ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ

 

Кинотеатър „Роял“ разтваря за пръв път врати вечерта на 3 декември 1926 г. (петък) – в София, на ул. „Георги Раковски“ № 104. Построен и стопанисван е от безименно акционерно дружество, оглавявано от унгареца Аладар Оттай-Остерайхер – един от основателите на „Модерен театър“ (първото стационарно кино в България). Проектът е изготвен от Бюро „Васильов-Цолов“, обединило усилията на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов – тандем, свързал дейността си с възстановяването на катедралния храм „Св. Неделя“ след извършения там атентат, с изграждането на сградите на Университетската библиотека, Българската народна банка, Военното министерство, Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“…

 ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ ВЪНШЕН ВИД НА КИНО „РОЯЛ“ 

 

1926 ГОДИНА

Събитието бива отбелязано скромно, но от почти всички големи столични всекидневници^[1]. „По случай откриването на 3 декемврий т. г. на театър „Роял“ – отбелязва в. „Зора“, – дирекцията устройва Гала концертно представление за в полза на Българския Червен кръст с най-разнообразна богата програма, при участието на г-жа Челесте Оттай, която ще изпълни отбрани песни; г. Аргиров, цигулар; смесения хор на г. Добри Христов; оркестра на театра. В антракта ще се представи първата част на вълшебната филмова трагедия „Михаил Строгов“. Билети за концерта се продават при Касъров под хотел „България“.^[2]

Пресата охарактеризира „Роял“, разполагащ с 540 места, като „нов“ и „новопостроен“, нарича го ту „театър“, ту „кинематограф“ – „най-кокетния в София“ и „великолепен дом на филмовото изкуство“, ту „кино-театър“, ту „кино“, което „с изящността си може да съперничи на известни европейски кина“. Кинопрожекциите са две на ден – от 16:00 и 20:30 часа. Цените на билетите (включващи и ползването на гардероба) са: 150 лв. за ложа до 5 места (200 лв. за вечерните представления); фотьойл в партера струва 30 или 20 лв. денем, 40 или 30 лв. вечер; учащите се и децата плащат все по 20 лв. „Роял“ има свой оркестър, но и телефон – 761.

 ОБЯВЛЕНИЯТА, СЪПЪТСТВАЛИ ОТКРИВАНЕТО НА „РОЯЛ“ 

Репертоарът

Филмовата му програма очевидно бива съгласувана (синхронизирана) с тази на „Модерен театър“ – стопанинът и на двете кина е едно и също лице. Сеансите започват на 4 декември с френския двусериен филм „Михаил Строгов“ (1926), заснет от екип на белоемигранти, ръководен от руския режисьор Виктор Туржански. В тази екранизация по приключенския роман (1876) на Жул Верн участват актьорите Наталия Кованко, Иван Мозжухин и Аршавир Шахатуни. До края на годината следват „Треска за злато“ (1925) на Чарли Чаплин^[3] и „трогателната любовна драма“ с Лил Даговер – „Пътят към славата“. Показан е и документалният „Мусолини – от походът му срещу Рим до днес“, проследяващ възхода на Бенито Мусолини до този момент, започнал с Похода към Рим – масова демонстрация, проведена между 28 и 31 октомври 1922, довела до идването на власт в Кралство Италия на Националната фашистка партия.

В края на декември в. „Зора“ огласява, че „по инициативата на госпожа Отай, родена Вакаро [живеещият у нас италиански милионер Карло Алберто Вакаро е председател на УС на акционерно дружество „Модерен театър“], „са изработени от италиянските жени, живущи в София, български народни шевици, които от няколко дни са изложени в театър „Роял“. Изящно дамско бельо, блузи, рокли, детски роклички са направени от старинни ценни чисто копринени български платна, каквито днес вече много рядко се работят. Шевиците по тях са една тънка финна работа. Няколкото възглавници и сервизи за чай, от които и Н. Ц. В. Княгиня Евдокия е откупила, са чисто характерно български. За съжаление, по етикетите на откупените работи личат много малко български имена“.^[4]

 ОРИГИНАЛНИЯТ ПЛАКАТ ЗА ФИЛМА МИХАИЛ СТРОГОВ (1926) 

 

1927 ГОДИНА. ОТЗВУК В ЧУЖБИНА

Броени дни след откриването на „Роял“ киното се прочува дори в чужбина. На 1 март букурещкото сп. „Синема“ помества дописка от София, изпратена от кореспондента на изданието Марко Ешкенази, в която се казва: „Новият кинотеатър „Роял“ бе открит в сърцето на града, точно срещу Военния клуб. Откриването стана с грандиозния филм „Михаил Строгов“, страхотна продукция на Туржански, по известния роман на Жул Верн. Иван Мозжухин, Наталия Кованко и Шахатуни се радваха на успех, какъвто рядко може да се види в България“.^[5]

 КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА В БУКУРЕЩКОТО СП. „СИНЕМА“ ОТ 1 МАРТ 1927 г. 

Репертоарът

През годината в „Роял“ са показани около 70 филма. По-„художествените“ от тях са „Пражкият студент“ (1926) на Хенрик Галеен с Конрад Вайт и Вернер Краус – „шеф д’ьовър на филмовото изкуство“, имал „в цяла Европа рекорден успех“, „Цигуларят от Флоренция“ с Конрад Вайт и Елизабет Бергнер – продуциран от Ерих Помер за УФА, „Последната любов на Франц Шуберт“, „Романът на един беден младеж“ („Le roman d’un jeune homme pauvre“) с Владимир Гайдаров и Сузи Вернон, „Идилията на Дагерин“ („Dagfin“) на Джое Май с Паул Рихтер и Паул Вегенер, драмите „Сестра Вероника“ с Паул Рихтер, „Ангелът на тъмнината“ („The Dark Angel“, 1925) с Вилма Банки и Роналд Колман и „Съпруга мъченица“ („Barocco“, 1925) със Сузи Вернон и Шарл Ванел, шведско-германската мелодрама „Дамата без воал“ с Лил Даговер…

Екранизациите: „Клетниците“ по Виктор Юго със Сандра Милованов, „Любов“ по романа „Херцогиня дьо Ланже“ (1834) на Оноре дьо Балзак с Елизабет Бергнер, „Кармен“ (според новелата на Проспер Мериме) на Жак Федер с испанската певица и актриса Ракел Мелер, „Кресло № 47“ („Le fauteuil 47“) по едноименната пиеса на Луи Верньой с Ерна Морена, чехословашкият „Кройцерова соната“ по Лев Николаевич Толстой с Ева Байронова, американските „Дамата с камелиите“ на Фред Нибло с Норма Талмидж и „Червеният аристократ“ („Braveheart“, 1925) с Лилиан Рич и Род Ла Рок по бродуейската пиеса „Смело сърце“ на Уилям Чърчил Демил – по-големия брат на Сесил Блънт Демил, който  пък е продуцент на филма…

 СЪОБЩЕНИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА „РОЯЛ“, В ПЕЧАТА ОТ 1927 г. 

Разбира се, в репертоара преобладава развлечението: комедиите „Диктаторът“ („Why Worry?“, 1923) с Харолд Лойд, „Кики“ с Норма Талмидж, „Моят приятел шофьора“ с Оскар Марион и Ханс Алберс, „Госпожица Инге и нейните трима бащи“, акомпанирана от „руския оркестър с нови пиеси“, „Принцеса Тралала“ („Prinzessin Trulala“, 1926) с Лилиан Харви и Ханс Юнкерман – „през време на филма малката балерина Емилия Дунева в хармония с сюжета на филма ще танцува красив тиролски танц“, а „талантливия Петър Христов“ се представя с „изпълнение на ксилофон“; приключенските екшъни на и с Хари Пил – „Диадемата на раджата“ („Auf gefährlichen Spuren“, 1924) с Дари Холм и „Пази се, Хари“ („Achtung Harry! Augen auf!“), „Дон Х, синът на Зоро“ („Don Q, Son of Zorro“, 1925) с Дъглас Феърбанкс („през време на филма ще се изпълнят два интересни балетни номера“ – отбелязва пресата), също американските „Стоманени хора“ („Men of Steel“, 1926) и „Морски кадети“ с Рамон Новаро, френският „Ничево – Подводницата в опасност“ (1926) с Лилиан Хол-Дейвис и Шарл Ванел, библейският „Животът и страданията на Исуса Христа“; историческите „Последните дни на Помпей“ (1926) и „Трагедията на Хабсбургите“ с Мария Корда – освен филма, програмата включва и „концертна част“; „танцувалните“ – „Колета танцьорката“ – „през време на филма ще се играе балет от балеринката Емилия Дунева“, „Златната пеперуда“ на Майкъл Къртис с Лили Дамита, „Тя е само танцьорка“ („Komödie des Herzens“, 1924) с Лил Даговер (продуцент е Ерих Помер, а сценарист Фридрих Вилхелм Мурнау) и „Женитба по заповед“, гарниран с „балеринката Лили Стоянова в комичния танц „Палячо“…

 ОРИГИНАЛНИТЕ ПЛАКАТИ ЗА ЧАСТ ОТ ЗАГЛАВИЯТА В „РОЯЛ“ ПРЕЗ ГОДИНАТА 

И прожекциите на други филми биват придружавани от музикални и „балетни нумера“ – индикация, че управата на „Роял“ се е опитвала да съхрани театралния „компонент“ в наименованието „кино-театър“. На 26 април върху сцената на „Роял“ бива представена операта „Косара“, композирана от Маестро Георги Атанасов^[6] по либрето на Боян Дановски.

 

1928 ГОДИНА

Върху екрана на кино „Роял“ биват прожектирани германските филми „Орлов“ с Георг Александър и Иван Петрович, „Модерният Риналдо Риналдини“ с Лучиано Албертини, „Тайният куриер“ по романа „Червено и черно“ на Стендал с Лил Даговер и Иван Мозжухин; американските „Крепостта на мъртвите“ („Beau Geste“, 1926) с Роналд Колман и „Цирк“ на и с Чарли Чаплин; френските „Крокет“ – „циркова драма“ с Бети Балфур и Николай Колин, „Дяволът в сърцето“ с Бети Балфур, „Султан Абдул Хамид“ („Jalma la double“) по популярния тогава роман „Двойната Джалма“ (1907) на Пол д’Ивоа…

 ЧАСТ ОТ ЗАГЛАВИЯТА В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1928 г. 

Балконът

„Театър Роял представя от една седмица, с препълнен салон, филма на Любич – „Студентската любов на един принц“ – огласява през октомври сп. „Нашето кино“. – Този театър е малък (само 600 кресла), за да побере една по-широка публика, затова управата на д-во Модерен театър е предприела постройката на специален балкон с 400 места, чиито цени ще са минимални – едно нововъведение, което ще допринесе решително за популяризирането на този хубав кино-театър“.^[7]

Земетресението

На 14 април Южна България бива разлюляна от силни трусове, наречени Чирпанско или Пловдивско земетресение. Почти всички големи софийски кина прожектират документални кадри, запечатали последствията от катастрофата: „Модерен театър“, „Одеон“, „Пачев“ (виж сп. „Кино“ от септември 2023)… „Роял“ не остава по-назад, нещо повече – най-рано показва „изглед (оригинални снимки) от разрушените от землетресението градове Пловдив, Чирпан, Борисовград и околните села“^[8], прибавени към игралния филм „Паркът на удоволствията“.

Експедитивността, с която тези снимки са реализирани и подготвени за показ, подчертаването на тяхната „оригиналност“ и доброто им качество, а и подхвърлянията, че им предстои обиколка из Европа, ме кара да предположа, че те са били дело на чуждестранна кинокомпания. В броя си от май сп. „Киноизкуство“ уверява: „Француската фирма „Pathe concortium cinema“ е ангажирала Г-н И. Розенблат – режисьор на филма „В ноктите на порока“, да изработи един колтурен филм в България. До сега са снети повече от 600 м. негатив. Г. Розенблат е успял да снеме за същата фирма „Катастрофалното землетресение в Пловдив“.^[9]

Много е възможно българинът Йохан Розенблат, навярно с помощта на германеца Валтер Андерс, който по това време пребивава у нас, да е смогнал скоростно да заснеме кадри с разрушенията в града под тепетата (а навярно и не само там). Днес в сайта на „British Pathe“^[10] (английския клон на „Патé“) фигурират две заглавия, свързани с разглежданата тема: „Земетресение/България: Земетресение разрушава български град, разновидните последици от него“ (1928) [EARTHQUAKE / BULGARIA: EARTHQUAKE DEVASTATES BULGARIAN CITY, VARIOUS OF THE AFTERMATH (1928)^[11]] и „България/Земетресения: Кадри от разрушен град след опустошителен земетръс“ (1928) [BULGARIA / EARTHQUAKES: SCENES OF RUINED CITY AFTER DEVASTATING EARTHQUAKE (1928)^[12]].

