БОЖИДАР МАНОВ
Няма и месец след Деня на българското кино (13 януари), който ни облъхна с празнично настроение, и отново сме във февруарския делник, потопени в добре познати делнични тегоби. Ако преобърнем наопаки заглавието на Хемингуей „Безкраен празник“ („A Moveable Feast“, 1964), то ще се видим в познатия ни огледален „безкраен делник“. Ала тук американският класик не ни е виновен, а отрицателната симетрия е за наша сметка!
Повод за тези редове обаче са два други текста. Първият е отчетът на режисьора Виктор Божинов като председател на Националната художествена комисия за игрално кино от втората сесия през 2022 г. В него той коректно и аргументирано анализира съществени въпроси за оценяването и класирането на филмовите проекти, като основателно набляга на т.нар. служебна оценка, чието формулиране и включване в крайната оценка среща масово неодобрение. При това нейното формиране е само на „честна дума“ (деклариране) от вносителя на проекта. Още по-важно e, че той достига до логичен извод: „Не бива да се забравя, че зрителите и разпространението са факторите със значителен обществен резонанс, мотивиращ обществения ресурс, който се влага във филмовата ни индустрия. Разбира се, фестивалните успехи също имат своето място във формирането на понятието обществена значимост, но далече не са единствени… Не трябва да се забравя, че според ЗФИ се оценяват бъдещите проекти, а не бенефициентите. Така че тяхното минало не може да влияе до такава степен на оценката на проекта“.
Тези редове може и да са до известна степен спорни, но безспорно е, че недостатъци в ЗФИ и в Правилника за прилагането му събират единодушно съгласие!
А някои от тях дават основание за особена „нова вълна“, но не като художествен феномен в киното ни, а като следконкурсна практика да се обжалват решенията на комисиите и административните заповеди за финансиране на одобрените проекти. До какво води това всички знаят много добре: блокиране на нормалния кинематографичен процес, забавяне или дори потенциален провал на някои проекти, които разчитат на последващо финансиране от европейски фондове или международно копродуциране. И в крайна сметка неусвоените финансови средства се губят като част от бюджета (т.нар. държавна помощ). Сега имаме и още една новост – обжалване на заповед на министъра на културата за формиране на Национален съвет за кино (НСК). Такъв няма от 2018 г. – т.е. четири години не се изпълнява чл. 9 от ЗФИ. В описаната ситуация НФЦ (по неизбежност) работи активно като… юридическа кантора!
Нямам намерение да досаждам с цялостен и подробен анализ на необходимите нормативни промени в ЗФИ или в Правилника. Мнозина ги знаят добре, а и на общото събрание на СБФД (26 ноември 2022 г.) председателят Милко Лазаров отбеляза най-съществените от тях: схемата за финансиране на сериали да отиде в Закона за радио и телевизия, а схемата за възстановяване на разходи (т.нар. Cach Rebate) в Закона за насърчаване на инвестициите.
Но отчетът на Виктор Божинов ми припомни една моя стара статия, публикувана преди повече от 10 години (13 септември 2012 г.) в тогавашния вестник „Култура“ под заглавие „Новата криза в киното ни: кръстопът или безпътица?“.
Поради очевидната симетрия или дори повторяеми еднотипни проблеми от онова време и сега, си позволявам да припомня части от онази статия днес, февруари 2023 г. При това и тогава един от най-болезнените и коментирани въпроси бе около съставянето на националните художествени комисии и оценяването на проектите. А както се убеждаваме от практиката, той продължава да е възлов препъникамък и досега.
Процесът на оценяване съдържа три елемента: качества на проекта; система на оценяване; качества на оценителите. Качествата на проекта са такива, каквито авторите ги залагат и продуцентът го внася в НФЦ. Системата на оценяване очевидно изисква корекции по отношение на споменатата служебна оценка, която провокира някои от съдебните обжалвания. А в процеса на самото оценяване най-важен елемент, с решаващо значение за целия процес, са качествата на експерт-оценителите. Изискванията към тях са разнообразни и разнородни, но се групират в две категории: професионални (отнасят се до компетентността на оценителя) и индивидуални (морални). Вторите са очевидно ясни, за да бъдат специално коментирани (честност, принципност, твърдост при отстояване на лично мнение, самовзискателност за избягване на конфликт на интереси и т.н.). В крайна сметка, тяхното осмисляне е индивидуална грижа и отговорност на всеки оценител, нарушаването им никога не остава скрито, рано или късно компрометира субекта и скандализира филмовата общност.
