ЦВЕТАНА МАНЕВА ЩЕ ПОЛУЧИ НАГРАДАТА НА СОФИЯ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА ЗА ПРИНОСА СИ КЪМ ИЗКУСТВОТО НА КИНОТО

„Има жени, които правят нещата по-добри... просто като се появят.
Има жени, които карат нещата да се случват. И жени, които ни карат да се усмихваме.
Има жени с чар, интелект и мъдрост... Има жени, които променят света всеки ден...“

Това са думи на Съюза на артистите в България, с които изказват всеобщото възхищение от таланта на актрисата Цветана Манева. На 30 януари тя отбеляза своя 80-годишен юбилей, а на 23 март, на церемонията по връчването на наградите на 28^-ия София Филм Фест, актрисата ще получи Наградата на София на Столичната община като признание за нейния принос към изкуството на киното.

Името на Цветана Манева е синоним за професионализъм, талант, обаяние, магнетизъм и респект. Тя е актриса, преподавател, създател, откривател, обществено ангажиран човек. Заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева, Цветана Манева е сред най-големите звездни актриси на българското кино, с огромен принос за развитието и високите художествени постижения на българския театър. Отдадеността на изкуството и влечението към сцената са закодирани в нея – тя е дъщеря на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „Когато розите танцуват“. Въпреки че пътят ѝ изглежда предрешен, у нея има известно колебание дали да не посвети живота си на медицината.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Но нейният голям учител в професията е режисьорът Любен Гройс. „Всичко, което съм, съм го научила от него“ – споделя Цветана Манева. Много от нейните „звездни“ роли са в постановки на Любен Гройс: Жулиета, Нора, Албена, Медея, в пиесите на Константин Илиев. Най-важното условие е да се открие проблема на героинята, който да стане и неин, и по този начин да се разкрие мисленето, говоренето и действието на образа. Това е „здравият код“, който завещава Любен Гройс.

 ПОСЛЕДНАТА ДУМА (1973, РЕЖИСЬОР БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА) 

Кариерата на Цветана Манева започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г. След това се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ и е част от нея до 1991 г. Тя играе в постановки на Театър 199, на „Сфумато“ и Младежкия театър, има над 50 роли в киното. Още като студентка дебютира на големия екран с ролята на куманката Деница в „Калоян“ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където заедно Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския театър.

Голямо, заслужено признание актрисата получава през 1973 г. на кинофестивала „Златна роза“ за главната роля във филма на Бинка Желязкова „Последната дума“. Тогава руският режисьор Сергей Герасимов казва, че най-голямото откритие на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа награда, а след това влиза в състезателната селекция на Кан. Това е съдбовна и щастлива година за актрисата, тъй като тогава среща пред ВИТИЗ своя настоящ съпруг и голям актьор Явор Милушев. Двамата се снимат във „В началото на деня“, а специално за тях Любен Гройс поставя „Двама на люлката“. И се зареждат прекрасни роли и партньорства. За нея незабравими са срещите с Иван Андонов в „Трудна любов“, „Дами канят“ и „Мечтатели“, важна е и работата ѝ с Георги Дюлгеров в „Мера според мера“. Една от главните героини е и във филма „Басейнът“.

 МЕРА СПОРЕД МЕРА (1981, РЕЖИСЬОР ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ) 

През 70^-те години Цветана Манева е изключително активна в киното. Влиза от филм във филм. През 1982 г. е заместник-председател на Съюза на артистите в България и става народна артистка. Избрана е за депутат в три парламента – 7, 8 и 9-и.

Освен в емблематични български филми, превърнали се в класика, Цветана Манева участва и в чужди продукции, снимани в България, като френския „Брътвежите на родилката“, сръбския „Нечиста кръв“, руския „Дон Кихот се завръща“, италианския „Ловджийска чанта“, френско-канадско-белгийския „Версенжеторикс“ на режисьора Режис Варние.

От 1995 г. Цветана Манева е артистичен директор на МТФ „Варненско лято“. Легендарният френски сценарист Жан-Клод Кариер казва за нея: „Тя е актриса. Всъщност тя е звезда. Няма начин тази жена да бъде друга“. Режисьорът Георги Балабанов я кани да участва във филма „Досието Петров“, заснет по сценарий на Кариер.

През 2003 г. Цветана Манева започва да преподава в НБУ и е удостоена с титлата „почетен професор“. От 1996 г. учи на актьорско майсторство и студентите в театралния колеж, открит през 1991 г. и кръстен на любимия ѝ режисьор Любен Гройс. Цветана Манева иска да научи младите хора да вярват в себе си, да са близо до човешките добродетели и да харесват себе си, защото „как ще те харесат в залата, ако ти не харесваш себе си“. Отговорност на професията е да отговаряш на очакванията на зрителите.

На Варненския фестивал през 2004 г. Цветана Манева получава „Златна роза“ за цялостно творчество. През същата година е удостоена с орден „Стара планина“ – първа степен; получава и голямата награда „Икар“ на Съюза на артистите в България.

