НАДЕЖДА МАРИНЧЕВСКА

 

СИЛНА БЪЛГАРСКА ПРОГРАМА – МЕЖДУ АРТИСТИЧНОСТТА И КОМУНИКАТИВНОСТТА

 

През петте фестивални дни на Международния фестивал на анимационния филм „Златен кукер – София“, зрителите имаха възможността да видят повече от 120 филма от шест континента, които се състезаваха в десет категории – от съвсем кратките миниатюри до една минута, до пълнометражните и от студентски и детски произведения, до екологични или рекламни клипове и др. В това разнообразие от различни по жанр, стил и предназначение филми направи впечатление доста сериозното българско присъствие – 18 филма, както и още два, реализирани от български автори, но произведени в чужбина. В традицията на фестивала е и провеждането на майсторски класове с различна тематика – от визуалния език, чрез който се изгражда образа на злодея (Мариана Кръстева), през връзката между книга, игра и анимационен филм (Мая Бочева), или проблемите на обемната анимация (Стефан Маринов), до най-актуалните аспекти на използването на изкуствения интелект в анимационното кино (Димитър Димитров – Анимитер).

Приятна изненада на закриването на фестивала беше прожекцията на 12 анимационни филма на ученици от три български гимназии – Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография, Професионалната гимназия по дизайн „Елисавета Вазова“ и Националната гимназия по сценични и екранни изкуства в Пловдив. Голяма част от тези първи творби показаха артистизъм и спонтанност, присъщи за младите си автори. И в трите гимназии има специалности „Компютърна анимация“, макар че показаните филми демонстрираха и различни други анимационни техники. Ръководителите на тези класове – Стефан Маринов, Евелина Данева-Райнингер и Роберт Попов доказват, че интересът на най-младите художници към анимацията може да бъде изявен с успех и в тази ранна възраст. Сътрудничеството на тези училища с фестивала „Златен кукер – София“ продължава вече няколко години, но за първи път бе показана толкова сериозна ученическа филмова програма.

 ИЗВЪН РАБОТНО ВРЕМЕ (2025, РЕЖИСЬОР НАТА МЕТЛУХ, САЩ) 

Голямата награда „Златен кукер“ отиде при филма Извън работно време (САЩ) на украинско-американската режисьорка Ната Метлух, В стегната карикатурна форма тя показва френетично забързаното темпо на днешния работещ човек, когато правенето на две-три-пет неща едновременно вече е станало норма на съществуването ни. Но в бясната надпревара с времето все повече дейности не могат да бъдат свършени и  водят до неизбежното „през куп за грош“. Прехваленият „мултитаскинг“ се стоварва върху личността със силата на парен чук. Абсурдът се развива, хаосът поглъща човека и едва когато времето започне да се движи в забавен каданс, персонажът може да поспре и да усети изплъзващата се радост от живота. В смешна форма филмът повдига сериозни въпроси за физическата и психологическа претовареност на съвременния човек, който все по-често прегаря в изтощителния маратон на всекидневието си.

 СТРАННИЯТ СЛУЧАЙ С ЧОВЕШКОТО ГЮЛЕ (2024, РЕЖИСЬОР РОБЕРТО ВАЛЕНСИЯ, ЕКВАДОР) 

В категорията най-добър филм от 1 до 10 минути наградата беше поделена между Странният случай с човешкото гюле на Роберто Валенсия, Еквадор и Майка ООД, режисьор Вендула Велискова, Чехия. Еквадорската куклена анимация е филм за неприемането на чуждия, на различния от общността. Гротескните образи на шестимата жители на едно село са социологичен срез на реакциите спрямо непознатия, припаднал на мегдана. След известно умуване какво точно да правят с натрапника, жителите го зареждат в старовремския си топ и го изстрелват във въздуха – далече, далече. Сред облаците виждаме да летят още много такива човешки гюлета, неприети от консервативното мислене. На финала приказната история става сериозна и завършва с документални черно-бели кадри от бежански лагери, от претоварени с хора лодки и влакове. Прекомерно цветният, шарен свят на мирното село преминава в монохромна гама, за да повдигне отново един от най-наболелите въпроси на времето – миграцията.

