БОЯН ЦЕНЕВ

 

Кризата на Големия разказ, наблюдавана в постмодерния свят на висока цитатност, е всъщност време на преоткриване. В условия, в които смъртта му е вече обявена и ние сме в привидно умножаване и делене на светове и наративи, той предприема нещо радикално – започва да цитира сам себе си през една вече „исторически“ споделена и обявена смърт, припомняна от автори като Ролан Барт, Мишел Фуко, Бруно Латур и др.

 БРУНО ЛАТУР (1947 – 2022) АНТРОПОЛОГ, СОЦИОЛОГ И ФИЛОСОФ, РАЗВИЛ ИДЕИТЕ СИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАУКАТА В ПРИЛОЖНИ НАПРАВЛЕНИЯ КАТО ПРОМЯНАТА НА КЛИМАТА. 

Големият разказ и произлезлите от него наративи изграждат и дефинират в културата. С революционния акт на самоцитиране Големият разказ доказва едно – той не се намира в ситуация на диалог с постмодернизма и последващите „изми“ в модерната парадигма, а в един исторически монолог със самия себе си. Читателите, зрителите са свидетели на дълбинните промени, изконни характеристики и властови механизми, които Големият разказ прилага върху човешкото възприятие, подменяйки неговите стари нужди с на пръв поглед напълно нови и различни желания, които всъщност са част от управленските меки похвати за контрол на вече познатите ни наративи.

Смъртта на авторитета, на сингуларното и крайното е отдавна обявена и с постмодернизма се оказахме в матрицата на всяко желание, във въображаемото и иманентното на всяко едно съзнание. Езиците се преоткриха, умножиха и овладяха всяка територия, потенция и актуалност. Големият разказ обаче приложи мимикрия и запомняйки смъртта си, се завърна трансформиран и трансмедиен, за да се съчлени в едно подобрено „Общо цяло“, което примамва, предизвиква и улавя тези хиляди, милиони, пръснати множества, завещани от постмодернизма. 

 ЖЕНА ПОГЛЕЖДА ПРЕЗ ДУПКА В БЕРЛИНСКАТА СТЕНА СЛЕД ПАДАНЕТО НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЗАПАДНА И ИЗТОЧНА ГЕРМАНИЯ НА 09.11.1989 г. ФОТОГРАФ © ТОМАС ИМО 

Какво следва след тази имитация на разпад и какви процеси замаскира тя? Колективното и индивидуално знание и опит на човека в и за света се е разполагало на някакъв вид очертана територия, обхваната от човешкото око и познание, карта, която да обеме постигнато знание. Като използваме картата като основен инструмент, проследяваме променената и подобрена репрезентация на Големия разказ, който ние разпознаваме и разбираме, че никога не е замлъквал, а напротив – инструментализирал е картите, индустриални и ментални, за да продаде „смъртта на единия наратив“, докато очертава своите стари и нови територии върху индивидуалния опит.

От една страна имаме индустриалната ментална карта, която следва пазарните логики на разрастване на въображаеми територии с реални сюжети. Тя обхваща изграждането на франчайза с неговите приходящи наративи и множащи се платформи, предлагащи различно преживяване – филми, видеоигри, сериали, комикси и др. варианти и последователности, покриващи развлекателния спектър, стига новите територии да са достатъчно плодотворни, за да удържат приключенския дух на потребителските множества.

 ГЕРОИТЕ НА ИГРАТА МАРВЕЛ 1943: ВЪЗХОДА НА ХИДРАТА (2025, РЕЖИСЬОР ЕЙМИ ХЕНИГ), КОЯТО СЕ ОЧАКВА ДА ИЗЛЕЗЕ НА ПАЗАРА ПРЕЗ 2025 г. 

В личен план така на единичния зрител/потребител му се задава една вече готова, монолитна и предзададена структура, обуславяща неговата роля и присъствие. Тя наподобява джобните карти, които посетителите на лунапаркове носят у себе си, показващи тематичните зони и разнообразието от атракциони на тяхно разположение, но кодирани в дигиталното поле. Паркът на преживяването отнема свободната воля. Паралелна на нея е собственоочертаната менталната карта, следваща волята на всяка индивидуалност. В този вариант картата е ризомна, в нея не присъства готов маршрут, не е диплянка на консумирането, а напротив – тя е автентична и жива, дишаща с несъзнаваното и движена от една колкото завършена, толкова и тепърва формираща се психика.

