Калина Тороманова завършва бакалавър, специалност „Drama“ (2019), и магистър, специалност „Live Art“ (2020), в Queen Mary University of London. Разработва множество креативни проекти, свързани с визуалното изкуство – пърформанси и представления, фотопроекти, инсталации и изложби. Изследователската ѝ дейност е предимно в сектора на перформативното изкуство. Участвала е в няколко международни конференции и симпозиуми във Великобритания и Швейцария. Съосновател е на студентска театрална група, занимаваща се със социокултурни тематики. Работи в сферата на изкуството и образованието в Англия, като координира осъществяването на проекти в различни гимназии и университети.

 

 

ВЕСТИТЕЛЯТ ИДВА В СЕДЕМ СУТРИНТА

 

   КАЛИНА ТОРОМАНОВА

 

Хванаха влака в последния момент. Заради Мери, разбира се. Наложи се да се връщат, защото си беше забравила сандалите Giuseppe Zanotti, а не можеше да застане до булката с резервните прости Pollini. На гарата в Бургас щяха да ги чакат Хари и Христо, за да уточнят подробностите в движение. След сватбеното тържество близнаците щяха да ги върнат в София. Обещаха на булката, че те – шаферките ѝ – ще се погрижат за всичко, а бяха на косъм въобще да не стигнат до Слънчев бряг.

В купето, слава богу, имаше само един достолепен господин над средната възраст, който седеше до вратата. Двете се настаниха до прозореца една срещу друга. Господинът се представи като Ангел^* и им помогна да качат тежките куфари над главите си. Мери веднага започна да си чати с някого, най-вероятно с младоженката, за да я информира как се развиват събитията. Екатерина измъкна от раницата си „Ти си вселената“ на Дийпак Чопра. Зачете се, но усети, че мъжът упорито и някак с повишено внимание я наблюдаваше.

– Интересна ли е?

Тя вдигна глава.

– Книгата, която четете.

– Да, на мен ми е интересна…

– Знаете ли – за миг се поколеба, но продължи. – Ще ви предложа нещо. Ако не ви се стори достатъчно интригуващо, може да откажете, разбира се.

– Разбира се.

– Защо не оставите книгата и да чуете една история, която ще ви разкажа? Книгата във всеки бъдещ момент може да я дочетете, докато моето време тук изтича и скоро ще изчезна…

– Имате предвид, че ще слезете на следващата гара?

– Да, да… Това имам предвид – усмихна се някак тъжно той.

Екатерина затвори книгата и я остави на масичката под прозореца.

– Слушам ви.

– Историите за края на света съществуват в най-различни вариации. Моята също не се различава особено от всички тях, но все пак бих искал да ви я разкажа. При това, ще използвам човешки метафори, за да бъда възможно най-ясен.

– Ха, добре, да чуем вашата интерпретация – повдигна изпитателно, но любопитно, вежди тя.

Мери набра някакъв номер и излезе да говори в коридора.

– Представете си, Екатерина, че онази сграда там – той посочи през прозореца някакъв изоставен завод в покрайнините на столицата, край който минаваше жп линията – … е много стара, рушаща се и опасна. Мястото има нов собственик, който е решил да я събори и на нейно място да издигне нова, модерна постройка, съобразно всички съвременни изисквания. Какво ще направи той?

– Лесен въпрос. Просто събаря старата и строи новата сграда.

Ангел се засмя.

– Процесът всъщност е далеч по-сложен и продължителен. Първо на терена пристига ЕР – Екип разрушители. Тяхната задача е да съборят, да изкъртят, взривят, извозят и разчистят всичко до последната тухла и талпа. След което идва ЕА – Екип архитекти, проектанти, инженери, които оразмеряват, изчисляват, чертаят и изобщо представят бъдещата Нова сграда теоретично. След тях идва ред на ЕГ – Екип груб строеж. Дълбае се земята, копае се солидно, полагат се основите, налива се бетонът, издигат се носещите колони. После е ЕЗ – Екип зидари, мазачи, бояджии; зидат се стените, поставя се дограма, мазилки, изолации, покрив. Следващите са ЕП – Екип поддръжка, които отговарят за ел. инсталациите, канализация и водопровод, климатизация и пр. Накрая са ЕД – Екип декоратори, онези, които подреждат интериора и екстериора, озеленяват, разкрасяват пространството по възможно най-добрия начин.