 КАДРИ ОТ ФИЛМА, СЪХРАНЯВАН В АРХИВА НА „BRITISH PATHE“ 

В кратка автобиографична справка, изготвена през 1960 г. и съхранявана в Българската национална филмотека (БНФ), Йохан Розев (Розенблат) известява, че „същата година [1928] за „ПАТЕ КОНСОРЦИУМ СИНЕМА“ снима „Катастрофалното земетресение в Пловдив“ и за фирмата „ОКС“ – Париж – културния филм „Рилският монастир“ /по поръчка на Роял и прожектиран в същия театър 1928 г./“.^[13]

За съжаление, липсват свидетелства за направени снимки в светата рилска обител през 1928 г., както и сведения, че филм с подобно съдържание е показван в столичното кино „Роял“. Но не е изключено в случая да става дума за споменатия „колтурен филм“, поръчан от „француската фирма „Pathe concortium cinema“, за чиято направа са били „снети повече от 600 м. негатив“.

 „РОЯЛ“ И „МОДЕРЕН ТЕАТЪР“ ПОКАЗВАТ НАЙ-РАНО „ОРИГИНАЛНИ СНИМКИ“ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО 

На 24 септември върху екрана на „Роял“ се появява и друг български филм – игралният „Пътят на безпътните“ на Васил Гендов, чиято премиера е седмица преди това в „Модерен театър“ (поредното доказателство за „топлата връзка“, съществувала между двете кина).

 КАДРИ ОТ ФИЛМА ПЪТЯТ НА БЕЗПЪТНИТЕ (1928) 

Музикантите

„Оркестра на театра“ наистина ще да е бил добър, щом привлича вниманието на сп. „Нашето кино“, което в края на годината му посвещава обширна „дописка“. „И днес, в повечето от нашите кина, па и на запад, се подвизават добри музикални сили – започва материалът „Музиката в нашите кино-театри“, чийто автор е Кротенко (навярно един от хилядите белоемигранти, пребиваващи по това време в страната ни), – изпълняват се великолепни музикални пиеси, но неподходящи за филма – за сюжета или отделните сцени – и се губи много от ефекта и впечатленията, които, например, се получават от съзерцание и слушание музиката в кино-театрите: „Модерен“ и „Роял“ в София, в които музиката се нагласява от г-н Ив. Я. Попов; или в новия – „Глория-Палас“, където се подвизава оркестъра на г-н Георги Антонов. Това са двама неуморни ратници в полето на киномузиката, които заслужено привличат вниманието на кинолюбителите и ценителите на хубавата музика […]. Миналата година в „Модерния театър“ и в „Роял“ се изнесоха от оркестрите, с участието на хор, певци и балети, филмови спектакли, които дълго време ще се помнят от посетителите. Г. Попов, който от много години се подвизава като диригент на оркестри при кино-театрите у нас, пожъна заслужено лаври и адмирации на всички чужденци. С право той може да се назове баща на новото изкуство – музикалната филмова илюстрация. Нему и на последователите му се дължи популяризирането на много мъчно достъпни музикални композиции на класици и нови композитори, до степен да ги слушате свирени на уста от хлапетата в крайните квартали […]“.^[14]

 

1929 ГОДИНА

От по-сетнешните съобщения в печата се разбира, че Иван Я. Попов е диригент на оркестъра при „Модерен театър“, а неговият асистент Коста Киров ръководи този на „Роял“, който за определени филми като „Мери Лу“ (1928) на Фредерик Зелник с участието на съпругата му Лиа Мара^[15] и „Принцесата на цирка“ (екранна адаптация на едноименната оперетата на Имре Калман от 1926) с Хари Лидке, увеличава броя на музикантите си, изпълнявайки „модерни пиеси“ и „специална модерна музика“^[16].

 ОРКЕСТЪРЪТ НА КОСТА КИРОВ 

В първата половина на годината „Роял“ показва американските „Един от тълпата“ („The Crowd“, 1928) на „Метро-Голдуин-Майер“ (МГМ) и Кинг Видор, „Палячи“ („Laugh, Clown, Laugh“, 1928) с Лон Чейни и „Казаци“ по Толстой с Джон Гилбърт, немските „Модерният Казанова“ с Хари Лидке и „романтичната кино-операта“ „Царевич“ с Иван Петрович…

 РЕКЛАМА ЗА ФИЛМИТЕ НА „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1929 г. 

Тържествата по случай 1000-годишнината от Симеоновата епоха

На 18 май „Роял“ представя (навярно еднократно) „интересни снимки“ от „Юбилейните тържества на 15 май“^[17], същото прави на този ден и кино „Модерен театър“. Още през 1927 г. правителството решава да отбележи тържествено 1000-годишнината от епохата на Симеон Велики (починал на 27 май 927). За целта е отпусната субсидия, сформиран е специален Централен комитет, изготвена е програма, която в крайна сметка бива осъществена през първата половина на месец май 1929 г.…

Кулминацията на тържествата, наричани „общонародни“, „всенародни“ или „юбилейни“, настъпва на 15 май, когато в София се провежда грандиозен парад, продължил 3 чàса и половина. Многохилядно шествие се извървява по „Царя“, за да преми­не пред Двореца и поздрави владетеля: факлоносци и конници, министри и депутати, представители на духовенството и интелигенцията, офицерският корпус, ученици, студенти, работ­ници, пратеници на Пиринска Македония и Западните покрайнини, членове на патриотични и родолюбиви дружества, ловци, спортисти, велосипедисти, мотоциклетисти, автомобилисти… Тази манифестация ще да е показвал и репортажът, чиито създатели, за жалост, са неизвестни. Но се знае, че през април Христо Кантарджиев, директорът на Държавния ученически кинематограф (ДУК), изисква от министъра на МНП програмата на предстоящите чествания, за да изработи въз основа на нея „план за снимането“ им на филм. В началото на май Кантарджиев и кинооператорът Христо Константинов, завеждащ кинолабораторията към ДУК, заминават за Мадара, Преслав и Плиска^[18], където тържествата започват. На 13 май пък кино „Одеон“ огласява, че по негова инициатива кинооператори на германската компания УФА ще заснемат тържествата в София на 15 май.^[19]

 ФОТОГРАФИИ ОТ ТЪРЖЕСТВАТА В ПРЕСЛАВ 

На 29 май „Роял“ започва показа на „модерната филмова драма“ „Парите“^[20], режисирана от Марсел Л’Ербие („извънредно художествена постановка“) по едноименния роман на Емил Зола. Любопитна подробност е фактът, че когато „Модерен театър“ демонстрира същия филм седмица по-рано, сеансите биват съпроводени от „звукови ефекти, предавани от електрически грамофон марка „Одеон“^[21], за чието присъствие в „Роял“ обаче печатът не съобщава. В края на юни върху екрана на киното грейва образът на „българката Ива Ваня“, която изпълнява „главната роля“ в „Дневникът на един ерген“ („Aus dem Tagebuch eines Junggesellen“, 1928) – „много духовита комедия“.^[22]

Театър „П. К. Стойчев“

От 9 юли вестникарските съобщения, огласяващи филмовата програма на „Роял“, секват, в киното настъпват някакви преобразования, за които след повече от два месеца информира Пантелей Матеев Карасимеонов в редактираното от него сп. „Нашето кино“: „Новият сезон донесе и няколко промени, които заслужават да се отбележат – подчертава авторът на обзора „Сезонът настъпи“, подписал се в края на текста с псевдонима Пук. – Преди всичко: най-луксозното софийско кино „Роял“ сви екранът си, за да открие сцената на един нов театър под директорството на г. П. Стойчев. В Париж прочутото ревю „Мулен Руж“ прекъсна своите феерични спектакли, за да опъне екрана на един от най-модерните говорящи кинотеатри в Европа. И докато ние с съжаление трябва да се примирим с загубата на кино „Роял“, веселите парижани поздравляват тържеството на новото изкуство с възгласа: „Умря Мулен Руж, да живее Мулен Руж“.^[23]

„Мир“ не споменава за участта, сполетяла „Роял“, но пък осведомява читателите си, че „новият театър „П. К. Стойчев“ (оповестяван в печата и само като „Стойчев“) се открива в неделя [15 септември] с „Опера за пет пари“ – комедия в 8 картини от Б. Брехт, с музика от Курт Вайл. Тая комедия се играе непрекъснато от две години с небивал успех в Берлин, Виена, в всички по-големи градове на Германия и напоследък с голям успех в Англия и Америка. Театъра ще дава ежедневни представления, а всяка събота, неделя и празднични дни, дневни с намалени цени. Дирекцията съобщава, че въвежда абонаментна система. Желающите да се снабдят с абонаментни карти – да се отнесат до управлението на театъра“.^[24]

Петър Константинов Стойчев (1879–1945) е дългогодишен драматичен актьор и режисьор, основател и ръководител на софийския „Свободен театър“ – събрал през 1918 г. под един покрив драма, опера и оперета, директор и на Русенския драматичен театър (1925–1926 и 1935–1936), и на Народната опера (1926), и на Народния театър (1927–1929), основател на театър „П. К. Стойчев“ (1929). „В театър „Роял“ бяха привлечени големи артисти от всички театри в страната, включая и от Кооперативния оперетен театър“ – спомня си Васил Гендов.^[25]

 П. К. СТОЙЧЕВ НА СЦЕНАТА 

 

1930 ГОДИНА

Кино „Роял“ става театър „П. К. Стойчев“, екранът му наистина се „свива“, броят на филмите, преминаващи върху него чувствително намалява, но прожекциите не престават. Те дори зачестяват през лятото, когато актьорите излизат във ваканция.

„Под орловото гнездо“ – нов български игрален филм

На 7 юли там се състои премиерата на филма „Под орловото гнездо“^[26] на режисьора Петко Чирпанлиев и операторите Минко Балкански и Симеон Симеонов. „Успехът и на този опит в този период беше също относителен, при съществуващата психоза срещу немия филм – твърди Гендов. – Какъв е бил окончателният резултат и доколко Чирпанлиев е понесъл големи материални загуби в борбата си да създаде нов български филм, красноречиво говори фактът, че филмът е бил заложен в Дразмахленската популярна банка“.^[27]

 РЕКЛАМА ЗА ФИЛМА ПОД ОРЛОВОТО ГНЕЗДО (1930) 

Други филми

На 1 септември в „Роял“ е показан американският „Грехът на Лаура“ („Scandal“, 1929), „рекламиран до сега като „Скандал“^[28], с Лора Ла Планте и Джон Болъс (чиято най-известна роля е Виктор Мориц, приятелят на Хенри Франкенщайн в култовия „Франкенщайн“ от 1931).

 

1931 ГОДИНА

През цялата година театър „П. К. Стойчев“ продължава своята сценична дейност, а екранът в салона остава пуст. На 21 май Македонското студентско дружество „Вардар“ урежда в салона „траурно утро в памет на падналите за свободата на Македония младежи“.^[29]

 ТЕАТЪР „РОЯЛ“. ЦАРИЦА ЙОАННА И КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ ИЗЛИЗАТ ОТ БЕЗПЛАТНО УТРО С ЕЛХА ЗА БЕДНИТЕ ДЕЦА И СИРАЦИТЕ, УСТРОЕНО ОТ СПОРТЕН КЛУБ   СЛАВИЯ И СЪСТОЯЛО СЕ НА ВТОРИЯ ДЕН НА КОЛЕДА (8.I.1931) – В. „МИР“, г. XXXVII, № 9150, 6.I.1931, с. 2; № 9151, 9.I.1931, с. 2.   

 

1932 ГОДИНА

До средата на месец май върху сцената на театър „П. К. Стойчев“ се играят десетки пиеси, между които „Под старото небе“ на Цанко Церковски (екранизирана още през 1922) – изнесена по време на „възпоменателна вечер“ в памет на автора ѝ, както и „Цар Алкохол“ с Васил Гендов в главната роля. След това рекламите за театъра изчезват от страниците на столичната преса. През лятото най-вероятно са били извършени сериозни ремонтни работи, защото на 1 септември, когато в София се открива официално новият киносезон, в. „Свободна реч“ обявява за „основно ремонтирани“ през „лятната ваканция“ кината „Роял“, „Модерен театър“ и „Пачев“^[30]. По същото време същото издание известява: „Театър „Роял“ (срещу „Военния клуб“) отново отваря вратите си, след изминали вече няколко месеци, използувани за подновяване вътрешната обстановка, както и за инсталиране на най-модерните апарати за прожектиране на говорящи и музикални филми. И така, в най-красивия театър на Балканския полуостров, ще се дават от сега нататък редовни ежедневни представления“^[31]. Оказва се, че освен ремонта на амортизираната зала, фоайетата и коридорите, са извършени и дейности, свързани с инсталирането на звуковъзпроизвеждаща апаратура – нова за „Роял“, но вече работеща в повечето от останалите столични кина.