И тук твърде съществено се намесва въпросът за т.нар. Регистър на професиите, който съгласно ЗФИ и Правилника бе създаден през 2021 г. в остър недостиг на време и почти „на коляно“. А така заложените нормативни недостатъци доведоха и до последвалите проблеми при съставянето на художествените комисии. Защото при условията за вписване в регистъра са заложени само количествени показатели (напр. 5 години опит; 2 филма или сериала с поне 6 епизода; 5 роли, от които 3 главни и т.н.), но няма и следа от качествени изисквания. Ами ако тези два филма са лоши, а трите роли слаби? Качествен критерии има само при критиците, защото техните поне 10 публикации трябва да са в специализирани издания с профил изкуство или култура (т.е. не в издания с общ информационен характер, „жълти“ вестници, лайфстайл списания или всякакви самодейни сайтове, блогове, фейсбук и т.н.). Друг съществен въпрос е регистрацията на оценителите в няколко професии, което принципно е правилно и допустимо. Но поради това се появиха „експерти – шампиони“, регистрирани дори в 4 професии (напр. като оператор, сценарист, режисьор, продуцент). Ала в такава ситуация жребият се оказва силно деформиран и несправедлив: някои професионалисти участват само с 1 шанс (регистрация в една професия), а други с 4 такива! А то е все едно при фишовете на Тото всички да играят с 6 числа, а някои с 4 х 6 = 24 числа! Това се нарича (макар и осъществен несъзнателно) зле дирижиран жребий, който обезсмисля прилагането му. Възможното решение е много просто: всеки експерт може да се регистрира във всички професии, при които отговаря на критериите, но за участие в жребия при всяка сесия да декларира само една професия по свой избор. Което не му пречи в процеса на оценяване да използва многопрофилната си компетентност, ако жребият го изтегли в някоя комисия.
Всички тези детайли трябва да се отразят своевременно и регистърът на професиите да се актуализира след необходимите поправки в Правилника за прилагане на ЗФИ.
Но все пак много по-съществен е въпросът за реалната компетентност на експертите – оценители, която няма и не може да има еднозначна нормативна формулировка. Ето какво си позволявам да цитирам от онази моя стара статия от 2012 г.:
„Най-общо формулирани, основните изисквания към всеки член на национална художествена комисия са:
- да има много широка обща култура и задълбочени знания в областта на изкуствата;
- да познава много добре българското кино, неговите основни проблеми, автори от всички поколения и тяхната филмография;
- да е много добре информиран за европейския и световен кинематографичен процес от лични впечатления, а не опосредствано (чрез медии, интернет и др.);
- да има задълбочени знания по основните драматургични въпроси (закони, правила, елементи, принципи, конструкции, исторически формирани жанрове, модели и т.н.);
- да познава и разбира спецификата на кинематографичния (екранен) език;
- да притежава литературен усет за разчитане на текст и особено – на диалог;
- да има достоверен житейски опит и да познава характерологията на основните човешки архетипове, да има усет към психология на конфликтите;
- да има изграден художествен опит (сетива) за „екранна достоверност“ и интуиция за зрителската реакция;
- да съотнася особеностите на конкретния проект с качествата на авторите му;
- да се ориентира (макар и общо) в постановъчната сложност на проекта, във възможностите за реализация, бюджетните параметри;
- да може да попълни смислена и реално полезна оценъчна карта в полетата за словесна аргументация;
- и, в крайна сметка, да прецени целесъобразността от създаването на бъдещия филм в конкретния момент и в конкретната конкурсна ситуация.
Тези изисквания, разбира се, могат да се обсъждат, оспорват, преформулират по друг начин и т.н., но не могат да бъдат заобиколени като задължителни критерии за действителна експертна компетентност на всеки оценител. И тук изплуват истинските проблеми. Защото очевидно е, че на подобен комплексен „тест“ отговарят твърде малко професионалисти. От друга страна, ясно е, че авторите на проекти не могат да участват в комисиите. А при сесия с 60-70 проекта и трима основни автори (сценарист, режисьор, продуцент), това означава, че около 200 души от най-активните професионалисти няма как да станат оценители (дори ако имат посочените качества)“.
И да продължим с днешна дата. Сега при формирането на четирите национални художествени комисии (за игрални, документални, анимационни филми и сериали) са необходими 4 х 7 = 28 компетентни експерти. При 2 сесии годишно те стават 56 оценители, които хем да са компетентни (по горните критерии), хем да не са в конфликт на интереси, а за капак и да са с безупречен морал! И в православния именник на светците няма толкова великомъченици! Може би трябва да се ориентираме към внос – нали затова сме в ЕС с още 26 страни, та да си помагаме. Само че тогава НФЦ освен като юридическа кантора, ще трябва да работи и като импортна агенция.
Обикновено не си позволявам да иронизирам важни и болезнени теми, защото още от уроците в гимназията помня, че това е Гоголевски смях през сълзи. Затова приключвам с препратка пак към онази моя стара статия, която завършва с кратък Post Scriptum, цитиран тук без днешна намеса:
PS: Дали пък не е време да опитаме поредната радикална промяна? След всички усилия да се обективира един очевидно необективен процес, да подходим тъкмо обратно – субективирано. Не субективно, а именно субективирано! Например НСК избира (дву)годишен селекционер – безспорен авторитет, а той кани още 4-5 експерти, в чиято компетентност и честност вярва. И тези „камикадзета“ поемат отговорността да класират проектите и да определят победителите. Луда идея, разбира се, защото в чалга общество на неавторитети, деформирани ценности и атмосфера на нетолерантност, това по условие не е възможно! Но поне излъчва конкретен „виновник“, който лесно може да бъде анатемосан, разпнат, линчуван! Ала не само заради сложната процедура (промяна на ЗФИ от НС и на Правилника на НФЦ от Министерски съвет), това, разбира се, няма да стане. Всички знаем, че не е възможно да се изкопае дупка в морето. Ала все пак Станислав Стратиев питаше: „А някой опитвал ли е?“.
Край на цитата от 2012 година!
Начало на Новата 2023 година – дано да е с нов късмет?!
А може би начало на нови (или повторение на старите) делнични тегоби?