Големият разказ се разкъсва и посява парчета от себе си по цялата трансмедия-карта, преповтаряйки познатия космогоничен мотив – първоначалното жертвоприношение и създаването на света от тялото на някакъв прародител.

Индивидуалните ментални карти представляват израз на Аз-овата зрителска карта, Аз-ът контролира трасето, наратива, по който да се движи интерпретацията. Тези „мисловни трасета“, ментални карти, представят именно комбинацията от „интерпретация на интерпретациите“ и една отчетлива индивидуална линия, дълбинна, независима, често а-контекстуална, която интерпретира и изобретява разказите номади. Понеже Аз-ът изгражда, издърпвайки невидимите нишки от безграничния семиозис, всеки зрител оплита собствена интерпретация на разказите номади.

 СЮЗАН ЗОНТАГ В ПАРИЖ, ФОТОГРАФ © АНРИ-КАРТИЕ БРЕСОН 

Ако разказите номади са мастилото, чертаещо границите на трансмедията-карта, то тя самата е трансформирана карта, която ние вече добре познаваме, както не са ни чужди и разказите номади, дори и в новите им дигитални преопаковки. Логично съвременните неомитологемни наративи, плод на творческо въображение, са представяни като оригинални авторски идеи, разработени в цялостен завършен текст. Те действително са такива, освен когато не допълват вече съществуващ сюжет, не го преразказват или пък, особено в киното, не го „рибуут“-ват. Въпреки тяхната оригиналност, ще рече недиректна обвързаност с добре познат културен обект, или корпус от произведения, те си имат собствено родословие, богато културно уплътнение, което потвърждава ролята на Големия разказ в тяхното изграждане. А един път положен върху картата, наративът започва да се умножава, едното става множество.

 МЕТАМОРФОЗИТЕ НА ИНДИАНА ДЖОУНС ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ДО ПЕТАТА СЕРИЯ, ИЗЛЯЗЛА ПРЕЗ 2022 г. 

Така изглежда процесът по провеждането на „детективската“, а може би и „археологическата“ работа по проследяване, обследване на разказите -номади (в зависимост от косплей униформата, която най-приляга на всеки заел се с тази дейност), който ни кара да напипаме гръбнака на историята, да видим съхранената Mappa mundi, вече превърната в митологема.

В помощ за изобразяване на трансмедията-карта няма да ни послужат съвременните сателитни изображения или различните методи за мобилно събиране на картографски данни, от които човек спокойно може да види колата си, паркирана на тротоара пред дома му, а техните предмодерни и ранномодерни варианти, обгърнати в изкушаваща възприятията мистериозност. Индустриално произведените ментални карти отговарят на образците, изобразяващи предмодерния средиземноморски свят. Тъй като такова категоризиране отваря голям времеви прозорец, в който технологията на картографирането и използваните материали претърпяват еволюция, а детайлното им изрисуване става по-комплексно, примерът, който прозира в контролиращата зрителската траектория индустриална ментална карта, принадлежи на периода, обхващащ западното средновековие в късния му период и практиката да се изобразява по карти познатия нему свят, т.е. неговата обитаема част.

 ХЕРЕФОРДСКАТА MAPPA MUNDI, ОПИСВАЩА СВЕТА ТАКА, КАТО Е БИЛ ПОЗНАТ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО. ТЯ ИМА ПО-СКОРО РЕЛИГИОЗНО СЪДЪРЖАНИЕ. В ЦЕНТЪРА Ѝ Е ПОСТАВЕН ЙЕРУСАЛИМ. ОПИСАНИ СА СЪЩО РАЯ, АДА И ПЪТЯ КЪМ СПАСЕНИЕТО. 

Единствената самостоятелна, запазена в своята цялост, средновековна карта е Херефордската карта (Hereford Mappamundi), създадена около 1300 г.^[1] Географската информация, с която разполага средновековният картографист при започването на работа по изграждането на карта, се прилага по начин, който да отговаря на религиозните и културни специфики на епохата. Завършената карта, или остатъците от такива, които са оцелели до днес и можем да видим в музеите, пазещи световното културно наследство, или в хипертекстовия онлайн световен музей, представлява богато информационно поле, макар и географската прецизност да не е нейната изначална цел. Специално коментираният образец може да бъде разгледан детайлно онлайн, достъпен за всички, които не живеят в близост до Херефордската катедрала, или не могат да чакат до планираното им пътуване до там, с енциклопедични обяснения и триизмерни визуализации върху цялото светопретворяване, което тя представя^[2]. Нейната многопластовост на съдържание, изображения и смисли я превръща в истински митологемен артефакт, който може да бъде поставен в съвършено различен контекст и да послужи за шаблон, по който почти като върху индиго се очертават границите на съвременните наративни светове, обединени от обща концептуална и индустриална марка.