На 10 септември (събота) кино „Роял“ започва „редовни ежедневни“ прожекции с филма „Тези, които следват мъжете си“ („Morocco“, 1930) на „Парамаунт“ и Джоузеф фон Щернберг с Марлене Дитрих, Гари Купър и Адолф Менжу. До края на годината са показани американските филми „Парадът на любовта“ (1929) и „Един час при теб“ („One Hour with You“, 1932) на Ернст Любич с Джанет Макдоналд и Морис Шевалие, „Табу“ на Робърт Флаерти и Фридрих Мурнау (оригиналната версия от 1931), „Шанхай експрес“ (1932) на Джоузеф фон Щернберг с Марлене Дитрих и Ана Мей Уонг, германските „Любов и сметка“ с Марта Егерт и Густав Фрьолих и „Девойки в униформа“ на Карл Фрьолих, френският „Веселият студент от Париж“ („Il est charmant“), интернационалният „Артисти“ („Gente alegre“) с испанката Розита Морено…

 ЧАСТ ОТ РЕПЕРТОАРА ПРЕЗ 1932 г. 

 

1933 ГОДИНА

„Баражът“

През 1931 г. Българската народна банка (БНБ), за да съхрани запасите си, ограничава закупуването на чужда валута. Това блокира сделките за доставка на филми, които „се извършват в долари“. Съюзът на филмодавците прави „постъпки“, но без резултат^[32]. В началото на 1932 г. мерките „се засилват“. Това ускорява „още повече кризата в кината“^[33]. През пролетта министърът на финансите издава заповед, чиято „първа точка“ забранява „отпускането на чужда валута за покупка на филми и всичко, свързано с тях“. Последват „разпоредби, окръжни и т.н.“, отнасящи се „до деклариране на валутата“^[34]. На 24 март в. „Мир“ известява: „Театър Роял прекратява представленията си понеже вносът на филми не се разрешава“^[35]. На 13 април в „Зора“ обявява, че „след разрешаване вноса на филми Театър „Роял“ се открива отново на Великден [16 април]“^[36]. В края на 1933 БНБ определя „контингента за внос на кинематографически филми“ за следващата година. На „първостепенните софийски кинотеатри“ се разрешава да внасят по 1 филм месечно, а на другите – „още по-малко“. Разрешен е ограничен „контингент“ и на някои доставчици на филми („търговци, които нямат театри“).^[37]

Репертоарът

Това са причините, които принуждават управата на кино „Роял“ да покаже през 1933 г. някои заглавия за втори път: „Тези, които следват мъжете си“, „Парадът на любовта“, „Табу“, „Шанхай експрес“, „Любов и сметка“, „Един час при теб“, „Девойки в униформа“… Останалите филми са „шарени“: американските „Дамският фризьор от Ривиерата“ и „Назад към природата“ с Джанет Макдоналд, „Живот за живот“ („An American Tragedy“, 1931) на Джоузеф фон Щернберг по едноименния роман на Теодор Драйзер със Силвия Сидни, „Голямото блато“ („The Big Pond“, 1930) и „Поручикът с усмивката“ („The Smiling Lieutenant“, 1931, реж. на Ернст Любич) с Клодет Колбер и Морис Шевалие, „Х 27“ („Dishonored“, 1931) на Джоузеф фон Щернберг с Марлене Дитрих, „Помощ, потъваме!“ с Джордж Банкрофт; германските „Веселият ескадрон“, „Курортно изкушение“ по Стефан Цвайг, „Авантюрата на Теа Роланд“ с Лил Даговер, „Песента на Дунава“ с Вили Фрич; френските „Милионът“ на Рене Клер, „Голата жена“ с Одет Флорел, „Двете сирачета“ на Морис Турньор; италианските „Една авантюра в Лидо-Венеция“ и „Химн на слънцето“, датската комедия „Хамлет в девически пансион“ с Крачун и Малчо…

 ЧАСТ ОТ РЕПЕРТОАРА ПРЕЗ 1933 г. 

Нов собственик

Репертоарът на „Роял“ през 1933 г. няма нищо общо с този на „Модерен театър“ – индикация, че след раздялата с П. К. Стойчев собствеността върху киното е преминала в други ръце. И по-специално в тези на „големия банкер и тютюнев търговец Жак Асеов“ – според Васил Гендов^[38]. Жак Хаим Асеов (1896–1982) наистина наследява тютюневата фирма „Фернандес“в Дупница, регистрира „Балкантабак“, а през настоящата година закупува, както се твърди, 865 акции от акционерното дружество^[39], стопанисвало дотогава предприятието, и става негов главен акционер. За директор на киното е привлечен някой си Вентура^[40]. „Роял“ А. Д. пък се превръща във „филмодоставчик“, като започва само да си набавя нови заглавия.

 ЖАК ХАИМ АСЕОВ (1896 – 1982) – СОБСТВЕНИКЪТ НА „РОЯЛ“ ОТ 1933 ДО 1941 г. 

Български кинохроники  

Редом с италианския репортаж „Реч на Мусолини по случай 10-годишнината на фашизма в Италия“ върху екрана на „Роял“ се появяват и няколко български хроники. Те по всяка вероятност са дело на киностудия „Сердика филм“, обединила усилията на двама души – режисьорът Васил Бакърджиев (1906–1980) и операторът Симеон Симеонов (1911–1965), останали за приятели и колеги цял живот като Бакъра и Монката. Тъкмо те влизат във връзка с новата управа на „Роял“ и заснемат няколко репортажа, показани в киното. Един от тях е „Погребението на Сава Огнянов“.^[41]

Роден през 1876 г., големият драматичен актьор умира на 22 март 1933 г. и погребението му се превръща в „значително събитие“. Симеонов решава да бъде актуален и лекомислено обещава пред директора на „Роял“, че репортажът ще бъде готов за показ още същия ден. Сутринта Монката снима поклонението, а от 14:00 часа самото погребение. За да ускори съхненето на позитивното копие, той поставя твърде близо до горящата в лабораторията печка рамката, върху която е опъната лентата. Сетне грабва такси и точно в 21:00 предава филма на прожекциониста. „Започна филмът – припомня си Симеонов незабравимата вечер, – минават надписите, първите сцени с поклонението пред саркофага и ето на екрана се появи едър план на Огнянов, но... илюзия ли е това?... Като че ли той намигна, бърчи челото си и прави някакви гримаси… В следващата сцена, където изнасят тялото на покойника от Народния театър, картината стана още по-странна – колоните на театъра застрашително се огънаха. Когато погребалното шествие минава през Лъвовия мост, работата взе наистина чудноват вид – лъвовете от моста, околните къщи взеха да се огъват“^[42]. Оказва се, че при скоростното сушене на лентата емулсионният ѝ слой се е размекнал от високата температура и на места леко е потекъл.

Единствено мемоарите на Симеон Симеонов свидетелстват за показа на филма в киното, подобен факт печатът не отбелязва – навярно поради попадането на датата на погребението (25 март) в периода от 24 март до 16 април, когато „Роял“ прекратява своите представления. Затова пък пресата отбелязва появата там на българските ленти „Изгледи от Варна“^[43], „Гостуването на Исмет паша и Ружди бей в България“^[44] и „Унгарският министър-председател г. Гьомбьош в София“^[45]. Съдържанието на първата ще да е отговаряло напълно на заглавието ѝ, докато втората проследява официалното посещение у нас (София, Търново, Варна) на турския министър-председател (1925–1937) Мустафа Исмет Иньоню, чиято майка е раждана в Разград, и министъра на външните работи (1925–1938) на републиката Ахмед Тефик Рющю Арас, осъществено от 20 до 23 септември. Точно след един месец филмът се появява върху екрана на „Роял“ и остава там цели 8 дни – от 23 до 30 октомври!

Третият репортаж също отразява визита на чуждестранен държавник – Дюла Гьомбьош, министър-председател на Унгария от 1932 до 1936 г.. По време на пребиваването си у нас (26–28 октомври) той е придружаван от своя министър на външните работи Калман Каня (Kálmán Kánya). Двамата (а и цялата унгарска делегация) биват посрещнати изключително топло. Дюла Гьомбьош (също както Исмет Иньоню) е приет на аудиенция от цар Борис III. Филмът „Гостуването на Гьомбьош“ бива прожектиран в „Роял“ още на 28 октомври, задържайки се там до 4 ноември.

 ИЗВЕСТИЯ ЗА КИНОХРОНИКИТЕ „ГОСТУВАНЕТО НА ИСМЕТ ПАША И РУЖДИ БЕЙ В БЪЛГАРИЯ“  И „УНГАРСКИЯТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Г. ГЬОМБЬОШ В СОФИЯ“ 

Кой е бил експедитивният кинооператор, осъществил тези снимки? „Изгледи от Варна“ навярно е дело на някой от кинаджиите, работещи по това време в крайморския град. Заглавията на двата репортажа обаче не се споменават от Васил Бакърджиев във филмографията на „сердикаджиите“. Печатът свидетелства за направени по време на посрещането на Дюла Гьомбьош фотографии (и в Пловдив^[46], където влакът, довеждащ гостите от Цариград, спира за малко, и в София^[47]), но за киноснимки и дума не се обелва. Единствено Минко Балкански мимоходом споменава в мемоарите си, че е „снел“ кинохрониката „Исмет Инюню“.^[48]

Киноромани

За друга една интересна инициатива на управата на „Роял“ разказва увлекателно Васил Гендов. „За да вкарат наивниците в киното“, притежателите на салони „бяха принудени да търсят най-различни трикове – пише той в мемоарите си. – В това отношение кино „Роял“ на Жак Асеов излезе най-находчиво. Той организира издаването на киноромани. За тази цел той ангажира известния на времето журналист Гриша Григориев от в. „Зора“, комуто възложи написването на киноромани в подлистници върху сюжета на предстоящия филм, след като колоните от вестника са откупени за въпросните киноромани. Кинороманът протичаше в 20–30 броя, като перото на автора наистина конкурираше перото на автори като Едгар Уолес, Конан Дойл и др. В една форма, която подчертаваше и увеличаваше особеностите в развитието на действието, като се даваше особено място на сексуалните преживявания на парижките демимонденки или перверзни синове на милионерите от Лондон и Париж, на демоничната красота на актриси като Вивиян Романс или Жозефина Бекер с техните изключителни физически особености като крака, бедра, бюст и всичко онова, което може да дразни сексуалните подбуди в мъжете. И когато усещанията на читателя бяха напълно раздразнени, се появяваха афишите с името на филма, който отговаряше на името на киноромана с прибавката към афиша: „по киноромана на в. Зора“. И какво следваше? Кино „Роял“ в продължение на седмици се задръстваше от публика, дошла да задоволи своето възбудено любопитство за края. След това идваха втори, трети киноромани и така потокът от злато се вливаше в касите на банкера Асеов, а покрай него и на директора Вентура, и на автора на кинороманите, който все пак получаваше по нещо от благодетелния банкер за насърчение. Тази система изглежда се хареса и на някой от конкурентите, защото и в други вестници започнаха да излизат подобни киноромани за други кинотеатри“.^[49]

Върху „колоните от вестника“ в течението през тази година не се срещат „киноромани“, но в постоянната си рубрика „Библиотека на „Зора“ изданието без прекъсване отпечатва романи, сред които „Чифликът край границата“ на Йовков и „Възкресение“ (1899) на Толстой.

 

1934 ГОДИНА

В началото на годината „баражът“, с който БНБ ограничава филмовия внос, бива премахнат. След дълго очакване идва „свободният внос“, целулоидният пазар живва…

 В „РОЯЛ“ ЧЕСТО СЕ ПРОВЕЖДАТ СЪБРАНИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ. 