 МАЙКА ООД (2025, РЕЖИСЬОР ВЕНДУЛА ВЕЛИСКОВА, ЧЕХИЯ) 

Майка ООД на Вендула Велискова е очарователно реализирана пиксилация за изтощителните задължения на майката на малко бебе. Между храненето, сменянето на пелени, прането, готвенето, чистенето на дома и хилядите други задължения, тя се опитва и да напише нещо на лаптопа си, прекъсвана от плача на невръстния наследник, който звучи като досадна вибрация на смартфон. Абсурдният финал показва накрая написаната на екрана страничка – молба за работа, в която преуморената майка уверява, че има много свободно време. Филмът е майсторски заснет, като всички движения на актрисата са заострени и преувеличени и създават усещането за изчерпване на силата и предстоящ нервен срив. Борбата ѝ с домакинските уреди е свирепа, динамична и непрестанна. Предизвиква смях, но и оставя усещането за психологическото състояние на майката „на ръба“.

 НОЩ В ЧАКАЛНЯТА (2024, РЕЖИСЬОР САКИ МУРАМОТО, ЯПОНИЯ) 

Наградата за най-добър филм от 10 до 45 минути беше присъдена на Нощ в чакалнята на режисьора Саки Мурамото, Япония. Това е магнетичен филм, който проследява случването на … почти нищо. Наративът се върти около една автогара, на която спира нощен автобус, а полузаспалите пътници бавно слизат, за да посетят тоалетната или магазинчето за напитки и закуски. Забавените, почти мистични движения на животинките, мълчаливото споделяне на една и съща пейка, далечната мелодийка от джубокс са детайли, които обаче апелират към заровена дълбоко в подсъзнанието ни памет за нещо познато и узнаваемо. Общност от самотници, които преживяват една банална ситуация, а на сутринта ще поемат всеки по своя път. Тъмнина и сянка се редуват с ярките светлини на чакалнята. Филмът оставя усещането за нещо недоизказано, за нещо тъжно, за някакъв недостижим копнеж. Бавният ритъм като че ли се вглежда в душите.

 БУРЯТА (2024, РЕЖИСЬОР ЖИГАН (БУСИФАН) ЯН, КИТАЙ) 

Бурята на режисьора Жиган (Бусифан) Ян получи приза за най-добър пълнометражен филм. В добрата традиция на китайската анимация филмът е приказка за осиновено дете, дракони, черни кораби, вълшебни същества и приключения. Добрата рисунка и анимация, акварелните пейзажи, пищната природа вече донесоха на този независим филм определен успех.

Категорията за студентски филм беше може би най-оспорваната, поради голямото количество творби.

 ТЕЗИ, КОИТО НИКОГА НЕ ВИЖДАТ ЛУННА СВЕТЛИНА (2024, РЕЖИСЬОРИ СОЛЕН МАРШЕ, ЛУ ТОБИ, ТОМ СОРЕЛ, ЕВЕЛИН ФИЛИПАР, МАРИ ФАНТИНИ И АМЕЛИ СОТО, ФРАНЦИЯ) 

Наградата отиде при филма Тези, които никога не виждат лунна светлина на екип режисьори: Солен Марше, Лу Тоби, Том Сорел, Евелин Филипар, Мари Фантини, Амели Сото от Франция. Това е поетична история за приятелство и взаимно спасение между двама самотници – куче и жираф, обитаващи различни планети. Минорната атмосфера във филма подчертава темата за трудно достигнатото доверие, което обаче е единственият път към истинското приятелство. Реализиран като 3D компютърна анимация, филмът същевременно е стилизиран с рисувана текстура, която допринася за артистичното му въздействие.

 ЧЕСНОВА СУПА (2024, РЕЖИСЬОР КРИСТИАН ЗАХАРИЕВ, БЪЛГАРИЯ) 

В категорията за студентски филм беше присъдена и специална грамота на българския Чеснова супа на Кристиан Захариев. С много хумор и абсурдни действия авторът създава пародия на „вампирския жанр“ в киното. В балканско селце пристига гладен вампир в търсене на свежа кръв. Още в началото за зрителя е ясно, че мисията му няма да се увенчае с успех – на една от стените има надпис „Вампиръ е лайно“, по аналогия с Радичков. Заблуден от силует на млада девойка, кръвопиецът се оказва в ръчичките на любяща, но късогледа баба, която започва енергично да полага грижи за него. Докато се стигне до леталния резултат, причинен от храненето с чеснова супа. Иконографията на филма е основана върху готическата традиция и множество вампирски превъплъщения в киното от рода на Носферату, Дракула и т.н. Същевременно високият енергиен потенциал на филма се съдържа в хумора, който като че ли е поизчезнал от българското анимационно кино през последните години, давайки предимство на сериозните социални теми.