 

* * *

 

СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА ГЕРМАНСКА РЕЖИСЬОРКА МАРГАРЕТЕ ФОН ТРОТА ЩЕ БЪДЕ СПЕЦИАЛЕН ГОСТ НА 28^-ИЯ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

И ЩЕ ПОЛУЧИ НАГРАДАТА НА СОФИЯ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА

 BERLINALE, 2023, PHOTO: © ELENA TERNOVAJA 

Световноизвестната германска режисьорка, сценарист и актриса ще представи лично и най-новия си филм „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“, посветен на връзката между австрийската поетеса и писателка Ингеборг Бахман и швейцарския драматург и писател Макс Фриш. Едновременното съществуване на любовта и подозрението е най-дълбоката неизказана истина в увлекателния филмов разказ на режисьорката и нейната най-голяма сила е способността ѝ да изведе този парадокс в отношенията между мъжете и жените. Творбата е номинирана за „Златна мечка“ на Берлинале 2023.

Маргарете фон Трота с основание е наричана „водеща сила“ на движението „Ново немско кино“ и е една от най-значимите режисьорки-феминистки в света.
Родена през 1942 г. в Берлин, тя израства с майка си в германския град Дюселдорф. След като завършва Мюнхенското училище по драма, започва да работи като актриса в театъра и участва във филми на Райнер Вернер Фасбиндер и Фолкер Шльондорф. Партнира на Шльондорф за сценария и режисурата на филми като „Внезапното богатство на бедните хора от Камбах“ (1971) и „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1975). По това време, от 1971 до 1991 г., Шльондорф е неин съпруг. През 1972 г. Маргарете фон Трота получава наградата на Германската критика за ролята си във филма на Фолкер Шльондорф „Strohfeuer“. Самостоятелният ѝ режисьорски дебют е през 1978 г. с филма „Второто пробуждане на Криста Клагес“.

През 1981 г. филмът ѝ „Оловно време“ я превръща в първата жена, отличена със „Златен лъв“ във Венеция, две германски филмови награди и италианската „Давид на Донатело“, както и наградата на критиката на Източна и Западна Германия. „Чиста лудост”, с Хана Шигула и Ангела Уинклер в главните роли, е част от конкурсната програма в Берлин през 1983 г., а „Роза Люксембург“, посветен на известната германско-полска социалистка, e представен премиерно в Кан през 1986 г., където носи на Барбара Сукова наградата за най-добра актриса. Филмът получава и почетна награда на Международния филмов фестивал в Карлови Вари.

Маргарете фон Трота се завръща в Кан през 1988 г. с филма „Страх и любов“ и през 2018 с „В търсене на Ингмар Бергман“. Драмата ѝ „Розенщрасе“ от 2003 г., беше представена преди двайсет години на 8^-ия София Филм Фест от актрисата Катя Рийман, отличена с „Купа Волпи“ за най-добра актриса във Венеция, последвана от „Давид на Донатело“, както и номинация за Европейските филмови награди – за най-добра европейска актриса. Психологическата драма „Хана Аренд“ (2012) печели две германски филмови награди и носи на актрисата в главната роля Барбара Сукова номинация за Европейските филмови награди.

На 35^-ото издание на Европейските филмови награди през 2022 г., Европейската филмова академия връчи на актрисата, режисьор и сценарист Маргарете фон Трота наградата за цялостен принос – като признание за изключителното ѝ творчество.

ОЧАКВАМЕ Ви на #КИНО!

 

* * *

 

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА: „АРХИТЕКТ ВАСИЛ КИТОВ – РЕСТАВРАТОРЪТ“

Официалното откриване на най-новата временна експозиция в сградата на пл. „Бански“ № 1 се състоя на 30 януари 2024 г.

Богатата и общественозначима професионална дейност на арх. Васил Китов (1944 – 2013) е представена в самостоятелна изложба. Музеят осъществява тази експозиция в чест на 80-годишнината от неговото рождение. Тя показва оригинални чертежи, фотографии, награди, грамоти, отличия.

Автор на редица проекти за реставрация на недвижими културни ценности, арх. Китов си сътрудничи с Музея за история на София десетилетия наред. Колегите му пазят спомена за самоотверженото му участие във всички етапи по опазването на обектите, по които работи – от проектирането до изпълнението на реставрацията. Регионалният исторически музей – София съхранява научната документация и проектите на арх. Васил Китов, благодарение на дарение, направено през 2006 г. Понастоящем Музеят споделя този безценен архив с гражданите и гостите на столицата.

Сред най-известните, реставрирани от арх. Китов, обекти са: Боянската църква „Св. Никола и Св. Панталеймон“, църквата „Успение на Пресвета Богородица” в Драгалевския манастир „Пресвета Богородица Витошка“, базиликата „Света София – Премъдрост Божия” в София (включително археологическото ниво), църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, Софийската централна синагога, сградата на Народното събрание, редица обекти от археологическото наследство на София, църквите „Св. Георги“ и „Св. Св. Константин и Елена“ в Одрин, Българският метох срещу Желязната църква „Св. Стефан“ в кв. „Фенер“ и сградата на Българската екзархия в Истанбул и много други.

Изложбата „Архитект Васил Китов – реставраторът“ е достъпна за разглеждане в периода 31 януари – 7 май 2024 г.

Музеят осъществява временната експозиция в сътрудничество с наследниците на арх. Васил Китов. Партньор е Българската национална телевизия.