Репертоарът

В „Роял“ американските заглавия продължават да преобладават: „Защото те обичам“ („As You Desire Me“, 1932) с Грета Гарбо, „Бялата сестра“ с Кларк Гейбъл, „Любов в Америка“ („La grande mare“, 1930) с Клодет Колбер и Морис Шевалие – „европеизираната“ версия на „Голямото блато“, прочутият „Скарфейс“ с Пол Муни… Дъглас Феърбанкс се появява в английския „Екатерина Велика“ („The Rise of Catherine the Great“, 1934) на Александър Корда. Показана е поредица от „трикфилми“ – рисувани, цветни, колорирани: „Вълшебната флейта“ на Уолт Дисни, „Страшният сън на Мики“, „Пролетни звуци“, „В царството на сънищата“…

Германските продукции също имат своя значителен дял в репертоара: „Не си играй с огъня“ или „Не си играй с любовта“ („Liebe muss verstanden sein“, 1933) – музикална комедия с Георг Александър, „Горе главата“ с Анабела и Густав Фрьолих, „Либелай“ на Макс Офулс с Магда Шнайдер (майка на Роми Шнайдер и слабост на Фюрера) и Олга Чехова („шпионка на Сталин“ и „любимка на Хитлер“), „Кайзер валс“ на Фридрих Зелник, „Ще бъдеш моя“ с Магда Шнайдер и Вили Форст…

Авторитетът на френското кино защитават „Ординарецът“ на Виктор Туржански по Мопасан, „Клетниците“ (Франция) по Виктор Юго с Хари Бор и Шарл Ванел, „Казанова“ с Иван Мозжухин, „Орлицата на Ливан“ с Жан Мюра и Шахатуни, „Старият каналия“ на Анатол Литвак с Хари Бор, „Съзаклятниците“ с Пола Негри… Интерес предизвикват още австрийският „Пролетни гласове“ с музика на Оскар Щраус и съветските „На заточение“ по „Записки от мъртвия дом“ на Достоевски и „Тихият Дон“ на Олга Преображенская…

 ЧАСТ ОТ РЕПЕРТОАРА ПРЕЗ 1934 г. 

„Песента на Балкана“

На 3 декември (понеделник) в „Роял“ се състои премиерата на филма „Песента на Балкана“. Негов автор (сценарист и постановчик) е П. К. Стойчев, който още през пролетта решава да „направи нов говорящ филм от много голям мащаб“^[50] с участието на „нашите първи артисти“^[51]. За целта от Югославия у нас пристигат (вероятно през лятото) хърватският кинооператор Йосип Новак и сръбският звукорежисьор Стефан Мишкович, които „донасят свои снимачни и тонапарати“^[52]. „Голямата инициатива“ изисква и големи средства, осигурени след като Теодорина Стойчева, съпругата на П. К. Стойчев, „ипотекира собствената си къща в журналистичния квартал на филмовото дружество „Роял“^[53]. Външните снимки са осъществени в София, селата Лъджене и Чепино (днес квартали на Велинград), Буново и Красно село, а част от вътрешните – върху сцената на „Роял“, „през нощта след редовните представления“, като работата е продължавала до „късно сутринта на другия ден“^[54]. Заснетият материал бива лабораторно обработен, монтиран и озвучен в УФА, а прожектиран за първи път на 29 ноември в „един от най-големите берлински кинотеатри „Мармор-хаус“.^[55]

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ПЕСЕНТА НА БАЛКАНА (1934) 

„Песента на Балкана“ бива „посрещнат при едно повишено настроение“ и остава върху екрана на „Роял“ до 16 декември! „Въпреки материалния успех на филма“, обиколил „всички екрани на страната“, „големите разходи не са били погасени – уверява Васил Гендов, – а всички приходи са били задържани от фирмата Жак Асеов…, като Стойчев остава длъжник на Асеов. Задължението се погасява много бавно и едва през 1943 година след смъртта на П. К. Стойчев дългът се изплаща от личните средства на Теодорина Стойчева. Въпреки изплащането на целия дълг филмът не е бил върнат на собствениците“.^[56]

 ПРЕСАТА НЕ ПРОПУСКА ПОЯВАТА НА ПЕСЕНТА НА БАЛКАНА. 

 

1935 ГОДИНА

През годината върху екрана на киното минават средно по три филма месечно. Отново преобладават американските, но повечето тях са представени с „френски говор“: „Безсмъртна любов“ („Berkeley Square“, 1933) с Лесли Хауърд, „Звездата на Мулен Руж“ с Констънс Бенет, „Граф Монте Кристо“ – гастролирал цели три седмици, „Бягството на влюбените“ („Fugitive Lovers“, 1934) с Робърт Монтгомери, „Нана“ по Емил Зола с Ана Стен, „Брачна нощ“ на Кинг Видор с Ана Стен и Гари Купър… Най-сетне (през октомври^[57]) се появява и филм по някой от „кинороманите“, за които споменава Гендов – „Възкресение“ („We Live Again“, 1934) на Рубен Мамулян с Ана Стен и Фредрик Марч. В интерес на истината – пресата не известява, че творбата на Толстой е „романизирана“ от „Зора“, но, както вече бе споменато, тя бива отпечатана там…

„Шестте жени на Хенрих VIII“ е прочутата британска продукция „The Private Life of Henry VIII“ (1933) на Александър Корда с Чарс Лотън, „В плен на дявола“ („Le diable en bouteille“) е френско-германска екранизация по разказа „The Bottle Imp“ (1891) на Робърт Луис Стивънсън, в която участват  Кети фон Наги и Пиер Бланшар, „Буря“ („Гроза“) също е адаптация, но по едноименната драма на Александър Островски, осъществена от Владимир Петров за Ленинградската фабрика „Союзфильм“ (бъдещата Киностудия „Ленфильм“), където също греят звезди като Варвара Масалитинова, Алла Тарасова, Михаил Царьов, Михаил Жаров…

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ФИЛМИТЕ В КИНО „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1935 г. 

Френски филми са „Без дом“ („Sans famille“, 1934) на Марк Алегре – екранизация по романа на Ектор Мало, „Очи чорние“ („Les yeux noirs“, 1935) на Туржански със Симона Симон, Хари Бор и Жан-Пиер Омон, „Щастието“ с Габи Морле и Шарл Боайе, рекламиран като „любовна драма от Анри Бернщайн, романизирана в „Зора“^[58]… Германски музикални комедии са „Сън в зимна нощ“ на Геза фон Болвари с Магда Шнайдер, „Малкото вариете“ („Vorstadtvariete“) с Луизе Урлих и Ханс Мозер, към които би могъл да се причисли и австрийският „Епизод“ с Паула Весели…

„Старият и младият крале“ е „една от най-скъпите и сполучливи постановки на германската кинопродукция за 1935 г.“^[59]. Сценаристката на филма Теа фон Харбоу, съпругата и съратницата на великия Фриц Ланг, разказва историята на грубия и тираничен кайзер Фридрих Вилхелм I (Емил Янингс), който презира своя син и престолонаследник Фридрих II (Вернер Хинц) заради неговия интерес към френската литература и изкуство и пълната му незаинтересованост към войната и лова. Поради това младежът планира бягство във Великобритания, но е задържан, затворен и предаден в ръцете на баща му…

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1935 г. 

Редом с игралните се прожектират и много анимационни трикфилми (звукови и цветни) – предимно на Уолт Дисни: класическият „Утринна симфония“, „Доброто дело на Мики“, „Мики и канарчетата“, „Работилницата на Дядо Коледа“, чийто главен герой е Мики Маус, „Хензел и Гретел“, „Трите прасенца и Кумчо Вълчо“, „Ноевият ковчег“…

„От понеделник – информира през юли „Мир“ – в театъра ще функционира новоинсталираната специална охладителна вентилация“^[60]. След няколко дни изданието уверява, че „театъра е приятно охладен чрез специална мощна вентилация“^[61]. Още от пролетта пък основният филм бива придружаван всяка седмица от „нов световен топреглед“^[62], който се оказва „Фокс-мувитон“.^[63]

Български кинопрегледи?

За съжаление, печатът не обелва и дума за присъствието на български регулярен кинопреглед върху екрана на „Роял“. А и Васил Гендов^[64], и Васил Бакърджиев^[65], и Симеон Симеонов свидетелстват, че тъкмо през 1935 г. „Сердика филм“ започва производството („за първи път у нас“) на кинохроники, които, обединени под наименованието „Преглед на кино Роял“, радват зрителите на киното – „на всеки две седмици в първо време и малко по-късно седмично“ (според Гендов). Производствените разходи за „журналите“ (с дължината от по 250–300 м.) се поемат от дирекцията на „Роял“. Бакърджиев и Симеонов са получавали по 20 лева за метър материал (готов за прожекция) и „малък процент при експлоатацията му в провинцията. По този начин те са достигали до 60 лева на изработен метър“.^[66]

Броят на випуските не е уточнен – варира от 6–8 до 15–20 (Симеонов твърди, че те излизат в продължение на 6 месеца). Това, че кинопрегледът стават седмичен „увеличава страничните разходи по производството, които не са били погасявани от кино „Роял“. Ето защо Бакърджиев и Симеонов „се виждат принудени да го спрат поради невъзможността да покрият разходите“ (Гендов). Същите причини за края на инициативата посочва и Симеонов: „Но материалните приходи са твърде слаби, а поради забраната на цензурата на някои обекти, ний сме принудени да прекратим начинанието“.^[67]

„За съжаление от това начало на кинохрониката у нас няма запазена нито една материална следа дори в един кадър – позитив или негатив“ – тъжно заключава Гендов. Затова и съдържанието на кинопрегледите остава загадка. Логично е да се предположи, че те са включвали актуални репортажи, отразяващи по-значимите събития в обществения, политическия и културния живот у нас (най-вече в София).

 

1936 ГОДИНА

През първите шест месеца на годината „Роял“ показва двадесетина филма, по-интересните от които са американските: „Златни къдрици“ и „Дъщерята на бунтовника“ с Шърли Темпъл, „Бунт в Индия“ с Роналд Колман, „Никога вече жени!“ („No More Ladies“, 1935) с Джоан Крофорд и Робърт Монтгомери, „Светът върви напред“ на „Фокс“, „Миражът на любовта“ („Here’s to Romance“, 1935) с Нино Мартини – „най-големият съвременен тенор, премиерът на Ню-йоркската Метрополитен-опера“… Френското кино бива представено от „изключителната по грандиозност“ продукция „Кьонигсмарк“ на режисьора Морис Турньор по едноименния роман на Пиер Беноа, салонната мелодрама „Гондолата на химерите“ по Морис Декобра, „Бурни страсти“ с Шарл Боайе и Одет Флорел… „Разочарование“ пък е филм с Емил Янингс – „колосът на германското драматическо изкуство“!

 ЧАСТ ОТ РЕПЕРТОАРА ПРЕЗ 1936 г. 

Големият ремонт

В края на лятото прожекциите прекъсват за пет месеца, през които бива започнат „големия ремонт“, за който известява списваният от Стефан Гендов (брата на Васил Гендов) в. „Народен театър“. С „грандиозния“ филм „Песен на радостта“ на 30 ноември (понеделник) се „открива“ (и то „тържествено“) кино-театър „Роял“ – „най-елегантния и акустичен салон“, „който притежава най-съвършения тон-апарат“^[68]. Актът е охарактеризиран като „един рядък праздник на киното“ и „най-голямото театрално събитие на сезона“^[69]!

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1936 г. 

 

1937 ГОДИНА

През януари „Роял“ „изнася“ поредната „музикална продукция“ – „безсмъртната Бетховенова девета симфония“ прозвучава във „Финален акорд“. По този повод в. „Народен театър“ изразява мнението, че „дирекцията на кино-театъра заслужава пълна похвала за своята вещо и художествено изпълнена задача“^[70]. Така започва поредица от френски филми, които доминират в репертоара през годината: две творби на Марсел Л’Ербие – „Вратата на океана“ („La Porte du large“, 1936) с Марсел Шантал и Жан-Пиер Омон и „Огнената нощ“ („Nuits de feu“) по романа „Живият труп“ на Толстой; шпионският „Госпожица Доктор“ („Mademoiselle Docteur“ или „Salonique, nid d’espions“) на Георг Вилхелм Пабст с Пиер Бланшар и Луи Жуве;  „Страхът“ на Виктор Туржански по Стефан Цвайг с Шарл Ванел; „Бетховен“ или „Великата любов на Бетховен“ на Абел Ганс с Хари Бор и Жан-Луи Баро; „Неприятелката“ на Макс Офюлс; „Умни жени“ (Франция) на Жак Федер с Луи Жуве; „Островът на вдовиците“ с Марсел Шантал и Пиер Реноар; „27, rue de la Paix“ с Рене Сен-Сир (майката на кинорежисьора Жорж Лотнер), Жан Галан и Жул Бери, чието заглавие очевидно не се харесва на управата на киното и затова тя организира конкурс „за намиране най-сполучливо име на същия филм“, обявявайки солидна награда от 2000 лева!^[71]

Задокеанската киноиндустрия бива представена от Джоан Крофорд и Гари Купър с „Осъдени да живеят“ („Today We Live“, 1933), но и от Уолт Дисни и Мики Маус с „Гранд Опера“ и „Симфоничен концерт“ („Music Land“)…

Музикален филм е и германският „Концерт в двореца“ с Марта Егерт, а австрийският „Бургтеатър“ с Олга Чехова и Вернер Краус се опитва да надникне „зад кулисите“ на прочутия виенски храм на Мелпомена. Увлекателният разказ е плод на „гениалната режисура на Вили Форст“.

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ФИЛМИТЕ В КИНО „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1937 г. 