Ангел спря и си пое дълбоко въздух.

– Зная, че звучи досадно, но не намирам по-подходяща… метафора.

– Слушам ви, Ангел, продължавайте – кимна тя, защото усещаше, че главното все още предстоеше.

– През цялото това време, докато тече подготовката и строежът на Новата сграда, собственикът е изпратил свой ЕН – екип наблюдатели, които ежедневно описват и архивират всичко, докладват всяка подробност, за да бъде Големият шеф в крак с всичко, дори с най-дребния детайл.

– Мога да се обзаложа, че вие сте от този екип… нали… – засмя се тя леко неуверено.

Мъжът я изгледа многозначително и с доза лукавство, като че ли.

– И така, настъпва оня миг, в който сградата е завършена и всичките… да речем 144… апартамента в нея чакат своите нови наематели. Сега вече става далеч по-вълнуващо.

Влакът спря. После изсвири и потегли. Мери все още не успяваше да успокои булката, че нещата са под контрол.

– Екатерина, сигурно не знаеш, но всеки един човек, който се е раждал в тази Сфера… на тази Земя, де… още при създаването на вселената е получил по един ключ.

– Ключ?

– Ключ… И когато Новата сграда е готова, всеки един от човеците ще бъде пуснат в нея, за да пробва да отключи с персоналния си ключ някоя от вратите. Ако успее, щастливецът остава като законен наемател в Новата сграда.

– А ако не успее да отключи нито една врата?

– Няма да намери място в Новия свят. Ще бъде пратен в някоя друга Сфера… на друга Земя.

– Предполагам, че ще се намерят и тарикати, които ще разменят или продадат своите ключове. Или ще пробват да влязат не през вратите, а през прозореца; или ще използват сила, или хитрост…

– Само че в Новия свят тези номера не минават – засмя се събеседникът ѝ съвсем чистосърдечно.

– Изключително забавна история, признавам. Беше ми много интересно. Само още нещо… Ами, ако някой човек не е получил ключ? Какво ще се случи с него?

– Всеки човек има ключ, така както има и име. Аpropo, знаеш ли какво означава твоето име, Екатерина?

– Струва ми се, че е от гръцки – „чистота“ или „непорочна“.

– Правилно. А що се отнася до Ключовете за Новия свят, вече отбелязах, че са раздадени още при сътворението на Вселената…

Екатерина рязко се наклони към странния мъж и го изгледа в упор.

– Аз нямам. Къде е моят ключ?

Мери връхлетя в купето. Тръшна се на мястото си и изпуфтя:

– Ох, уикендът ще е нещо страшно… направо апокалиптичен! Пропуснах ли нещо?

* * *

Екатерина се беше зачела отново в книгата си и дори не беше разбрала кога и къде точно беше слязъл загадъчният господин.

На гарата в Бургас ги чакаха Хари и Христо, за да ги откарат в хотела. Съобщиха им, че булката била в истерия, а младоженецът не бил изтрезнявал вече трети ден.

Но сватба все пак щеше да има.

* * *

Алармата я събуди в 7 часа и 7 минути.

Мери не помръдна и сякаш не дишаше.

Екатерина влезе в банята и плисна няколко шепи студена вода върху лицето си, за да се разсъни. Погледна се в огледалото. Върху бялата ѝ тениска, на тънка сребърна верижка, се люлееше малък изящен предмет.

Беше ключ.

 

30 декември 2023

 

*От гръцки език – „вестител“.

 

** Проектът на сп. КИНО „Създаване на художествени литературни текстове с потенциал за филмова адаптация“ се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.