Запазените средновековни карти разкриват два типа – зонални, които обхващат целия универсум и показват климатичните зони, стъпвайки върху „Коментар към Съня на Сцилион“ на Макробий, и Т-О-картите, които се съсредоточават върху очертаването на обитаемия свят, сферичен, както картографистите го познават от „Етимологии“ на Исидор Севилски^[3]. Т-О моделът представлява кръг, разделен Т-образно. Над хоризонталната линия е поставена Азия, отляво на вертикалната е Европа, а отдясно – Африка. Т-образното деление е очертано във формата на кръг. Този кръг – буквата О, представлява световния океан, който обгражда познатия свят и граничи с отвъдния.

 Т-О КАРТА НА СВЕТА, СЛЕДВАЩА РАЗДЕЛЕНИЕТО МУ МЕЖДУ ТРИМАТА СИНОВЕ НА НОЙ 

Херефордската карта е един от най-разпространените образци на Т-О диаграма в Средновековието и следва традиционната логика в центъра да бъде поставен Йерусалим. Защо Йерусалим е поставен в средата на света, на познатия обитаван свят? Това е така, доколкото той е център и на трите Авраамически религии. Изричното пространствено локализиране има символна роля, но и утвърждаваща основния културно-религиозен наратив на епохата – Доминацията на монотеизма и неговото символично владеене „от центъра“ във всички посоки на света. Градът начало – символно, верско, митопретворяващо, но и градът, в който земното битие ще стигне до своя край, доколкото и трите религии вярват в предстоящ във времето Апокалипсис, макар и случващ се по различен начин. По този начин свещеният град има свой небесен еквивалент, всъщност първообраз, чието отражение той е на земята. Огледалните градове, небесни, но и подземни, са повтарящ се топос в литературното наследство и в съвременните екранни наративи от популярната култура – от митопеята на Уилям Блейк, през класическата фентъзи поредица на Роджър Зелазни „Хрониките на Амбър“, до хитовия сериал на Netflix Stranger Things, съдбоносната роля на града-център на света са траен наративен инструмент.

 ЗАГЛАВНАТА СТРАНИЦА НА САЙТА НА СЕРИАЛА STRANGER THINGS 

Нататък по трасето на трансмедията-карта стигаме до втората ментална карта, концентрирана в Аз-а и в собственото зрителско търсене. Всички карти, дори средновековните, макар Християнски, обозначават непознатите места с митологични същества – дракони, влечугоподобни твари и морски чудовища, или с познати и на съвременния човек животни, които за тогавашния свят представляват екзотика – лъвове, хипопотами, слонове. Fama est – средновековните картографисти заемат фразата, с която римските предшественици маркират непознати територии и опасностите, които потенциално там очакват авантюристите „Hic sunt leones“ (Тук има лъвове) и я модифицират в „Hic sunt dracones“ (Тук има дракони), обновен метод за протягане извън границите на познатия свят към места, населени с дракони, символи на неразбираемото и необхватното.

 ГЛОБУСЪТ НА HUNT-LENOX, СЪХРАНЯВАН В NEW YORK PUBLIC LIBRARY. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 ДЕТАЙЛ ОТ ГЛОБУСА НА HUNT-LENOX 

Представата, че подобна фраза е редовна практика в картографското наследство от епохата на Средновековието, е изкушаващо начинание за дистанцирания от вековете наблюдател, но остава неподплатено с оцелял доказателствен материал. Макар да лежи в сферата на мита, той е достатъчно интригуващ за зрителите и съдържа достатъчен потенциал да се превърне в основа за сътворяването на множество обемащи въображението светове. Все пак този надпис ни е познат само от две места, запазени за съвременната публика. Става въпрос за глобуса Hunt-Lenox, създаден през 1510 г., в момента съхраняван в публичната библиотека в Ню Йорк, и неговия първоначален вариант – глобуса Ostrich Egg, създаден шест години по-рано. На много карти съществуват митичните същества, но само в двете посочени съществува превърналият се в митологема Дракон, назован и пожелан и от историята. Той ще бъде и моделът, по който ще се изгради Аз-овата ментална карта. Драконът със своето символно влияние е достатъчен да възпламени любопитството и да се превърне в Дракон на желанието, способен да отключи потенциала на зрителското въображение. Мнимите дракони от картите съвпадат с познатия наратив за средновековието като суеверно време на магии и чудати създания, специфични пространства, с наситена символика и религиозност. Драконът съществува като символ и в религиите. Той е общовалидна културна митологема – религиозна, митологична, фолклорна, приказна, метафорична. Драконът на желанието е в порива в тези наративи да се открият първичните гласове. Зрителят се движи към дракона, новата територия, непознатата, страшната, защото там го дебне това митично създание.