Първият художествен дублаж у нас

Също австрийска изработка и също филм с Олга Чехова е „Маня“ („Manja Valewska“), охарактеризиран от Васил Гендов като „монопол на театър Роял“, а и прожектиран там на 19 април^[72]. Седмичното филмово списание „Илюстровано кино“ пък го квалифицира като „първата европейска продукция с български говор“. Защото тъкмо покрай показа на тази драма, поставена от Йозеф Ровенски („Виенският майстор“ е раждан в Прага), тандемът Георги Парлапанов и Кирил Попов осъществява първия у нас художествено-артистичен дублаж. Оказва се, че филмът „Маня“ е на български език „от началото до край“, след като бива озвучен от актьорите на Народния театър Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Милка Стубленска, Георги Стаматов, Асен Камбуров, Борис Ганчев, Аспарух Темелков и Христо Коджабашев, вещо ръководени от кинорежисьора Александър Вазов. „Европейските артисти са дублирани от достойни български колеги“ – уверява „Илюстровано кино“, допълвайки патриотично, че предимството на творбата „се състои в нейния български говор“. „Ето какъв нов свят на тонфилмовото изкуство, създаден от българи, ще видим на екрана“ – заключава възторжено изданието^[73]. „Въпреки големия успех на филма тази система на превод на чужди филми на български език не се повтори вече у нас“ – спомня си Васил Гендов, който квалифицира дублирания „Маня“ като „българска версия“ на „чужд филм“.^[74]

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1937 г., ВКЛЮЧИТЕЛНО И ТОЗИ НА „МАНЯ“ 

„Подписването на сръбско-българския пакт за вечно приятелство“

На 24 януари (неделя) Югославия и България сключват в Белград „пакт за вечно приятелство и нерушим мир“, подписан от министър-председателите на двете страни Милан Стоядинович и Георги Кьосеиванов. На 8 февруари (понеделник) в „Роял“ е прожектиран репортажът „Подписването на сръбско-българския пакт за вечно приятелство“^[75] – като „отделно филмче“ в „Световен преглед“, заснето най-вероятно от оператори на УФА. „Филмът представя сцени от пътуването, посрещането и пребиваването на министър-председателя и българската делегация в Белград, както и самото подписване“.^[76]

„Гергьовденски парад“ На 6 май бива тържествено честван Денят на храбростта. Пред официалния вход на сградата на Народното събрание под звуците на гвардейската музика дефилират представители на трите рода оръжие, жандармерия, инженерни части, трудоваци, опълченци, юнаци, скаути, колоездачи, „в хубав ред“ преминава и пожарната команда, над главите на множеството прелита „ято аероплани“… Този „величествен празник на българската войска“ привлича вниманието и на журналистическото войнство. „Фотографи и кинооператори от цяла Европа бяха нагласили своите апарати и заедно с целия народ трепетно очакваха задаването на първите военни колони“.^[77]

Работата на споменатите „кинооператори“ е дала резултат, за който на 24 юли пръв известява в. „Мир“ в рубриката си „Новини и съобщения“: „Тази сутрин в кино-театър „Роял“ пред поканени бе прожектиран филмът по Георгьовденския парад в София“^[78]. На другия ден в. „Зора“ помества обширен текст, гласящ: „Вчера [24 юли] преди обед в кинотеатър „Роял“ пред ограничен брой поканени лица бе прожектиран за първи път филмът, представляващ последния Гергьовденски парад на войските на столичния гарнизон. В театъра присъствуваха: военния министър г. ген. Хр. Луков, началник щаба на армията ген. Пеев , началника на пловдивския гарнизон ген. Марков, ген. Русев – директор на въздухоплаването, и полк. Байдев, от свитата на Н. В. Царя – Жечев, Бърдаров и други представители на печата. Филмът, който трае близо три четвърти час, е работен у нас при нашите доста примитивни условия за подобна работа. Въпреки това, той е много добър и издържан във всяко отношение. Режисурата и техническото ръководство е било в ръцете на Щаба на армията, музикалното на г. Божинов, а в снимането са се редували г. Темелков [Ангел Темелков е уредник на кинолабораторията при Държавното ученическо кино в София], Константинов, Мишкович, Балкански и други. Първата част на филма съдържа зарята с церемониали, но обогатени из миналото на нашата армия и нейните подвизи. Следва самият парад и предаването на новите знамена на армията от негово величество Царя, като тук почти всички снимки са направени много добре и са ефектни в всяко отношение. Към филма са прибавени още и прощаването със старите знамена в пехотните казарми. И тук преобладават мили сцени, които будят скъпи и хубави спомени. Доколкото знаем, филмът е предназначен за филмиране пред широките маси. Заслужава пълна похвала, защото филми от рода на горния са рядкост у нас, а са възпитателни във всяко отношение“.^[79]

 ЧАСТ ОТ СНИМАЧНИЯ ЕКИП НА ФИЛМА ГЕРГЬОВДЕНСКИ ПАРАД – ХРИСТО КОНСТАНТИНОВ, СТЕФАН МИШКОВИЧ И МИНКО БАЛКАНСКИ 

„Широките маси“ също виждат филма, показан отново в „Роял“, но на 11 октомври^[80]. Кинохрониката оцелява по друмищата на неумолимото време и днес, озаглавена „Гергьовденски парад“ (762 м., 26 мин.) се съхранява в БНФ.

На 15 май в. „Мир“ съобщава: „Пръв в София театър Роял от снощи представя вече „Тържествата по коронацията на английския крал“ – „тонфилм, снет от специалната служба на Фокс-Мувитон световен преглед“. Става дума за церемонията, състояла се само преди три дни (на 12 май), узаконила възкачването на британския трон на крал Джордж VI. Рекламата уверява още, че репортажът е „изчерпателен, величествен, извънредно сполучлив“.^[81]

 

1938 ГОДИНА

Нищо ново през годината, в която отново преобладават френските заглавия: „Бурята“ с Мишел Морган, Жан-Луи Баро и Шарл Боайе, „Крадец на жени“ на Абел Ганс, „Затвор без решетки“ на Леонид Моги, „Станционният надзирател“ на Виктор Туржански по едноименната повест на Пушкин с Хари Бор, „Неапол под огнени целувки“ („Naples au baiser de feu“) с „прочутия тенор“ Тино Роси и Мишел Симон – Великденската премиера на „Роял“, два филма на Морис Турньор – „Патриот“ с Хари Бор и Пиер Реноар и „Катя“ с Даниел Дарийо…

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1938 г. 

Европейската репертоарна политика продължават още италиано-германският „Майчина песен“ на Кармине Галоне с певеца Бениамино Джили (един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство) и чехословашкият „Върху плаващия лед“ („Lidé na kře“) на Мартин Фрич с Лида Баарова (макар и славянка тя е слабост на Йозеф Гьобелс) – екранен пренос на едноименната пиеса на Вилхелм Вернер, номиниран за „Най-добър чуждестранен филм“ на V международен кинофестивал във Венеция.

Салонът продължава да бъде ползван за обществени мероприятия – учениците от III софийска прогимназия „Граф Игнатиев“ организират „забава-концерт“^[82], ученичките от I софийска девическа гимназия изнасят своя „обичаен концерт“^[83], Софийското градско просветно дружество свиква „обща педагогическа конференция“...^[84]

 КИНАТА В СОФИЯ 1938 – 1939 

 

1939 ГОДИНА

Програмацията на „Роял“ остава в рамките на традицията. Французите отново са начело: три криминално-шпионски филма с Вивиян Романс – „Гибралтар“ на руския режисьор Фьодор Оцеп, „Бялата робиня“ („L’Esclave blanche“) с Джон Лодж и „Среднощно приключение“ („La Tradition de minuit“), два с Мишел Симон – „По наклонена плоскост“ и „Край Сена“ („Belle Étoile“) с Мег Лемоние и Жан-Пиер Омон, „Огнена земя“ на Марсел Л’Ербие с Тито Скипа, „Луиза“ на Абел Ганс с Грейс Мур, „Сеньор Макс“ на Жан Реноар по „Човекът-звяр“ на Емил Зола със Симона Симон и Жан Габен, „След полунощ“ („Retour à l’aube“) по разказа „Между 6 и 6“ („Between 6 and 6“) на Вики Баум с Даниел Дарийо, „Светлините на Париж“ с Тино Роси, „Целомъдрената Сузана“ с Мег Лемоние, Ремю и Анри Гарà, „Изстрел“ („Coups de feu“) по едноименната повест от 1830 на Пушкин с Мирей Бален, Реймон Руло и Еме Кларион…

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ФИЛМИТЕ В КИНО „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1939 г. 

„След седмия развод“ на Ернст Любич с Клодет Колбер и Гари Купър, „Тайната на младия лекар“ („The Secret of Dr. Kildare“) с Лайънел Баримор и „Съпружеска тройка“ („Wife, Husband and Friend“) с Лорета Йънг, Бини Барнс и Уорнър Бакстър са американски продукции, „Севилският бръснар“ – испанска, а „Циганката от пустата“ („Zwischen Strom und Steppe“) на Геза фон Болвари – германо-унгарска…

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1939 г. 

„Министър-председателят Кьосеиванов в Турция“

Като приложение „към програмата“ е прожектиран германският документален филм „Модерната техника на ски спорта“^[85]. Появяват се и два български кинорепортажа: „Министър-председателят Кьосеиванов в Турция“ и „Големият Гергьовденски парад“. От 16 до 21 март българският премиер Георги Кьосеиванов, придружаван от съпругата си, посещава официално Турция – Истанбул и столицата Анкара, където бива горещо посрещнат от президента (председателя на републиката) Исмет Иньоню, от министър-председателя на Турция и от министъра на външните работи. В Истанбул малобройната българска делегация отсяда в елитния хотел „Пера палас“, а в столицата гостите са настанени в хотел „Анкара палас“. За това, че част от визитата е била отразена от нечия кинокамера, свидетелства в. „Зора“^[86]. Чий е бил снимачният апарат? Не се знае. Но се знае, че филмът е показан на 27 март в „Роял“.^[87]

 ВИЗИТАТА НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ГЕОРГИ КЬОСЕИВАНОВ В ТУРЦИЯ БИВА ОТРАЗЕНА ОТ ПРЕСАТА. 

„Големият Гергьовденски парад“ пък е отразявал традиционното шествие, с което на 6 май за пореден път е бил отбелязан Денят на храбростта. В „Роял“ репортажът бива прожектиран на 22 май^[88]. „Филмът е снет под ръководството на щаба на армията“ – уверява в. „Зора“^[89], „той представлява величествена гледка“ – допълват пловдивските вестници „Борба“ и „Воля“, рекламирайки филма под титула „Грандиозният Гергьовденски парад на 6 май т. г. в София“.^[90]

 

1940 ГОДИНА

„Френската вълнà“ продължава да залива „Роял“: „Загубеният рай“ на Абел Ганс с Фернан Граве, „Неумолима съдба“ („L’homme du Niger“) с Хари Бор и Виктор Франсен, „Тя и двамата“ („Variétés“, 1935) с Анабела, Жан Габен и Фернан Граве, „Буря над Париж“ („Tempête sur Paris“) с Арлети и Ерих фон Щрохайм, „Една единствена нощ“ („Nuit de décembre“, 1939) с Рене Сен-Сир и Пиер Бланшар, „Три валса“ – „по знаменитата комична оперета на Оскар Щраус“, „Монмартър“ („Dédé la musique“) с Ани Верне и Албер Прежан, два филма с Едвиж Фьойер – комедията „Емигрантката“ и драмата „Забранено щастие“ („Sans lendemain“) с Жорж Риго… Покрай тези заглавия минава и документалният „Последните дамски моди в Париж“.

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ФИЛМИТЕ В КИНО „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1940 г. 

Холивуд представя „Само ангелите имат крила“ на Хауърд Хоукс с Джин Артър и Кари Грант, романтичната комедия „Веднъж се сал живей“ („You Can’t Take It with You“, 1938) на Франк Капра с Джин Артър, Джеймс Стюарт и Лайънел Баримор, „Певицата от кабарето“ („Born to Dance“, 1936) на МГМ с Вирджиния Брус, „Танцьорката от Сан Диего“ с мексиканската звезда Долорес дел Рио, „Крадла на мъже“ („The Amazing Mr. Williams“) с Джоан Блондел и Мелвин Дъглас, „Райската птица“ („Hitting a New High“, 1937) на Раул Уолш с „чародейната колоратурна певица“ Лили Понс…

„Кралица Виктория“ („Victoria the Great“, 1937) е пищна английска историческа продукция с „гениалната Ана Нигъл (английската Сара Бернар)“, а „Момичето от хотела“ („Das Abenteuer geht weiter“) е немска любовна мелодрама с Тео Линген, Паул Кемп и Рихард Романовски.

