ИВАНКА СТЪПОВА
Новата книга на Иван Стефанов е резултат на дългогодишните му изследвания в областта на естетиката, теорията и историята на изкуството, както и на социологическия ракурс към същността, битието и съществуването на проблемите, трайно свързани с основополагащата тройка: автор – художествено произведение – реципиент.
Изследването обхваща въведение, дванадесет статии и заключение, с обстойно развити тези, свързани със социологическия поглед към автономията на изкуството. Според автора скромно отбелязал, че между отделните статии няма пряка, непосредствена връзка, целта на изследването е да се анализират различни проблеми на основата на единната и търсеща нова теоретическа цялостност естетико-социологическа, аналитично-синтезираща концепция.
Но привидната автономност на текстовете е само на пръв поглед. Всъщност авторът е формулирал в синтетичен вид основните въпроси за статуса и перспективите на изкуството и естетиката, органично е вплел в тъканта на текста историята на естетическите концепции, смисловите нюанси и позиция на художественото произведение и неговата вариабилна същност; в контекста на съответните водещи концепции. Авторът е аргументирал своята гледна точка, отчитайки достиженията на добре известни изследователи – Адорно, Дюфрен, Бенямин и други; анализирана е променящата се функция на твореца – художник, социално-исторически подчинена на нормативността, но впоследствие демонстрираща нова, доста по-освободена форма на творчество и присъствие в целостта на творческата триада. Авторът е насочил основните задачи на изследването си към битието и ставането на базовите компоненти на творческия процес, които оформят същността на изкуството: по пътя на рефлексията, чрез използването на нови научни концепции или парадигми, трябва да се навлезе в самата вътрешна същност на отделната творба, на самото изкуство и на целия художествения процес.
В прекрасните текстове на Иван Стефанов естетиката е аргументирана в нови ценностни ракурси, с оглед на очевидно демонстрираната автономия на създаването на произведения на изкуството и включването им категорично и несъмнено в социалния живот на обществото. Новите форми на разпространение на изкуството – медии, интернет, бързо копиране и още много варианти за досег с него, провокират активното формиране и на нови разновидности на изкуство, номинирани като изкуство, различни от каноничните форми, провокативни и непознати. Затова в книгата са показани привидно остарели проблеми на естетиката, но всъщност концептуални опори на художественото творчество, чрез които се изгражда каркасът на естетическата наука. Това логично обяснява защо авторът проследява доминиращата концептуална нишка, тръгвайки от класически достижения в аргументирането на изкуството като водеща социална и духовна дейност, и върви напред в нов вектор и посока, търсейки формите на изкуството в новите социални измерения и статус на изкуството, мотивирани от нови опозиции и нов смисъл на тази хилядолетна област.
В търсенето на новия образ и статус на изкуството и компонентите на художествената дейност, авторът се спира на старите базови понятия, „реновирани“ в нови смисли и значения. Закономерно се изследва позицията на художника – между нормите и произвола, между самочувствието и несигурността, мястото на обекта в художествената творба, социалният статус на творбата, дори и привидно автономна, изкуството като константна духовна дейност и като преходно явление, водещи теми като предпоставеност и неизменност като ролята на медиите, въможностите на кича, аргументите, които го провокират. Така от проблемите на „вехтата“ естетика отново, като феникс, се обновява тази древна, но в същността си вечно млада наука за красивото, спътник и емблема на човешкия духовен подем.
Три от студиите на Иван Стефанов – „Възход и падение на догматичната естетика. Тодор Павлов срещу Исак Паси“, „Към елиминиране на догматичната естетика“ и „За Исак Паси и неговите недоброжелатели“ представляват незаменим исторически документ за годините на доминиране на догматичната естетика и безпристрастен, обективен анализ на теоретичните и социални проблеми, свързани с развитието на естетиката. Тези три студии са категорична авторска находка и ценност и допълват концептуалната картина, изградена от автора, заплитайки в едно проблеми, тези, идеи и личности. Тук са разгледани екстранаучните аргументи и мотиви на догматичната естетика, концептуални и не толкова спорове между Тодор Павлов и Исак Паси, драмите (и повече) в осъществяването на споровете...
Новата книга на Иван Стефанов „Отвъд овехтялата естетика“ е значим принос, анализи и обобщение към естетическата наука, към социологията на изкуството и към обективното и безпристрастно приемане на историческите драми и проблеми, отвъд които е отишла съвременната наука за красивото. Не са много изследванията, които фокусират като главна цел естетиката и концептуализирането на проблемите на изкуството. Още по-малко са книгите, които в хармоничен вид представят акценти и опорни точки от историята и теорията на естетиката, обърнати към доминиращия обект – изкуството в неговата многоликост и нариабилност. Затова този труд е комплимент както за автора, Иван Стефанов, който е доайен на естетическата наука и на проблемите на изкуството и социологията в България и непосредствен участник в драматичните събития, така и за издателството, което продължава традицията да подкрепя и разпространява духовните ценности.