Искам да обърна внимание на българското участие на фестивала. Както вече споменах, това са 20 филма, селектирани в конкурса и това е белег, че анимационното ни производство вече се развива с по-бързи темпове. Може само да се надяваме, че процесът ще стане и устойчив през следващите години. Разнообразието от жанрове и стилове – от авторската анимация до детското кино или музикалния клип – може само да ни радва.

 ФЛИП (2023, РЕЖИСЬОР ИВАЙЛО БОЛЯРОВ, БЪЛГАРИЯ) 

Специалната награда на името на Пройко Пройков за най-добър български анимационен филм отиде при Флип на режисьора Ивайло Боляров, който е посветен на търсенето на ключалката, която да съответства на ключа, който носиш със себе си цял живот. Изцяло реализиран в ретро стил и визията на филм-ноар, Флип е филм за търсенето на смисъла. Едва когато преобърнеш света, той се разкрива пред теб и позволява да излезеш на слънце. Ситуирането на действието в коридорите на хотел с безброй затворени врати без ключалки е интересно намерен детайл. Влизането на превозни средства, пешеходци, линейки, клошари и т.н. в безлюдните хотелски коридори създават обемно символистично пространство. А приликата на главния герой с автора определено навява идеята за автобиографизъм и лично преживяване.

 ДИСТЪРБИЯ (2024, РЕЖИСЬОР МИРА ЯНКОВА, БЪЛГАРИЯ) 

Специалната грамота за български филм беше присъдена на Дистърбия на Мира Янкова. Авторката е създала мощна картина на странни същества, все едно излезли от сюрреалистичните кошмари на Йеронимус Бош. Полу-човеци, полу-демони, необикновени животински хибриди се сплитат в една всеобща динамика на хаоса. Множеството персонажи са в непрекъснат ход, повтаряйки цикличните си движения в бърз и неотклонен ритъм. Преследването и поглъщането са основни мотиви в ирационалния свят на филма. Еротичните акценти са подсказани тук там в бъркотията на всеобщата трансформация. И може би във финала безглавият човек ще придобие цялост, като се слее с птицата, която е негов спътник от дълго време. Символиката на филма на места е непроницаема, но просветлението във финала е ясно подчертано. Целият филм е изграден върху два принципа. Единият е циклично-ритмичното движение на „масовката“ от персонажи – впечатляващо, но и много трудоемко решение. Вторият принцип е на непрекъснатата метаморфоза – артистично и вдъхновено реализирана.

 ДО ТЕБ (2024, РЕЖИСЬОР ТАНЯ БОЖИНОВА, БЪЛГАРИЯ) 

По някакъв дистанциран начин намирам нещо общо между Дистърбия и студентския До теб на Таня Божинова. Тук също са потърсени подсъзнателните сюрреалистични внушения, макар че наративът е придружен и с текст. Модернистичната визия и подходът към използването на буквите и задкадровия глас е вдъхновен от принципите в Анна Блуме на Весела Данчева или Млекарката на Иван Богданов от Щрих и стих. Същевременно Таня Божинова показва свой личен подход в тази стилистика на модернизма, подчинен на търсенето на любовта и сложните отношения между мъжа и жената. Прави впечатление начинът, по който се интерпретира поезията – без сантименталност, с известна дистанцираност. Спойката между визуалното решение и текста е реализирана с интересни преходи, игра с мащабите на фигурите, дезинтеграция на образите, сюрреалистично прекомпозиране на телата.

Опит за следване на принципите на модернизма има и във филма Всестранно изследване на Владислав Иванов. Тук обаче се разчита предимно на абсурда в текста на Даниил Хармс, без да се търси адекватно визуално решение.

 ИСТИНСКИ ХОРА (2024, РЕЖИСЬОР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, БЪЛГАРИЯ) 

Диаметрално разположен е подходът на Димитър Димитров в Истински хора. Вместо да разчита на повишена условност или на модернистичното изображение, авторът е търсил максимално приближаване към реалността и изследва живота на група бездомници-алкохолици. Филмът въздейства шоково именно с подчертаната си реалистичност. Базиран частично върху заснет документален материал, обработен с изкуствен интелект за постигане на акварелен ефект, филмът е силен с бруталната си проницателност, разкриваща много интимни страни от битието на хора, изпаднали извън нормите на обществото, маргинализирани, но не и лишени от някакво свое достойнство и принципи. Сред колегите аниматори се чуха вече гласове за това, че използването на изкуствен интелект в създаването на анимационен филм намалява неговата стойност, тъй като се базира върху автоматичното дигитално оформление. Не съм напълно съгласна с тази оценка, защото в случая става дума за съществена степен на ръчна обработка на изображението, при което авторският почерк се проявява, макар и по нетрадиционен начин. Дори самото включване на портрета и образа на Чарлс Буковски в средата на българските маргинали вече показва, че във филма не се работи с автоматичните решения на изкуствения интелект. Във всеки случай Истински хора е разтърсваща документално-анимационна хибридна история, основана върху полу-автобиографичния разказ на Дилян Еленков. Това е филм за екзистенциалната криза на чувствителния човек, за болезненото възприемане на света, за болката и за разпада.