През април „Роял“ показва „към програмата“ репортажа „Един от триумфите на Дан Колов“^[91], а през лятото управата на киното уверява, че „Роял“ е най-приятно охладения салон в София“.^[92]

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1940 г. 

 

1941 ГОДИНА

На 20 януари българското правителство слага край на своята политика на неутралитет, като решава страната ни да се присъедини към Тристранния пакт (военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония).

Законът за защита на нацията

От 23 януари влиза в сила Законът за защита на нацията, с който министър-председателят Богдан Филов търси разрешение на т. н. „еврейски въпрос“. Разпоредбите на закона забраняват на лицата от еврейски произход да бъдат приемани за български поданици, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се откупуват от военна служба… Постановени са ограничения за имотите, за професионалната и стопанска дейност, въвежда се извънреден данък върху еврейското имущество…

Законът за защита на нацията засяга пряко Жак Асеов, който още през 1940 г. започва ремонт на залата. Съставът на УС на „Театър Роял“ АД бива изцяло подменен. Негови нови членове стават Димитър Григориев, Димитър Тодоров и полковник Адам Трънка.

 ДИМИТЪР ГРИГОРИЕВ – НОВИЯТ СТОПАНИН НА „РОЯЛ“ 

Въпреки това животът в киното продължава. Продължава и показът на френски филми: величествената историческа продукция „Лионският куриер“ с Пиер Бланшар, възкресяваща „случка от времето на великата френска революция“, „Госпожа Лафарж“ с Марсел Шантал, Пиер Реноар и Реймон Руло, „Московски нощи“ по Пиер Беноа… Американски са музикалните „Романс“ с Мелвин Дъглас и Грейс Мур („примадоната на нюйоркската Метрополитен опера“) и „Момичето от север“ (1937) със Соня Хени и Тайрон Пауър, а и „Парижката лудетина“ („The Rage of Paris“, 1938) на Хенри Костър с Даниел Дарийо.

Германски и унгарски филми

С присъединяването ни към Пакта чувствително нараства броят на германските (предимно на „Тобис“) и унгарските филми: биографичния „Бах“ („Friedemann Bach“) на продуцента Густаф Грюндгенс (немски режисьор и актьор – първообраза на главния герой на филма „Мефисто“ на Ищван Сабо), „джазовата оперета“ „Само ти“ с Паул Кемп, „Аз обвинявам“ с Паул Хартман, комедията „Каприоли“ („Kapriolen“, 1937) със съпружеската двойка Мариане Хоппе и Густаф Грюндгенс, „Две жени вкъщи“ с Рожи Баршони и Маргита Дайка, „елегантната салонна драма“ „Дъщерята на Негово Превъзходителство“ с „очарователната“ Зита Селецка („най-блестящата звезда на Будапеща“), „Елате на първи“ с Пал Явор и Антал Пагер…

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ФИЛМИТЕ В КИНО „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1941 г. 

В „Роял“ сравнително редовно се прожектират и германски кинопрегледи – като випуските на „Световен тонпреглед УФА“, показващи влизането на германските войски в Белград, Загреб и Солун, превземането на Атина, напредването на немци и италианци през Македония… Там на 12 май бива показан и репортажът „Н. В. Цар Борис на посещението при г. Хитлер в германската главна квартира“.^[93]

„Български орли“ – на 15 септември (понеделник) в кино „Роял“^[94] (но още в „Модерен театър“ и „Пачев“) се състои премиера на патриотичния „Български орли“ на Борис Борозанов. В него участват актьорите Ирина Тасева, Никола Икономов, Кирил Василев, Йордан Сейков, Зора Огнева, която изпълнява романса „Любовта е дим от папироса“ по текст на Яна Язова… „Български орли“ очевидно има успех, защото се задържа до 27 септември^[95] върху екрана на „Роял“.

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1941 г. 

Отново български кинопрегледи

„Едва в навечерието на Новата 1941 г. дирекцията на кино „Роял“ пуска друг тон-филмов преглед. И него сполетява съдбата на предишните – пише киноисторикът Александър Александров в статията си „Документално кино 1910–1944“. – Няколко месеца по-късно група кинодейци начело с Б. Грежов започват снимането на собствен киножурнал. След първите няколко броя той преминава в ръцете на контролираната от държавата фондация „Българско дело“ и става проводник на официалната политика. Кинопрегледът „Българско дело“ излиза чак до 9 септември“^[96]. За съжаление, никъде в пресата от тази година не се споменава за български кинопрегледи в „Роял“.

Но в БНФ се съхранява кинопреглед на „Арфа-филм“ – „командитно дружество Борис Иванов“ за производство на „български звукови филми“, „обществени и стопански филмови хроники“ и „търговски филмови реклами“. Той съдържа три обекта: честването на празника на мини „Перник“ – 1 ноември 1940, наводнението в Свиленград и отбелязването на Никулден (на 19 декември тогава) – патронния празник на българските търговци^[97]. На 31 март 1941 е учредена Фондация „Българско дело“. В рамките на тази пропагандна институция бива обособен отдел „Филми“, който подхваща същинска работа (производството на кинопрегледи) чак през 1942 г. Дотогава обаче фондацията означава със своята емблема 25 кинопрегледа от 1941 г., без те да са „нейна собственост и всъщност отразяват все още дейността само на филмовия и издателския отдел на Дирекцията на националната пропаганда“^[98] (основана на 7 март 1941). Така „Българско дело“ наследява филмите на Дирекцията, като поема задължението да ги разпространява.

„Творчески ръководител на кинохрониката е Борис Грежов“^[99], който през 1941 г. привлича за работа четирима оператори: Стефан Петров, Петър Юрицин (заснел споменатия „Български орли“), Георги Парлапанов и Асен Чобанов^[100]. Предполагам, че това е съставът на онази „група кинодейци“, които „начело с Б. Грежов започват снимането на собствен киножурнал“, а и осъществяват кинопрегледите на споменатата „Арфа-филм“.

 

1942 ГОДИНА

През годината киното рекламира в най-авторитетните софийски вестници – „Заря“, „Зора“, „Мир“, „Утро“… Филми на Тристранния пакт

Изброените всекидневници свидетелстват, че в „Роял“ германските филми се ширят на воля: „Танц с кайзера“ на Георг Якоби с Марика Рьок – задържал се на екрана цели три седмици, „Валсов сън“ на Геза фон Болвари с Магда Шнайдер, Вили Форст и Тео Линген, „изящната“ съвременна драма „Жената с две лица“ – жизнерадостен спектакъл, по време „на всички представления“ на който „свири Джаз Овчаров“, „Великият крал“ с Густав Фрьолих и Паул Вегенер – историческа суперпродукция за Фридрих Велики, „Когато вятърът си играе“ – по едноименната комедия на Джовакино Форцано (поставена в Народния театър предишната година^[101]), приказките „Котаракът в чизми“ и „Жабешкият цар“ по Братя Грим, „Така ми харесваш“ с Густи Хубер и Волф Албах Рети, „Виена, само ти“ с Магда Шнайдер, цветният „Златният град“ на Файт Харлан със съпругата му Кристина Зьодербаум, фаворитът на филмовия фестивал във Венеция през 1942, заснет в Златна Прага…

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ФИЛМИТЕ В КИНО „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1942 г. 

Не са малко на брой и унгарските заглавия: комедиите с Клара Толнай „Цяла нощ бъркотии“ и „Дяволът не спи“, чиито прожекции също биват съпровождани от музиката на „Джаз Овчаров“, „Дом без деца“ с Антал Пагер, „Студентска любов“…

„Вихърът“ и „Последно прости“ представят италианската кинематография, „Великата любов“ и „Изпитание в брака“ („På Solsidan“, 1936) с Ингрид Бергман и Ларс Хансон – шведската, а безкрайно духовитата комедия „Близнаците“ („Les Jumeaux de Brighton“, 1936) с Ремю и Мишел Симон – френската…

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1942 г. 

Посещението на Марика Рьок и Георг Якоби в София

Голямото събитие обаче се случва в края на годината, когато семейната двойка Георг Якоби (германски режисьор, заснел у нас през март 1916 г. филма „Богдан Стимов“) и Марика Рьок посещават София, за да представят новия си филм „Възлюби ме!“ („Hab mich lieb!“), чийто режисьор е Харалд Браун, сценарист – Якоби, а изпълнителка на главната роля – Марика Рьок (германска актриса и певица от унгарски произход, любимка на Хитлер, оказала се офицер от съветското разузнаване^[102]). Тъкмо с „участието на прочутата германска киноартистка“ на 30 декември (сряда) от 11.00 часà в кинотеатър „Роял“ се състои „благотворително матине“, приходите от което отиват „в полза на Соф. Червен кръст“^[103]. На артистично-музикалното утро присъства и царица Йоанна, която „благоволява“ да приеме в ложата си актрисата и да беседва с нея^[104]. По това време в „Роял“ със „стихиен“ успех се „играе“ филмът „Златният град“, който дирекцията на киното снема от екрана^[105], където на 31 декември 1942 грейва „Възлюби ме!“^[106], за да се задържи там, и то „при претъпкан салон“^[107], повече от три седмици – до 23.I.1943 включително.^[108]

 КЪМ КРАЯ НА 1942 В „РОЯЛ“ СЪС „СТИХИЕН“ УСПЕХ СЕ „ИГРАЕ“ ФИЛМЪТ ЗЛАТНИЯТ ГРАД, НО ВЪПРЕКИ ТОВА ТОЙ БИВА ЗАМЕНЕН ОТ ПРЕМИЕРАТА ВЪЗЛЮБИ МЕ!. 

 

 ФОТОГРАФИИ, ПРОСЛЕДЯВАЩИ ПОСЕЩЕНИЕТО НА МАРИКА РЬОК И ГЕОРГ ЯКОБИ В СОФИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ГОСТУВАНЕТО ИМ В КИНО „РОЯЛ“. 

Освен документалният „Пееща Германия“, показващ пейзажи из страната, „към програмата“ в „Роял“ биват демонстрирани и кинопрегледи – чуждестранни, но и български: „български и „УФА“ тонпрегледи“^[109], „редовните седмични тонпрегледи: български и „УФА“^[110], „редовните седмични тонпрегледи“^[111]… Само това е информацията, предлагана от в. „Мир“, но е известно, че през 1942 г. Фондация „Българско дело“ произвежда в по 3–6 копия 52 кинопрегледа^[112] (от № 26 до № 77).^[113]

 СП. „ФИЛМ“ ПОСВЕЩАВА ЦЯЛА СТРАНИЦА НА СЪБИТИЕТО. 

 

1943 ГОДИНА

Съгласно Закона за защита на нацията акционерно дружество „Роял“ преминава в принудителна ликвидация – уверява кратката история на кинотеатъра, публикувана в сайта на Театър „Българска армия“^[114]. Това обаче не прекратява дейността на киното, в което регулярно продължава прожектирането на „шарени“ филми. Немски са „Дизел“ на Герхард Лампрехт с Паул Вегенер, „Фронтов театър“, суперпродукцията „Титаник“, възкресяваща „най-голямата в историята морска катастрофа с атлантическия гигант“, „Голямата игра“ с участието на Мария Андергаст, „както и на прославения германския национален футболен тим“^[115], а австрийски – „Жената на другия“ („Die Frau des anderen“, 1937) и „Моцарт“ („Wen die Götter lieben“) на Карл Хартъл – исторически животопис на Волфганг Амадеус Моцарт…

 РЕКЛАМНИ КАРЕТА ЗА ФИЛМИТЕ В КИНО „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1943 г. 

Мощното тогава унгарско кино бива представено от „Под моста“ с Гюла Чортош и Мария Лазар („по едноименната пиеса, представена с грамаден успех в Народния театър“^[116]) и комедията „Граждански брак“ с Мики Ердели, Гюла Габош, Мария Естерхази, Гюла Чортош и Имре Радай. Италианската кинематография, която също преуспява по това време, предлага шпионския „Документ Z-3“ („Documento Z-3“) или  „Белград в пламъци“ на Алфредо Гуарини със съпругата му Иза Миранда, „Съпрузите“ с Амедео Назари и Мариела Лоти, комедията на „белите телефони“ „По следите на съпругата“ („L’avventuriera del piano di sopra“, 1941) на Рафаело Матарацо с „неподражаемия комик“ Виторио де Сика и Клара Каламаи, драмата „Изповед“ („Confessione“) с Паола Барбара и германския киноактьор Фридрих Бенфер, „В пламъка на живота“ („Sissignora“) с ражданата в Аржентина Мария Денис и двете сестри италианки Ема и Ирма Граматика…

Франция демонстрира фина режисура и превъзходни актьори с „Дъщерята на кладенчаря“ („La fille du puisatier“, 1940) на Марсел Паньол (първият кинаджия, приет за член на Френската академия) с Ремю и Фернандел, „Прищевки“ („Caprices“) с Даниел Дарийо и Албер Прежан, „Анета и русата дама“ („Annette et la dame blonde“) с „любимеца“ Анри Гарà и „палавата“ Луиза Карлети. Холивуд пристъпва еднократно, но с трясък – „Вечната Ева“ („It Started with Eve“, 1941) на Хенри Костър с Диана Дърбин и Чарлс Лотън.

