ДИМИТЪР САРДЖЕВ

 

През 2026 г. се навършват 450 години от рождението на Роджър Манърс, V граф Рътланд (1576 – 1612) – една от най-интригуващите фигури в големия спор за авторството на Шекспировите пиеси. Това прави филма на Лиза Боева Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал не просто любопитно завръщане към стара литературна загадка, а навременен повод за нов разговор.

В последните десетилетия въпросът за авторството на Шекспировите пиеси постепенно напусна територията на сензационните публикации и се превърна в самостоятелна област на научни изследвания. Сред многобройните хипотези особено място заема т.нар. рътландианска теория, според която зад името „Уилям Шекспир“ стои Роджър Манърс. Именно тази версия е в основата както на монографията „Проектът „Уилям Шекспир“, така и на филма на Лиза Боева.

 КАДЪР ОТ ФИЛМА УИЛЯМ ШЕКСПИР: НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ (2018, РЕЖИСЬОР ЛИЗА БОЕВА) 

Любопитното е, че филмът не следва структурата на историческо разследване. Вместо да подрежда аргументи и документи, той избира по-сложен драматургичен подход. Тезата за Роджър Манърс е пречупена през фигурата на театралния режисьор Селзник, изигран от Ицко Финци. Героят е убеден, че е попаднал на следите на една от най-големите литературни мистификации в европейската история и предприема пътешествие през Англия, Италия и други места, свързани както с живота на Манърс, така и със света на Шекспировите пиеси.

Именно тук се откроява основното драматургично решение на филма. Вместо да настоява върху доказването на определена теория, той насочва вниманието към самия процес на търсене. Селзник непрекъснато се движи между реални исторически места и въображаемия свят на драматургията, така че постепенно границата между история и литературна легенда започва да изглежда все по-неустойчива.

 ИЦКО ФИНЦИ КАТО СЕЛЗНИК ВЪВ ФИЛМА УИЛЯМ ШЕКСПИР: НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛ 

Това търсене отвежда героя през места, свързани с Шекспировите пиеси и с живота на Рътланд. Верона, Мантуа, Милано, Вулкано, Белвоар – всяко пространство във филма е не само декор, а следа. Камък, улица, двор, остров, замък – всичко започва да изглежда като част от огромна литературна мистификация.

Филмът избягва директното утвърждаване на тезата. Боева не превръща киното в съдебна зала. Вместо това изгражда особена игра между документално и измислено, между факт и предположение, между история и театър. Зрителят не е заставен да повярва. Той е поканен да се усъмни.

 ЛИЗА БОЕВА И ИЦКО ФИНЦИ ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА 

Ицко Финци носи филма с необикновена лекота. Неговият Селзник е едновременно смешен и тъжен, донкихотовски и съвсем реален. Той свири, работи, пътува, наблюдава, пита. Финци изгражда персонаж, в който любопитството постепенно измества необходимостта от категоричен отговор. Впечатляваща е играта на Ицко във филмите на Лиза Боева. В тях той открива нови средства, различни от тези, с които се превърнал в емблематичен актьор. Тук дългогодишният актьорски опит сякаш е забравен и той все едно за първи път път тръгва към образа, към пресъздаване на героя. В присъствието му на екрана се долавя едно особено любопитство, което е някак уголемено и напомня погледа на дете към всичко, което е все още неизвестно за него.

Затова и силно въздействащ е пластът с децата, които играят сцени от Шекспир. Тези фрагменти не са просто театрални паузи. Те напомнят, че Шекспир отдавна не е само автор, а културна игра, в която всяко поколение влиза по свой начин. Детската условност, простият реквизит и наивната енергия на сцените са контрапункт на обсесията на Селзник. Докато възрастните търсят „истинския“ Шекспир, децата просто го играят.

 ИЛЮСТРАЦИЯ НА МАТИЛДА ФИНЦИ ЗА КНИГАТА „ПРОЕКТЪТ УИЛЯМ ШЕКСПИР“ (2026, АВТОР ЛИЗА БОЕВА), СТАНАЛА ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ФИЛМА 

Лиза Боева споделя: Матилда от 3-4 годишна рисува герои и колизии, свързани с шекспировите пиеси. Някои се превърнаха в илюстрации към книжката на Ицко „Пет пиеси, разказани от актьор“. А сега покрай моята книга за Шекспир/Манърс, покрай пътуванията ни, някак все свързвани и с местата на действие на шекспировите пиеси, тя си доизмисля разни детайли. Например: Бал в двореца на Капулети. Ромео е с маска на Уилям Шекспир, а Жулиета, която е принудена да танцува с омразния ѝ Парис, си е сложила маска на крокодил.

Поради това филмът би трябвало да бъде разглеждан не като илюстрация на определена теория, а като самостоятелна художествена интерпретация на Шекспировия въпрос. Той не приключва спора. Не би и могъл. Но връща към него любопитството, което често липсва в каноничните биографии и учебникарските истини.

Тази година – 2026. Годината, в която се отбелязват 450 години от рождението на Роджър Манърс, придава допълнителен контекст на филма. Не защото предлага окончателно решение на спора, а защото го поставя в по-широка културна и историческа перспектива. 

 ЛИЗА БОЕВА И ИЦКО ФИНЦИ 

Независимо дали зрителят приема рътландианската теория или остава привърженик на традиционната шекспирова биография, филмът на Лиза Боева успява да насочи вниманието към един спор, който повече от три столетия продължава да поражда нови изследвания, нови книги и нови интерпретации. В това отношение 450-годишнината от рождението на Роджър Манърс се оказва не само повод за исторически юбилей, но и основание този дебат да бъде разгледан отново през езика на киното.

Уилям Шекспир: най-известният човек, който никога не е съществувал е филм за съмнението като двигател на културата. За пътуването като метод на познание. И за театъра като място, където маските понякога казват повече от лицата.

Играта, наречена „Шекспир“, продължава.

 ЛИЗА БОЕВА ПРЕД ГАЛЕРИЯ 88 „КАМЕН ПОПОВ“ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО НА КНИГАТА „ПРОЕКТЪТ УИЛЯМ ШЕКСПИР“ (2026) С РИСУНКИТЕ НА МАТИЛДА ФИНЦИ ПО ШЕКСПИРОВИ ПИЕСИ