Макар да знаем, че това не е съществуваща практика, е вълнуващо да си представяме, че е. Понеже го има само на една карта, а на много карти има чудовища, това отговаря на самоинициираната ментална карта. Зрителят сам търси своите нишки, сам чертае картата, провокира фантазията, че е така навсякъде – множество дракони, срещащи се с микроинтересите на милиони хора и поколения. Пар екселанс „единият“, „алфа“, „архе“ Драконът е разказ номад. Това представляват и наративите.

 ИЛЮСТРАЦИЯ НА ТИПОВЕТЕ ДРАКОНИ 

До голяма степен наративите стъпват върху „раменете на гиганти“ – герои, фиктивни или реални, във втория случай често с размита граница къде реалното отстъпва пред фиктивното. Пример за неоспоримо обхождане на тези героически територии е Александър Македонски (Велики). По време на военната си експанзия, на която е посветен краткият му живот, основава над 70 града, кръстени на него, които във времето езиците и културите претопяват. Все пак това не отменя значението на картата, която той изгражда и която подкрепя наратива му на герой, движеща сила за бъдещия завоевател от ранна възраст, подражавайки на Ахил^[4] и на неговата „божествена карта“, която трябва да изпише, за да докаже и валидира геройския път. Пресъздавайки геройския наратив, Александър се превръща в герой-в-ставане. Той осеменява историята като кръщава градове на себе си, издигайки се до божествен воин, равен на героите от Омировите поеми, в които той е потопен от учителя си Аристотел. Героят се автомитилогизира и не чака историята, времето да го митологизират и „изпишат“ – Александър е мастилото на собствения си разказ и неговите действия са само страниците на себеразкриването като герой.

 АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ (ФРЕСКА ОТ МОЗАЙКА В АНТИЧНИЯ ПОМПЕЙ) 

Александър скъсва означаващата верига, своята персоналност, разделя се със своята актуалност тук и сега, умишлено трансцендирайки владетелската си персона, вписвайки се в мита и себеконструирайки се в митологемната фактура. Въплътеният Ахил сам се превръща в гигант от историята, върху чийто рамене стъпват наративните експанзии, претворяващи геройското до наши дни. Hic sunt dracones се превръща в „Тук има Александър“ (Hic est Alexander), персонализирайки търсенето на героя и до днес. Менталните Аз-ови карти – себеконструиране и буквално изписване, вклиняване, изконна промяна, водеща до божествени воински проекции при Александър, са съвършена проекция на овладяване и легитимиране, категорична победа над героическия модус. В наши дни героите властват над множество вселени, езици и водят своите борби с архаичното зло. Александър е воювал с калокагатията, пресъздавал я е, усвоил я е – в териториите си, в изкования наратив за модерния герой.

 

Бележки под линия:

^[1] Barber, Peter, Catherine Delano-Smith. Imagine and imagination: maps in Medieval Europe. In: The Routledge Handbook of Mapping and Cartography, Routledge, London and New York, 2018, p. 123.

^[2]https://www.themappamundi.co.uk/index.php.

^[3] Бояджиев, Цочо. Другото Средновековие. София, с. 169.

^[4] Вайехо, Ирене. Безкраят в стрък тръстика. ИК Колибри, София, 2023, с. 28.

 

Използвани източници:

Бояджиев, Цочо. Нощта през Средновековието. Изток-Запад, София, 2011.

Вайехо, Ирене. Безкраят в стрък тръстика. ИК Колибри, София, 2023.

Barber, Peter, Catherine Delano-Smith. Imagine and imagination: maps in Medieval Europe. In: The Routledge Handbook of Mapping and Cartography, Routledge, London and New York, 2018.

Mappa Mundi, Hereford Cathedral – https://www.themappamundi.co.uk/index.php.