Изложба „Войната! И подлуде светът…“ в Софийската градска художествена галерия до 29 май

Изложбата „Войната! И подлуде светът…“ е посветена на 110 години от обявяването на Балканската война и на 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора. 

Куратори: Аделина Филева, Пламен В. Петров.

Архивни и музейни фондове, документи, дневници, писма, снимки, картини, стихове, книги и периодичен печат ни разкриват Балканската война, припомнят историята и подвига на онези поколения българи, дали живота си за националните идеали, за обединението и възможното бъдеще.
Немалко художници от различни поколения са мобилизирани или се записват доброволци, обвързвайки своя живот и своето творчество с Балканската война, а по-късно и с баталното изкуство и историческата картина. Някои от тях са професори в Художествено-индустриалното училище (Рисувалното училище) или учители в гимназии, други току-що са завършили своето художествено образование в София или в други европейски столици, а на трети им предстои тепърва да учат.
За повечето от българските художници войната (баталната и историческата картина) е нещо съвършено ново като отразяване. Тя ще привлече творческия интерес при някои и с времето те ще се развият в тази посока, за други ще е нещо чуждо и те ще останат далече от това изкуство. Различни художествени свидетелства от войната са създали творците. Различен е и погледът им към фронтовите линии, сраженията, окопите, обозите, лагерите, походите, войниците, така както е различна и съдбата им – житейска и творческа.
Впечатляващ брой художествени свидетелства от войната е оставил и големият български живописец Владимир Димитров – Майстора. Малцина знаят, че като творец, търсещ път в изкуството, Майстора е създал огромен цикъл от рисунки с молив или туш, акварели и маслени платна, които пазят спомена за Балканската война от 1912 – 1913 г. Записал се като доброволец, той ще извърви целия поход със Седма пехотна рилска дивизия и ще отразява войната. Ще я отразява ежедневно в рисунките с обозначени дати и места, така както правят и Щъркелов, и Станьо Стаматов – като една хроника за войната. Разказите на художника са лаконични. Сюжетите в рисунките му не са случайни. Винаги добре избран кадър, който да представи действителността. Създава образи на войници, които са му близки. Рисувайки тях, той сякаш рисува и себе си. Един изстрадан образ на герои, учудили света с храбростта си. Рисува образа на тяхната сила, умора, страдание, вяра.
Художникът, който е подготвен и успява да създаде в този момент мащабни панорамни батални творби, е Ярослав Вешин. Ураганът на Балканската войната минава и през неговото творчеството, оставяйки своите следи в много от творбите му. Образите в платната му се превръщат в символ на войната, символ на българския войник. Ярослав Вешин не само оставя значимо и вълнуващо творчество като наследство, но отваря нови пластични и жанрови възможности пред следващите поколения, издигайки баталното изкуство у нас до голяма висота.
Освен живописни и графични творби, не липсват и скулптурни произведения, посветени на войната. В Балканската война са мобилизирани младите скулптори Иван Лазаров, Ангел Спасов, Анастас Дудулов, Янко Павлов. Единствено Иван Лазаров ще създаде по-цялостна и последователна серия скулптури „Те победиха“, „На нож“, „На водопой“, „Свръх сили“ и др.
Фондовете на Националния военноисторически музей притежават най-богатата колекция от творби на художници, участвали във войните. Част от творбите на Владимир Димитров – Майстора, свързани с войните, се пазят и в художествената галерия в Кюстендил. В колекцията на Националната художествена галерия също се съхраняват едни от най-добрите образци, свързани с баталното изкуство. Повече или по-малко на брой или дори единични произведения за Балканската война има и в сбирките на художествените галерии в страната – Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Сливен, Казанлък, Кърджали, в Държавна агенция „Архиви“ и в частни колекции.
Партньори в проекта са Националният военноисторически музей и Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил.
Изложбата е съпътствана с каталог и програма от документални филми, собственост на Българска националната филмотека, БНТ, както и от мултимедийния проект на Венелин Шурелов „Владимир Димитров – Майстора. Светлина и дух“, реализиран през 2014 г. по поръчка на фонд „13 века България“.

 

ИЗОБРАЖЕНИЯ:

Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960)

Обоз в Кешан, 28 декември 1912

туш върху кадастрон, 32 х 50 см

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил

 

Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960)

Главен наблюдателен пункт при с. Дойран, юни 1913

туш върху син картон, 32 х 48 см

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил

 

Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960)

Почивка, март 1913

акварел върху кадастрон, 23,5 х 37 см

Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил

 

Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960)

Калиманци, 20 юли 1913

акварел върху хартия, 29,5 х 42,5 см

частна колекция

 

Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960)

Композиция, юли 1913 

акварел върху хартия, 57 х 44 см

Национален военноисторически музей

 

***

 

Седмо издание на филмовия фестивал „MASTER OF ART“ през април в София

 

 

 

Седмото издание на филмовия фестивал „Master of Art“ ще се проведе от 7 до 28 април в София. Началото е на 7 април от 19:00 часа в кино „Люмиер“ с американския филм „Кърт Вонегът – неподвластен на времето“. Работата по филма е започнала още преди трийсет и девет години, когато младият тогава режисьор Робърт Уейд пише писмо на своя литературен идол, предлагайки му да направи филм за него. Снимките започват през 1988 г. и приятелството, което Уейд и Вонегът формират през десетилетията, е показано във филма. „Кърт Вонегът – неподвластен на времето“. Филмът е както отдаване на почит към великия писател, така и вещо въведение в неговия свят за непосветените. 

 

 

Друг акцент в първите дни на фестивала е филмът „Кубрик за Кубрик“ на френския режисьор Грегори Монро. Той е рядко трансцендентно пътуване из живота и филмите на легендарния Стенли Кубрик, както не сме ги виждали преди. Съдържа непознати интервюта с гения. През 2021 г. „Кубрик за Кубрик“ спечели Международната награда „Еми“ за Арт програми. 

Филмовият фестивал „Master of Art“ се провежда с подкрепата на Столична общинаи е част от Календара на културните събития на столицата. 

Официална страница на фестивала: https://masterofartfilmfestival.com/en/.

 

***

 

До 15 май се приемат творби в Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша” 

 

Столична община приема творби в Националния конкурс за поезия „В полите на Витоша” за 2022 г. Конкурсът е анонимен и на свободна тема, право на участие имат автори на възраст над осемнайсет години. Всеки автор може да участва с не повече от три непубликувани стихотворения. Стихотворенията се изпращат в четири екземпляра, в запечатан плик, а в малък запечатан плик се прилагат лични данни (трите имена, дата на раждане, адрес и телефон за връзка). Участниците на възраст до 25 години трябва да отбележат на плика „25“.

Краен срок за изпращане на творбите – 15 май 2022 г., включително /важи датата на пощенското клеймо/, на адрес: София 1000, пл. „Славейков” № 4, Столична община – дирекция „Култура“, за конкурса „В полите на Витоша“. Материали не се връщат. Жури ще оценява стиховете, а резултатите ще бъдат обявени през юни 2022 г. 

Награди: 

• Първа награда – 800 лв. и малка пластика
• Втора награда – 500 лв. 
• Трета награда – 300 лв. 
• Съпътстваща награда за млад поет до 25 години – 300 лв. 

Националният конкурс за поезия „В полите на Витоша“ е част от Календара на културните събития на Столична община.