 ОРИГИНАЛНИ ПЛАКАТИ ЗА НЯКОИ ОТ ФИЛМИТЕ В „РОЯЛ“ ПРЕЗ 1943 г. 

Кинохроники на Фондация „Българско дело“

През жегите салонът продължава да „се охлаждава“^[117], „към програмата“ на „Роял“ продължават да се притурят „редовните седмични тонпрегледи“^[118] – най-вероятно тези на Фондация „Българско дело“, чийто филмов отдел произвежда през годината 46 кинопрегледа (от № 78 до № 123), съдържащи общо 224 обекта^[119]. Един от тях бива посочен в рекламите – „Великденски ски-излет“^[120], а за друг индиректно свидетелства кратко съобщение в „Мир“: „Моменти от състезанията между бълг. и румънски шахматисти в Русе бяха филмирани от пратеник на филмовата служба „Бълг. дело“. Снимките са вече готови и те започват да се прожектират от днес в столичните кино-театри в тон-прегледа на „Бълг. дело“.^[121]

Но най-грандиозната лента на фондацията (с дължина 2500 м.) е документалният филм „Цар Борис III Обединител“^[122] – кинематографичен поклон пред паметта на починалия на 28 август български владетел, припомнящ неговата дейност приживе, проследяващ величественото поклонение пред тленните му останки, поставянето им върху открит вагон и пътуването на траурния влак от централната софийска гара до Кочериново, полагането на ковчега в църквата на Рилския манастир и накрая показващ царския гроб… От 13 септември филмът бива прожектиран в столичните кина „Роял“, „Балкан“, „Европа“, „Славянска беседа“, „Модерен театър“ и „Царя“.^[123]

В разгара на лятото в. „Народен театър“ известява, че „Дилков – Григориев А. Д. София, Раковски 98^[124], тел. 42-73. Театър Роял“ предлага „щок от избрани изящни филми“^[125] – съобщение, което най-вероятно е плод на споменатата „принудителна ликвидация“.

 КАДРИ ОТ ФИЛМА „ЦАР БОРИС III ОБЕДИНИТЕЛ“ (1943) 

 

1944 ГОДИНА

Въпреки че България се присъединява към Тристранния пакт, наши войски не вземат пряко участие в бойните действия. Но в края на 1941 г. (на 14 декември) страната ни обявява „символична война“ на Обединеното кралство и САЩ. Англо-американците очевидно не си падат по „символизма“ и приемат предизвикателството доста прагматично – военновъздушните им сили започват поредица от нападения върху царството и предимно над София.

Бомби над София

На 10 януари сградата на „Театър „Българска армия“ е „бомбардирана и силно пострадала“ – твърди сайтът на Мелпоменовия храм^[126]. Наистина на тази дата 40 самолета хвърлят 180 бомби над столицата, но едва ли точно тогава зданието на „Роял“ бива ударено сериозно. Защото в средата на февруари в. „Мир“ информира, че там „се играе“ германо-испанският мюзикъл „Кармен“ („Carmen (la de Triana)“, 1938) с родената в Буенос Айрес певица и актриса Империо Аржентина.^[127]

 ПЛАКАТЪТ НА МЮЗИКЪЛА „КАРМЕН“ 

София е нападната откъм небето отново и на 16 март, когато са разрушени 72 сгради (50 самолета пускат над 4000 запалителни бомби); и на 17 март – от около 25 бомбардировача; и на 24 март (40 самолета); и на 29 март… Но най-тежкият удар е нанесен на 30 март – тогава около 450 бомбардировача Б-17, Б-24 и Б-25, придружени от 150 изтребителя, разстилат над града ни истински „бомбен килим“… Равносметката от въздушните атаки е печална – над 4000 убити и още толкова „безследно изчезнали“, само в София са разрушени 12 657 жилищни и обществени сгради (увредените в една или друга степен са в пъти повече). Сред тях тежко пострадали са Народният театър и Зала „България“, а напълно разрушени – Казиното (най-представителната постройка в стил сецесион, издигната още в 1908 г. от арх. Наум Торбов) и Домът на изкуството и печата (дом на художниците), въздигал се на югоизточния ъгъл между улиците „Раковски“ и „Граф Игнатиев“ (монументална сграда със зали за художествени изложби, театър, концерти, сказки, клуб). Не са пощадени кината „Одеон“, „Пачев“, „Феникс“ и „Арда“ (ведно с едноименната улица, на която то се е намирало!)… Относно съдбата на „Роял“ задочно информира в. „Мир“, разгласявайки на 11 декември новината за предстоящото откриване на „най-голямото кино в София“ – „Художествен кинотеатър“, приютил се в залата на Художествения оперетен театър (която двете институции ползват, редувайки се). „Приготовленията са на привършване – твърди всекидневникът. – Монтирана е най-добрата кинопрожекционна апаратура в България – тази на изгорелия при бомбардировките театър Роял, която апаратура по чудо можа да бъде спасена от пожара“^[128]. Оказва се, че инсталираните още през лятото на 1932 г. „най-модерни апарати за прожектиране на говорящи и музикални филми“ дори след 12 години остават „най-добрата кинопрожекционна апаратура в България“!

 

1945 ГОДИНА

Дирекцията за възстановяване на София взема решение за цялостно изграждане на сградата в автентичния ѝ вид, в периода април–октомври тя е основно ремонтирана и реквизирана в полза на Фондация „Милиционерско дело“.^[129]

 

1946 ГОДИНА

В началото на годината Съюзът на филмовите дейци при Камарата на народната култура поема „благородната инициатива да се устрои юбилейно чествуване на създателя на българския филм по случай 35-годишната му неуморна дейност в областта на българския филм. Чествуването ще стане на 13 януари 1946 г. в театър „Балкан“ при изработена за случая програма“^[130]. Юбилярът е Васил Гендов, а председател на Юбилейния комитет – Кирил Петров. Тъкмо той събира от филмодатели и кинопритежатели дарения в размер на 132 000 лева, които лично предава („срещу подпис“) на Васил Гендов – „създателя на българския филм“. Кирил Петров изготвя и списък на дарителите, съхраняван днес в БНФ. В него всред всички 26 личности и институции (предимно кина) фигурира (под № 6) и наименованието „Театър „Роял“-София“, срещу което бива изписано – „фирмата в ликвидация“.

 

1948 ГОДИНА

На 5 април в „Държавен вестник“ (№ 78) бива обнародван Законът за кинематографията – революционен, безпрекословен, комунистически (мнозина историци маркират с него началото на „социалистическото кино“ у нас). С него кинематографичното дело в страната става монопол на държавата, киноразпространението и филмовото производство са напълно национализирани. Фондация „Българско дело“ е трансформирана в държавното предприятие „Българска кинематография“ при Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК) с председател Вълко Червенков. Според този закон кино „Роял“ бива национализирано, а съгласно Закона за отчуждаване на едрата градска покрита и недвижима собственост са одържавени и горните етажи на сградата.

 СГРАДАТА НА КИНО „РОЯЛ“ СЛЕД НЕЙНОТО НАСТРОЯВАНЕТО И ИНТЕРИОРЪТ НА ДНЕШНИЯ ТЕАТЪР 

 

1950 ГОДИНА

Създаден е Драматичен театър към Централния дом на народната армия (днешния Централен военен клуб), просъществувал до наши дни под различни имена: „Театър на народната армия“, „Театър на въоръжените сили“, Театър „Народна сцена“, „Театър на българската армия“, Театър „Българска армия“ (от 2000 до днес).^[131]

 

1952 ГОДИНА

Пълномощниците на Жак Асеов подават молба до Софийския областен съд за прекратяване дейността на „Театър Роял“ АД^[132]. Така се закрива една страница от биографията на „Раковски“ № 98, но пък се отваря цяла нова глава. Самият Асеов продава имотите си и се преселва в САЩ.

 

1982 ГОДИНА

На 27 октомври в Ню Йорк си отива от белия свят 86-годишният бивш собственик на кино „Роял“, уважаван и обичан от служителите си, благодетел и меценат, масон и ротарианец, милионер и социалдемократ, ала влязъл първоначално в полезрението на отдел „Държавна сигурност“ при полицията, а впоследствие на Държавна сигурност към новосъздадената Народна милиция…

 

* Статията е част от проекта „Кинокултура, изкуства и национални образи в България 1920–1940“ (КИНО.БГ), осъществен с подкрепата на фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-Н60/6 от 16.11.2021).

** Цитатите от информационните източници, отбелязани в библиографията със звездичка (*), са според 20-томния алманах „Сборник материали из историята на българското кино, поместени в периодичния печат, излизал в България през периода 1890 г. до 9.ІХ.1944 г.“ (Пловдив, 1976–1978), чиито съставители са Костадин Костов и Магда Костова (Портфейл БНФ).

 

Бележки под линия:

^[1] Мир, г. XXXII, № 7926, 30.XI.1926, с. 2; № 7927, 1.XII.1926, с. 2; Пряпорец, г. XXVIII, № 270, 1.XII.1926, с. 2; № 273, 4.XII.1926, с. 2; Зора, г. VIII, № 2228, 2.XII.1926, с. 3; № 2229, 3.XII.1926, с. 3.

^[2] Хроника, Зора, г. VIII, № 2228, 2.XII.1926, с. 3.

^[3] Споменатите в статията американски или британски имена, названия, наименования и заглавия са транскрибирани според „Българска транскрипция на английски имена“ на проф. Андрей Данчев (София, Изток-Запад, 2010).

^[4] Изложба на български шевици в театър „Роял“, Зора, г. VIII, № 2252, 30.XII.1926, с. 3.

^[5] Eskenasy. Sofia (Bulgaria), Cinema (București), г. IV, № 53, 1.III.1927, с. 221.

^[6] Мир, г. XXXIII, № 8039, 18.IV.1927, с. 2.

^[7] Новостите на киното, Нашето кино, г. V, № 111, 20.X.1928, с. 2.

^[8] Театър и музика, Мир, г. XXXIV, № 8343, 24.IV.1928, с. 2; № 8344, 25.IV.1928, с. 2; Театър и събрания, Зора, г. IX, № 2641, 25.IV.1928, с. 2; № 2642, 26.IV.1928, с. 4; № 2645, 29.IV.1928, с. 3; № 2646, 30.IV.1928, с. 2.

^[9] Киноизкуство, г. II, № 9 – 10, май 1928, с. 12.

^[10] https://www.britishpathe.com/.

^[11] https://www.britishpathe.com/asset/135924/.

^[12] https://www.britishpathe.com/asset/108984/.

^[13] Розев, Йохан, Йохан Розев [биографична справка]. Портфейл БНФ, София, 19.VII.1960, с. 1.

^[14] Кротенко, Музиката в нашите кино-театри, Нашето кино, г. V, № 115, 18.XII.1928, с. 4, 7.

^[15] Мир, г. XXXV, № 8663, 18.V.1929, с. 2.

^[16] Мир, г. XXXV, № 8664, 20.V.1929, с. 2; № 8666-22.V.1929-2.

^[17] Мир, г. XXXV, № 8663, 18.V.1929, с. 2.

^[18] Новостите на киното, Нашето кино, г. VI, № 126, 15.V.1929, с. 2.

^[19] Мир, г. XXXV, № 8659, 13.V.1929, с. 2.

^[20] Мир, г. XXXV, № 8671, 29.V.1929, с. 2.

^[21] Мир, г. XXXV, № 8664, 20.V.1929, с. 2.

^[22] Мир, г. XXXV, № 8692, 25.VI.1929, с. 2; № 8693, 26.VI.1929, с. 2; № 8694, 27.VI.1929, с. 2; № 8695, 28.VI.1929, с. 2; № 8696, 29.VI.1929, с. 2.

^[23] Пук. Сезонът настъпи, Нашето кино, г. VI, № 134, 21.IX.1928, с. 4 – 5.

^[24] Мир, г. XXXV, № 8759, 13.IX.1929, с. 2.

^[25] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 235.

^[26] Новини и съобщения. „Под орловото гнездо“, Мир, г. XXXVI, № 9000, 8.VII.1930, с. 2; Пан. Кар. Под Орловото гнездо, Нашето кино, г. VII, № 150, 24.VII.1930, с. 5 – 6.

^[27] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 273 – 274.

