ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ

 

Имало едно време…

В далечната, както казват днес, 1971 година, далечна за някого, но за моето поколение време, когато бяхме млади и повече или по-малко смело навлизахме в живота на киното, та в тази 1971-а година имаше нещо, наречено „Кабинет на младите филмови дейци“ към големия СБФД. Някой беше взел смешното за днешните представи решение, че в изкуството са млади всички до 35 години, а след 35 вече не си млад, въпреки че дали си млад, или не в изкуството, са важни съвсем други критерии… 

 ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ – 70-ТЕ ГОДИНИ 

По това време имах задължението и удоволствието да бъда председател на този кабинет на младите. Бях поел поста от режисьорката Веселина Геринска, което не е толкова важно, по-важно е, че към Кабинета бе създадена т. нар. „Учебно-експериментална студия“. Странен за времето си феномен, със собствен бюджет, който трябваше да се използва за създаване на експериментални и дебютни филми на млади кинаджии. Студията ползваше техниката и всички възможности на Киноцентъра в Бояна, но не беше част от творческите планове на колективите, които произвеждаха „големите“ филми. Бюджетът не беше голям, но вече бяхме произвели два филма. Имаше още една особеност, ако някой от филмите на Студията успееше да спечели вниманието на зрителите и донесе приходи (което не беше много вероятно, но все пак), парите би трябвало да се върнат в бюджета на Студията и да се добавят към средствата, които Студията получаваше всяка година. Решението за производството на един или друг проект се вземаше единствено от ръководството на Кабинета на младите. Разказвам всичко това, защото съм сигурен, че почти никой от младите, които сега навлизат или вече работят в киното, не подозира за съществуването на тази „Учебно-експериментална студия“. Вярно, тя не просъществува дълго, но все пак беше уникален за времето експеримент, нещо, което не можем дори да си представим сега. 

Такава беше атмосферата през онази „далечна“ 1971-а година, сложно време. Както казваше приятел-художник: „понякога пускаха един вагон лабаво“. Проява на такъв „вагон лабаво“ беше и нашата Студия. Точно тогава при нас се появи не кой да е, а самият Наум Шопов с предложение да заснеме като режисьор и сценарист филм по разказа на Йордан Радичков „Хляб“. 

 НАУМ ШОПОВ (1930 – 2012) 

Не е лесно да опиша нашето стъписване, познавахме Наум като изключителен актьор, с великолепни роли и в театъра, и в киното, той вече го беше демонстрирал в Цар и генерал, Крадецът на праскови, Случаят Пенлеве, Инспекторът и нощта и още други филми, да не говорим за изявите му на сцената, но сценарист и режисьор?

Трябваше да внимаваме, да не пропуснем този златен шанс, знаете какви са кинаджиите, веднага ще се надигнат: защо той, нали не е режисьор, не е учил кино; как да обясня, че и аз не бях учил кино – просто по времето, когато кандидатствах във ВИТИЗ нямаше Кинофакултет, а Наум Шопов е с дванайсет години по-възрастен от мен. Впрочем и той май не бе учил за актьор. Но тогава не се занимавахме с такива подробности. Наум ни беше убедил с изключително професионално отношение и със сценария, който бе направил, и с концепцията за бъдещия филм, и с подбора на актьорите: Никола Хаджийски, Румяна Бочева – възрастните хлебари, Стоян Гъдев – Каменаря, Антон Горчев – Милойко… Композиторът естествено беше Кирил Дончев. Всеки, който сега ще има възможност да прочете режисьорския сценарий на Наум Шопов, може да се убеди в несъмнения професионализъм на неговия автор.

Проектът Хляб бе приет единодушно, слава богу, тогава, като някакво щастливо изключение, нямахме цензурен надзор от висшестоящо началство в работата на Студията, не трябваше да искаме разрешение за едно или друго решение. Понякога в такива „прозорци“ успяват да се промъкнат малки бисери и Наум имаше късметът да уцели точно това време.

Не можехме да пропуснем уникалната възможност – един толкова голям актьор да се изяви и като режисьор. Използвахме, че в името на Студията присъстваше и „експериментална“… Операторът Ивайло Тренчев бе предложил да експериментира със соларизация, процес при който се наслагват позитивът и негативът. И той наистина постигна изключителен визуален ефект с цветовете, особено в заключителния епизод – пожарът, който унищожава хлебарницата.

 ИВАЙЛО ТРЕНЧЕВ СЪС СВОЯ МЛАД АСИСТЕНТ-ОПЕРАТОР 

Наум Шопов се беше съобразил с изискванията на времето и се бе спрял на разказа на Радичков, който формално би могъл да се помести в графата „филми за антифашистка съпротива“, но бе много различен. В него няма излишна реторика, няма баталии, животът тече в своя спокоен ритъм – хлебарите стават през нощта, заместват тестото, палят пещта, вадят готовия хляб… Всяка сутрин минава Милойко, взема няколко самуна и ги отнася с магарето неизвестно къде. Рутината на този спокоен ход е нарушена драматично, за да завърши с трагедия. Милойко, носил хляба на нелегални, е заловен и убит, хлебопекарната – подпалена и унищожена, а с нея и животът на възрастните хлебари. 

Като режисьор Наум Шопов внимателно изгражда този сюжет, но най-вече се интересува от работата на актьорите, от пресъздаване на образите, което не е учудващо при неговата професия. Снимките и монтажният период преминаха спокойно, без инциденти, филмът бе завършен и предаден през 1972 г. Днес се съхранява в Българската национална филмотека. Който иска, вероятно би могъл да го види.  

Може да изглежда, че това е само един малък и не толкова важен епизод от „далечното“ минало, непозната част от биографията на един голям творец, но то е част от историята на нашето кино, която не бива да тъне в забрава, най-малкото заради паметта на човек и артист като Наум Шопов. Затова опитахме да го възстановим и да му отдадем заслуженото, още повече че до 1989 г. никой от големите български артисти не бе опитал да премине чертата и да застане зад камерата като сценарист и режисьор. Наум Шопов дръзна да го направи.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА 

Днес често загърбваме и забравяме собственото си минало, не помним или не искаме да помним, а паметта за нещата не само в киното, а въобще в културата, е много важна. Ако сме безпаметни, няма как да се развиваме и да мислим за бъдещето. 

Да е светла паметта на човек и творец като Наум Шопов.