ПАВЕЛ СИМЕОНОВ

Гледането на кино на открито е удоволствие, на което човек може да се наслади само през летните месеци, поради което културният афиш за месец август  включва опциите за лятно кино. Активните открити „киносалони“ в София в момента са поредното пето издание на Hofkino проекта на Гьоте-институт – България, който се завръща след едномесечна пауза на 22 август с прожекция на „Нико“ на Елине Геринг, както и Кинодвор прожекциите на кино G8. В духа на Hofkino за прожектиране на съвременни немски продукции, сред селекцията на G8 е документалният „Анселм“, един от двата филма на Вим Вендерс за изминалата година. 

 АНСЕЛМ (2023, РЕЖИСЬОР ВИМ ВЕНДЕРС) 

Всички прожекции на „Анселм“ в България досега са били в неточен формат. Вендерс заснема филма в 3D и настоява, че може да бъде преживян подобаващо, само ако се гледа по този начин. По думите на Вендерс, този филм тласка възможностите на 3D технологията в непознати води. „Анселм“ е документален портрет на известния художник и скулптор Анселм Кифер и човек може да се запита защо точно този филм изисква точно такава технология. Интересното в подхода на Вендерс е в това, че оставя творбите да говорят сами за себе си, а всички негови добавки са също толкова абстрактни, колкото и самото творчество на Кифер. Изборът Антон Вендерс и Даниел Кифер, чиито фамилии говорят сами за себе си, да играят Кифер като дете и млад мъж,  добавя метатекстуален слой към филма, но нито той, нито епизодите, в който Кифер се „среща“ с младата си версия, имат особено значение за Вендерс, който ги използва само като дребни добавки към разбирането на изкуството на Кифер. „Разбиране“ в този случай не включва обяснения от страна на режисьора, дори когато цели да контекстуализира субекта си. Поетът Паул Целан е ключов за творчеството на Кифер, което е дълбоко повлияно от нацисткото минало на Германия. Вендерс използва откъси от поезията на Целан в „Анселм“ и съвсем няма интерес да кара Кифер да седне пред камерата и да разкаже своята история, нито да обяснява своето творчество. „Анселм“ показва части от нетипичния творчески процес на Кифер, който е вероятно единственият голям художник, използвал огнехвъргачка за своя картина, но ефектът не е на демистификация, а напротив — всичките начини, по които Кифер разрушава картините си, за да ги довърши, могат само да накарат творчеството му да се усеща още по-уникално. Но дори процесът на създаването на скулптурите и картините на Кифер заема сравнително малка част от времетраенето на филма, което е запълнено предимно с кадри на вече завършените творби. „Анселм“ е пътуваща изложба в киноформа, и е ценна възможност за запознаване с изкуството на Кифер с или без 3D.

 ЗЕЛЕНА ГРАНИЦА (2023, РЕЖИСЬОР АГНЕШКА ХОЛАНД) 

Сред предложенията на затворените киносалони този месец е панорамата на Дома на киното „Големите майстори“, която включва няколко вече препоръчани в месечния афиш заглавия като „Сухи треви“, „Паднали листа“ и „Прекрасни дни“. Сред останалите заглавия е и „Зелена граница“ на Агнешка Холанд, който беше сред най-спорните заглавия от селекцията на миналогодишния фестивал във Венеция, където спечели наградата на журито. Заклеймен от полското правителство (което задължава държавно подкрепяните кина да пуснат клип, показващ гледната точка на правителството преди всяка прожекция), филмът разказва за бежанската криза на границата между Полша и Беларус, с особен фокус върху трудностите на бежанците и жестокостта на граничарите. Всеки филм на такава тема подбужда полемика, особено такъв, който подхожда по толкова директен и дори дидактичен начин. Самата Агнешка Холанд твърди, че всичко, което виждаме във филма, е базирано върху документирани събития. Независимо дали филмът е правдоподобен, структурата му е изненадващо амбициозна. Четирите му части проследяват различни групи хора в тежка ситуация – от страдащите бежанци, с които започва филмът, до действащите граничари (един от които е по-съвестен, макар и все така замесен в жестоката система). Филмът предлага по-ясна гледна точка във втората си половина, когато започва да следи група активисти и една жена, която се замесва с тях. Като човек, който само теоретично се интересува от всичко това, тя сякаш е най-близо до зрителя, а постепенното ѝ намесване в историята цели да припомни на зрителя, че всичко случващо се е по-близо до него, отколкото му се струва. Акцентът и вниманието към всички замесени в конфликта не се усеща като опит за квази-обективност, а по-скоро като разкриване на човешкия фактор от всяка гледна точка. Изобразяването на семейния живот на граничаря цели да покаже разбиране и емпатия дори и към „виновниците“. Като политическо кино, което все пак желае да разкрие проблема по максимално детайлен начин, „Зелена граница“ успява да се извиси над пропагандата, за която го обвиняват.

 ВРЕМЕ ЗА АРМАГЕДОН (2022, РЕЖИСЬОР ДЖЕЙМС ГРЕЙ) 

„Време за Армагедон“ на Джеймс Грей е автофикционална история за израстването на младо момче. Но фокусът на Грей не е автобиографична история за това как момчето се научава да бъде себе си, а за това, как научава в какъв свят живее. Америка през 80^-те години, която е представена като общество, което подкосява всеки опит за оригиналност и тласка всеки човек към конформизъм, за да запази твърдата си йерархична структура. Монолозите на бащата и дядото на героя (малката киноверсия на Грей) не са мотивационни или насърчаващи, а студено прагматични. Те му напомнят за жертвите, които ще трябва да направи, за страданието, което са преживели (ключови за филма и живота на Грей са еврейските му корени), за достойнството, което трябва да запази, за помощта, която трябва да оказва на другите (филмът обръща голямо внимание на приятелството на детето с чернокожия му съученик, което е сред първите знаци, сблъскващи го с несправедливостта около него). Заради всичко това „Време за Армагедон“ не е поредната лична агиография, нито филмова автокритика, а истински опит за творческо себеразбиране и себеконтекстуализиране. Когато Грей поглежда към своето детство, той рисува индиректен портрет на себе си сега, а когато поглежда Америката на миналото, той няма как да види нещо друго освен Америка на настоящето.

„Анселм“ ще бъде прожектиран в Кинодвор G8 но 17 август от 22:00 часа.

„Зелена граница“ ще бъде прожектиран в Дома на киното на 3 август от 20:00 часа.

„Време за Армагедон“ е наличен в Netflix от 1 август.