Макар да е иницииран и осъществен под формата на ученически експеримент, филмът-омнибус „София, моя любов“ е част от корпуса антологични филми, в които специфична градска среда служи като фон и наративен инструмент за колекция от екранни миниатюри, обединени от темата за любовта и нейните разностранни измерения. Именно концептуалната рамка оправдава присъствието на иначе сюжетно несвързаните помежду си отделни късометражни филми. Жанровата доминанта, характеризираща своеобразната филмова поредица, наречена „Градове на любовта“, под чиято шапка попадат основоположният за нея „Париж, обичам те“ и последвалите заглавия, реализирани в следствие на международния му успех – „Ню Йорк, обичам те“, „Тбилиси, обичам те“, „Рио, обичам те“ и „Берлин, обичам те“ (с предстоящи още филми от поредицата), е романтичната комедия, заедно с някои лавирания, които понятието позволява.
Настоящият филм-омнибус не е романтична комедия, не е дори игрален филм, а колекция от документални отражения на обединяващата тема за София, разкриващи личните истории на десет екипа, формирани от млади и ентусиазирани от екранната изразност автори. Това е напълно достатъчно филмът да бъде причислен към поредицата с неформално име „Градове на любовта“.
Проектът е по идея на Съюза на българските филмови дейци, като част от дългосрочна стратегия за развиване на кинообразование в столицата, и е реализиран с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“, а медиен партньор е списание КИНО. Идеята е да бъде приобщена подрастващата аудитория, да се култивира в нея интерес и отношение към киноезика, като по този начин потенциално се създава чувствителност и към другите изкуства, които взаимодействат помежду си в дигиталната медийна среда. Така се засилва връзката между култура и образование, насърчава се естетическото възпитание, дава се възможност на учениците да изразят творческия си заряд.
Сред големите позитиви на проекта е и перспективата за устойчивото му присъствие в училищния живот и занапред, като начинанието има за цел да прерасне в организирани младежки киноклубове, в които учениците от столичните гимназии ще получат достъп до кинообразование като извънкласна форма на обучение. В социално измерение, киното като изкуство и медия ще стимулира критичното мислене и разбирането за различните му функции в обществото, което ще допринесе за развитието на столичната културна среда. Не на последно място, важна цел пред проекта е даването на свобода на въображението при творческите натури през екранни форми, което да бъде изразено в създаване на вълнуващ документален разказ. В случая той разкрива красотата и многообразието на София през личната емоционална връзка на участниците в екипите със столицата. Затова и форматът на филма-омнибус е удачен като възможност за творческа изява на повече хора, които за първи път се сблъскват с това предизвикателство – създаване на филмов продукт.
Резултатът от цялото начинание е документалният филм-омнибус „София, моя любов“. Движещата сила на тази колекция от късометражни документални филми е именно рефлексивният разказ. Филмът е съставен от десет шестминутни фрагмента, всеки засягащ характерни за София места, личности, събития. Те оформят специфичната естетическа образност на столичните квартали, в които собственият светоглед и личен опит са пресъздадени на екран. Всеки от десетте фрагмента е заснет с помощта на режисьор, който е наставник на група от пет-шест ученика, формиращи екип с отговорен оператор Калоян Божилов. Менторите на екипите са Милко Лазаров, Димитър Сарджев, Николай Тодоров, Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Ваня Иванова, Христо Симеонов, Любомир Младенов, Светослав Драганов, Биляна Николова.
С причислените към всеки екип ментори групите са разработили идеи, предложили са варианти на сценарии, осъществили са срещи с допълнителни консултанти (сценаристи, продуценти, режисьори по монтажа, преподаватели от НАТФИЗ), подготовка на снимки (разкадровка, определяне на локации, получаване на необходимите за провеждането на снимки разрешения), снимачен период по предварително направен график (всяка от групите е разполагала с един снимачен ден), монтаж, както и всички останали дейности по постпродукцията. В кулминация на проекта се превърна прожекцията на завършения филм в Дома на киното на 2 ноември 2021, в присъствието на екипите, участвали в неговото създаване.
Как се стигна до неговото реализиране?
След редица срещи и демонстрираната благоразположеност на голяма част от директорите на столични гимназии, с които представители на СБФД влязоха в контакт за евентуално участие в проекта, бяха избрани участници от Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“, 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, 164. Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“, 51. Средно училище „Елисавета Багряна“, 73. Средно училище с преподаване на чужди езици „Владислав Граматик“, Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“, Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов“, Профилирана гимназия по изобразително изкуство „Проф. Николай Райнов“, Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография.