Автобиографичен мотив има и в акварелния студентски филм на Магдалена Калиева Ключът. Макар и много кратък, филмът е вик за свобода, протест срещу всяко ограничение и заключване. Подобна тревожност има и в друг студентски филм – Техническа проверка на Злателина Цокова. Решен с остри графични щрихи, филмът предсказва разрушението и разпада чрез метафората на един движещ се влак.

 СЕМЕЕН ПОРТРЕТ НА ЧЕРНОЗЕМА (2024, РЕЖИСЬОР ИВАН ПОПОВ – ЗАЕКА, БЪЛГАРИЯ) 

В Семеен портрет на чернозема на Иван Попов – Заека една значима тема – загубата на гърда след операция от рак – е интерпретирана от автора с уважение към страданието, но и с хумор и надежда за възстановяване на отношенията. Възрастна двойка трябва да преодолее травмата от загубата, но жената много трудно се поддава на изобретателните методи на мъжа си за намиране на заместител. Авторът предлага редица смешни гегове, докато се стигне до абсурдното използване на парче сурово месо вместо протеза. На финала двамата старци успяват да се справят с емоционалния проблем на съпругата, ритуално погребват протезата и се връщат към пълноценния живот. Компютърно генерираният 3D образ е пластичен, спокоен и професионално изграден.

 ПРИКАЗКА В ШЕВИЦИ (2025, РЕЖИСЬОР ВЕСЕЛИН ДОЧЕВ, БЪЛГАРИЯ) 

Интересен подход към българския фолклор може да се види в Приказка в шевици на Веселин Дочев. Стилизацията на българската бродерия е реализирана доста радикално. Особено любопитен е образът на змея, който е представен от геометричен ромб и няколко детайла. Свеж поглед към митологичните истории има и на финала, където спасената от смелия момък девойка се превръща на свой ред в страховита триглава ламя. Филмът е добре структуриран, има интересно редуване в цветните и черно-белите сцени, премислено е боравенето със знаците – хляб, вино, кавал и т.н.

На фестивала „Златен кукер – София“ имаше и няколко детски български филма. Този факт сам по себе си отбелязва една добра тенденция на обръщането на редица творци към детската аудитория. Нашата анимация като цяло има исторически дълг към децата, тъй като в голяма степен амбициите на водещите творци бяха насочени към авторското кино, а на детския филм понякога се гледаше като на второсортно занимание.

 МАШИНАРИЙКОВЦИ (2025, РЕЖИСЬОР КИРИЛ ИВАНОВ, БЪЛГАРИЯ) 

Машинарийковци на Кирил Иванов, Кой светна луната на Мая Бочева, Така започна всичко на Лъчезар Велинов и Мая Бочева са чудесни примери за добре направено детско кино, което има шанс да се развива.

 КОЙ СВЕТНА ЛУНАТА (2024, РЕЖИСЬОР МАЯ БОЧЕВА, БЪЛГАРИЯ) 

И трите филма имат свои силни страни. Музиката и песните в Машинарийковци допълват интересната визия. Комбинирането на традиционни приказни мотиви (вещицата) с космически приключения от съвременния детски свят в Кой светна луната е печеливша комбинация и т.н.

 ТАКА ЗАПОЧНА ВСИЧКО (2025, РЕЖИСЬОРИ ЛЪЧЕЗАР ВЕЛИНОВ И МАЯ БОЧЕВА, БЪЛГАРИЯ) 

Като цяло международният фестивал „Златен кукер – София“ и неговият директор Надежда Славова силно подкрепят българското анимационно кино. Това се отнася най-вече до младите автори, които винаги са поощрявани да участват във всички събития на фестивала. Може да се проследи и развитието на тези взаимоотношения. Ако предишните години най-младите участваха предимно в изложби и в майсторски класове, то на това издание вече видяхме пълноценна програма от анимационни филми, която дава надежда, че оттук ще се появят новите звезди на българската анимация.