^[28] Филм и критика, г. I, № 4, 31.VIII.1930, с. 3.

^[29] Мир, г. XXXVII, № 9257, 20.V.1931, с. 2.

^[30] Новият киносезон в София. Какво ни носи?, Свободна реч, г. IX, № 2542, 30.VIII.1932, с. 4*.

^[31] Откриването на театър „Роял“, Свободна реч, г. IX, № 2548, 7.IX.1932, с. 4*.

^[32] Нови ограничения за киното, Нашето кино, г. VIII, № 168, 28.X.1931, с. 9.

^[33] Най-новото, Нашето кино, г. IX, № 170, 30.I.1932, с. 9.

^[34] Забраната на валута за филми, Кино, г. VI, № 73, 1932, с. 4, 16.

^[35] Мир, г. XXXIX, № 9811, 24.III.1933, с. 2.

^[36] Зора, г. XIV, № 4133, 13.IV.1933, с. 4.

^[37] Кината през идната година. М-рът на финансите и доставката на филми, Зора, г. XV, № 4338, 17.XII.1933, с. 5.

^[38] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 285.

^[39] Театър Българска армия. За нас, http://www.tba.art.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81_1_5.

^[40] Пак там, с. 286.

^[41] Бакърджиев, Васил. Филмография, Кино и време, № 4, 1973, с. 126.

^[42] Симеонов, Симеон. А., Възпоменания в 16 кадъра/секунда. Мемоари. Киноизкуство, № 10, 1960, с. 36.

^[43] Зора, г. XV, № 4212, 21.VII.1933, с. 3.

^[44] Мир, г. XXXIX, № 9984, 23.X.1933, с. 2; № 9985, 24.X.1933, с. 2; № 9986, 25.X.1933, с. 2; № 9987, 26.X.1933, с. 2; № 9988, 27.X.1933, с. 2; Зора, г. XV, № 4293, 25.X.1933, с. 3; № 4294, 26.X.1933, с. 4; № 4295, 27.X.1933, с. 3; ; № 4296, 28.X.1933, с. 3; № 4297, 29.X.1933, с. 4; № 4298, 30.X.1933, с. 4.

^[45] Мир, г. XXXIX, № 9989, 28.X.1933, с. 2; № 9990, 30.X.1933, с. 2; № 9991, 31.X.1933, с. 2; № 9992, 2.XI.1933, с. 2; № 9993, 3.XI.1933, с. 2; № 9994, 4.XI.1933, с. 2; Зора, г. XV, № 4297, 29.X.1933, с. 2; № 4298, 30.X.1933, с. 2; № 4299, 1.XI.1933, с. 2; Утро, г. XXIII, № 7258, 29.X.1933, с. 2*.

^[46] Гостуването на унгарските министри у нас, Зора, г. XV, № 4296, 28.X.1933, с. 5.

^[47] Унгарският м-р-председател г. Гьомбьош и Кания през България, Зора, г. XV, № 4289, 20.X.1933, с. 3.

^[48] Балкански, Минко, С фотоапарат и кинокамера – в служба на живота и борбата (спомени), Кино и време, № 8, 1974, с. 120.

^[49] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 285 – 286.

^[50] Пак там, с. 309.

^[51] Д. М., Новият говорящ български филм „Песен на Балкана“, Литературен глас, г. VII, № 241, 22.IX.1934, с. 11.

^[52] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 312.

^[53] Пак там.

^[54] Пак там.

^[55] Берберов, Тодор. Песен на Балкана, Литературен глас, г. VII, № 253, 12.XII.1934, с. 7.

^[56] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 313.

^[57] Мир, г. XLI, № 10576, 19.X.1935, с. 2.

^[58] Мир, г. XLI, № 10553, 21.IX.1935, с. 1.

^[59] Мир, г. XLI, № 10604, 23.XI.1935, с. 2.

^[60] Мир, г. XLI, № 10499, 19.VII.1935, с. 2.

^[61] Мир, г. XLI, № 10513, 5.VIII.1935, с. 2.

^[62] Мир, г. XLI, № 10410, 30.III.1935, с. 2; № 10517, 9.VIII.1935, с. 2.

^[63] Мир, г. XLI, № 10535, 31.VIII.1935, с. 2.

^[64] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 318 – 319.

^[65] Бакърджиев, Васил, „Киноизкуството е било смисъл на целия ми живот…“ (Откъси от неиздадената мемоарна книга), Кино и време, № 4, 1973, с. 96; Филмография, Кино и време, № 4, 1973, с. 126.

^[66] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 318 – 319.

^[67] Симеонов, Симеон, Кратка автобиография и трудова дейност на Симеон Александров Симеонов, оператор. Портфейл БНФ, София, 14.I.1948, с. 1.

^[68] К. И., Кино-театър „Роял“, Народен театър, г. III, № 48, 17.I.1937, с. 4.

^[69] Мир, г. XLII, № 10908, 27.XI.1936, с. 2; № 10909, 28.XI.1936, с. 2.

^[70] К. И., Кино-театър „Роял“, Народен театър, г. III, № 48, 17.I.1937, с. 4.

^[71] Мир, г. XLIII, № 10964, 6.II.1937, с. 2.

^[72] Софиорама: 1928 – 1948. Панорама на културния живот в столицата. Събития и документи. София, Институт за изследване на изкуствата, 2012, с. 191.

^[73] Първата европейска продукция с български говор, Илюстровано кино, г. I, № 15, 1937, с. 5*.

^[74] Гендов, Васил. Трънливият път на българския филм 1910 – 1940. Мемоари. БНФ – Фабер, София, 2016, с. 261.

^[75] Софиорама: 1928 – 1948. Панорама на културния живот в столицата. Събития и документи. София, Институт за изследване на изкуствата, 2012, с. 188.

^[76] Зора, г. XVIII, № 5295, 23.II.1937*, Днес, г. II, № 318, 1937, с. 6*.

^[77] Мир, г. XLIII, № 11037, 7.V.1937, с. 2.

^[78] Мир, г. XLIII, № 11100, 24.VII.1937, с. 2.

^[79] Последният Гергьовденски парад на филм, Зора, г. XIX, № 5423, 25.VІІ.1937, с. 5*.

^[80] Софиорама: 1928 – 1948. Панорама на културния живот в столицата. Събития и документи. София, Институт за изследване на изкуствата, 2012, с. 198.

^[81] Мир, г. XLIII, № 11044, 15.V.1937, с. 2.

^[82] Мир, г. XLIV, № 11292, 15.III.1938, с. 2.

^[83] Мир, г. XLIV, № 11307, 1.IV.1938, с. 2.

^[84] Мир, г. XLIV, № 11525, 28.XII.1938, с. 2.

^[85] Мир, г. XLV, № 11814, 18.XII.1939, с. 2.

^[86] Зора, г. XX, № 5933, 28.III.1939, с. 3*.

^[87] Софиорама: 1928 – 1948. Панорама на културния живот в столицата. Събития и документи. София, Институт за изследване на изкуствата, 2012, с. 226.

^[88] Пак там, с. 228.

^[89] Зора, г. XXI, № 5989, 3.VІ.1939; № 6007, 25.VІ.1939, с. 7*.

^[90] Хроника, Борба (Пловдив), г. XIX, № 5423, 1.VI.1939, с. 1; Дневни новини. – Воля (Пловдив), г. V, № 1206, 1.VI.1939, с. 1.

^[91] Мир, г. XLVI, № 11906, 8.IV.1940, с. 2.

^[92] Мир, г. XLVI, № 11984, 15.VII.1940, с. 2.

^[93] Мир, г. XLVII, № 12227, 12.V.1941, с. 3.

^[94] Мир, г. XLVII, № 12329, 15.IX.1941, с. 4.

^[95] Мир, г. XLVII, № 12340, 27.IX.1941, с. 4.

^[96] Александров, Александър, Документално кино 1910 – 1944, Киноработник, 1979, № 5, с. 22

^[97] Празникът е отбелязан тържествено в цялата страна – с молебени и манифестации. В София шествието, в което вземат „участие няколко хиляди търговци“, спира пред театър „Роял, „гдето се състоя голямо публично събрание“ – уверява в. „Мир“ (г. XLVI, № 12115, 19.XII.1940, с. 2).

^[98] Пискова, Марияна. Фондация „Българско дело“ (1941 – 1948) – идеи и предпоставки за създаване на държавен фото- и киноархив. В: История, образование, континуитет и промяна (сборник материали от научната конференция „Континуитет и промяна в историята“, посветена на проф. Йордан Шопов), Благоевград, УИ ЮЗУ „Неофит Рилски“, 2004, с. 102 – 103 (https://www.researchgate.net/profile/Mariyana-Piskova/publication/316255997_Fondacia_Blgarsko_delo_1941-1948_-_idei_i_predpostavki_za_szdavane_na_drzaven_foto-_i_kinoarhiv/links/58fb1c75a6fdccde9894887a/Fondacia-Blgarsko-delo-1941-1948-idei-i-predpostavki-za-szdavane-na-drzaven-foto-i-kinoarhiv.pdf).

^[99] Иванова, Димитрина, Кинохрониката на Фондация „Българско дело“, Кино и време, № 27, 1989, с. 149.

^[100] Пак там.

^[101] „Когато вятърът си играе“ е комедия в 6 картини от Джовакино Форцано, преведена и поставена върху сцената на Народния театър от Хрисан Цанков, премиерата е на 21.X.1941. Играна е 76 пъти в периода 1941 – 1944.

^[102] https://pogled.info/svetoven/nemska-aktrisa-i-pevitsa-lyubimka-na-hitler-se-okazala-savetska-razuznavachka.91594.

^[103] Театър, концерти и забави, Мир, г. XLVIII, № 12707, 29.XII.1942, с. 2.

^[104] Марика Рьок в София, Филм, г. I, № 12, 15–30.I.1943, с. 16.

^[105] Мир, г. XLVIII, № 12700, 21.XII.1942, с. 2.

^[106] Театър и кино, Мир, г. XLVIII, № 12709, 31.XII.1942, с. 4.

^[107] Марика Рьок в София, Филм, г. I, № 12, 15–30.I.1943, с. 16.

^[108] Театър и кино, Мир, г. XLIX, № 12725, 23.I.1943, с. 4.

^[109] Мир, г. XLVIII, № 12630, 28.IX.1942, с. 3.

^[110] Мир, г. XLVIII, № 12641, 12.X.1942, с. 2.

^[111] Мир, г. XLVIII, № 12665, 9.XI.1942, с. 3.

^[112] Пискова, Марияна. Българският държавен кинoapxив. В: 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот (сборник в чест на проф. Дойно Дойнов). София, 2004, с. 297 – 312 (https://electronic-library.org/articles/Article_0063.html).

^[113] Всички кинопрегледи на Фондация „Българско дело“ се съхраняват в БНФ, където са филмографски обработени и анотирани.

^[114] Театър Българска армия. За нас, http://www.tba.art.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81_1_5.

^[115] Мир, г. XLIX, № 12890, 16.VIII.1943, с. 2.

^[116] „Под моста“ е унгарска пиеса в 6 картини от Ото Индиг, преведена на български от Константин Белчев. Постановката ѝ в Народния театър е дело на Юрий Яковлев, премиерата е на 27.X.1934. Играна е 26 пъти в периода 1934 – 1935.

^[117] Мир, г. XLIX, № 12890, № 16.VIII.1943, с. 2.

^[118] Мир, г. XLIX, № 12830, 7.VI.1943, с. 2; № 12842, 21.VI.1943, с. 2; № 12890, 16.VIII.1943, с. 2.

^[119] Иванова, Димитрина, Кинохрониката на Фондация „Българско дело“, Кино и време, № 27, 1989, с. 177.

^[120] Мир, г. XLIX, № 12800, 24.IV.1943, с. 3.

^[121] Шахматната среща на филм, Мир, г. XLIX, № 12830, 7.VI.1943, с. 4.

^[122] Филмът „Цар Борис III Обединител“ (1943) може да бъде видян на адрес: https://dvoretz-vrana.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8C-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A-iii-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%8A-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC/.

^[123] Мир, г. XLIX, № 12915, 13.IX.1943, с. 2.

^[124] Адресът е променен вероятно поради урбанистичните промени, претърпени от улицата през годините.

^[125] Народен театър, г. VII, № 126–127, 29.VII.1943, с. 8.

^[126] Театър Българска армия. За нас, http://www.tba.art.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81_1_5.

^[127] Мир, г. L, № 13030, 15.II.1944, с. 2.

^[128] Мир, г. LI, № 13112, 11.XII.1944, с. 2.

^[129] Театър Българска армия. За нас, http://www.tba.art.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81_1_5.

^[130] Земеделско знаме, г. ХХІV, № 76, 12.ХІІ.1945, с. 3.

^[131] Пак там.

^[132] Пак там.