След подбора на участниците, голяма част от които в момента са ученици в дванайсети клас, формираните екипи се запознават с различните етапи по създаването на документалните епизоди. Практическото им посвещение става в автентичен работен процес в сферата на аудиовизията, където немалко от тях могат да видят перспектива за продължаване на своето образование и бъдеща професионална реализация.
В споделените впечатления след завършването на проекта, освен цялостното ентусиазирано отношение на участниците към идеята за разширен спектър от изкуства, достъпен в училищна среда (дори като извънкласни занимания), се ражда възможността тя да стане константно положение, сред онези учащи се, които изпитват интерес към екранните изкуства, който биха развивали професионално в бъдеще. Всъщност, с това беше отчетен положителният ефект от участието им в реална работна практика.
Периодично СБФД ще ангажира професионалисти, които да наставляват желаещите за участие младежи, като ги ориентират в техните интереси и творчески намерения. В дългосрочен план проектът ще допринесе за възпитанието и развитието на кинопубликата, което гарантира стабилност на начинанието и в бъдеще.
А филмът, който е конкретен резултат от плодотворната работа, извършена по проекта, е моментна снимка на столицата, която може да служи като ценен архивен документ от времето преди тя да се е превърнала в безлична урбанистична маса, риск, който реално съществува.
Анкета с участниците в проекта
ЗАЩО СЕ ВКЛЮЧИХТЕ В ПРОЕКТА „СОФИЯ, МОЯ ЛЮБОВ“?
Екип I
от 73. Средно училище с преподаване на чужди езици „Владислав Граматик“:
– Няколко месеца преди да разбера за проекта, се чудех дали няма да се окаже правилното за мен бъдещо развитие и реших да се гмурна в неизвестното и да разбера какво ще стане.
– От много време искам да се занимавам с кино и това беше перфектната възможност да разбера дали наистина това е моето нещо.
Екип V
от 164. Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“:
– Това бе възможност, която не беше за изпускане.
– Защото Милко Лазаров беше убедителен на първата ни среща.
– Желаехме да се запознаем и да работим с най-добрите имена в тази сфера.
Екип VI
от Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“
– Защото имаме отношение към българското кино и желание да продължим неговото развитие и популяризиране. Убедени сме, че младите има какво да покажат чрез своето изкуство.
КАКВО НАУЧИХТЕ ОТ УЧАСТИЕТО СИ В ПРОЕКТА?
Екип IV
от Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография:
– Научихме, че е по-трудно, отколкото изглежда и всеки малък детайл е интересен и забавен. Открихме и развихме нови технически умения и знания.
– Създадохме нови връзки и приятелства, освен с други хора от сферата на киното опознахме и нашите съученици.
Екип V
от 164. Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“:
– Научихме, че:
трябва да сме организирани;
микрофонът тежи;
няма нужда да ядем цял ден;
няма непоправими неща!
Навити сме, дори без заплащане!
СОФИЯ Е ВЕЧНА, ТИ НЕ СИ!!!
Екип VIII (втори екип)
от Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“
– Като за начало научих основните, най-важни думи за работата на един режисьор, а именно – „камера“, „звук“, „начало“, „стоп“ и „край на снимките“ и обогатих опита си за работа с хора.
Екип IX
от Национална гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“
и 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“
– Научихме много. Запознахме се с процеса по създаването на едно аудио-визуално произведение. Научихме се да работим в екип, да приемаме мнения и критика.
МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ИМА ИНТЕРЕС И НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОВЕЧЕ ПОДОБНИ ИНИЦИАТИВИ, КОИТО ДА ПРЕМИНАВАТ ПРЕЗ УЧИЛИЩНАТА СТРУКТУРА?
Екип II
от 51. Средно училище „Елисавета Багряна“:
– Да, защото сме на мнение, че в днешно време младото поколение трябва да има по-голяма връзка с изкуствата и е наложително да има повече такива инициативи, които отварят врати за бъдещето ни развитие и образование.
Екип IV
от Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография:
– Училищата не успяват да предоставят на учениците проекти и изяви, свързани с изкуства. Учениците нямат възможност и стимул да опознаят в дълбочина професии, свързани с изкуствата. Определено има нужда от такива проекти, дори и в училищата, в които се изучават точни науки. Там също се намират ученици, които искат да се развиват в сферата на изкуството, но нямат такава възможност, предоставена от училището.
Екип VII
от Профилирана гимназия по изобразително изкуство „Проф. Николай Райнов“:
– Да, защото по този начин се откриват таланти!
Може да гледате „СОФИЯ, МОЯ ЛЮБОВ“ онлайн тук: https://vimeo.com/649017014/b245533639
Страница на проекта във фейсбук: https://www.facebook.com/projectSofiaMyLove
