СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

Едва ли е нужно да изтъквам каква световна величина е режисьорът Вим Вендерс. Но в случая вниманието ми е насочено към документалните му филми и по специално към Анселм – шепотът на времето (2023). След Пина (2011), посветен на немската хореографка и балерина Пина Бауш, и Солта на земята (2014) за бразилския фотограф Себастиао Салгадо, Анселм – шепотът на времето е реверанс и възхищение на режисьора от живота и творчеството на неговия сънародник и връстник – Анселм Кифер – немски художник и скулптор. Родени са през 1945 г.

За Кифер се заговаря в края на 60^-те години, когато той излага автопортрети, снимки и картини в Германия, Италия и Швейцария, с пародия на нацисткия поздрав на фона на руини и депресираща природа.

 КАРТИНАТА HEROISCHES SINNBILD III (1971, АНСЕЛМ КИФЕР), СОБСТВЕНОСТ НА МУЗЕЯ ПОМПИДУ В ПАРИЖ 

След дългогодишно общуване и приятелство с художника, Вендерс узрява за идеята, че изкуството на Кифер е преди всичко физическо-метафизично място извън декорите. Двамата се срещат през 2020 г. Режисьорът организира етапите на работа по филма между ателиетата на художника – от родната Германия до неговия сегашен дом във Франция, от постоянния хангар в Милано до изложбата в Двореца на дожите във Венеция (2022).

 АНСЕЛМ КИФЕР И ВИМ ВЕНДЕРС В КАДЪР ОТ ФИЛМА АНСЕЛМ... (2023, РЕЖИСЬОР ВИМ ВЕНДЕРС) 

Режисьорът признава, че започва изследването си за твореца със задълбочено пътуване „... в детството му, сред неговите скулптури, картини, акварели, връзката му с езика, религията, алхимията, астрономията. Обмислях какво мога да заснема от 1200 страници сценарий. Бях погълнат от работата, исках да бъда на висотата на неговите творения“.

Изправен пред гигантизма на творбите на Кифер, Вендерс решава, че 3D е задължителната технология за реализация на филма. Художникът дава картбланш на режисьора и знае, че той няма да направи биографичен или традиционен документален филм, като подреди творбите пред камерата. Филмът, продуциран от самия Вендерс, предава визията на Кифер, революционният му стил, цикличния характер на историята. Проследява етапите в развитието на неговото изкуство, където се преплитат литература, наука, философия, митология и религия.

Вендерс кани зрителя да посети всички ателиета, в които е работил художникът – хангари, тунели, развалини, водни басейни, спираловидни тръби, складове с кал, където хаосът, вписан в правоъгълна рамка, става картина. Режисьорът ни запознава с неговите помощници, дава привилегията зрителят да участва в творческия процес, в раждането на творбите, сред дим от пури, алкохол, огън, вода и пара.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА АНСЕЛМ... (2023, РЕЖИСЬОР ВИМ ВЕНДЕРС) 

Ето го Кифер в ателието си в Кроаси-Бобург, Франция, който кара велосипед сред своите монументални произведения. Или пък щрихира през нощта картина на шпатула, потопен ту в бяло, ту в черно, рисува с искри от огън. Омагьосан е от мита за аргонавтите, пътува из Европа като млад мъж, с протегната дясна ръка за нацисткия поздрав, облечен в офицерската униформа на баща си от Вермахта. „Как се чувстваш, когато те питат дали си неонацист?“ – задава му въпрос журналист във филма. Кифер е безпощаден, той кара критиците да се чувстват неудобно, като докосва твърде болезнени въпроси. Безстрашен майстор, който нарушава табутата и трансформира смачкана от танк поляна в пейзаж с поразителна красота.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА АНСЕЛМ – ШЕПОТА НА ВРЕМЕТО (2023, РЕЖИСЬОР ВИМ ВЕНДЕРС) 

„Разбойник вечно на път“, както самият той се определя, „дете сред слънчогледи и звездни нощи“.

В продължение на повече от 50 години произведенията на Анселм Кифер разобличават лицемерието, с което германското общество, а и европейското като цяло, си мислят, че нямат вина. Още с първите си творби той се занимава с историята на Третия райх и се изправя пред следвоенната идентичност на Германия, като прекъсва мълчанието за близкото минало.

Филмовият разказ протича на много нива, чрез многогласна история: на детето Кифер (играе го Антон Вендерс, племенник на режисьора) или на младия Анселм (изигран от Дамиен, синът на Кифер). Чуват се и гласовете на моделите, които са вдъхновявали (и понякога обсебвали) Анселм – Паул Целан, румънски натурализиран френски поет от еврейски произход и немскоговорящ, или учителят на художника Йозеф Бойс.

 РАЗГОВОР ЗА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО (ОТ ЛЯВО НА ДЯСНО) АНСЕЛМ КИФЕР, НЕИЗВЕСТЕН, ЙОЗЕФ БОЙС, ЖАКЛИН БУРКХАРТ, ЖАН-КРИСТОФ АМАН, БИС КУРИЕ, ЕНЦО КУЧИ, ЯНИС КУНЕЛИС (БАЗЕЛ, ЮНИ 1985) 

Екранът на стар телевизор показва откъси от интервюта, стари филми от изложби – от Чикаго, до Мома в Ню Йорк, скъсява още повече дистанцията между зрителя и художника. Ето го Кифер като тийнейджър, после е във Венеция с черно наметало.

Движи се покрай реката, сред своите „Жени от Античността“, от началото на филма. Те са без глави, сгушени в разкошни избелени и боядисани рокли, втвърдени от потапяне в гипсова вана, с техните символични елементи. Олово, бодлива тел, слънчогледи, сухи клони. Кифер използва живопис, скулптура, инсталация и фотография, за да изследва връзките между минало, настояще и бъдеще.

 АНТОН ВЕНДЕРС КАТО ДЕТЕТО КИФЕР ВЪВ ФИЛМА АНСЕЛМ... (2023, РЕЖИСЬОР ВИМ ВЕНДЕРС) 

Времето е основното, но неуловимо измерение в творчеството на художника. Детството на това поколение е, както се казва в края на филма, „празно пространство, като началото на света“. Кифер продължава да пророкува чрез произведенията си с почерка и лекотата на дете. Той задава въпроси, без да е сигурен, че ще намери отговори. „Няма граници за въображението му. И както никой друг, той е в състояние да интегрира времето в работата си и да направи следите му видими“, споделя режисьорът.

Анселм – шепотът на времето пътува между минало и настояще. Развалини и ателиета стават движещи се декори в пространство между киното и живописта. Илюзията е, че си там, на място, дори и да не присъстваш физически. Вендерс представя пространство – времето на Кифер чрез поразителен дигитален арт филм.