивите на списанието Биляна Николова е избрала брой 2 на списание „Киноизкуство“ от 1976 година.
Сценария на забележителния филм „Майка“ на Зорница София и Галерия към него публикуваме в Сценарни ескизи, а статията „Звукът на гетото“ на звукорежисьора Ивайло Нацев е още един интересен акцент към този филм.
Людмила Дякова
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
ПРОФ. БОЖИДАР МАНОВ
ПРОФ. ВЕРА НАЙДЕНОВА
Д-Р ГЕНОВЕВА ДИМИТРОВА
ДИМИТЪР САРДЖЕВ
ПРОФ. ИВАН СТЕФАНОВ
ДОЦ. КАЛИНКА СТОЙНОВСКА
КАТЕРИНА ЛАМБРИНОВА
ЛЮДМИЛА ДЯКОВА – ГЛАВЕН РЕДАКТОР
СПИСАНИЕ КИНО / ФЕВРУАРИ 2024
СЪДЪРЖАНИЕ:
90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ. ПЪРВИ ИНИЦИАТИВИ – ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ
ИИ (AI) В КИНОТО? ДЕБНЕ ЛИ ЗАД ЕКРАНА ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ? – БОЖИДАР МАНОВ
МУЗИКАТА В КОНТЕКСТА НА ФИЛМОВАТА ДРАМАТУРГИЯ – ПЕТЪР ДУНДАКОВ
БЪЛГАРСКОТО КИНО: А СЕГА НАКЪДЕ? РАЗГОВОР С ПРОДУЦЕНТА ГАЛИНА ТОНЕВА – ДЕЯН СТАТУЛОВ
КИНО И ЛИТЕРАТУРА – ВАЛЕРИ ПЕТРОВ – ВЕРА НАЙДЕНОВА
РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ МОДЕЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ – ГЕОРГИ НИКОЛОВ – БОРЯНА МАТЕЕВА
ОТЗВУК ОТ ЗЛАТЕН ГЛОБУС – ЯНА СТЕФАНОВА
КНИГОПИС: „ЯПОНИЯ НА ЕКРАНА И НА ЖИВО“ НА ВЕРА НАЙДЕНОВА – ОРИЕТА АНТОВА
КУЛТУРЕН АФИШ: ФЕВРУАРИ 2024 – АНАСТАС ПУНЕВ
ЗВУКЪТ НА ГЕТОТО – ИВАЙЛО НАЦЕВ
СЦЕНАРНИ ЕСКИЗИ: МАЙКА
ГАЛЕРИЯ: МАЙКА
ИЗВЪН БРОЯ:
ПОБЕДИТЕЛ НА МЕСЕЦА ОТ ЛИТЕРАТУРНИЯ КОНКУРС – „ВЕСТИТЕЛЯТ ИДВА В СЕДЕМ СУТРИНТА“ – КАЛИНА ТОРОМАНОВА
ОТ АРХИВА: „КИНОИЗКУСТВО“ БРОЙ 2/1976
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ В СОФИЯ ПРЕЗ ФЕВРУАРИ – СТОЛИЧНА ОБЩИНА
