АННА ТОПАЛДЖИКОВА
Ех, тези мъжки времена! Иска ми се да се върнат... ако въобще ги е имало. Представата за верността към идеала и безстрашието пред смъртта са познати от рицарските времена. Оттогава до днес са предписвани на мъжа. Вдъхновен за сценария и режисурата на филма, Едуард Захариев може би е открил в разказа на Хайтов мотив за мечтана огледална двойка – мъж и жена в еднаква степен верни на идеала си за любовта и отказа да му изневерят, независимо от всичко.
ГРИГОР ВАЧКОВ И МАРИАНА ДИМИТРОВА ВЪВ ФИЛМА МЪЖКИ ВРЕМЕНА, 1977, РЕЖИСЬОР ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ
И ето, появява се селският рицар – юнашки мустаци, гъсти вежди, едра снага. Груб, издялан сякаш от една канара, платен крадец на мома за чужда сватба, той всеотдайно се впуска в игрите, смее се спонтанно като дете. Момичето, избрано от страхопъзльото, платил да бъде откраднато за негова булка, е нежно, хубаво, но се оказва надарено с инат и физическа сила – съпротивлява се с ритници, нокти и зъби.
ГРИГОР ВАЧКОВ ВЪВ ФИЛМА МЪЖКИ ВРЕМЕНА
Ключова за езика на филма е устойчивостта на характера. Филмът е почти без говор, говорят звуците и жестовете на тези примитивни хора. Близка до логиката на разказа, първата част е сюжетно фокусирана върху отвличането и борбата между похитителите и момичето, докато бъдещият младоженец се крие с магарето си и избягва всяка опасност. Лекота и хумор – мъжете се забавляват с уловеното зверче. Оттук нататък филмът се отклонява от разказа и продължава отвъд – усложнява психологическата линия и навлиза в полето на философското осмисляне за всеотдайната вяра в идела и отстояването му. Разказът на Хайтов завършва с думите на Банко, че съжалява за тази „ербап жена“ и остава на повърхността на една забавна история. Едуард Захариев прави рязък завой към трагичното. Преломен момент е изправената над дълбоката скалиста пропаст Елица. Това е нейната рицарска доблест, готова е да избере смъртта, но няма да се предаде.
РЕЖИСЬОРЪТ ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ
Банко пренася Елица през буйната река и изкачвайки се трудно на другия бряг, те осъзнават, че са единствено един за друг. В прекрасната няма сцена нежността на очите им и докосването на лицата с пръсти са признание и любовен акт. Единственият възможен между тях.
Оттук нататък действието преминава през няколко примитивни варианта на рицарски дуели – ръкопашен бой, в който раняват Банко, той остава без ръка и на финала – въоръжен дуел между него и съперника за любимата жена. Банко, изправен на прозореца, преотстъпва първия изстрел на врага. Не е уцелен, а когато той се прицелва, кандидатът на Елица обръща коня и побягва.
РАБОТЕН МОМЕНТ ОТ ФИЛМА – ГРИГОР ВАЧКОВ И ОПЕРАТОРЪТ ПЛАМЕН СОМОВ
В духа на рицарските балади любовта на рицаря и дамата е платонична. Той я носи в сърцето си и умира за нея. Във филма Елица напуска дома си и отива при Банко в усамотената му къща, избрала е него, застаряващия еднорък рицар – единак. Драматично се пресрещат в душата на Банко гордост, вярност на поетата дума, дори към хора, които не вярват в нея, и любов към избраната жена. На кого да остане верен – на себе си или на любовта? Отговорът му е – верен на себе си. Оставя вратата си заключена за любовта.
МАРИАНА ДИМИТРОВА КАТО ЕЛИЦА ВЪВ ФИЛМА МЪЖКИ ВРЕМЕНА
Мислих върху максимата, която Банко повтаря неколкократно „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.“ Може би първото е спонтанното пожелаване, усещането за „мерак“ да постигне нещо, второто е дали може да си го позволи, третото – от какво може да се лиши, за да го направи и четвъртото – дали въобще е възможно, дори да искаш и да можеш?
Още веднъж виждаме Банко щастлив, възторжен като дете от победата. Ръченицата на победителя е неговата последна усмивка, малко преди да го прострелят. Красива смърт, като финала на „Шибил“ от Йовковите „Старопланински легенди“. Дивите рицари от избледнелите в съзнанието ни някогашни български села са горди, нежни и верни. Ако ги е имало... Или са били само мечта?
ГРИГОР ВАЧКОВ ВЪВ РОЛЯТА НА БАНКО
В тази роля Григор Вачков е равностоен на големите актьори на световното кино. Ролята е неотличима от него самия. Той е себе си и Банко едновременно – в спонтанността, в детското и в цялостно излетия характер. Партньорството с Мариана Димитрова ги прави огледален образ на мъжа и жената в отстояване на рицарските добродетели. Равностойни са и в автентичното си присъствие на екрана.
ЕДУАРД ЗАХАРИЕВ ПО ВРЕМЕ НА СНИМКИТЕ НА ФИЛМА МЪЖКИ ВРЕМЕНА
Какво да се прави, не мога да се откъсна от натрапчивото сравнение на мъжките времена с рицарските. Като че ли и двете избледняват все повече и остават в съзнанието ни като красив спомен. А може би не, може би някъде покарват нови кълнове...
* Текстът е част от проекта на сп. КИНО „Създаване на художествени литературни текстове с потенциал за филмова адаптация“, който се реализира с подкрепата на Национален Фонд „Култура“.
